Хроника на един необявен провал: Първият следвоенен конгрес по славистика в Москва

Abstract

Статията има за цел да изясни и разкрие обстоятелствата около провала на планирания за 1948 г. в Москва Първи следвоенен конгрес по славистика. На практика неговата история е тясно свързана с историята на следвоенното славянско движение и намерението на Кремъл да наложи в страните от Източна Европа не само своето политическо господство, но и съветската (не)научна методология върху хуманитаристиката. Периодът на подготовката на конгреса съвпада с изострянето на противоречията между партньорите от Антихитлеристката коалиция и началото на Студената война. В същото време се слага и край на експеримента „народна демокрация“ в оказалите се в съветската зона за сигурност държави. Всички национални пътища към социализъм са затворени и развитието на тези държави е напъхано в общия възтесен калъп на изпитания съветски модел. Конфликтът Тито – Сталин официално слага край на „новото славянско движение“ и това обстоятелство предопределя официално съдбата на конгреса. Той е отлаган два пъти, докато най-накрая се стига до пълната му отмяна. Несъстоялият се Първи следвоенен славистичен конгрес в Москва е ярък пример за силово налагане на политическия императив над науката по времето на сталинизма. В случая потърпевша е славистиката, но от задушаващият партиен контрол по това време не успява да се отскубне нито един клон на науката. В крайна сметка неприкритото внедряване на класово-партийната болшевишка методология ще нанесе непоправими щети на хуманитаристиката в страните от Източния блок за дълъг период от време.