Хроника на един необявен провал: Първият следвоенен конгрес по славистика в Москва
Анотація
Статията има за цел да изясни и разкрие обстоятелствата около провала на планирания за 1948 г. в Москва Първи следвоенен конгрес по славистика. На практика неговата история е тясно свързана с историята на следвоенното славянско движение и намерението на Кремъл да наложи в страните от Източна Европа не само своето политическо господство, но и съветската (не)научна методология върху хуманитаристиката. Периодът на подготовката на конгреса съвпада с изострянето на противоречията между партньорите от Антихитлеристката коалиция и началото на Студената война. В същото време се слага и край на експеримента „народна демокрация“ в оказалите се в съветската зона за сигурност държави. Всички национални пътища към социализъм са затворени и развитието на тези държави е напъхано в общия възтесен калъп на изпитания съветски модел. Конфликтът Тито – Сталин официално слага край на „новото славянско движение“ и това обстоятелство предопределя официално съдбата на конгреса. Той е отлаган два пъти, докато най-накрая се стига до пълната му отмяна. Несъстоялият се Първи следвоенен славистичен конгрес в Москва е ярък пример за силово налагане на политическия императив над науката по времето на сталинизма. В случая потърпевша е славистиката, но от задушаващият партиен контрол по това време не успява да се отскубне нито един клон на науката. В крайна сметка неприкритото внедряване на класово-партийната болшевишка методология ще нанесе непоправими щети на хуманитаристиката в страните от Източния блок за дълъг период от време.
Завантаження
Посилання
Академия наук в решениях Политбюро ЦК РКП(б) – ВКП(б) - КПСС, 1922 – 1991. Т. 1. 1922–1952. Москва, РОССПЭН, 2000, 591 с.
Днешните задачи на новото славянско движение в България. София, Славянски комитет, 1947, 39 с.
Досталь, М. Ю. 2009. Как Феникс из пепла. (Отечественное славяноведение в период Второй мировой войны и первые послевоенные годы). Москва: “Индрик“, 2009, 464 с.
Марьина, В. В. 1997. Славянская идея в годы Второй мировой войны. (К вопросу о политической функции). Вехи истории. Москва, Институт славяноведения и балканистики, с. 169-181.
Петров, Б. 2019. България и новото славянско движение (1941 – 1948). София: ИК „Гутенберг“, 315 с.
Славяни 1947. София, № 6, с. 223–225.
Славяни 1947. София, № 8-9, с. 285–289.
Славяни 1948. София, № 3–4, s. 143–144.
ЦДА, ф. 141, оп. 2, а. е. 9, л. 291.
ЦДА, ф. 1Б, оп. 15, а. е. 219, л. 1-5.
ЦДА, ф. 1Б, оп. 6, а. е. 441, л. 4.
ЦДА. Централен Държавен Архив, София, ф. 1Б, оп. 15, а. е. 84, л. 2–3.
Чичовска, В. 1982. Движението за славянско единство и международните културни връзки на България (1944–1947). Международни отношения и външна политика на България след Втората световна война. София, Издателство на БАН, с. 288–342.
