България и Турция от двете страни на „желязната завеса“ – края на 40-те – края на 50-те години
Анотація
Статията проследява развитието на отношенията между България и Турция в първото десетилетие след края на Втората световна война. Това е времето на оформянето на двата противостоящи блока и двете съседни страни се оказват разделени от „желязната завеса“. На основата на постигнатото от българската историография и на архивни документи се представя преходът от относително нормални двустранни отношения в първите следвоенни години към остро противопоставяне, следващо набиращата скорост Студена война. В него се преплитат както проблеми от довоенния период, така и такива от идеологическо естество. На преден план, както всеки път при влошаване на международния климат, е изведен изселническият въпрос. Статията акцентира върху политиките на българската и турската държава към българските граждани от турски проиход (българските турци) и връзката на тези политики със засилените им изселнически нагласи. Акцентът е върху масовото изселване в периода 1949–1951 г., което съвпада с най-острата фаза на Студената война. Нейните проекции се долавят в опасенията на българските управляващи, че капиталистическа Турция използва турската етническа общност в България, за да дестабилизира идеологическия си противник от Източния блок, както и в страховете на Анкара, че социалистическа България се опитва да инфилтрира сред изселващите се български турци шпиони и комунисти, които да „внесе“ в съседна Турция. През втората половина на 50-те години в контекста на частичното смекчаване на напрежението в международните отношения България и Турция подновяват диалога и постигат някои резултати в търговията и уреждането на граничните конфликти. Опитите за решаване на изселническия проблем обаче са неуспешни и недоверието продължава да доминира двустранните отношения. Едва при новите условия на 60-те години ще бъде постигнато неговото частично решение.
Завантаження
Посилання
„Възродителният процес“. Том I – Българската държава и българските турци (средата на 30-те – началото на 90-те години на ХХ век). Документи. Съст. И. Баева, Е. Калинова. София, Държавна агенция „Архиви“, 2009, 751 с.
АМВнР. Архив на Министерството на външните работи на Република България, оп. 11 п, а.е. 40, 200а, 312, 313, 318, 334.
Баев, Й. 1995. Военнополитическите конфликти след Втората световна война и България. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 408 с.
Баев, Й., Котев, Н. 1994. Изселническият въпрос в българо-турските отношения след Втората световна война. I част. Международни отношения, кн. 1, с. 16–27.
Баева, И., Калинова, E. 2003. Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944–1955). София, Полис, 262 с.
Български конституции и конституционни проекти. София, Д-р Петър Берон 1990, 215 с.
Григорова, Ж. 1985. Балканската политика на социалистическа България 1944–1970. София, Наука и изкуство, 478 с.
Груев, М., Кальонски А. 2008. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Сиела, 211 с.
Гюдуров, Д. 2009. Образователната политика спрямо мюсюлманите в България 1919–1925 г. Исторически преглед, кн. 3–4, с. 39–68.
Гюдуров, Д. 2020. България, мюсюлманското малцинство и турската пропаганда (1923–1944 г.). София, Издателство на Нов български университет, 271 с.
Даскалов, Г. 1996. Българите в Егейска Македония. София, Македонски научен институт, 543 с.
Дубаз, Я. 2018. Съветско-турските противоречия за проливите след Втората световна война и влиянието им върху българо-турските отношения (септември 1944 г.–декември 1946 г.). Журнал за исторически и археологически изследвания, кн. 1, с. 56–79.
Дубаз, Я. 2019. Търговски отношения между България и Турция 1944–1956 г. Журнал за исторически и археологически изследвания, кн. 3, с. 61–82.
Желязкова, А. 1998. Социална и културна адаптация на българските изселници в Турция. Между адаптацията и носталгията. Българските турци в Турция. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, с. 11–44.
Калинова, Е. 1987. Европейските капиталистически страни в международната културна дейност на България (1956–1966). (Непубликувана дисертация). София, 439 с.
Калинова, Е. 2003. Преориентацията на българската външна търговия (септември 1944–1949). Двадесетият век. Опит за равносметка. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, с. 282–291.
Калинова, Е. 2016. Българските турци в модерна България (1878–1944). Българи и турци. София, ТАНГРА ТанНакРа ИК, с. 152–177.
Калинова, Е. 2020. Българските турци и пътят им към Турция до Втората световна война – юридически аспекти. Българската общност в Турция. Исторически аспекти и съвременно състояние. София, Академично издателство „За буквите–О писменехь“, с. 208–230.
Калинова, Е., Баева И. 2006. Българските преходи 1939–2005. София, Парадигма, 542 с.
Стоянов, В. 1998. Турското население в България между полюсите на етническата политика. София, ЛИК, 252 с.
Тодорова, Р. 1994–1995. Българо-турските отношения след Втората световна война (40-те–60-те години). Исторически преглед, кн. 5, с. 34–57.
Трифонов, С. 1992. Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот 1912–1915. София, Тракийска фондация „Капитан Петко войвода“, 276 с.
Трифонов, С. 1993. Мюсюлманите в политиката на българската държава (1944–1989). Страници от българската история. Част II, София, Просвета, с. 210–224.
ЦДА. Централен държавен архив на Република България, ф. 1Б, оп. 5, а.е. 19, 42, 349, 352; оп. 6, а.е. 653, 1217, 1298, 2192, 3372, 3645.
Ялъмов, И. 2002. История на турската общност в България. София, 526 с.
