Пътуване в пространството и временто с един сватбен обичай. Хипотези за произхода, миграциите и връзки между жителите на няколко селища в Украйна, Молдова и България

Анотація

В статията се проследява „движението“ на сватбения обичай пилиор/пилевур успоредно с миграциите на групи българско население през XVIII и XIX век към Бесарабия, Таврия и Добруджа. В изложението се съпоставят записите на няколко поколения български етнографи и фолкористи, включително и авторови такива, както в едно и също селище, така и на други места. Без съзнателна и умишлена връзка помежду им при осъществяване на всеки следващ изследователски опит, те обаче отразяват няколко последователни етапа от съществуването на обичая, различни негови варианти и модификации, както и локалните му белези в раздалечени на хиляди километри едно от друго селища и групи население. Ако „движението“ на пилиора е едно пътуване в пространството от юг в Тракия на север и изток отвъд Дунав, то изясняването на етимологията на тази дума е своеобразно пътешествие във времето. Тя е от старогръцки произход, заета е в българския и сърбохърватския езици в значението си на градина, двор, фигурира в „Показалеца“ на Г. Раковски от 1859 г., но се среща и в книжовен паметник още от средновековната епоха. Поне като название вероятно принадлежи към много старинен пласт в българската култура, а чрез обредните текстове и действия, в чийто контекст я срещаме най-вече, съхраняващ по правило подобни реликти и старини, тя е пренесена до днес.