Славяните през VІ–VІІ в. на територията на днешна Южна България. Мит или реалност?
Анотація
Според историческите извори в края на Великото преселение на народите (края на VІ–VІІ в.) целият Балкански полуостров бил заселен със славяни. Тези сведения не намират подкрепа в данните от археологически проучвания на територията на Южна България. Досега никъде не е установен здрав културен пласт с раннославянски материали, а броят на обектите, в които са намерени единични фрагменти от раннославянска керамика, е съвсем малоброен. Липсват и славянски некрополи. Всичко това свидетелства, че на територията на днешна Южна България през VІ–VІІ в. липсва трайно славянско заселване.
Завантаження
Посилання
Аладжов Д. Материалната култура на Югоизточна България през IX–XI век // Славяните и средиземноморският свят. – София, 1972.
Аладжов Д. Разкопки в село Любеново през 1968 г. / Д. Аладжов, Д. Балабанян // Родопски сборник. – 1972. – № 3.
Аладжов Д. Резултати от археологическите разкопки на Констанция // «Марица-изток»: Археологически проучвания. – № 3. – Раднево, 1995.
Ангелов Д. История на Византия. Част I. – София, 1968.
Ангелова Ст. Археологически данни за ранното славянско заселване в България / Ст. Ангелова, Р. Колева // Годишник на Софийския университет «Св. Кл. Охридски». – Исторически факултет. – Сп. Археология. – 2000. – Т. 2.
Бешевлиев В. За славянските племена в Северна България от VI до IХ в. // Преслав. – № 1. – София, 1968.
Борисов Б. «Кастра Рубра» // Castra Rubra. – 2011. – № 1.
Борисов Б. «Кастра Рубра» през античността и средновековието // Пътуванията в средновековна България. Пътуване към България. Пътуванията в средновековна България и съвременният туризъм. – В. Търново: Издателство «Абагар», 2009.
Борисов Б. До тук стига България (Бележки по хронологията и развитието на селищната мрежа в Южна България по времето на Първото българско царство) // Оттука започва България. – Шумен: Университетско издателство «Епископ Константин Преславски», 2011.
Вандова В. Археологически проучвания на многослойно селище в с. Пиперков чифлик, община Кюстендил / В. Вандова, Р. Спасов // Археологически открития и разкопки за 2005 г. – София, 2005.
Вандова В. Археологически разкопки в с. Пиперков чифлик, Кюстендилско / В. Вандова, Р. Спасов // Археологически открития и разкопки за 2005 г. – София, 2006.
Въжарова Ж. Славянски и славянобългарски селища в българските земи от края на VI–ХI век. – София, 1965.
Гочева З. Крепост в м. Хисарлъка в гр. Кюстендил // Известия на Българско историческо дружество. – 1970. – VII.
Грозданова Г. Керамика от ранносредновековното селище при с. Капитан Андреево, община Свиленград // Приноси към българската археология. – Т. V. – София, 2009. – С. 54–71.
Грозданова Г. Населението на Южна България VІ–ІХ в. (по археологически данни): Дисертация за присъждане на научната и образователна степен «Доктор». – София, 2011.
Грозданова Г. Ранносредновековни структури от обект 18 А, с. Чокоба, област Сливен, АМ «Тракия», ЛОТ 3 // Археологически открития и разкопки през 2009 г. – София, 2010.
Дончева-Петкова Л. Проблеми на ранносредновековната култура в Македония // Македонски преглед. – София, 1995.
Дуйчев И. Балканският югоизток през VI в. // Българско средновековие. – София, 1972.
Курта Фл. Създаването на славяните. История и археология на Долнодунавския регион ок. 500 – 700 г. – София: Университетско издателство «Св. Кл. Охридски», 2009.
Митова-Джонова Д. Confinicum Succi и Mutdtio Soneium през античността и ранновизантийската епоха // Анали. – 1994. – № 2–3.
Момчилов Д. Култура и политика на Първото българско царство в Североизточна Тракия. – Варна: Зограф, 2007.
Петров П. Образуване на българската държава. – София, 1981.
Попов Х. Жилища от ранносредновековното селище при Капитан Андреево // Приноси към българската археология. – София, 2009. – С. 39–47.
Приходнюк О. М. Пенковская культура. Културно-хронологический аспект исследования. – Воронеж: Воронежкий университет, 1998.
Станев К. Тракия през ранното средновековие. – В. Търново: Издательство «Фабер», 2012.
Станилов Ст. Славяните в Първото царство. – Варна: Издательство «Г. Бакалов», 1986.
Станчева M. Ранносредновековна керамика от София //Археология. – 1959. – Кн. 3–4.
Тъпкова-Заимова В. Нашествия и етнически промени на Балканите. – София, 1966.
Хрисимов Н. Раннеславянские памятники в северо-восточной части Балканского полуострова //. Stratum plus. – 2015. – № 5: Славяне на Дунае. Обретение Родины.– С. 309–342.
Шейлева Г. Заселване на славяните в Родопската област (по археологически данни) // Проблемы славянской археологии. Труды VI Международного Конгресса славянской археологии. – Т. 1. – Москва, 1997.
Borisov B. Dyadovo 2. The Sanctuary of the Thracian Horseman and the Early Byzantine Fortress. – Varna: Издательство «Zograf Publishing», 2010.
Borisov В. Djadovo 1. Mediaeval Settlement and Necropolis (11th-12th Century). – Tokyo: Tokai University Press, 1989. – Р. 369–380.
Comșa M. Contribution à question de la pénétration des Slaves au sud de Danube Durant les Ve – VIIe siècles // Ie Congrès International d‘Archéologie Slave. – Tome 2. – Wrotslaw-Warszawa-Krakow, 1970.
Diaconu P. Autour de la pénétration des Slaves au sud de Danube // Rapports de IIIe Congrès International d‘Archéologie Slave. – Tome 2. – Bratislava, 1980.
Wendel M. Die Ausgrabungen in Iatrus und Karasura: Zu einigen Aspekten der Frühmittelalterforschung in Bulgari en // Post-Roman Towns, Trade and Settlement in Europe and Byzantium 2. Byzantium, Pliska, and the Balkans / Henning J. (Hrsg.). – Berlin; New York: Walter de Gruyter, 2007. – S. 509–526.
Werner J. Slawische Bügelfibeln des 7. Jh. // Rienecke Festschrift. Zum Geburstag fon Poul Reinecke. – Mainz, 1950.