„Дългият път” на Хърватия към Европейския съюз

Анотація

Това, което беляза историята на Хърватия от 90-те години на ХХ в. до началото на ХХI век, е присъединяването й към ЕС след дълги и трудни шестгодишни преговори за членство (2005–2011 г.). Това е единствената държава от региона на Западните Балкани, която успява сама, индивидуално да се присъедини към Съюза като негов 28-и член на 1 юли 2013 г.
От 80-те години на миналия век от шестте републики, съставляващи Югославия, Хърватия и Словения са сред най-подготвените да станат част от нова, обединена Европа. На Хърватия винаги се гледа в тандем със Словения, но ако последната бързо успява да се присъедини към ЕС със страните от Централна Европа през 2004 г., то Хърватия изостава драстично през 90-те години, раздирана от силен национализъм, враждебен към самата идея за обединена Европа - като по пътя й към обединена Европа я изпреварват дори България и Румъния.
Хърватия извървява един дълъг и труден път до ЕС. Национализмът, доминиращ на хърватската политическа сцена през 90-те години на ХХ в., е враждебен на самата идея за обединена Европа. За разлика от Словения, която сравнително безпроблемно се измъква от „сръбската хватка“ в Югославия и бързо възприема либералния европеизъм, то Хърватия, скоро след като обявява независимост през 1991 г. е принудена да води война, за да отстои суверенитета си и оставя евроинтеграцията на заден план. Излизайки от югославската федерация и изграждайки своя собствена независима национална държава, тя вече е доста подозрителна към всички меганационални организации и проекти.
Промяната в хърватската външната политика настъпват едва след смъртта на Туджман и падането от власт на ръководената от него националистическа Хърватска демократична общност през 2000 г. и вече е проевропейска и проатлантическа. На членството в ЕС започва да се гледа като на приоритет във външната политика – това вече не е само въпрос за икономически просперитет, политическа стабилност и социална сигурност, но и гаранция за сувернитета на страната. Така Хърватия превръща евроинтеграцията в приоритет във външната си политика за повече от едно десетилетие – от 2000 до 2013 г.
През 2003 г. страната подава молба за членство в Европейския съюз, която е удовлетворена на следващата година, когато Европейската комисия (EК) официално я кани да започне преговори. Европейският съюз обаче не бърза - след последните две вълни на разширяването му през 2004 и 2007 г., и особено след икономическата криза, разтърсила еврозоната, той е вече по-прецизен и рестриктивен в новия прием. В Брюксел не е тайна, че Хърватия е страна със силен клиентализъм, проблеми с корупцията и липса на политическа воля за провеждане на реформи. Освен това тя трябва да реши и спорните си въпроси със Словения. А условието Загреб да сътрудничи по-активно на трибунала в Хага се приема от мнозина хървати за несъвместимо с националните им интереси.
Преговорите за еврочленството на Хърватия се протакат близо шест години. Официално те приключват едва с подписването на Договора за присъединяването на Хърватия към Евросъюза на 9 декември 2011 в Брюксел. Предвижда се той да влезе в сила на 1 юли 2013 г. след като бъде ратифициран от хърватска страна и от всички държави - членки на Съюза и с него Хърватия да стане 28-ия му пълноправен член. За разлика от договорите на България и Румъния, в този на Хърватия няма предпазни клаузи, но се предвижда страната да бъде подложена на мониторинг (три мониторингови доклада) от страна на ЕК в периода до присъединяването й към съюза на 1 юли 2013 г.
Присъединяването към Обединена Европа не можа бързо и автоматично да извади Хърватия от вътрешната криза, но все пак създава сериозни перспективи пред нея, чието население винаги е изразявало своята географска, културна и историческа принадлежност към Европа. С присъединяването си към ЕС през 2013 г. Хърватия става втората (след Словения) бивша югославска република член на съюза, но това се случва близо две десетилетия след отделянето й от бивша Югославия и 9 години след Словения. Тя е първата страна от Източния блок, която се присъединява към съюза сама, индивидуално. Хърватия „напуска” Западните Балкани и става първата държава от този регион, която успешно извървява пътя до пълноправно членство в ЕС. С встъпването си в съюза тя вижда шанс да се превърне в „лидер” на Западните Балкани и да ги поведе по пътя на евроинтеграцията. След 2013 г. пред нея стои въпросът за присъединяване към еврозоната и Шенген - задачи, пред които са изправени също България и Румъния, но това е перспектива за бъдещето.