Душата на един народ: Българският национален календар от 1878 година до наши дни
Анотація
Отличителна характеристика на Българския национален календар, разбиран като официална празнично-обредна система, е неговата непостоянност и променливост. В него се различават няколко периода. При управлението на княз Александър (1879–1886 г.) той се заражда и развива под силно руско влияние. Княз Фердинанд насърчава процеса на национализация, започнал със Съединението и Сръбско-българската война през 1885 г. Във военните години 1912–1918 на преден план изпъква бойният празник на Българската армия. В периода между двете световни войни официалните и неофициалните празници носят ярка национална символика и се стремят да изтъкнат приемствеността между възрожденските ценности и националните идеали. След 9 септември 1944 г. Българската комунистическа партия използва всички ресурси на тоталитарната държава, за да изтрие спомена от празничната система на предишната епоха, а официалният календар е подложен на интензивна съветизация. В годините на прехода след 10 ноември 1989 г. започва възстановяване на традиционните празници от периода преди Втората световна война. Въпреки това публичните дебати по въпроса за празниците от Българския национален календар все още продължават.
Завантаження
Посилання
България. – 1903. – № 600 – 18 февр.
Военни известия. – 1915. – № 145. – 16 ноем.
Демократически сговор. – 1924. – № 125. – 4 март.
Демокрация. – 1991. – № 52 (318). – 2 март.
Демокрация. – 1993. – № 51 (937). – 4 март.
Демокрация. – 1993. – № 53 (939). – 6 март.
Демокрация. – 1994. – № 51 (1243). – 2 март.
Демокрация. – 1994. – № 52 (1244). – 5 март
Демокрация. – 1995. – № 53 (1547). – 6 март.
Демокрация. – 1997. – № 59 (2165). – 2 март.
Демокрация. – 1998. – № 57 (2514). – 4 март.
Демокрация. – 1998. - № 58 (2826). – 4 март.
Демокрация. – 2000. – № 60 (3206). – 3 март.
Демокрация. – 2002. – № 244. – 22 септ.
Ден. – 1909. – № 1970. – 22 септ.
Ден. – 1909. – № 1971. – 23 септ.
Ден. – 1909. - № 1972. – 24 септ.
Ден. – 1910. – № 2309. – 7 септ.
Дневник. – 1908. – № 2003. – 18 февр.
Дневник. – 1908. – № 2004. – 19 февр.
Дневник. – 1922. – № 125. – 7 март.
Дума. – 1993. – № 52. – 4 март.
Дума. – 1994. – № 52. – 5–6 март.
Дума. – 1995. – № 52. – 2 март.
Дума. – 1995. - № 53. – 4 март.
Дума. – 1997. – № 51. – 3 март.
Дума. – 1998. – № 49. – 4 март.
Дума. – 2001. – № 53. – 5 март.
Дума. – 2002. – № 52. – 4 март.
Дума. – 2003. – № 223. – 25 септ.
Дума. – 2003. – № 51. – 3 март.
Дума. – 2003. – № 52. – 4 март.
Държавен вестник. – 1882. – № 130. – 13 ноември.
Държавен вестник. – 1884. – № 17. – 18 февр.
Държавен вестник. – 1888. – № 4. – 12 ян.
Държавен вестник. – 1895. – № 82. – 18 апр.
Държавен вестник. – 1923. – № 267. – 28 февр.
Елдъров С. Борбите за национално освобождение, обединение и независимост в огледалото на Българския национален календар // Дупница и Дупнишко в борбите за национално освобождение, обединение и независимост. – Дупница, 2009. – С. 21–35.
Елдъров С. Българи, България, български съдби. – София, 2010.
Елдъров С. Денят на Независимостта в Българския национален календар // Независимостта на България, 1908 – София, 2010.
Елдъров С. Празникът като единство: Непознатата история на Българското съединение от 1885 г. // Обществото на знанието и хуманизма. – Т. 8. – София, 2010. – С. 321–328.
Елдъров С. Празникът на победите – 27 ноември. Непознатата история на бойния празник на Българската армия // Военноисторически сборник. – 2004. – № 4.
Закон за празниците и неделната почивка. – София, 1911.
Закон за празничните дни в Княжеството. – София, 1900.
Заповеди по Действующата армия. – Кюстендил, 1915. – № 85. – 15 ноем.
Кирил, Патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877–1878). – Т. 1 (1878–1885). – Кн. 2. – София, 1970. – С. 90–108.
Марица. – 1885. – № 709. – 26 апр.
Марица. – 1885. – № 710. – 30 апр.
Марица. – 1985. – № 734. – 26 юли.
Мир. – 1898. – № 500. – 21 февр.
Народна отбрана. – 1926. – № 1277. – 6 май.
Народни права. – 1889. – № 107. – 22 февр.
Отечествен фронт. – 1950. – № 1652. – 5 ян.
Празникът на Освобождението по страниците на българските вестници 1885–1944. – София, 2008.
Пряпорец. – 1899. – № 66. – 21 февр.
Работническо дело. – 1945. – № 313. – 22 септ.
Работническо дело. – 1945. – № 314. – 24 септ.
Работническо дело.– 1950. – № 54. – 23 февр.
Работническо дело.– 1950. - № 55. – 24 февр.
Работническо дело.– 1952. – № 49. – 18 февр.
Работническо дело.– 1952. – № 54. – 23 февр.
Работническо дело.– 1952. – № 64. – 4 март.
Работническо дело.– 1953. – № 62. – 3 март.
Работническо дело.– 1958. - № 60. – 1 март.
Работническо дело.– 1958. - № 61. – 2 март.
Работническо дело.– 1958. - № 62. – 3 март.
Работническо дело.– 1958. - № 63. – 4 март.
Работническо дело. – 1988. – № 245. – 1 септ.
Работническо дело.– 1990. - № 59. – 28 февр.
Работническо дело.– 1990. - № 63. – 4 март.
Силянов Х. Освободителните борби на Македония. – Т. 1. – София, 1983.
Симеонова Г. Проблеми на Кирило-Методиевата празничност. – Т. 1. – София, 1993; Т. 2. – София, 2007.
Съединението 1885. Спомени. – София, 1985.
Храм-паметник „Св. Александър Невски“. – София, 1924.
Централен държавен архив (ЦДА), ф. 791 К, оп. 1, а.е. 24.
Часът на Съединението удари. Българският печат и Съединението. – София, 1985.
Шишманов И. Дневник 1879–1927. – София, 2003.
