Чехът Карел Шкорпил като незаменим български учен: непубликуваният рапорт за некропола при Требенище в научната мисия на Генералния щаб на действащата армия (6–30 юли 1918)
Анотація
Военновременната дейност на чешкия интелектуалец от гр. Високе Мито Карел Шкорпил (1859–1944) е нова тема в българската историография и бохемистика, която допълва неговата богата научна биография като основоположник на българската археология и на Варненския археологически музей.
Настоящото заглавие проследява почти непознатия път на чеха К. Шкорпил към новата му репутация на незаменим български учен, която се утвърждава в две важни мисии на Генералния щаб на действащата армия по време на Голямата война (1914–1918). Първата мисия е организирана като мащабна научно-разузнавателна експедиция в цяла Добруджа (април–юли 1917), в която Шкорпил защитава с аргументите на археологията българските исторически права и интереси в Северна Добруджа (19 май–началото на август 1917). Втората мисия представлява научна командировка във Вардарска Македония (6–30 юли 1918), за която Шкорпил персонално е избран от директора на Народния музей д-р Богдан Филов с цел да продължи разкопките на случайно открития от българските военни археологически обект от непознат тип в региона – некрополът при с. Требенище (днес в Република Северна Македония).
В използвания като източник по темата документален архив на Генералния Щаб, основно място заема така нареченият „Рапорт за некропола при Требенище”, съставен от Карел Шкорпил на 3 август 1918 г. Той съдържа първичните сведения за откритите 7 гроба и намерените там уникални археологически находки, които поставят началото на последващите разкопки в региона и провокират първите научни дискусии за техния характер в чуждия печат.
„Рапортът” за късноархаичния некропол при Требенище се съхранява в ДВИА – Велико Търново (ф. 40, оп. 2, а. е. 939, л. 255–258) и се обнародва за първи път в пълен вид под формата на факсимиле след текста като „Приложение”.
Завантаження
Посилання
Chukalev, K. 2018. Discovery of the Necropolis at Trebenishte and History of the First Archaeological Investigations. [Ardjanliev, P. et. al.]. 100 years of Trebenishte. Sofia, 2018, p. 17–31. (In English).
Filov, В. 1927a. Die archaische Nekropole von Trebenište am Ohrida See, unter Mitwirkung von K. Š k o r p i l. Berlin, 1927, mit 15 Lichtdrucktafeln und 119 Abbildungen im Text, 119 s. (In German).
Баева, И. 2008. Чешкият принос в модернизацията на нова и съвременна България. – Черни, M., Д. Григоров (ред.). Ролята на чешката интелигенция в обществения живот на следосвобожденска България. Прага, 2008, с. 21–22.
Басаргина, E. Ю. 1995. Русский археологический институт в Константинополе: архивные фонды. – Медведев, И.П. (ред.). Архивы русских византинистов в Санкт-Петербурге. Санкт-Петербург, изд. „Дмитрий Буланин”, с. 78.
Велков, В. 1961. Библиография на трудовете и статиите на Карел Шкорпил. – Изследвания в памет на Карел Шкорпил. София, БАН, с. 73–85.
Въжарова, Ж. Н. 1961. Връзките на Карел Шкорпил с руските учени. – Изследвания в памет на Карел Шкорпил. София, БАН, с. 63–71.
Георгиев, П. 2000. 100 години Плиска. – Овчаров, Д. (ред. и съст.). Културната интеграция между чехи и българи в европейската традиция: Материали от VII лятна научна среща, Варна, 25–27 юни 1999. Варна, Община Варна, 2000, с. 152 – 161.
Георгиева, С., Велизар Велков 1974. Библиография на Българската археология (1879–1966). София, БАН, № 1169 (рецензии), с. 79.
ДВИА – Държавен военноисторически архив–Велико Търново, ф. 40, оп. 2, а. е. 939, л. 255 – 258, а. е. 943, л. 27 – 34, a. e. 955, l. 81 – 82, а. е. 997, л. 41.
Деятельность РАИК 1914/1915. Деятельность Русского Археологического Института в Константинополе в 1912 г. Византийский временник. Петроград, с. 112.
Димитров, Ил. 1990. Професор Богдан Филов и неговият дневник. – Богдан Филов. Дневник. София, Отечествен фронт, с. 31.
Добруджа 1918. Добруджа. География, история, етнография, стопанско и държавно-политическо значение. Съюз на българските учени, писатели и художници. София, Царска придворна печатница, 380 с.
Маринова, Д. Николова 2019. Единственото ефективно консулство на Чехословакия в България (1921–1932) и неговата публична дипломация за културното и стопанското опознаване и сближение на двете страни през 20-те години на ХХ век. Алманах за историята на Русе. Т. ХІХ, Русе, „Лени Ан”– Русе, с. 23–98.
Маринова, Д.Николова 2020. Дейността на Карел Шкорпил и Владимир Сис по документи в защита на българската национална кауза по време на войните за национално обединение (1912–1918). Алманах за историята на Русе. Т. ХХ, Русе, „Лени-Ан” – Русе, с. 180–243.
Маринова, Д.Николова, под печат. Чешките интелектуалци Карел Шкорпил и Владимир Сис за историческите и етническите права на българите в Северна и Южна Добруджа. – Национална научна конференция „80 години от Крайовския договор. Българската и международната общност за Добруджанския въпрос. Нови документи, нови прочити, нови тези”, 29 – 30 септ. 2020, Тутракан, Добрич.
Мирчев, М. 1961. Карел Шкорпил като музеен деятел и общественик. – Изследвания в памет на Карел Шкорпил. София, БАН, с. 15–23.
Миятев, К. 1961. Научното дело на Карел Шкорпил. – Изследвания в памет на Карел Шкорпил. София, с. 8.
Петров, П., б. г. Предговор. – Научна експедиция в Добруджа. Доклади на университетски и други учени. Съст. и ред. проф. П. Петров. София, Унив. Изд. „Св. Климент Охридски”, с. 6.
Рашев, Р. 1998. Карел Шкорпил и старите български столици. – Чехи в България и българи в Чехия. Шумен, Унв. Изд. „Епископ Константин Преславски”, с. 273–278.
Филов, Б. 1927. Находките от Требенище на Охридското езеро. – Българска мисъл, г. ІІ, кн. 10, София, с. 667–672.
Филов, Б. 1993. Пътуване в Македония. Петров, П. [съст.] Научна експедиция в Македония и Поморавието, 1916. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, с.70.
Черни М., Д. Григоров 2008. Встъпителни думи. – Ролята на чешката интелигенция в обществения живот на следосвобожденска България. Прага, с. 16–18.
