България и Сърбия в процеса на децентрализация на византийската общност през XIII–XIV в.
Анотація
Статията разглежда ролята на България и Сърбия в международната политика през XIII и XIV в., когато Византийската общност губи силния си център. В процеса на децентрализация двете държави се стремят да заемат водеща позиция. България сключва уния с Римската църква и става основен съперник на Латинската империя. Сърбия се стреми да укрепи позициите си, търсейки опека първо от Папството, после от Никея. Когато съюзът със Запада вече не е нужен на българите и сърбите, те отново се обръщат към цариградския патриарх, защото само православна държава с патриаршия може да бъде център на Византийската общност. През 1235 г. Българската църква е въздигната в ранг на патриаршия. Показателен за значимостта на това събитие е фактът, че по-късно в Русия е съставен Разказ за възстановяването на Българската и Сръбската патриаршии. След битката при Клокотница Иван Асен II с основание се титулува като „цар на българи и гърци“. Лионската уния от 1274 г. носи политически успехи на Византия, но нанася сериозен удар на авторитета й като център на Православния свят. Като защитник на православието се издига Българското царство. Цар Иван Александър целенасочено иска да превърне Търново в «Нов Цариград» и средище на православния Изток, за да заеме мястото на ромейския император в семейството на православните владетели. България играе за сърбите ролята на център на Византийската общност. През 1346 г., следвайки имперската
идеология, Сърбия става царство, а църквата й патриаршия. Следвайки титулатурата на българския цар, Стефан Душан се нарича „цар на сърби и гърци“.
В навечерието на османското завоевание Византия не е могъща държава, но все още на Византийската общност. Въпреки промените в международната политика през XIII и XIV в. столицата на Византийската империя продължава да бъде в представата на славяните Цариград – град на царя. Дори когато византийската империя е покорена от османците, идеята за Византийската общност продължава да живее сред православните християни.
Завантаження
Посилання
/Посилання
Belyakova, E. V. 2000. Obosnovanie avtokefalii v russkih kormchih [Justification of autocephaly in Russian helmsmen. Tserkovy v istorii Rossii [Church in the history of Russia]. Moscow, IVI RAN [Institute for World History - Russian Academy of Sciences], 139–161. (In Rusian).
Belyakova, E. V. 2010. O proishozhdenii Yaroslavskogo spiska Kormchey knigi [About the origin of the Yaroslav`s list of the Book Pilots]. Yaroslavskiy spisok Pravdi Russkoy. Zakonodatelyskvo Yaroslava Mudrago [Yaroslav`s list of Russkaya Pravda. Legislative of Yaroslav the Smart]. Yaroslavl-Rybinsk, 29-53. (In Russian).
Bozhilov, Iv. 1994. Familiyata na Asenevtsi (1186–1460), genealogia i prosopografia [The Asen Family (1186–1460), genealogy and prosopography]. Sofia, AI „Marin Drinov“ [Marin Drinov Academic Publishing House], 507 s. (In Bulgarian).
Bozhilov, Iv., Gyuzelev, V. 1999. Istoria na srednovekovna Bulgaria VІІ-XІV v. [History of the mediaeval Bulgaria 7th – 14th c.]. Sofia, Anubis, 704 s. (In Bulgarian).
Daskalova, A., Raykova, M. 2005. Gramoti na balgarskite tsare [Diplomas of the Bulgarian kings]. Sofia, AI „Marin Drinov“ [Marin Drinov Academic Publishing House], 462 s. (In Bulgarian).
Drinov, M. 1873. Vaprosat za balgarskata i srabskata tsarkva pred sadilishteto na Lionskiy sabor v 1274 g. [The question of the Bulgarian and Serbian churches before the court of the Council of Lyons in 1274]. Periodichesko spisanie na Balgarskoto knizhovno druzhestvo [Periodical magazine of the Bulgarian Literary Society], kn. 7-8, Sofia, Darzhavna pechatnitsa [State Printing House], 25–42. (In Bulgarian).
Gyuzelev, V. 1981. Srednovekovna Bulgaria v svetlinata na novi izvori [Medieval Bulgaria in the light of new sources]. Sofia, Narodna prosveta, 262 s. (In Bulgarian).
Gyuzelev, V. 2009. Papstvoto i balgarite prez Srednovekovieto [The Papacy and the Bulgarians in the Middle Ages]. Plovdiv, Fondatsia „Balgarsko istorichesko nasledstvo” [Bulgarian historical heritage Foundation], 487 s. (In Bulgarian).
Korogodina, M. Vl. 2012. „Skazanie o bolgarskoy i serbskoy patriarhiyah” i proishozhdenie Sofiyskoy redaktsii Kormchey knigi ["The Legend of the Bulgarian and Serbian Patriarchates" and the origin of the Sofia edition of the Kormchai book]. Ocherki feodalynoy Rossii [Essays on Feudal Russia], 15, Sankt-Peterburg [St. Petersburg], Alyans-Arheo, 26-44. (In Russian).
Krsmanovich, B., Radoshevich, N. 2004. Legendarne genealogije vizantijskih tsarova i њihovih poroditsa [Legendary genealogies of Byzantine emperors and their families]. Zbornik radova Vizantoloshkog instituta [Proceedings of the Byzantine Institute], XLI, Belgrade, Vizantoloshki institut SANU [Institute for Byzantine Studies of the Serbian Academy of Sciences and Arts], 71–98. (In Serbian).
Matanov, Hr. 2002. Srednovekovnite Balkani. Istoricheski ochertsi [The medieval Balkans. Historical essays]. Sofia, Paradigma, 559 s. (In Bulgarian).
Obolenski, D. 2001. Vizantiyskata obshnost. Iztochna Evropa 500-1453 [The Byzantine community. Eastern Europe 500-1453]. Sofia, UI “Sv. Kl. Ohridski” [St. Kl. Ohridski University Press]. 562 s. (In Bulgarian).
Ostrogorski, G. 1998. Istoria na Vizantiyskata darzhava [History of the Byzantine state]. Sofia, Prozorets, 738 s. (In Bulgarian).
shkola. Vol. 3. Tarnovo, UI „Sv. Kiril i Metodiy“ [St. Cyril and St. Methodius University Press], 310-316. (In Bulgarian).
Stojanovich, Љ. 1902. Stari srpski zapisi i natpisi [Old Serbian records and inscriptions]. Vol. 1. Belgrade, Srpska kralevska akademiјa [Serbian King’s Academy], 480 s. (In Serbian).
Ћorovich, Vl. 2001. Istoriјa srpskog naroda [History of the Serbian people]. Belgrade, Јanus, 440 s. (In Serbian).
Андреев, Й. 1984. Търновската книжовна школа и идеята за Третия Рим. Търновска книжовна школа. Т. 3. Търново, УИ „Св. Кирил и Методий“, 310-316.
Белякова, Е. В. 2000. Обоснование автокефалии в русских кормчих. Церковь в истории России. Москва, ИВИ РАН, 139–161.
Белякова, Е. В. 2010. О происхождении Ярославского списка Кормчей книги. Ярославский список Правды Русской. Законодательскво Ярослава Мудраго. Ярославль-Рыбинск, 2010, 29–53.
Божилов, Ив. 1994. Фамилията на Асеневци (1186–1460), генеалогия и просопография. София, АИ „Марин Дринов“, 507 с.
Божилов, Ив., Гюзелев, В. 1999. История на средновековна България VІІ–ХІV в. София, Анубис, 704 с.
Гюзелев, В. 1981. Средновековна България в светлината на нови извори. София, Народна просвета, 262 с.
Гюзелев, В. 2009. Папството и българите през Средновековието. Пловдив, Фондация „Българско историческо наследство”, 487 с.
Даскалова, А., Райкова, М. 2005. Грамоти на българските царе. София, АИ „Марин Дринов“, 462 с.
Дринов, М. 1873. Въпросът за българската и сръбската църква пред съдилището на Лионский събор в 1274 г. Периодическо списание на Българското книжовно дружество, кн. 7-8, София, Държавна печатница, c. 25–42.
Корогодина, М. Вл. 2012. „Сказание о болгарской и сербской патриархиях” и происхождение Софийской редакции Кормчей книги. Очерки феодальной России, 15, Санкт-Петербург, Алянс-Архео, c. 26–44.
Крсмановиħ, Б., Радошевиħ, Н. 2004. Легендарне генеалогиjе византиjских царова и њихових породица. Зборник радова Византолошког института, XLI, Београд, Византолошки институт САНУ, c. 71–98.
Матанов, Хр. 2002. Средновековните Балкани. Исторически очерци. София, Парадигма, 559 с.
Оболенски, Д. 2001. Византийската общност. Източна Европа 500–1453. София, УИ «Св. Кл. Охридски», 562 с.
Острогорски, Г. 1998. История на Византийската държава. София, Прозорец, 738 с.
Стоjановиħ, Љ. 1902. Стари српски записи и натписи. Кн. 1. Београд, Српска краљевска академија, 480 с.
Ћоровић, Вл. 2001. Историја српског народа. Београд, Јанус, 440 с.
