Сблъсъкът на хърватския и сръбския национализъм: войните от 90-те години на ХХ в.

Анотація

Наднационалната идеология на югославизма не успява да измести нито хърватския, нито сръбския национализъм след 1945 г. и сблъсъкът между тях допринася за колапса на комунистическа Югославия в началото на 90-те години на ХХ в.

Словения първа и безпроблемно напуска федерацията, но с Хърватия въпросът е по-сложен, тъй като тя има голямо сръбско малцинство. Хърватската демократична общност на Туджман, която идва на власт след първите свободни избори през 1990 г., е представител на крайния национализъм – тя вече иска не просто независимост, а новата хърватска държава да обхваща всички хърватски етнически територии, включително и части от Босна и Херцеговина. Пропагандираният от нея национализъм е етнически, при който местните сърби се изключват от хърватската политическа нация и са подложени на дискриминация. В отговор на отцепването на сръбските територии в Хърватия и създаването на „Република Крайна”, на 25 юни 1991 г. Хърватия обявява своята независимост. С навлизането на сръбски доброволци от Сърбия и намесата на  Югославската армия, гражданската война се разгаря на междудържавно ниво между Сърбия и Хърватия. Сърбите завземат една трета от територията на хърватската държава. С военните операции „Светкавица” (в Западна Славония) и „Буря” (в Крайна) през лятото на 1995 г. хърватската армия възстановява контрола си върху окупираните земи.

Хърватската и сръбската национална програма се сблъскват и на територията на Босна и Херцеговина. Там се разгаря продължителен и кръвопролитен военен конфликт (1992 - 1995 г.). И сърбите и хърватите създават свои квази държави, които търсят присъединяване към държавата-майка. Краят на войната официално се слага с Дейтънския договор през есента на 1995 г