The Soul of a Nation: Bulgarian National Calendar from 1878 to Nowadays
Abstract
An essential characteristic of the Bulgarian National Calendar as representation of the Bulgarian official holidayritual system is its inconsistency and mutability. In it, several periods may be outlined. Its origins date from the rule of prince Aleksander (1879-1886) during which it developed under strong Russian influence. Prince (1908 – tzar/king) Ferdinand (1887-1918) encouraged the process of its acquiring greater national identity, which started with the Unification and the Serbian-Bulgarian War of 1885. During the war years between 1912-1918, the War Holiday of the Bulgarian Army came to the fore. During the period between World War I and World War II, the official and non-official holidays embedded clear national symbols and aimed to emphasize on the continuity between the National Revival values and the national ideals. After September 9, 1944 the Bulgarian Communist Party availed of all totalitarian State resources to obliterate the memory of the holiday system of the previous epoch, and the official calendar was subject to intensive designing after the Soviet manner. During the years of transition after November 10, 1989 restoration of the traditional holidays from the period preceding World War II was initiated. Nevertheless, the public debates concerning the holidays on the Bulgarian National Calendar are still ongoing.
Downloads
References
България. – 1903. – № 600 – 18 февр.
Военни известия. – 1915. – № 145. – 16 ноем.
Демократически сговор. – 1924. – № 125. – 4 март.
Демокрация. – 1991. – № 52 (318). – 2 март.
Демокрация. – 1993. – № 51 (937). – 4 март.
Демокрация. – 1993. – № 53 (939). – 6 март.
Демокрация. – 1994. – № 51 (1243). – 2 март.
Демокрация. – 1994. – № 52 (1244). – 5 март
Демокрация. – 1995. – № 53 (1547). – 6 март.
Демокрация. – 1997. – № 59 (2165). – 2 март.
Демокрация. – 1998. – № 57 (2514). – 4 март.
Демокрация. – 1998. - № 58 (2826). – 4 март.
Демокрация. – 2000. – № 60 (3206). – 3 март.
Демокрация. – 2002. – № 244. – 22 септ.
Ден. – 1909. – № 1970. – 22 септ.
Ден. – 1909. – № 1971. – 23 септ.
Ден. – 1909. - № 1972. – 24 септ.
Ден. – 1910. – № 2309. – 7 септ.
Дневник. – 1908. – № 2003. – 18 февр.
Дневник. – 1908. – № 2004. – 19 февр.
Дневник. – 1922. – № 125. – 7 март.
Дума. – 1993. – № 52. – 4 март.
Дума. – 1994. – № 52. – 5–6 март.
Дума. – 1995. – № 52. – 2 март.
Дума. – 1995. - № 53. – 4 март.
Дума. – 1997. – № 51. – 3 март.
Дума. – 1998. – № 49. – 4 март.
Дума. – 2001. – № 53. – 5 март.
Дума. – 2002. – № 52. – 4 март.
Дума. – 2003. – № 223. – 25 септ.
Дума. – 2003. – № 51. – 3 март.
Дума. – 2003. – № 52. – 4 март.
Държавен вестник. – 1882. – № 130. – 13 ноември.
Държавен вестник. – 1884. – № 17. – 18 февр.
Държавен вестник. – 1888. – № 4. – 12 ян.
Държавен вестник. – 1895. – № 82. – 18 апр.
Държавен вестник. – 1923. – № 267. – 28 февр.
Елдъров С. Борбите за национално освобождение, обединение и независимост в огледалото на Българския национален календар // Дупница и Дупнишко в борбите за национално освобождение, обединение и независимост. – Дупница, 2009. – С. 21–35.
Елдъров С. Българи, България, български съдби. – София, 2010.
Елдъров С. Денят на Независимостта в Българския национален календар // Независимостта на България, 1908 – София, 2010.
Елдъров С. Празникът като единство: Непознатата история на Българското съединение от 1885 г. // Обществото на знанието и хуманизма. – Т. 8. – София, 2010. – С. 321–328.
Елдъров С. Празникът на победите – 27 ноември. Непознатата история на бойния празник на Българската армия // Военноисторически сборник. – 2004. – № 4.
Закон за празниците и неделната почивка. – София, 1911.
Закон за празничните дни в Княжеството. – София, 1900.
Заповеди по Действующата армия. – Кюстендил, 1915. – № 85. – 15 ноем.
Кирил, Патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877–1878). – Т. 1 (1878–1885). – Кн. 2. – София, 1970. – С. 90–108.
Марица. – 1885. – № 709. – 26 апр.
Марица. – 1885. – № 710. – 30 апр.
Марица. – 1985. – № 734. – 26 юли.
Мир. – 1898. – № 500. – 21 февр.
Народна отбрана. – 1926. – № 1277. – 6 май.
Народни права. – 1889. – № 107. – 22 февр.
Отечествен фронт. – 1950. – № 1652. – 5 ян.
Празникът на Освобождението по страниците на българските вестници 1885–1944. – София, 2008.
Пряпорец. – 1899. – № 66. – 21 февр.
Работническо дело. – 1945. – № 313. – 22 септ.
Работническо дело. – 1945. – № 314. – 24 септ.
Работническо дело.– 1950. – № 54. – 23 февр.
Работническо дело.– 1950. - № 55. – 24 февр.
Работническо дело.– 1952. – № 49. – 18 февр.
Работническо дело.– 1952. – № 54. – 23 февр.
Работническо дело.– 1952. – № 64. – 4 март.
Работническо дело.– 1953. – № 62. – 3 март.
Работническо дело.– 1958. - № 60. – 1 март.
Работническо дело.– 1958. - № 61. – 2 март.
Работническо дело.– 1958. - № 62. – 3 март.
Работническо дело.– 1958. - № 63. – 4 март.
Работническо дело. – 1988. – № 245. – 1 септ.
Работническо дело.– 1990. - № 59. – 28 февр.
Работническо дело.– 1990. - № 63. – 4 март.
Силянов Х. Освободителните борби на Македония. – Т. 1. – София, 1983.
Симеонова Г. Проблеми на Кирило-Методиевата празничност. – Т. 1. – София, 1993; Т. 2. – София, 2007.
Съединението 1885. Спомени. – София, 1985.
Храм-паметник „Св. Александър Невски“. – София, 1924.
Централен държавен архив (ЦДА), ф. 791 К, оп. 1, а.е. 24.
Часът на Съединението удари. Българският печат и Съединението. – София, 1985.
Шишманов И. Дневник 1879–1927. – София, 2003.
