TRAVELINGIN SPACE AND TIME WITH A WEDDING CUSTOM. Hypotheses about the origin, migrations and connections between the inhabitants of several settlements in Ukraine, Moldova and Bulgaria
Abstract
The article traces the „movement“ of the pilior/pilevur wedding custom in parallel with the migrations of groups of the Bulgarian population in the 18th and 19th centuries to Bessarabia, Tavria and Dobrudja. The text compares the records of several generations of Bulgarian ethnographers and folklorists, including and the author's records, both in one and the same settlement and in other places. They reflect several successive stages of the existence of the custom, its various variants and modifications, as well as its local features in settlements and population groups thousands of kilometers apart. If the „movement“ of the piliora is a journey in space from the south in Thrace to the north and east across the Danube, then the clarifying of the etymology of this word is a kind of time traveling. It is of ancient Greek origin, it is used in the Bulgarian and Serbo-Croatian languages in its meaning of garden, yard. It appears in G. Rakovski's „Pokazaletz“ from 1859, but it is also found in a literary monument since the medieval epoch. At least as a name, it probably belongs to a very ancient layer in Bulgarian culture. Through the ritual texts and actions in the context of which we mostly meet it, which as a rule preserve similar relicts and antiquities, the word has been carried to present day.
Downloads
References
/References
Анчев, А. 2002. Сватбени обичаи и обреди. Етнографски проучвания на България. Сакар. Етнографско, фолклорно и езиково изследване. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, с. 267–312.
Архив на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, № 667-III, 2 п. КУ (Комунальна установа) „Измаилски архив“, Фонд 630, опис 1, дело 8, лист 51–52.
Архив на Института за изследване на изкуствата. АИИзк. I МФА, п. 43а, ивн. 569, зап. Райна Кацарова, 1944 г.
Барболова, З. 2011. Ехото на Лада в славянските езици и култури. Електронно издателство URL: https://liternet.bg/publish28/zoia-barbolova/ehoto-na-lada.htm https://spisanie.liternet.bg.
Бояджиев, Т. 1991. Българските говори в Западна (Беломорска) и Източна (Одринска) Тракия. София, УИ „Св. Климент Охридски“.
Български етимологически речник. Т. 5, София, АИ „Проф. Марин Дринов“.
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.
Вакарелски, Х., Кодов, Х. 1935. Битъ и езикъ на тракийските и малоазийските българи. Часть 1: Битъ. София, Тракийски научен институтъ.
Василева, М. 1974. Демографски процеси в Добруджа от края на ХIV до 40-те години на ХХ в. Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. София, Издателство на Българската академия на науките, с. 9–21.
Генчев, С. 1974. Семейни обичаи и обреди. Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. София, Издателство на Българската академия на науките, с. 265–301.
Генчев, С. 1980. Названието и мястото му в характеристиката на обичая. Въпроси на етнографията и фолклористиката. София, Издателство на БАН, с. 190–194.
Георгиев, Г. 2022. Традиции, памет, идентичност на българите в Украйна и Молдова. Динамика на културата в диаспора. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.
Георгиев, Г. Групи българско население в Южна България. URL: https://balgarskaetnografia.com/grupi-i-obshtosti/etnografski-grupi/grupi-balgarsko-naseleni-v-yuzna-balgaria.html.
Георгієва, С. 2013. Сватбени обичаи и обреди на българите в с. Заря (Камчик) Украйна: етнолингвистичен аспект. Езиците на културата. В чест на 80-годишнината на проф. д.ф.н Надежда Драгова и 35 години ЮЗУ „Неофит Рилски“. Т. 2. Съст. Г. Григоров. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, с. 230–240.
Геров, Н. 1975. Речник на българския език. Фототипно издание. Т. 4. София, Български писател.
Добрев, П. 2016. Бабовци през очите на другоселци. Алманах „Родолюбец“, София, с. 126–133.
Желязкова-Даскалова, Н. 1989. Кариоти. Етническа принадлежност и културно-битови черти в края на XIX и началото на XX век. София, Издателство на БАН.
Иванова, Р., Живков, Т. Ив., 1981. Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, Изд. „Български писател“.
Калоянов, В. Цената на българщината в Таврия (1917–1945). София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.
Кауфман, Н. 1976. Българската сватбена песен. София, Музика.
Кауфман, Н. 1982. Народни песни на българите от Украинска и Молдавска ССР. Т. 1 и Т. 2. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.
Мирчева, Д. 2011. Нощта в севернодобруджанския обичай шиене на байряк. Нощта в народните вярвания и представи. Годишник на Регионалния етнографски музей. Пловдив, т. VI, Пловдив. Съст. А. Янков, с. 123–126.
Младенов, С. 1941. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. София, Книгоиздателство Христо Г. Данов – О. О. Д-во.
Музикалнофолклорните диалекти на Елена Стоин в звук. Съставител Горица Найденова. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2015.
Николова, В. 1999. Сватбени обичаи и обреди. Ловешки край. София, Издателство на БАН, с. 370–404.
Разбойников, А, Разбойников, С. 1999. Населението на Южна Тракия с оглед народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година. София, Карина М.
Райчевски, С. 1994. Източна Тракия. История, етноси, преселения ХV–ХХ век. София, Отечество.
Райчевски, С. 2019. Тронките и техните изследователи. Програмата им за равенство пред закона изпреварва „Наредата“ на Васил Левски. Библиотека, бр. 5, с. 75–70.
Раковски, Г. С. 1859. Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч. Чяст първа, Одеса.
Ракшиева, С. 2004. Етнографски групи и граници в Тракия. Тракиецът и неговия свят. Т. 2, Съст. Р. Попов. София, Етнографски институт с музей, БАН, с. 5–26.
Славова, Т. 2013. Остромировото евангелие и Kирило-Mетодиевият превод на Евангелието. Език и литература, 1–2, с. 128–136.
Стоин, В. 1939. Български народни песни отъ Източна и Западна Тракия. София, Тракийски научен институтъ.
Стоин, Е. 1981. Музикално-фолклорни диалекти в България. София, Музика.
Тодоров, Д. 1974. Състояние, характер и жанрово разнообразие на фолклорната традиция. Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. София, Издателство на Българската академия на науките, с. 360–396.
Филипова-Байрова, М. 1969. Гръцки заемки в съвременния български език. София, БАН.
Цветко, С. 2005. Български народни песни от Украйна и Крим / Състав. Зоя Барболова. София, Издателство на БАН.
Черкезова, М., Ст. Райчевски 1996. Историческа и етнографска характеристика на Странджа от средата на XIX до началото на XX в. Странджа. Материална и духовна култура. София, Издателство на БАН, с. 7–22.
AIIzk. I p. 124, inv. № 1237, zap. Elena Stoin, 1956 g. [I p. 124, inv. No. 1237, reg. by Elena Stoin, 1956]. (In Bulgarian).
Anchev, A. 2002. Svatbeni obichai i obredi [Wedding customs and rites]. Etnografski prouchvaniya na Balgariya. Sakar. Etnografsko, folklorno i ezikovo izsledvane. Sofia, АI „Prof. Marin Drinov“, s. 267–312. (In Bulgarian).
Arhiv na Instituta za etnologiya i folkloristika s Etnografski muzey – BAN, № 667-III, 2 p. [Archive of the Institute of Ethnology and Folklore with Ethnographic Museum – BAS, No. 667-III, 2 p.] (In Bulgarian).
Arhiv na Instituta za izsledvane na izkustvata. AIIzk. I MFA, p. 43a, ivn. 569, zap. Rayna Katsarova, 1944 g. [Archive of Arts Research Institute. I MFA, p. 43a, ivn. 569, registrated by Raina Katzarova, 1944]. (In Bulgarian).
Balgarski etimologicheski rechnik [Bulgarian etymological dictionary]. T. 5, Sofia, BAS Publishing House „Prof. Marin Drinov“. (In Bulgarian).
Balgarski narodni pesni. Sobrani ot Bratya Miladinovtzi Dimitriya i Konstantina i izdani ot Konstantina [Bulgarian folk songs. Collected by the Miladinov Brothers Dimitria and Konstantina and published by Konstantina]. Chetvarto izdanie, pod redaktsiyata na Petar Dinekov. Sofiya, 1961. (In Bulgarian).
Barbolova, Z. 2011. Ehoto na Lada v slavyanskite ezitsi i kulturi [The Echo of Lada in Slavic Languages and Cultures]. Elektronno izdatelstvo. URL: https://liternet.bg/publish28/zoia-barbolova/ehoto-na-lada.htm https://spisanie.liternet.bg. (In Bulgarian).
Boyadzhiev, T. 1991. Balgarskite govori v Zapadna (Belomorska) i Iztochna (Odrinska) Trakiya [The Bulgarian dialects in Western (Belomorska) and Eastern (Odrinska) Thrace]. Sofia, UI „Sv. Kliment Ohridski“. (In Bulgarian).
Cherkezova, M., St. Raychevski 1996. Istoricheska i etnografska harakteristika na Strandjha ot sredata na XIX do nachaloto na XX v. [Historical and ethnographic characteristics of Strandzha from the middle of the 19th c. to the beginning of the 20th century]. Strandjha. Materialna i duhovna kultura. Sofiya, Izdatelstvo na BAN, s. 7–22. (In Bulgarian).
Dobrev, P. 2016. Babovtsi prez ochite na drugoseltsi [Babovtsi through the eyes of other villagers]. Almanah „Rodolyubets“, s. 126–133. (In Bulgarian).
Filipova-Bayrova, M. 1969. Gratski zaemki v savremenniya balgarski ezik [Greek loanwords in the modern Bulgarian language]. Sofiya, BAN.
Genchev, S. 1974. Semeyni obichai i obredi [Family customs and rites]. Dobrudzha. Etnografski, folklorni i ezikovi prouchvaniya Sofiya, Izdatelstvo na Balgarskata akademiya na naukite, s. 265–301. (In Bulgarian).
Genchev, S. 1980. Nazvanieto i myastoto mu v harakteristikata na obichaya [The name and its place in the characteristics of the custom]. Vaprosi na etnografiyata i folkloristikata. Sofiya, Izdatelstvo na BAN, s. 190–194. (In Bulgarian).
Georgiev, G. 2022. Traditsii, pamet, identichnost na balgarite v Ukrayna i Moldova. Dinamika na kulturata v diaspora [Traditions, memory, identity of Bulgarians in Ukraine and Moldova. Dynamics of culture in the diaspora]. Sofiya, Izdatelstvo na BAN „Prof. Marin Drinov“. (In Bulgarian).
Georgiev, G. Grupi balgarsko naselenie v Yuzhna Balgariya [Groups of the Bulgarian population in Southern Bulgaria]. URL: https://balgarskaetnografia.com/grupi-i-obshtosti/etnografski-grupi/grupi-balgarsko-naseleni-v-yuzna-balgaria.html. (In Bulgarian).
Georgіeva, S. 2013. Svatbeni obichai i obredi na balgarite v s. Zarya (Kamchik) Ukrayna: etnolingvistichen aspekt [Wedding customs and rites of the Bulgarians in the village of Zarya (Kamchik) Ukraine: ethnolinguistic aspect]. Ezitsite na kulturata. V chest na 80-godishninata na prof. d.f.n Nadezhda Dragova i 35 godini YUZU „Neofit Rilski“. T. 2. Sast. G. Grigorov. Blagoevgrad, Universitetsko izdatelstvo „Neofit Rilski“, s. 230–240. (In Bulgarian).
Gerov, N. 1975. Rechnik na balgarskiya ezik. Fototipno izdanie [Dictionary of the Bulgarian language. Phototype edition]. T. 4. Sofiya, Balgarski pisatel. (In Bulgarian).
Ivanova, R., Zhivkov, T. Iv., 1981. Balgarska narodna poeziya i proza v sedem toma. [Bulgarian folk poetry and prose in seven volumes]. T. II. Obredni pesni. Sast. Radost Ivanova, Todor Iv. Zhivkov. Sofiya, Izd. „Balgarski pisatel“. (In Bulgarian).
Kaloyanov, V. Tsenata na balgarshtinata v Tavriya (1917–1945) [The cost of Bulgarian self-determination in Tavria (1917–1945)]. Sofiya, Izdatelstvo na BAN „Prof. Marin Drinov (In Bulgarian).
Kaufman, N. 1976. Balgarskata svatbena pesen [The Bulgarian Wedding Song]. Sofiya, Muzika. (In Bulgarian)
Kaufman, N. 1982. Narodni pesni na balgarite ot Ukrainska i Moldavska SSR [Folk Songs of the Bulgarians of the Ukrainian and Moldavian SSR]. T. 1 i T. 2. Sofiya, Izdatelstvo na BAN „Prof. Marin Drinov“. (In Bulgarian).
Mircheva, D. 2011. Noshtta v severnodobrudzhanskiya obichay shiene na bayryak [The night in the Northern Dobrudja custom of sewing a bairyak]. Noshtta v narodnite vyarvaniya i predstavi. Godishnik na Regionalniya etnografski muzey. Plovdiv, t. VI, Plovdiv. Sast. A. Yankov, s. 123–126. (In Bulgarian).
Mladenov, S. 1941. Etimologicheski i pravopisen rechnik na balgarskiya knizhoven ezik [Etymological and orthographic dictionary of the Bulgarian literary language]. Sofiya, Knigoizdatelstvo Hristo G. Danov – O. O. D-vo. (In Bulgarian).
Muzikalnofolklornite dialekti na Elena Stoin v zvuk [The musical folklore dialects of Elena Stoin in sound]. Sastavitel Goritsa Naydenova. Sofiya, Institut za izsledvane na izkustvata, BAN, 2015. (In Bulgarian).
Nikolova, V. 1999. Svatbeni obichai i obredi [Wedding customs and rites]. Loveshki kray. Sofiya, Izdatelstvo na BAN, s. 370–404. (In Bulgarian).
Rakovski, G. S. 1859. Pokazalets ili rakovodstvo kak da se iziskvat i izdiryat nay-stari chyrti nashego baytia, yazayka, narodopokolenia, starago ni pravlenia, slavnago ni proshestvia i proch [An index or guide how to inquire about and search for the oldest features of our life, language, generations of people, our old government, our glorious past]. Chyast parva. Odesa. (In Bulgarian).
Rakshieva, S. 2004. Etnografski grupi i granitsi v Trakiya [Ethnographic groups and borders in Thrace]. Trakietsat i negoviya svyat. T. 2, Sast. R. Popov. Sofiya, Etnografski institut s muzey, BAN, s. 5–26. (In Bulgarian).
Raychevski, S. 1994. Iztochna Trakiya. Istoriya, etnosi, preseleniya XV–XX vek [Eastern Thrace. History, ethnic groups, resettlements in the 15th-20th centuries]. Sofiya, Otechestvo (In Bulgarian).
Raychevski, S. 2019. Tronkite i tehnite izsledovateli. Programata im za ravenstvo pred zakona izprevarva „Naredata“ na Vasil Levski [Тronkas and their researchers Their program for equality before the law, which is ahead of Vasil Levski`s „Nareda“]. Библиотека, br. 5, s. 57–70 (In Bulgarian).
Razboynikov, A, Razboynikov, S. 1999. Naselenieto na Yuzhna Trakiya s ogled narodnostnite otnosheniya v 1830, 1878, 1912 i 1920 godina [The population of Southern Thrace in view of ethnic relations in 1830, 1878, 1912 and 1920]. Sofia, Karina M. (In Bulgarian).
Slavova, T. 2013. Ostromirovoto evangelie i Kirilo-Metodieviyat prevod na Evangelieto [The Ostromir Gospel and the Cyril-Methodian translation of the Gospel]. Ezik i literature, 1–2, s. 128–136.
Stoin, E. 1981. Muzikalno-folklorni dialekti v Balgariya [Musical-folklore dialects in Bulgaria]. Sofiya, Muzika. (In Bulgarian).
Stoin, V. 1939. Balgarski narodni pesni ot Iztochna i Zapadna Trakiya. Sofiya, Trakiyski nauchen instituta [Bulgarian folk songs from Eastern and Western Thrace. Sofia, Thracian Scientific Institute]. (In Bulgarian).
Todorov, D. 1974. Sastoyanie, harakter i zhanrovo raznoobrazie na folklornata traditsiya [Status, character and genre diversity of the folklore tradition]. Dobrudzha. Etnografski, folklorni i ezikovi prouchvaniya. Sofiya, Izdatelstvo na Balgarskata akademiya na naukite, s. 360–396. (In Bulgarian).
Tsvetko, S. 2005. Balgarski narodni pesni ot Ukrayna i Krim [Bulgarian folk songs from Ukraine and Crimea] / Sastav. Zoya Barbolova. Sofiya, Izdatelstvo na BAN. (In Bulgarian).
Vakarelski, H., Kodov, H. 1935. Bit i ezik na trakiyskite i maloaziyskite balgari [Life and language of the Thracian and Asia Minor Bulgarians]. Chast 1: Bit. Sofiya, Trakiyski nauchen institut. (In Bulgarian).
Vasileva, M. 1974. Demografski protsesi v Dobrudzha ot kraya na XIV do 40-te godini na ХХ v. [Demographic processes in Dobrudja from the end of the 14thc. to the 1940s]. Dobrudzha. Etnografski, folklorni i ezikovi prouchvaniya. Sofiya, Izdatelstvo na Balgarskata akademiya na naukite, s. 9–21. (In Bulgarian).
Zhelyazkova-Daskalova, N. 1989. Karioti. Etnicheska prinadlezhnost i kulturno-bitovi cherti v kraya na XIX i nachaloto na XX vek [Chariots. Ethnicity and cultural and household features at the end of the 19thc. and the beginning of the 20th century]. Sofiya, Izdatelstvo na BAN. (In Bulgarian).
