Болгарська османістика ХХ – початку ХXI ст.: становлення та розвиток наукової дисципліни

  • Анна Андріївна Леонтьєва молодший науковий співробітник відділу історії слов’янських народів Південно-Східної Європи у Новий час Інституту слов’янознавства Російської академії наук, м. Москва
Ключові слова: історіографія, османська імперія, Болгарія

Анотація

Болгарська традиція османістики бере свій початок у кінці XIX ст. Специфічною рисою болгарської османістики є розгляд історії Османскої держави XV-XIX ст. в контексті історії болгарських земель у складі імперії. Найінтенсивніше османістика у Болгарії розвивається після 1989 р.

Завантаження

##plugins.generic.usageStats.noStats##

Посилання

Шиваров С. Сиджилите на Софиския шариатски съд (кратък обзор). URL: http://nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2016/08/Obzor_sijills_Sofia.pdf (дата обращения: 26.02.2017)

Faroqhi S. Approaching Ottoman History. An Introduction to the Sources. Cambrige: Cambrige University Press, 1999. P. 58–59

Грозданова Е. Българската османистика на границата между две столетия – приемственност и обновление // Исторически преглед. 2005. № 1–2. С. 98–157.

Османский язык окончательно сложился к XVII–XVIII вв. на основе арабской графики из турецкого языка под сильным влиянием персидского и арабского. По сути, официальный язык османских документов представляет собой смесь из этих трех языков. Для него характерно преобладание нетурецкой лексики при доминировании турецкой грамматики.

Недков Б. Ориенталистика в Софийска народна библиотека. София // Годишник на библиографския институт. 1947. С. 8

Б. Недков в своем очерке по истории болгарского востоковедения определяет приход Д. Ихчиева в 1900 г. на работу в НБКМ как дату начала работы Ориентального отдела. Недков Б. Ориенталисика в Софийска народна библиотека. С. 8.

См.: Ихчиев Д. Ценен исторически паметник по борба за освобождението от турското робство на южни славяни // Българска сбирка. 1904. № 13. С. 171–176; Его же. Исторически принос за «войганите» при турската власт от 1374 год дори до 1839 год след р. Хр. – до Танзимата // Периодическо списание на Българското книжовно дружество в София. 1905. № 67. С. 705–742; Его же. Материали за историия ни под турско робство//Известия на Историческо дружество в София 1905. № 1 и проч.

Ихчиев Д. Турските документи на Рилския монастирь. София, 1910.

Там же. С. VI.

Гълъбов Г. Турска грамматика. София, 1949.

Гълъбов Г. Помогало за изучаване на турски език по арабската азбука. София, 1952; Его же. Османотурски текстове. Помогало за изучаване на османотурскки език. София, 1965.

Galabov G., Duda H. Die Protoköllbücher des Kadiamtes Sofia. München: Oldenburg, 1960.

Извори за историята на българското право. Турски извори за историята на правото в българските земи / Под ред. Г. Гълъбов. Т. I. София: Издателство на Българска академия на науките, 1961..

Извори за историята на българското право. Т. I. С. 6.

Извори за историята на българското право. Турски извори за историята на правото в българските земи. Т. II. / Под ред. Б. Цветкова. София: Издателство на Българска академия на науките, 1971.

Извори за историята на българското право. Турски извори за историята на правото в българските земи. Т. II. С. 5.

Недков Б. Османо-турска дипломатика и палеография: [за студентите по ориенталистика при СУ Климент Охридски]: Ч. 1. София: Наука и изкуство, 1966; Ч. 2: Документи и речник. София: Наука и изкуство, 1972.

Турски извори за българската история. Т. III. София: Наука, 1972; Т. V. София, 1970; Т. VI. София: Наука, 1977.

Подробнее об истории публикаций османских документов в Болгарии см.: Стоянов В. Изследване и обнародване на османотурски документални извори за историта на Болгария // Болгария през XV–XVII век. Историографски изследвания. Т. I. София: Издателство на Българската академия на науките, 1987. С. 276–318.

Грозданова Е. Болгарская историография о некоторых проблемах истории болгарского народа под османским господством (XV–XVII вв.) // Османская империя. Система государственного управления, социальные и этнорелигиозные проблемы / Отв. ред. С. Ф. Орешкова. М.: Наука, 1986. С. 136–154.

Грозданова Е. Българската селска община. София, 1979.

Тодоров Н. Балкански град XV–XIX век. Социално-икономическо и демографско развитие. София, 1972.

Мутафчиева В. За състояние на спахилъка през XV–XVI в. // Исторически преглед. 1959. № 3. С. 32–63; Ее же. Кърджалийско време. София: Наука и изкуство, 1977. 390 с.; Ее же. Османска социално-икономическа история. София: Издателствово на Българска академия на науките, 1962. 263 с.; Ее же. Към въпроса за статута на българското население в Чепинското корито по Османскат власт // Родопски сборник. Т. I. София, 1965. C. 115–127

См. подр.: Николова И. Неотъпканият път на Вера Мутафчиева // Дриновський збірник/Дриновски сборник. Харків-Софія: Академично издателство «Проф. Марин Дринов», 2013. С. 231–237.

Грозданова Е. Болгарская историография о некоторых проблемах истории болгарского народа под османским господством (XV–XVII вв.) // Османская империя. Система государственного управления, социальные и этнорелигиозные проблемы. С. 142

Радушев Е. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV–XVIII в. (опит за переосмисляне на устойчиви историографски модели) // Историческо бъдеще. 1998. № 1. С. 46–89.

Мейер М. С. Новые публикации материалов османских архивов // «У времени в плену». Памяти Сергея Сергеевича Цельникера / Отв. ред. И. В. Стеблева. М.: «Восточная литература» РАН, 2000. С. 90–99.

Димитров Стр. За аграрните отношения в България през XVIII в. // Паисий Хилендарски и неговата епоха 1762–1962. София, 1962.; Его же. Скритото християнство и слямизационните процеси в османската държава // Исторически преглед. 1987. № 3. С. 18–33.

Първева С. За вакъфите в Североизточна Тракия през първата половина на XVIII век // Исторически преглед. 1992. № 5. С. 44–53; Ее же. Представители на мюсюлманска религиозна институция в града по българските земи през XVII век // Мюсюлманската култура по българските земи. Иследвания / Съставители: Р. Градева, Св. Иванова. София: Международен Център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 1998. С. 127–210.

Първева С. Земята и хората през XVII – първите десетилетия на XVIII век: овладяване и организация на аграрно и социално пространство в Централните и Южните Балкани под османска власт. София: Академично издателство «Проф. Марин Дринов», 2011. 482 с.

Иванова Св. Институтът на градска отговорност в българските градове през XV–XVIII в. // Исторически преглед. 1990. № 1. С. 33–44; Ее же. Градските териториални общности и организация на култа на мюсюлмани и христиани // Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници от XIV–XVIII в.: Междунар. научна конференция, Велико Търново, 20–22 май 1987 г. / Под ред. на Г. Данчев. Велико Търново, 1991. С. 128–133.

Ivanova S. Judicial Treatment of the Matrimonial Problems of Christian Women in Rumeli During the Seventeen and Eighteen centuries // Women in the Ottoman Balkans. Gender, Culture and History / Edited by A. Buturović, I. C. Schick. London-New-York: I. B. Tauris, 2007. P. 153–201.

Тодорова О. Жените от Централните Балкани през османската епоха (XV–XVII век). София: Гутенберг, 2004. 515 с.

Градева Р. Налагането на кадийска институция на Балканите и нейното място в провинциална администрация (XIV – началото на XVI в.) // Балканистика. 1989. № 3. С. 33–52; Ее же. За правни компетенции на кадийския съд през XVII век // Исторически преглед. 1993. № 2. С. 98–120; Ее же. О некоторых проблемах формирования системы управления (XIV – нач. XVI вв.) // Османская империя. Государственная власть и социально-политическая структура. М., 1990. С. 40–65.
Опубліковано
2019-09-24
Як цитувати
Леонтьєва, А. А. (2019). Болгарська османістика ХХ – початку ХXI ст.: становлення та розвиток наукової дисципліни. Дриновський збірник, 10, 409-414. https://doi.org/10.7546/DS.2017.10.40