Към въпроса за енорийски гробища в българските селища през царски период

Анотація

В статията се разглежда въпроса за енорийските гробища в българските поселения в Бесарабия през царски период. Обръща се внимание на църковни актове и правила, регламентиращи обустройството на гробищата. През този период Църквата строго забранява да се носят цветя и венци в храма и гробището. В изследванието дава се описание на различни видове надгробия, които се срещат на енорийските гробища. Се подчертава, че отначало над могилата се поставя дървен кръст, който после се сменя с този от камък. По форма дървените кръстове напомнят острие на копие, увенчано с кръст и асоциация с човешка фигура. Варовикът е използван главно като материал, от който са направени надгробните паметници в XIX век. Това се дължи на наличието на суровинна база в региона. На някои от тяхможе да се види различни слънчеви символи. Също на тях се откриват стилизирани изображения на двуглав орел – малкия герб на Руската империя. В края на XIX – началото на XX в. се появяват стълбовидни кръстове с релефно изображение. Някои от тях са увенчани с трилистни кръстове. В представената статия, се прави и опит за датиране на първи гробища, които се появяват в българските колонии. Се засяга въпроса за т. н. „чумни гробища”. Освен това, в основа на архивни документи се прави анализ на периоди на най-честите по брой погребения, които се правели в годините на епидемиите. В статията се спира и на погребения, които ставали извън гробищата, където както сочат източниците са погребевани убитите, самоубитите селяни и некръстените бебета. В основа на източници, за първи път се говори за погребения, които са били извършени на територията на църквите. Като сочат документите там са били погребавани духовни лица. Общият обзор на източници по този въпрос показва, че основно до църквата са погребвани свещеници-настоятели, които служат дълги години в енорията и участват в строежа на църковната сграда. С одобрението на енориашите в двора на храма погребват и епитропите, които дълго време служат в църквата и помагат на свещеника. Освен свещениците в църковните дворове погребват и меценатите, които по времето на своя живот финансово поддържат храма.