Руски инициативи за активизаране на търговските отношения с България в първите години след Освобождението
Анотація
Руски инициативиЗавантаження
##plugins.generic.usageStats.noStats##
Посилання
1 Радев, С. Строителите на съвременна България. Т. 2. Регентството. С., 1973; Татищев, С. С.
Россия и Болгария. Историческая справка. – В: Из прошлого русской дипломатии. Исторические
исследования и полемические статьи. СПб., 1980, 450–470; Панайотов, Ив. Русия, Великите сили
и българският въпрос след избора на княз Фердинанд (1886–1896). С., 1941, 105–114; Топалов, П.
Борбата на българския народ за демократично устройство и независимост на България (1878–1894). –
Исторически преглед, 1945, № 4–5, с. 473 и др.
2 Джапунов, В. Търговските ни връзки с Русия. – Народно стопанство, 1909, № 19–20, 1–8;
Златарев, Ив. За търговските връзки на България със славянските земи и ролята на търговските
камари в засилването на тия връзки. – В: Сб. Втори подготвителен славянски събор в София. С., 1911,
с. 94; Косев, Д. Началото на антируската политика на българската едра буржоазия и П. Р. Славейков. –
Исторически преглед, 1948, № 2, 167–171; Хаджиниколов, В. Стопански отношения и връзки между
България и Съветския съюз до Девети септември (1917–1944 г.). С., 1956, 28–42; Мартиненко, А. К.
Русско-болгарские отношения в 1891–1902 гг. К., 1967, 88–118; Горанов, П. По проблема за
икономическото осигуряване на руското политическо влияние в Княжество България (1879–1896 г.). –
В: Летопис на дружбата. Т. 8. С., 1981, 348–384.
3 Джапунов, В. Цит. съч., 3–8; Златарев, Ив. Цит. съч., с. 94; Влахов, Т. Външната политика на
Фердинанд и Балканския съюз. – Исторически преглед, 1948, № 4–5, с. 242.
4 Хаджиниколов, В. Цит. съч., с. 34; Тази теза поддържа и П. Горанов. Цит. съч., с. 354 и сл.
5 Пак там, с. 353.
6 Сборник узаконении и разпоряжении Правительства. СПб., 1881, № 43; Правительственный
вестник, № 93, 30 апр. 1881 г.
7 Леонтьев, К. Письма о восточных делах. – В: Восток, Россия и Славянство: сборник статей. Т. 1.
М., 1885, с. 238.
8 Муравенич, А. Й. Русско-балканский торговый вопрос и некоторые полезные для путешественника
сведения о найболее важных путях сообщения по Балкану, о главных пунктах Болгарии, Восточной
Румелии, Сербии, Румынии. М., 1885.
9 А. Т. Макаров взема дейно участие в обмундироването на българското опълчение и по решение
на Московския славянски комитет от 21 ноември 1876 г. е назначен за завеждащ вещевия склад в Унгени,
където се съхраняват готовото облекло и снаряжението за опълчението. Вж.: Стоянов, Ив. Дейността на
Московския славянски комитет по обмундироването на българското опълчение. – Военноисторически
сборник, 1987, кн. 3, 54–55.
10 Институт русской литературы (Пушкинский дом) – Рукописный отдел (по-нататък ИРЛИ
(Пушкинский дом) – РО, ф. 3, (Аксаковых, С. Т., К. С., И. С.), оп. 5, ед. хр. 4, л. 28–40.
11 Българската държавност в актове и документи. С., 1981, с. 209.
12 Външната политика на България. Т. 1. С., 1978, № 166, с. 356.
13 Дневник Д. А. Милютина 1878–1880. Т. 3. М., 1950, 276–277.
14 Дневник Д. А. Милютина 1881–1882. Т. 4. М., 1950, с. 42.
15 Тодорова, Цв. Отново за „преврата“ през 1881 г. и режима на пълномощията. – В: ИБИД,
т. ХХХV, 106–107.
16 Научен архив на Института за история на БАН (по-нататък НАИИ БАН), ахр. нол. IХ, оп. 3,
а. е. 75, приложение В; Тодорова, Цв. Цит. съч., с. 108.
17 Русские ведомости, № 315, 21 ноем. 1881 г.
18 Мураневич, А. Й. Цит. съч., 59–60.
19 Московские ведомости, № 114, 26 апр. 1883 г.
20 Мураневич, А. Й. Цит. съч., с. 64.
21 Пак там, с. 69; ИРЛИ (Пушкинский дом) – РО, ф. 3, оп. 5, ед. хр. 4, л. 28.
22 Тодорова, Цв. Цит. съч., с. 117.
23 Външната политика на България. Т. 1.., с. 356; ИРЛИ (Пушкинский дом) – РО, ф. 3, оп. 5, ед. хр.
4, л. 28.
24 Пак там, л. 32.
25 Пак там, л. 33.
26 Пак там.
27 Пак там, л. 28.
28 Мураневич, А. Й. Цит. съч., 71–72.
29 Пак там, 74–75.
30 Тодорова, Цв. Цит. съч., с. 118.
31 Красный архив, 1931, т. ІІІ (46), с. 185.
32 Мураневич, А. Й. Цит. съч., 79–83.
33 Пак там, с. 84.
34 Е. Ф. Канкрин (1774–1845), граф, министър на финансите през 1823–1844 г. Провежда
финансовата реформа през 1839–1843 г., при която въвежда сребърната рубла като основна парична
единица и налага задължителен курс на асигнация. Укрепва финансите на Русия.
35 ИРЛИ (Пушкинский дом) – РО, ф. 3, оп. 5, ед. хр. 4, л. 34.
36 Пак там, л. 35.
37 Пак там, л. 36–39.
38 Пак там, л. 40.
39 Мураневич, А. Й. Цит. съч., 87–89.
40 Пак там, 100–101.
41 ИРЛИ (Пушкинский дом) – РО, ф. 3, оп. 45, ед. хр. 245, л. 10–11, А. С. Йонин от София, 1/13
септември 1883 до Ив. Аксаков в Москва.
42 Горанов, П. Цит. съч., с. 369.
43 Вж.: Красный архив, 1931, т. ІІІ (46), с. 185; Русь, № 24, 15 дек. 1884; Российская национальная
библиотека – Санкт-Петербург, ф. 14 (Аксакова, И. С.), ед. хр. 331 и др.
44 Мураневич, А. Й. Цит. съч., с. 103.
45 Пак там, с. 104.
Россия и Болгария. Историческая справка. – В: Из прошлого русской дипломатии. Исторические
исследования и полемические статьи. СПб., 1980, 450–470; Панайотов, Ив. Русия, Великите сили
и българският въпрос след избора на княз Фердинанд (1886–1896). С., 1941, 105–114; Топалов, П.
Борбата на българския народ за демократично устройство и независимост на България (1878–1894). –
Исторически преглед, 1945, № 4–5, с. 473 и др.
2 Джапунов, В. Търговските ни връзки с Русия. – Народно стопанство, 1909, № 19–20, 1–8;
Златарев, Ив. За търговските връзки на България със славянските земи и ролята на търговските
камари в засилването на тия връзки. – В: Сб. Втори подготвителен славянски събор в София. С., 1911,
с. 94; Косев, Д. Началото на антируската политика на българската едра буржоазия и П. Р. Славейков. –
Исторически преглед, 1948, № 2, 167–171; Хаджиниколов, В. Стопански отношения и връзки между
България и Съветския съюз до Девети септември (1917–1944 г.). С., 1956, 28–42; Мартиненко, А. К.
Русско-болгарские отношения в 1891–1902 гг. К., 1967, 88–118; Горанов, П. По проблема за
икономическото осигуряване на руското политическо влияние в Княжество България (1879–1896 г.). –
В: Летопис на дружбата. Т. 8. С., 1981, 348–384.
3 Джапунов, В. Цит. съч., 3–8; Златарев, Ив. Цит. съч., с. 94; Влахов, Т. Външната политика на
Фердинанд и Балканския съюз. – Исторически преглед, 1948, № 4–5, с. 242.
4 Хаджиниколов, В. Цит. съч., с. 34; Тази теза поддържа и П. Горанов. Цит. съч., с. 354 и сл.
5 Пак там, с. 353.
6 Сборник узаконении и разпоряжении Правительства. СПб., 1881, № 43; Правительственный
вестник, № 93, 30 апр. 1881 г.
7 Леонтьев, К. Письма о восточных делах. – В: Восток, Россия и Славянство: сборник статей. Т. 1.
М., 1885, с. 238.
8 Муравенич, А. Й. Русско-балканский торговый вопрос и некоторые полезные для путешественника
сведения о найболее важных путях сообщения по Балкану, о главных пунктах Болгарии, Восточной
Румелии, Сербии, Румынии. М., 1885.
9 А. Т. Макаров взема дейно участие в обмундироването на българското опълчение и по решение
на Московския славянски комитет от 21 ноември 1876 г. е назначен за завеждащ вещевия склад в Унгени,
където се съхраняват готовото облекло и снаряжението за опълчението. Вж.: Стоянов, Ив. Дейността на
Московския славянски комитет по обмундироването на българското опълчение. – Военноисторически
сборник, 1987, кн. 3, 54–55.
10 Институт русской литературы (Пушкинский дом) – Рукописный отдел (по-нататък ИРЛИ
(Пушкинский дом) – РО, ф. 3, (Аксаковых, С. Т., К. С., И. С.), оп. 5, ед. хр. 4, л. 28–40.
11 Българската държавност в актове и документи. С., 1981, с. 209.
12 Външната политика на България. Т. 1. С., 1978, № 166, с. 356.
13 Дневник Д. А. Милютина 1878–1880. Т. 3. М., 1950, 276–277.
14 Дневник Д. А. Милютина 1881–1882. Т. 4. М., 1950, с. 42.
15 Тодорова, Цв. Отново за „преврата“ през 1881 г. и режима на пълномощията. – В: ИБИД,
т. ХХХV, 106–107.
16 Научен архив на Института за история на БАН (по-нататък НАИИ БАН), ахр. нол. IХ, оп. 3,
а. е. 75, приложение В; Тодорова, Цв. Цит. съч., с. 108.
17 Русские ведомости, № 315, 21 ноем. 1881 г.
18 Мураневич, А. Й. Цит. съч., 59–60.
19 Московские ведомости, № 114, 26 апр. 1883 г.
20 Мураневич, А. Й. Цит. съч., с. 64.
21 Пак там, с. 69; ИРЛИ (Пушкинский дом) – РО, ф. 3, оп. 5, ед. хр. 4, л. 28.
22 Тодорова, Цв. Цит. съч., с. 117.
23 Външната политика на България. Т. 1.., с. 356; ИРЛИ (Пушкинский дом) – РО, ф. 3, оп. 5, ед. хр.
4, л. 28.
24 Пак там, л. 32.
25 Пак там, л. 33.
26 Пак там.
27 Пак там, л. 28.
28 Мураневич, А. Й. Цит. съч., 71–72.
29 Пак там, 74–75.
30 Тодорова, Цв. Цит. съч., с. 118.
31 Красный архив, 1931, т. ІІІ (46), с. 185.
32 Мураневич, А. Й. Цит. съч., 79–83.
33 Пак там, с. 84.
34 Е. Ф. Канкрин (1774–1845), граф, министър на финансите през 1823–1844 г. Провежда
финансовата реформа през 1839–1843 г., при която въвежда сребърната рубла като основна парична
единица и налага задължителен курс на асигнация. Укрепва финансите на Русия.
35 ИРЛИ (Пушкинский дом) – РО, ф. 3, оп. 5, ед. хр. 4, л. 34.
36 Пак там, л. 35.
37 Пак там, л. 36–39.
38 Пак там, л. 40.
39 Мураневич, А. Й. Цит. съч., 87–89.
40 Пак там, 100–101.
41 ИРЛИ (Пушкинский дом) – РО, ф. 3, оп. 45, ед. хр. 245, л. 10–11, А. С. Йонин от София, 1/13
септември 1883 до Ив. Аксаков в Москва.
42 Горанов, П. Цит. съч., с. 369.
43 Вж.: Красный архив, 1931, т. ІІІ (46), с. 185; Русь, № 24, 15 дек. 1884; Российская национальная
библиотека – Санкт-Петербург, ф. 14 (Аксакова, И. С.), ед. хр. 331 и др.
44 Мураневич, А. Й. Цит. съч., с. 103.
45 Пак там, с. 104.
Як цитувати
Стоянов, И. (1). Руски инициативи за активизаране на търговските отношения с България в първите години след Освобождението. Дриновський збірник, 4. вилучено із https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/782
Розділ
Статті
