Пътуване в пространството и временто с един сватбен обичай. Хипотези за произхода, миграциите и връзки между жителите на няколко селища в Украйна, Молдова и България
Анотація
В статията се проследява „движението“ на сватбения обичай пилиор/пилевур успоредно с миграциите на групи българско население през XVIII и XIX век към Бесарабия, Таврия и Добруджа. В изложението се съпоставят записите на няколко поколения български етнографи и фолкористи, включително и авторови такива, както в едно и също селище, така и на други места. Без съзнателна и умишлена връзка помежду им при осъществяване на всеки следващ изследователски опит, те обаче отразяват няколко последователни етапа от съществуването на обичая, различни негови варианти и модификации, както и локалните му белези в раздалечени на хиляди километри едно от друго селища и групи население. Ако „движението“ на пилиора е едно пътуване в пространството от юг в Тракия на север и изток отвъд Дунав, то изясняването на етимологията на тази дума е своеобразно пътешествие във времето. Тя е от старогръцки произход, заета е в българския и сърбохърватския езици в значението си на градина, двор, фигурира в „Показалеца“ на Г. Раковски от 1859 г., но се среща и в книжовен паметник още от средновековната епоха. Поне като название вероятно принадлежи към много старинен пласт в българската култура, а чрез обредните текстове и действия, в чийто контекст я срещаме най-вече, съхраняващ по правило подобни реликти и старини, тя е пренесена до днес.
Завантаження
Посилання
Anchev, A. 2002. Svatbeni obichai i obredi [Wedding Customs and Rites]. Etnografski prouchvaniya na Balgariya. Sakar. Etnografsko, folklorno i ezikovo izsledvane. Sofia, АI „Prof. Marin Drinov“, s. 267–312. (In Bulgarian).
Анчев, А. 2002. Сватбени обичаи и обреди. Етнографски проучвания на България. Сакар. Етнографско, фолклорно и езиково изследване. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, с. 267–312.
Balgarski etimologicheski rechnik [Bulgarian etymological dictionary]. T. 5. Sofia, BAS Publishing House „Prof. Marin Drinov“. (In Bulgarian).
Български етимологически речник. Т. 5, София, АИ „Проф. Марин Дринов“.
Balgarski narodni pesni. Sobrani ot Bratya Miladinovtzi Dimitriya i Konstantina i izdani ot Konstantina [Bulgarian Folk Songs. Collected by the Miladinov Brothers Dimitria and Konstantina and Published by Konstantina]. Chetvarto izdanie, pod redaktsiyata na Petar Dinekov. Sofia, 1961. (In Bulgarian).
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.
Barbolova, Z. 2011. Ehoto na Lada v slavyanskite ezitsi i kulturi [The Echo of Lada in Slavic Languages and Cultures]. Elektronno izdatelstvo. URL: https://liternet.bg/publish28/zoia-barbolova/ehoto-na-lada.htm; https://spisanie.liternet.bg. (In Bulgarian).
Барболова, З. 2011. Ехото на Лада в славянските езици и култури. Електронно издателство URL: https://liternet.bg/publish28/zoia-barbolova/ehoto-na-lada.htm; https://spisanie.liternet.bg.
Boyadzhiev, T. 1991. Balgarskite govori v Zapadna (Belomorska) i Iztochna (Odrinska) Trakiya [The Bulgarian Dialects in Western (Belomorska) and Eastern (Odrinska) Thrace]. Sofia, UI „Sv. Kliment Ohridski“. (In Bulgarian).
Бояджиев, Т. 1991. Българските говори в Западна (Беломорска) и Източна (Одринска) Тракия. София, УИ „Св. Климент Охридски“.
Vakarelski, H., Kodov, H. 1935. Bit i ezik na trakiyskite i maloaziyskite balgari [Life and Language of the Thracian and Asia Minor Bulgarians]. Chast 1: Bit. Sofia, Trakiyski nauchen institut. (In Bulgarian).
Вакарелски, Х., Кодов, Х. 1935. Битъ и езикъ на тракийските и малоазийските българи. Часть 1: Битъ. София, Тракийски научен институтъ.
Vasileva, M. 1974. Demografski protsesi v Dobrudzha ot kraya na XIV do 40-te godini na ХХ v. [Demographic Processes in Dobrudja from the End of the 14th C. to the 1940s]. Dobrudzha. Etnografski, folklorni i ezikovi prouchvaniya. Sofiya, Izdatelstvo na Balgarskata akademiya na naukite, s. 9–21. (In Bulgarian).
Василева, М. 1974. Демографски процеси в Добруджа от края на ХIV до 40-те години на ХХ в. Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. София, Издателство на Българската академия на науките, с. 9–21.
Genchev, S. 1974. Semeyni obichai i obredi [Family Customs and Rites]. Dobrudzha. Etnografski, folklorni i ezikovi prouchvaniya Sofiya, Izdatelstvo na Balgarskata akademiya na naukite, s. 265–301. (In Bulgarian).
Генчев, С. 1974. Семейни обичаи и обреди. Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. София, Издателство на Българската академия на науките, с. 265–301.
Genchev, S. 1980. Nazvanieto i myastoto mu v harakteristikata na obichaya [The Name and Its Place in the Characteristics of the Custom]. Vaprosi na etnografiyata i folkloristikata. Sofia, Izdatelstvo na BAN, s. 190–194. (In Bulgarian).
Генчев, С. 1980. Названието и мястото му в характеристиката на обичая. Въпроси на етнографията и фолклористиката. София, Издателство на БАН, с. 190–194.
Georgiev, G. Grupi balgarsko naselenie v Yuzhna Balgariya [Groups of the Bulgarian Population in Southern Bulgaria]. URL: https://balgarskaetnografia.com/grupi-i-obshtosti/etnografski-grupi/grupi-balgarsko-naseleni-v-yuzna-balgaria.html. (In Bulgarian).
Георгиев, Г. Групи българско население в Южна България. URL: https://balgarskaetnografia.com/grupi-i-obshtosti/etnografski-grupi/grupi-balgarsko-naseleni-v-yuzna-balgaria.html.
Georgiev, G. 2022. Traditsii, pamet, identichnost na balgarite v Ukrayna i Moldova. Dinamika na kulturata v diaspora [Traditions, Memory, Identity of Bulgarians in Ukraine and Moldova. Dynamics of Culture in the Diaspora]. Sofia, Izdatelstvo na BAN „Prof. Marin Drinov“. (In Bulgarian).
Георгиев, Г. 2022. Традиции, памет, идентичност на българите в Украйна и Молдова. Динамика на културата в диаспора. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.
Georgіeva, S. 2013. Svatbeni obichai i obredi na balgarite v s. Zarya (Kamchik) Ukrayna: etnolingvistichen aspekt [Wedding Customs and Rites of the Bulgarians in the Village of Zarya (Kamchik) Ukraine: Ethnolinguistic Aspect]. Ezitsite na kulturata. V chest na 80-godishninata na prof. d.f.n Nadezhda Dragova i 35 godini YUZU „Neofit Rilski“. T. 2. Sast. G. Grigorov. Blagoevgrad, Universitetsko izdatelstvo „Neofit Rilski“, s. 230–240. (In Bulgarian).
Георгієва, С. 2013. Сватбени обичаи и обреди на българите в с. Заря (Камчик) Украйна: етнолингвистичен аспект. Езиците на културата. В чест на 80-годишнината на проф. д.ф.н Надежда Драгова и 35 години ЮЗУ „Неофит Рилски“. Т. 2. Съст. Г. Григоров. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, с. 230–240.
Gerov, N. 1975. Rechnik na balgarskiya ezik. Fototipno izdanie [Dictionary of the Bulgarian Language. Phototype Edition]. T. 4. Sofiya, Balgarski pisatel. (In Bulgarian).
Геров, Н. 1975. Речник на българския език. Фототипно издание. Т. 4. София, Български писател.
Dobrev, P. 2016. Babovtsi prez ochite na drugoseltsi [Babovtsi Through the Eyes of Other Villagers]. Almanah „Rodolyubets“, s. 126–133. (In Bulgarian).
Добрев, П. 2016. Бабовци през очите на другоселци. Алманах „Родолюбец“, София, с. 126–133.
Ivanova, R., Zhivkov, T. Iv., 1981. Balgarska narodna poeziya i proza v sedem toma. [Bulgarian Folk Poetry and Prose in Seven Volumes]. T. II. Obredni pesni. Sast. Radost Ivanova, Todor Iv. Zhivkov. Sofiya, Izd. „Balgarski pisatel“. (In Bulgarian).
Иванова, Р., Живков, Т. Ив., 1981. Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, Изд. „Български писател“.
Zhelyazkova-Daskalova, N. 1989. Karioti. Etnicheska prinadlezhnost i kulturno-bitovi cherti v kraya na XIX i nachaloto na XX vek [Chariots. Ethnicity and Cultural and Household Features at the End of the 19th C. and the Beginning of the 20th Century]. Sofia, Izdatelstvo na BAN. (In Bulgarian).
Желязкова-Даскалова, Н. 1989. Кариоти. Етническа принадлежност и културно-битови черти в края на XIX и началото на XX век. София, Издателство на БАН.
Kaloyanov, V. Tsenata na balgarshtinata v Tavriya (1917–1945) [The Cost of Bulgarian Self-determination in Tavria (1917-1945)]. Sofia, Izdatelstvo na BAN „Prof. Marin Drinov“ (In Bulgarian).
Калоянов, В. Цената на българщината в Таврия (1917–1945). София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.
Kaufman, N. 1976. Balgarskata svatbena pesen [The Bulgarian Wedding Song]. Sofia, Muzika. (In Bulgarian)
Кауфман, Н. 1976. Българската сватбена песен. София, Музика.
Kaufman, N. 1982. Narodni pesni na balgarite ot Ukrainska i Moldavska SSR [Folk Songs of the Bulgarians of the Ukrainian and Moldavian SSR]. T. 1 i T. 2. Sofia, Izdatelstvo na BAN „Prof. Marin Drinov“. (In Bulgarian).
Кауфман, Н. 1982. Народни песни на българите от Украинска и Молдавска ССР. Т. 1 и Т. 2. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.
Mircheva, D. 2011. Noshtta v severnodobrudzhanskiya obichay shiene na bayryak [The Night in the Northern Dobrudja Custom of Sewing a Bairyak]. Noshtta v narodnite vyarvaniya i predstavi. Godishnik na Regionalniya etnografski muzey. Plovdiv, t. VI, Plovdiv. Sast. A. Yankov, s. 123–126. (In Bulgarian).
Мирчева, Д. 2011. Нощта в севернодобруджанския обичай шиене на байряк. Нощта в народните вярвания и представи. Годишник на Регионалния етнографски музей. Пловдив, т. VI. Съст. А. Янков, с. 123–126.
Mladenov, S. 1941. Etimologicheski i pravopisen rechnik na balgarskiya knizhoven ezik [Etymological and Orthographic Dictionary of the Bulgarian Literary Language]. Sofia, Knigoizdatelstvo „Hristo G. Danov – O. O. D-vo“. (In Bulgarian).
Младенов, С. 1941. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. София, Книгоиздателство „Христо Г. Данов – О. О. Д-во“.
Muzikalno-folklornite dialekti na Elena Stoin v zvuk [The Musical Folklore Dialects of Elena Stoin in Sound]. Sast. Goritsa Naydenova. Sofia, Institut za izsledvane na izkustvata − BAN, 2015. (In Bulgarian).
Музикалнофолклорните диалекти на Елена Стоин в звук. Съст. Горица Найденова. София, Институт за изследване на изкуствата − БАН, 2015.
Nikolova, V. 1999. Svatbeni obichai i obredi [Wedding Customs and Rites]. Loveshki kray. Sofiya, Izdatelstvo na BAN, s. 370–404. (In Bulgarian).
Николова, В. 1999. Сватбени обичаи и обреди. Ловешки край. София, Издателство на БАН, с. 370–404.
Razboynikov, A., Razboynikov, S. 1999. Naselenieto na Yuzhna Trakiya s ogled narodnostnite otnosheniya v 1830, 1878, 1912 i 1920 godina [The Population of Southern Thrace in View of Ethnic Relations in 1830, 1878, 1912 and 1920]. Sofia, Karina M. (In Bulgarian).
Разбойников, А, Разбойников, С. 1999. Населението на Южна Тракия с оглед народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година. София, Карина М.
Raychevski, S. 1994. Iztochna Trakiya. Istoriya, etnosi, preseleniya XV–XX vek [Eastern Thrace. History, Ethnic Groups, Resettlements in the 15th-20th Centuries]. Sofia, Otechestvo (In Bulgarian).
Райчевски, С. 1994. Източна Тракия. История, етноси, преселения ХV–ХХ век. София, Отечество.
Raychevski, S. 2019. Tronkite i tehnite izsledovateli. Programata im za ravenstvo pred zakona izprevarva „Naredata“ na Vasil Levski [Тronkas and Their Researchers. Their program for Equality before the Law, Which is Ahead of Vasil Levski`s „Nareda“]. Библиотека, br. 5, s. 57–70 (In Bulgarian).
Райчевски, С. 2019. Тронките и техните изследователи. Програмата им за равенство пред закона изпреварва „Наредата“ на Васил Левски. Библиотека, бр. 5, с. 75–70.
Rakovski, G. S. 1859. Pokazalets ili rakovodstvo kak da se iziskvat i izdiryat nay-stari chyrti nashego baytia, yazayka, narodopokolenia, starago ni pravlenia, slavnago ni proshestvia i proch [An Index or Guide how to Inquire about and Search for the Oldest Features of Our Life, Language, Generations of People, Our Old Government, Our Glorious Past]. Chyast parva. Odesa. (In Bulgarian).
Раковски, Г. С. 1859. Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч. Чяст първа. Одеса.
Rakshieva, S. 2004. Etnografski grupi i granitsi v Trakiya [Ethnographic Groups and Borders in Thrace]. Trakietsat i negoviyat svyat. T. 2, Sast. R. Popov. Sofia, Etnografski institut s muzey, BAN, s. 5–26. (In Bulgarian).
Ракшиева, С. 2004. Етнографски групи и граници в Тракия. Тракиецът и неговият свят. Т. 2, Съст. Р. Попов. София, Етнографски институт с музей − БАН, с. 5–26.
Slavova, T. 2013. Ostromirovoto evangelie i Kirilo-Metodieviyat prevod na Evangelieto [The Ostromir Gospel and the Cyril-Methodian Тranslation of the Gospel]. Ezik i literature, 1–2, s. 128–136.
Славова, Т. 2013. Остромировото евангелие и Kирило-Mетодиевият превод на Евангелието. Език и литература, 1–2, с. 128–136.
Todorov, D. 1974. Sastoyanie, harakter i zhanrovo raznoobrazie na folklornata traditsiya [Status, Hharacter and Genre Diversity of the Folklore Tradition]. Dobrudzha. Etnografski, folklorni i ezikovi prouchvaniya. Sofia, Izdatelstvo na Balgarskata akademiya na naukite, s. 360–396. (In Bulgarian).
Тодоров, Д. 1974. Състояние, характер и жанрово разнообразие на фолклорната традиция. Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. София, Издателство на Българската академия на науките, с. 360–396.
Stoin, V. 1939. Balgarski narodni pesni ot Iztochna i Zapadna Trakiya. Sofia, Trakiyski nauchen institut [Bulgarian Folk Songs from Eastern and Western Thrace. Sofia, Thracian Scientific Institute]. (In Bulgarian).
Стоин, В. 1939. Български народни песни отъ Източна и Западна Тракия. София, Тракийски научен институтъ.
Stoin, E. 1981. Muzikalno-folklorni dialekti v Balgariya [Musical-Folklore Dialects in Bulgaria]. Sofia, Muzika. (In Bulgarian).
Стоин, Е. 1981. Музикално-фолклорни диалекти в България. София, Музика.
Filipova-Bayrova, M. 1969. Gratski zaemki v savremenniya balgarski ezik [Greek Loanwords in the Modern Bulgarian Language]. Sofia, BAN.
Филипова-Байрова, М. 1969. Гръцки заемки в съвременния български език. София, БАН.
Tsvetko, S. 2005. Balgarski narodni pesni ot Ukrayna i Krim [Bulgarian Folk Songs from Ukraine and Crimea]. Sastav. Zoya Barbolova. Sofia, Izdatelstvo na BAN. (In Bulgarian).
Цветко, С. 2005. Български народни песни от Украйна и Крим. Състав. Зоя Барболова. София, Издателство на БАН.
Cherkezova, M., St. Raychevski 1996. Istoricheska i etnografska harakteristika na Strandjha ot sredata na XIX do nachaloto na XX v. [Historical and Ethnographic Characteristics of Strandzha from the Middle of the 19th C. to the Beginning of the 20th Century]. Strandjha. Materialna i duhovna kultura. Sofia, Izdatelstvo na BAN, s. 7–22. (In Bulgarian).
Черкезова, М., Ст. Райчевски 1996. Историческа и етнографска характеристика на Странджа от средата на XIX до началото на XX в. Странджа. Материална и духовна култура. София, Издателство на БАН, с. 7–22.
Arhiv na Instituta za izsledvane na izkustvata. AIIzk. I MFA, p. 43a, ivn. 569, zap. Rayna Katsarova, 1944 g. [Archive of Arts Research Institute. I MFA, p. 43a, ivn. 569, registrated by Raina Katzarova, 1944]. (In Bulgarian).
Архив на Института за изследване на изкуствата. АИИзк. I МФА, п. 43а, ивн. 569, зап. Райна Кацарова, 1944 г.
AIIzk. I p. 124, inv. № 1237, zap. Elena Stoin, 1956 g. [I p. 124, inv. No. 1237, reg. by Elena Stoin, 1956]. (In Bulgarian).
АИИзк. I п. 124, инв. № 1237, зап. Елена Стоин, 1956 г.
Arhiv na Instituta za etnologiya i folkloristika s Etnografski muzey – BAN, № 667-III, 2 p. [Archive of the Institute of Ethnology and Folklore with Ethnographic Museum – BAS, No. 667-III, 2 p.]. (In Bulgarian).
Архив на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, № 667-III, 2 п.
КУ (Комунальна установа) „Измаилски архив“, Фонд 630, опис 1, дело 8, лист 51–52.
