Европейските „мостове“ на славянските елити през XIX в. Чешкият период в живота на професор Марин Дринов
Анотація
ЕвропейскитЗавантаження
##plugins.generic.usageStats.noStats##
Посилання
1 Лаптева, Л. П. История славяноведения в России в XIX в. М., 2005, с. 139, 143.
2 Пак там, с. 233.
3 Пак там, 137–139.
4 Пак там, с. 233.
5 Havranková, R. Cesty české inteligence do Bulharska. – In: Ролята на чешката интелигенция в обще-
ствения живот на следосвобожденска България. Ред. М. Черни и кол. Прага, 2009, с. 41.
6 Vlček, R. Ruský panslavismus v pojetí moderní české historiografi e. – In: 150 let Slovanského sjezdu,
materialy z conference. Praha, 2002, s. 113.
7 Готовска-Хенце, Т. Чешко-българските взаимоотношения през XIX в.: трансфер и/или общ-
ност? – В: Проблемът «Изток–Запад«: България и Балканите. Ред. Т. Стоилова и кол. С., 2006, с. 127.
8 Лаптева, Л. П. Цит. съч., с. 134.
9 Горина, Л. В. М. Дринов: историк и обществен деец. С., 2006, с. 31 (по-нататък Горина, Л. В.,
2006, с. ...).
10 В архива на М. Дринов са запазени три писма на Бодянски, писани през 1875 г.
11 Горина, Л. В., 2006, с. 44.
12 Романска, Цв. Марин Дринов като етнограф и фолклорист. – В: Изслeдвания в чест на Марин
Дринов. Ред. А. Бурмов. С., 1960, с. 145 (по-нататък само Изследвания в чест на Марин Дринов...).
13 Материалите са в БИА, ф. 11, а.е. 2, 67.
14 Многобройният писмен материал, останал след Васил Д. Стоянов и разпръснат на различни
места, между които и в Научния архив на БАН и в Напръстковия музей в Прага, най-сетне бе системати-
зиран и издаден в два тома. Вж.: Леков, Д. Историята на един двутомник. – В: Чехи в България, българи
в Чехия. Ред. К. И. Вачкова и кол. Шумен, Шуменски университет, 1995, 118–125.
15 Подр.: Zaсek, V. Vasil D. Stojanov v Čechách 1858–1868. – In: Československo-bulharské vztahy
v zrcadle staletí. Praha, 1963, s. 49, 87; Урбан, Зд. В. Д. Стоянов в Прага. – В: Чехи в България, българи
в Чехия.., с. 39.
16 Леков, Д. Историята на един двутомник.., с. 125.
17 Manolova-Motejlová, M. A kol. (eds.): Kapitoly z minulosti česko-bulharských kulturních vztahů
(Antologie komentovaných textů), Praha, 2005, s. 37–38; Готовска-Хенце, Т. Българо-чешката взаимност –
генератор за формирането на новите славянски елити. – В: Чехи в България: ролята на чешкото присъ-
ствие в българското национално възраждане. В. Траянов (ред.). Чешки център, София. C., 2009, c. 46.
18 Урбан, Зд. В. Д. Стоянов и Прага.., с. 41.
19 Доста материали са съхранени в Literární archiv Památníku národního Písemnictví (LAPNP).
Pozůstalost Adolfa Patery Korespondence. 1–5. 1865.
20 Лаптева, Л. П. Цит. съч., с. 321.
21Havranková, R. Zur Geschichte der tschechisch-bulgarischen Kulturbeziehungen während der nationalen
Wiedergeburt. – Bulgarian Historical Review, 1987, № 4, р. 86.
22 Пак там, с. 86–87.
23 Леков, Д. Историята на един двутомник.., с. 119.
24 Тя била издадена на немски и чешки в периода 1836–1839 г. под заглавие „Geschichte von Böhmen“,
Dějiny národu českého v Čechách a v Moravě.
25 В редактирането на списанието известно време той участвал и лично.
26 Горина, Л. В., 2006, с. 33.
27 По това време той вече получава от Виена немски и чешки книги и се абонирал за вестника на
Иван Аксаков „Москва“. Вж.: Горина Л. В., 2006, с. 33.
28 Пак там, с. 34.
29 Петкова, Б., В. Тилева, З. Нонева. – В: Изследвания в чест на М. Дринов, с. 190.
30 Запазена е кореспонденцията до 1878 г. Вж.: Пак там, 190–195.
31 Цит. по: Лаптева, Л. П. Цит. съч., с. 651.
32 Горина, Л. В. М. Дринов – основоположник на актадемичното славянознание в България.
С., 2009, с. 43.
33 От водената почти двадесет години кореспонденция са запазени 71 писма, част от които са
публикувани у: Сис, Вл. Кореспонденцията на д-р Канстантин Йос. Иречек с Марин Дринов. – Годишник
на Народната библиотека в София за 1923 г. С., 1924, с. 122.
34 Вж. подр.: Ильчук, И. С. Деятельность М. С. Дринова в Харьковском университете 1873–1906
гг. – В: Сборник в чест на Марин Дринов. Ред. А. Бурмов. С., 1960, 83–84.
35 Вж. подр.: Сис, Вл. Цит. съч., с. 125.
36 Цит.: по Горина, Л. В., 2006, с. 44.
37 Цит.: по Горина, Л. В., 2006, с. 47.
38 Паскалева, В. Принос към биографията на Марин Дринов. – В: Сборник в чест на М. Дринов..,
с. 43; Havranková, R., 1966, s. 47.
39 Пак там, 5. 10. 1875, 21. 10. 1875, 26. 10. 1875, 04. 11. 1875.
40 Пак там, 8. 04. 1875.
41 Politik, 5. 10. 1875, 21. 10. 1875.
42 Havranková, R., 1966, s. 48.
43 Цит по Горина, Л. В., 2006, с. 49.
44 Politik, 21. 01. 1876.
45 Вж. подр.: Хавранкова, Р. Откликът на Априлското въстание през 1876 г. сред чешкото общество. –
Исторически преглед, 1959, № 6, с. 42.
46 Havrankova, R., 1966, s. 49.
47 Хавранкова, Р. Откликът.., с. 42.
48 Havrankova, R., 1966, s. 50.
49 Горина, Л. В., 2006, с. 50.
50 Вж. подр.: Горина, Л. В., 2006, с. 51.
51 Паскалева, В. Принос към биографията на М. Дринов.., 44–45.
52 Хавранкова, Р. Откликът.., с. 45.
53 Паскалева, В. Принос към биографията.., 44–46; Горина, Л. В., 2006, с. 51.
54 Хавранкова, Р. Откликът.., 38–39.
55 Politik, 27. 06. 1876, 05. 07. 1876.
56 Пак там, 27. 06. 1876.
57 Пак там, 10. 07. 1876.
58 Данев, Ст. Mемоари. Съст. и ред. Е. Стателова. С., 1992, с. 35.
59 Вж., напр.: Politik, 10. 10. 1876.
60 Пак там, 10. 10. 1876.
61 Освен на чешки и немски тя се появила през 1878 г. и на руски, а през 1889 г. и на унгарски.
62 Военните действия започнали на 18/30 юни 1876 г. Подр. вж.: Генов, Ц. Българските доброволци.
С., 1977, с. 71.
63 Amort, Č. Za svobodu bulharského lidu. Praha, 1978, s. 76.
64 Генов, Ц. Българските доброволци.., с. 73.
65 За възванието на БЦБлО в Букурещ писал „Politik“ на 6 септември 1876, а „Pokrok“ на 27
септември 1876 публикувал неговия пълен текст.
66 Amort, Č. Цит. съч., с. 100.
67 Димитров, А. Училището, прогресът и националната революция: българското училище през
Възраждането. С., 1987, с. 251.
68 Готовска-Хенце, Т. Чешката писателка Божена Немцова и славянското възраждане. –
В: Славянският свят – вчера, днес и утре. Изд. на Славянското дружество в България. С., 2006, с. 159.
69 Готовска-Хенце, Т. Пазарджишкото читалище „Виделина“ и обучението в Чехия през
Възраждането. – В: Константин Величков и неговото време. Регионален музей Пазарджик, 2005, 130–
139; Готовска-Хенце, Т. Българо-чешката взаимност – генератор.., 47–50.
70 Gotovska-Henze, T. Bulharská zemědelská osvěta v Česku do roku 1878. – In: Studie Slováckého Musea,
Uherské Hradiště, Česká republika, 2004, № 9, 51–59.
71 Паскалева, В. Средна Европа и културно-просветното развитие на българите през Възраждането. –
Исторически преглед, 1981, кн. 3–4, с. 134; Готовска-Хенце, Т. Българо-чешките отношения през
XIX в. – трансфер или общност?.., 122–139.
72 Готовска-Хенце, Т. Българо-чешката взаимност – генератор.., с. 52.
73 Данев, Ст. Мемоари.., с. 52.
74 Той описва преживяванията си по заминаването си за Сърбия (1876) като „незабравимо“. Вж.
подр.: Данев, Ст. Мемоари.., с. 35, 40.
75 Това се разбира от дневника на баща му, запазен в литературния архив в Прага. Pamatník narodního
pisemnictví, Pozůstalost Josefa Jirečeka, Dennik z let 1875–1877, 21 1 22.5, 18.6.
76 Havranková, R. Česká.., s. 50.
77 Пак там.
78 Цит по: Havranková, R. Česká.., s. 51.
79 Цит по: Горина, Л. В., 2006, с. 52.
80 Писмо на М. Дринов от Видин на 25. 11. 1876 г. до А. Патера, запазено в Pamatník narodního
pisemnictví, Pozůstalost A. Patery.
81 Цит по: Горина, Л. В., 2006, с. 52.
82 Вж. подр.: Ильчук, И. Деятельность М. С. Дринова на Харьковском университете. – В: Изследва-
ния в чест на М. Дринов.., 87–88.
83 Най-голямата сума внесла харковската театрална дирекция – 558 р.и 50 к. Ильчук, И. Цит. съч., с. 88.
84 Пак там.
85 Пак там.
86 Паскалева, В. Принос към биографията на М. Дринов.., с. 47.
87 Цит по: Горина, Л. В., 2006, с. 53.
88 Národní Archiv, Praha, PP 1876–1881, M/9/7 (čj. 2077).
89 Семов, М. К. Иречек. – В: Семов, М., Г. Бакалов, Д. Дойнов. Будители народни.., с. 265.
90 Safarik, P. J. Geschichte der slavischen Sprache und Literatur nach allen Mundarten. Ofen, 1826, p. 23.
91 Цит по: Арнаудов, М. Васил Евстатиев Априлов. С., 1971, с. 98.
92 Пак там, с. 99.
93 Романска, Цв. Марин Дринов като етнограф и фолклорист.., с. 147.
94 Пак там, с. 150.
95 В нея между другото той разработвал и въпроса за културата на западните славяни. Вж.:
Паскалева, В. Принос към биографията на Марин Дринов.., с. 40.
96 Семов, М. Марин Дринов. – В: Семов, М., Г. Бакалов, Д. Дойнов. Будители народни.., 251–252.
97 Пак там, с. 250.
98 Голяма част от кореспонденцията му с видни събирачи и книжовници като Димитър Матов,
Васил Кънчов, Кръстю Мисирков, Кузман Шапкарев и др. била посветена именно на тези проблеми.
99 Семов, М. Марин Дринов.., с. 252.
100 Bechyňová, V. Šafárykovo studium starobulharské literatury. P.J. Šafáryk v slovenskej a českej slavistike.
Zbornik venovaný XI medzinárodnému zjazdu slavistov v Bratislave. Košice, 1993, s. 15.
2 Пак там, с. 233.
3 Пак там, 137–139.
4 Пак там, с. 233.
5 Havranková, R. Cesty české inteligence do Bulharska. – In: Ролята на чешката интелигенция в обще-
ствения живот на следосвобожденска България. Ред. М. Черни и кол. Прага, 2009, с. 41.
6 Vlček, R. Ruský panslavismus v pojetí moderní české historiografi e. – In: 150 let Slovanského sjezdu,
materialy z conference. Praha, 2002, s. 113.
7 Готовска-Хенце, Т. Чешко-българските взаимоотношения през XIX в.: трансфер и/или общ-
ност? – В: Проблемът «Изток–Запад«: България и Балканите. Ред. Т. Стоилова и кол. С., 2006, с. 127.
8 Лаптева, Л. П. Цит. съч., с. 134.
9 Горина, Л. В. М. Дринов: историк и обществен деец. С., 2006, с. 31 (по-нататък Горина, Л. В.,
2006, с. ...).
10 В архива на М. Дринов са запазени три писма на Бодянски, писани през 1875 г.
11 Горина, Л. В., 2006, с. 44.
12 Романска, Цв. Марин Дринов като етнограф и фолклорист. – В: Изслeдвания в чест на Марин
Дринов. Ред. А. Бурмов. С., 1960, с. 145 (по-нататък само Изследвания в чест на Марин Дринов...).
13 Материалите са в БИА, ф. 11, а.е. 2, 67.
14 Многобройният писмен материал, останал след Васил Д. Стоянов и разпръснат на различни
места, между които и в Научния архив на БАН и в Напръстковия музей в Прага, най-сетне бе системати-
зиран и издаден в два тома. Вж.: Леков, Д. Историята на един двутомник. – В: Чехи в България, българи
в Чехия. Ред. К. И. Вачкова и кол. Шумен, Шуменски университет, 1995, 118–125.
15 Подр.: Zaсek, V. Vasil D. Stojanov v Čechách 1858–1868. – In: Československo-bulharské vztahy
v zrcadle staletí. Praha, 1963, s. 49, 87; Урбан, Зд. В. Д. Стоянов в Прага. – В: Чехи в България, българи
в Чехия.., с. 39.
16 Леков, Д. Историята на един двутомник.., с. 125.
17 Manolova-Motejlová, M. A kol. (eds.): Kapitoly z minulosti česko-bulharských kulturních vztahů
(Antologie komentovaných textů), Praha, 2005, s. 37–38; Готовска-Хенце, Т. Българо-чешката взаимност –
генератор за формирането на новите славянски елити. – В: Чехи в България: ролята на чешкото присъ-
ствие в българското национално възраждане. В. Траянов (ред.). Чешки център, София. C., 2009, c. 46.
18 Урбан, Зд. В. Д. Стоянов и Прага.., с. 41.
19 Доста материали са съхранени в Literární archiv Památníku národního Písemnictví (LAPNP).
Pozůstalost Adolfa Patery Korespondence. 1–5. 1865.
20 Лаптева, Л. П. Цит. съч., с. 321.
21Havranková, R. Zur Geschichte der tschechisch-bulgarischen Kulturbeziehungen während der nationalen
Wiedergeburt. – Bulgarian Historical Review, 1987, № 4, р. 86.
22 Пак там, с. 86–87.
23 Леков, Д. Историята на един двутомник.., с. 119.
24 Тя била издадена на немски и чешки в периода 1836–1839 г. под заглавие „Geschichte von Böhmen“,
Dějiny národu českého v Čechách a v Moravě.
25 В редактирането на списанието известно време той участвал и лично.
26 Горина, Л. В., 2006, с. 33.
27 По това време той вече получава от Виена немски и чешки книги и се абонирал за вестника на
Иван Аксаков „Москва“. Вж.: Горина Л. В., 2006, с. 33.
28 Пак там, с. 34.
29 Петкова, Б., В. Тилева, З. Нонева. – В: Изследвания в чест на М. Дринов, с. 190.
30 Запазена е кореспонденцията до 1878 г. Вж.: Пак там, 190–195.
31 Цит. по: Лаптева, Л. П. Цит. съч., с. 651.
32 Горина, Л. В. М. Дринов – основоположник на актадемичното славянознание в България.
С., 2009, с. 43.
33 От водената почти двадесет години кореспонденция са запазени 71 писма, част от които са
публикувани у: Сис, Вл. Кореспонденцията на д-р Канстантин Йос. Иречек с Марин Дринов. – Годишник
на Народната библиотека в София за 1923 г. С., 1924, с. 122.
34 Вж. подр.: Ильчук, И. С. Деятельность М. С. Дринова в Харьковском университете 1873–1906
гг. – В: Сборник в чест на Марин Дринов. Ред. А. Бурмов. С., 1960, 83–84.
35 Вж. подр.: Сис, Вл. Цит. съч., с. 125.
36 Цит.: по Горина, Л. В., 2006, с. 44.
37 Цит.: по Горина, Л. В., 2006, с. 47.
38 Паскалева, В. Принос към биографията на Марин Дринов. – В: Сборник в чест на М. Дринов..,
с. 43; Havranková, R., 1966, s. 47.
39 Пак там, 5. 10. 1875, 21. 10. 1875, 26. 10. 1875, 04. 11. 1875.
40 Пак там, 8. 04. 1875.
41 Politik, 5. 10. 1875, 21. 10. 1875.
42 Havranková, R., 1966, s. 48.
43 Цит по Горина, Л. В., 2006, с. 49.
44 Politik, 21. 01. 1876.
45 Вж. подр.: Хавранкова, Р. Откликът на Априлското въстание през 1876 г. сред чешкото общество. –
Исторически преглед, 1959, № 6, с. 42.
46 Havrankova, R., 1966, s. 49.
47 Хавранкова, Р. Откликът.., с. 42.
48 Havrankova, R., 1966, s. 50.
49 Горина, Л. В., 2006, с. 50.
50 Вж. подр.: Горина, Л. В., 2006, с. 51.
51 Паскалева, В. Принос към биографията на М. Дринов.., 44–45.
52 Хавранкова, Р. Откликът.., с. 45.
53 Паскалева, В. Принос към биографията.., 44–46; Горина, Л. В., 2006, с. 51.
54 Хавранкова, Р. Откликът.., 38–39.
55 Politik, 27. 06. 1876, 05. 07. 1876.
56 Пак там, 27. 06. 1876.
57 Пак там, 10. 07. 1876.
58 Данев, Ст. Mемоари. Съст. и ред. Е. Стателова. С., 1992, с. 35.
59 Вж., напр.: Politik, 10. 10. 1876.
60 Пак там, 10. 10. 1876.
61 Освен на чешки и немски тя се появила през 1878 г. и на руски, а през 1889 г. и на унгарски.
62 Военните действия започнали на 18/30 юни 1876 г. Подр. вж.: Генов, Ц. Българските доброволци.
С., 1977, с. 71.
63 Amort, Č. Za svobodu bulharského lidu. Praha, 1978, s. 76.
64 Генов, Ц. Българските доброволци.., с. 73.
65 За възванието на БЦБлО в Букурещ писал „Politik“ на 6 септември 1876, а „Pokrok“ на 27
септември 1876 публикувал неговия пълен текст.
66 Amort, Č. Цит. съч., с. 100.
67 Димитров, А. Училището, прогресът и националната революция: българското училище през
Възраждането. С., 1987, с. 251.
68 Готовска-Хенце, Т. Чешката писателка Божена Немцова и славянското възраждане. –
В: Славянският свят – вчера, днес и утре. Изд. на Славянското дружество в България. С., 2006, с. 159.
69 Готовска-Хенце, Т. Пазарджишкото читалище „Виделина“ и обучението в Чехия през
Възраждането. – В: Константин Величков и неговото време. Регионален музей Пазарджик, 2005, 130–
139; Готовска-Хенце, Т. Българо-чешката взаимност – генератор.., 47–50.
70 Gotovska-Henze, T. Bulharská zemědelská osvěta v Česku do roku 1878. – In: Studie Slováckého Musea,
Uherské Hradiště, Česká republika, 2004, № 9, 51–59.
71 Паскалева, В. Средна Европа и културно-просветното развитие на българите през Възраждането. –
Исторически преглед, 1981, кн. 3–4, с. 134; Готовска-Хенце, Т. Българо-чешките отношения през
XIX в. – трансфер или общност?.., 122–139.
72 Готовска-Хенце, Т. Българо-чешката взаимност – генератор.., с. 52.
73 Данев, Ст. Мемоари.., с. 52.
74 Той описва преживяванията си по заминаването си за Сърбия (1876) като „незабравимо“. Вж.
подр.: Данев, Ст. Мемоари.., с. 35, 40.
75 Това се разбира от дневника на баща му, запазен в литературния архив в Прага. Pamatník narodního
pisemnictví, Pozůstalost Josefa Jirečeka, Dennik z let 1875–1877, 21 1 22.5, 18.6.
76 Havranková, R. Česká.., s. 50.
77 Пак там.
78 Цит по: Havranková, R. Česká.., s. 51.
79 Цит по: Горина, Л. В., 2006, с. 52.
80 Писмо на М. Дринов от Видин на 25. 11. 1876 г. до А. Патера, запазено в Pamatník narodního
pisemnictví, Pozůstalost A. Patery.
81 Цит по: Горина, Л. В., 2006, с. 52.
82 Вж. подр.: Ильчук, И. Деятельность М. С. Дринова на Харьковском университете. – В: Изследва-
ния в чест на М. Дринов.., 87–88.
83 Най-голямата сума внесла харковската театрална дирекция – 558 р.и 50 к. Ильчук, И. Цит. съч., с. 88.
84 Пак там.
85 Пак там.
86 Паскалева, В. Принос към биографията на М. Дринов.., с. 47.
87 Цит по: Горина, Л. В., 2006, с. 53.
88 Národní Archiv, Praha, PP 1876–1881, M/9/7 (čj. 2077).
89 Семов, М. К. Иречек. – В: Семов, М., Г. Бакалов, Д. Дойнов. Будители народни.., с. 265.
90 Safarik, P. J. Geschichte der slavischen Sprache und Literatur nach allen Mundarten. Ofen, 1826, p. 23.
91 Цит по: Арнаудов, М. Васил Евстатиев Априлов. С., 1971, с. 98.
92 Пак там, с. 99.
93 Романска, Цв. Марин Дринов като етнограф и фолклорист.., с. 147.
94 Пак там, с. 150.
95 В нея между другото той разработвал и въпроса за културата на западните славяни. Вж.:
Паскалева, В. Принос към биографията на Марин Дринов.., с. 40.
96 Семов, М. Марин Дринов. – В: Семов, М., Г. Бакалов, Д. Дойнов. Будители народни.., 251–252.
97 Пак там, с. 250.
98 Голяма част от кореспонденцията му с видни събирачи и книжовници като Димитър Матов,
Васил Кънчов, Кръстю Мисирков, Кузман Шапкарев и др. била посветена именно на тези проблеми.
99 Семов, М. Марин Дринов.., с. 252.
100 Bechyňová, V. Šafárykovo studium starobulharské literatury. P.J. Šafáryk v slovenskej a českej slavistike.
Zbornik venovaný XI medzinárodnému zjazdu slavistov v Bratislave. Košice, 1993, s. 15.
Як цитувати
Готовска-Хенце, Т. (1). Европейските „мостове“ на славянските елити през XIX в. Чешкият период в живота на професор Марин Дринов. Дриновський збірник, 4. вилучено із https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/764
Розділ
Статті
