Етапи и съдържание на отношенията между България и Албания през ХХ век
Ключові слова:
Балкани, сътрудничество, договори, диалог, идеология, интеграция
Анотація
В статията се разглежда развитието на отношенията между двете балкански страни от създаването на съвременната албанска държава през 1912 г. до края на столетието. Очертани са основните етапи в тях: междувоенния период, времето на Втората световна война, активни контакти и сближаване (1944–1961 г.), фактическото замразяване на отношенията (1961–1990 г.) и изграждането на пълноценно и равноправно сътрудничество в края на века (1990–2000 г.). Особено внимание се обръща на политическия диалог и изграждането на договорно-правната база на двустранните отношения
Завантаження
##plugins.generic.usageStats.noStats##
Посилання
По споменатите теми виж: Пепо П., Маслев С. Страници от историята на българо-албанските вружески отношения през ХIХ в. // Исторически преглед. 1960. Бр. 3. С. 113–122; Божилова Р. Опити за сътрудничество в национално-освободителните борби на населението в Европейска Турция в края на ХIХ в. // Национално-освободителни движения на Балканите в края на ХIХ век. София, 1976. С. 202–216; Божилова Р., Бобев Б. България и албанският въпрос в началото на ХХ век // Исторически преглед. 1982. Бр. 4. С. 18–37; Соколова Б. Албански възрожденски печат в България. София, 1979; Бобев Б., Кацори Т. Албания. Близката и непознатата. София, 1998; Bobev B. Kolonia shqiptare ne Bullgari dhe kontributi I saj ne levizjen Kombetare // Roli I mergates ne shtetformim. Prishtine, 2012, F. 111–115.
Подробности за обявяванетона независимата албанска държава във Вльора (Валона) на 28 ноември 1912 г., поведението на Великите сили по темата и последвалите събития, включително въпроса за определяне на албанските граници, виж в: Бобев Б., Кацори Т. Албания... С. 88–91; Бобев Б. Въпросът за границите на Албания от обявяването на независимостта до окнчателното им утвърждаване (1912–1926) // Studia Balcanica 28. Европа: народи и граници. София, 2010. С. 56–77; Смирнова Н. История Албании в ХХ-м веке. Москва, 2000. С. 55–93; Historia e pipullit shqiptar. Vol. III. Tirane. F. 17–74; Puto A. Historia diplomatike e ceshtjes shqiptare. Jirane, 2003.
Списъкът с имената и кратки биографични бележки на «бащите на албанската независимост» виж в: Shqiperia u vetshpall e pavarur ne Vlore me 28 Nentor 1912 nga Ismail Qemali. Koha.NET, 28.11.2016
Маджаров М. Дипломатическата подготовка на нашите войни. София, 1998. С. 104
Pearson O. Albania and King Zog. Independence, Republic and Monarchy 1908–1939. London, 2004. Р. 44
Подробно за очертаването на албанските граници и процесът на уточняването им виж в: Бобев Б. Въпросът за границите... Виж също: Puto A. Historia diplomatike…
Матеева М. Консулските отношения на България 1879–1986. София, 1988. С. 44
Матеева М., Тепавичаров Хр. Дипломатическите отношения на България 1878–1988. София, 1989. С. 68–69.
Pearson O. Albania and… Р. 79–80.
Елдъров Св. Българите в Албания 1913–1939. София, 2000. С. 9–21
За удобство навсякъде използвам наименованието Югославия, въпреки че то официално е възприето през 1929 г.
Бобев Б., Кацори Т. Албания... С. 94.
Bobev B. Bulgaria and Albania between the two World Wars: an overview of Bilateral Relations // South East European Monitor. 1995. № 1. Р. 97
Матеева М., Тепавичаров Хр. Дипломатически... С. 69
Пак там.
Пак там. С. 70.
Пак там. С. 72.
Подробно за албанската външна политика в междувоенния период виж: Milo P. Politika e jashtme e Shqiperise. Vol. I: 1913–1939. Tirane, 2013.
Много подробно по темата виж: Елдъров Св. Българите... Виж още: Бобев Б. По въпроса за българското национално малцинство в Албания след Първата световна война // Векове. 1984. Бр. 4. С. 40–46.
Виж: Bobev B. Bulgaria and Albania… Р. 98–101.
Текстът на протокола и коментар към него виж в: Петков Б. Албано-българският протокол и неговото значение // Отец Паисий. 1932. Бр. 1–2. С. 7.
България е принципно против подобно укрепване на териториалното статукво в рамките на трайно възприетия курс на «мирна ревизия». Албания има желание да се включи с надеждата, че ще успее да работи по-активно за правата на сънародниците си в съседните държави, но дори не е поканена под натиска на Италия. Виж: Milo P. Politika... F. 815–818.
Данните за търговския обмен между двете страни, а и в регионален план, са взети от: Кацаркова В. Икономическите отношения на България с балканските държави в периода между двете световни войни (1919-1941 г.). София, 1989.
Атанасова Ел. За солидарността и връзките между антифашистките движения в България и Албания // 9-ти септември и Балканите. София, 1964.
Тук има само една, макар и съществена, разлика – Албания получава потвърждаване на държавните си граници към 1939 г, преди италианската окупация, докато на България се препотвърждава присъединяването на Южна Добруджа, съгласно Крайовската спогодба с Румъния от септември 1940 г.
Волкогонов Д. Седемте вождове. Т. I. София, 1999. С. 214–218. Разликата е, че вариантът с България отпада твърде бързо, докато по отношение на Албания се предприемат дори конкретни стъпки, водещи към обединяване: митнически съюз, унификация на цените, поготовка за сливане на въоръжените сили и др. – виж Бобев Б., Кацори Т. Албания... С. 124
Работническо дело. 1947. Бр. 350. 17 декември; Pearson O. Albania as Dictatorship and Democracy. New York, 2006. Р. 244–246.
Стратегическата позиция на Албания се определя от два основни факта – като гранична между Варшавския пакт и НАТО, както и заради широкия си излаз на Адриатика, респективно в Средиземноморския басейн
Виж например: Bashkurti L. Diplomacia shqiptare ne fillimit e Luftes se Ftohte. Tirane, 2003. F. 199
Трябва да се подчертае, че българската делегация през 1957 г. е на възможно най-високо равнище. За разлика от обичайната практика на тогавашните социалистически държави, тя се обозначава като «правителствено-партийна» (а не «партийно-правителствена»), води се от премиера Антон Югов, а първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков е член на делегацията. Това се случва, тъй като в тогавашния момент Югов все още е най-силната фигура в партийно-политическия живот на България. Малко по-късно Живков овладява реално всички ръководни постове.
Делчева Гр. Сътрудничеството между НР Албания и НР България в областта на селското стопанство до края на 50-те години // Изследвания в чест на академик Николай Тодоров. София, 1953. С. 332–333. Също виж: Bobev B. The Bulgarian-Albanian Political Relations in the Period of Transition from Totalitarianism to Democracy (1989–2005) // Etudes Balkaniques. 2010. XLVI. P. 7.
Матеева М., Тепавичаров Хр. Дипломатически... С. 69–71.
Албанската страна отдава голямо значение на този договор, още повече след прекъсването на отношенията с Югославия. Това ясно личи и в начина, по който се отбелязва в тамошната преса първата годишнина от подписването му, през декември 1948 г.. Виж: Централен държавен архив (по-нататък – ЦДА). Ф. 1477. Оп. 5. А. е. 34.
Външна търговия на Народна Република България. Статистически данни 1939–1970. София, 1971. дигитална страница 31.
ЦДА. Ф. 1477. Оп. 5. А.е. 37. Л. 1.
Бобев Б., Кацори Т. Албания... С. 106
ЦДА. Ф. 1477. Оп. 5. А. е. 47. Л. 1.
Tаse L., Myftiu А. Bullgaria dhe studentet shqiptare. Tirane, 2011. F. 365–371.
ЦДА. Ф. 1477. Оп. 6. А. е. 55. Л. 1
Пак там. А. е. 56. Л. 8.
Пак там. Оп. 9. А.е. 426.
Пак там. Оп. 5. А.е. 39. Л. 1.
Пак там. А. е. 37. Л. 4.
Пак там.А. е. 41. Л. 1.
Пак там. Оп. 7. А. е. 32. Л. 1.
Подробно за съветско-албанския конфликт и съксването на отношенията виж в: Smirnova N. Historia e Shqiperise pergjate shekullit XX. Tirane, 2004. F. 359–380.
Лори Б. Балканска Европа от 1945 до наши дни. София, 2005. С. 60–61.
Бобев Б., Кацори Т. Албания... С. 126.
Външна търговия на Народна Република България. Статистически данни 1960–1980. София, 1981. дигитална страница 35.
Бобев Б., Кацори Т. Албания... С. 124–130.
Матеева М., Тепавичаров Хр. Дипломатическите... С. 71.
Оценка за двустранните отношения в този период виж в: Архив на министерството на външните работи (по-нататък – АМВнР). Оп. 47-3. А. е. 24. Л. 4.
За вътрешното състояние на Албания през 90-те години на ХХ век виж: Бобев Б. Албания в трудните години на промени 1989–1996 // Албания и Албанските идентичности. София, 2000. С. 237–260; Бобев Б. Албания: контрастните десетилетия в края на ХХ-и и началото на ХХI-и век // Балканите през първото десетилетие на ХХI-и век. София, 2012. С. 126–154; Biberaj E. Shqiperia ne tranzicion. Rruga e veshtire drejt Demokracise. Tirane, 2000; Smirnova N. Historia… F. 412–476; За България в същия период виж: Анатомия на прехода. София, 2004; Калинова Е., Баева И. Българскте преходи 1939–2000. София, 2002; Bulgaria in Transition / Bell J. (ed). Colorado, 1999.
Използвам тона наименование за улеснение, въпреки че то е официално наложено с договора от Маастрихт през 1993 г.
За тази фактология виж и: Bobev B. The Bulgarian-Albanian Political Relations in the Period of Transition from Totalitarianism to Democracy (1989–2005) // Etudes Balkaniques. 2010. № 3. Р. 3–31.
Pearson O. Albania as… Р. 651–656.
Подробности в: Nikova E. Bulgaria in the Balkans // Bulgaria in Transition / Bell J. (ed). Kolorado, 1998. Р. 281–304.
Архив на Българската телеграфна агенция (БТА). Бюлетин «Международна информация». 1990. 15 март.
Пак там. 1992. 24 януари. Виж също: АМВнР. Оп. 49-1. А. е. 29. Л. 1–4.
Пак там, 1992. 19 май.
Пак там. 1990. 20 май.
Пак там. 1991. 19 юни; 1991. 3 октомври. Става дума за срещи по време на работата на Съвета на страните-членки на СССЕ в Берил и на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
Zeri I popullit, 09.08.1990. В този брой на вестника на управляващата партия е поместена информация за срещите на председателя на българския парламент с президента Рамиз Алия, колегата му Кастриот Ислами и министър-председателя Юли Буфи.
Архив БТА. Бюлетин «Международна информация». 1992. 14 септември.
АМВнР. Оп. 48-3. А. е. 43. Л. 10–15.
Пак там. А. е. 44. Л. 33–35. Във връзка с това правителствено решение външното министерство разпраща нарочно писмо до редица заинтересовани институции в държавата.
Пълният текст в: Държавен вестник. 1993. Бр. 95.
Архив БТА, Бюлетин «Събития и факти». 1994. 27–29 април.
Пак там. 1995. 7 декември.
Архив БТА. Бюлетин «Балкански проблеми». 1998. 9–11 декември.
Пак там. 2000. 29–30 май.
Архив БТА. Бюлетин «Събития и факти». 1994. 8–12 февруари.
АМВнР. Оп. 50-1. А. е. 51. Л. 1–22. Също: Архив БТА. Бюлетин «Събития и факти». 1993. 17–18 ноември.
АМВнР. Оп. 56-5. А. е. 42. Л. 29–33.
Пак там. Оп. 51-1. А. е. 29. Л. 4–5.
Rilindia demokratike. 1995. 26.08.
Архив БТА. Бюлетин «Балкански проблеми». 1998. 6 април.
Архив БТА. Бюлетин «Международна информация. 1999. 12–13 март.
За всички разменени посещения през 90-те години на ХХ век виж:АМВнР. Оп. 56-5. А. е. 42. Л. 29–33.
Пак там.
Данните са една справка, изготвена от МВнР през 2004 г. и достъпна в Интернет: bdi.mfa.government.bg/info/Module%2005%20.../Bulgaria-Albania.rtf (Страницата активна към април 2015 г.)
Тук се налага едно уточнение. В периода 1998–2006 г. авторът на статията е извънреден и пълномощен посланик на България в Албания и е непосредствен свидетел на някои процеси и разговори. В този смисъл в отделни моменти се споделят и лични наблюдения и впечатления.
Това пролича особено ясно при разговора на албанския министър-председател Пандели Майко с българския министър на външните работи Надежда Михайлова на 13 март 1999 г. в Тирана. Виж: АМВнР. Оп. 56-5. А.е. 43. Л. 47–49.
Любопитно съвпадение, но същевременно и символ, е фактът, че на албански език абревиатурата съвпада напълно с тази на Армията за освобождение на Косово (UCK). Същевременно трябва да се подчертае, че известен брой участници в косовските събития през 2001 г. се прехвърлят в Македония и участват в паравоенните части.
По въпроса виж: Бобев Б. Албанският фактор на Балканите в края на ХХ и началото на ХХI век. В: Дипломация в Югоизточна Европа. София, 2009. С. 159–183.
Не бива да се забравя фактът, че тогавашния македонски кабинет се явява мултиетнически, в него има и министри-албанци. Това е застъпено и в официалната българска позиция.
Архив МВнР. Оп. 58-ЮИЕ. А. е. 66. Л. 1–9. Информация «Отношенията на Албания със страните от ЮИЕ през 2001 г.».
Bobev B. Bulgarian-Albanian political... Р. 14
Подробности за обявяванетона независимата албанска държава във Вльора (Валона) на 28 ноември 1912 г., поведението на Великите сили по темата и последвалите събития, включително въпроса за определяне на албанските граници, виж в: Бобев Б., Кацори Т. Албания... С. 88–91; Бобев Б. Въпросът за границите на Албания от обявяването на независимостта до окнчателното им утвърждаване (1912–1926) // Studia Balcanica 28. Европа: народи и граници. София, 2010. С. 56–77; Смирнова Н. История Албании в ХХ-м веке. Москва, 2000. С. 55–93; Historia e pipullit shqiptar. Vol. III. Tirane. F. 17–74; Puto A. Historia diplomatike e ceshtjes shqiptare. Jirane, 2003.
Списъкът с имената и кратки биографични бележки на «бащите на албанската независимост» виж в: Shqiperia u vetshpall e pavarur ne Vlore me 28 Nentor 1912 nga Ismail Qemali. Koha.NET, 28.11.2016
Маджаров М. Дипломатическата подготовка на нашите войни. София, 1998. С. 104
Pearson O. Albania and King Zog. Independence, Republic and Monarchy 1908–1939. London, 2004. Р. 44
Подробно за очертаването на албанските граници и процесът на уточняването им виж в: Бобев Б. Въпросът за границите... Виж също: Puto A. Historia diplomatike…
Матеева М. Консулските отношения на България 1879–1986. София, 1988. С. 44
Матеева М., Тепавичаров Хр. Дипломатическите отношения на България 1878–1988. София, 1989. С. 68–69.
Pearson O. Albania and… Р. 79–80.
Елдъров Св. Българите в Албания 1913–1939. София, 2000. С. 9–21
За удобство навсякъде използвам наименованието Югославия, въпреки че то официално е възприето през 1929 г.
Бобев Б., Кацори Т. Албания... С. 94.
Bobev B. Bulgaria and Albania between the two World Wars: an overview of Bilateral Relations // South East European Monitor. 1995. № 1. Р. 97
Матеева М., Тепавичаров Хр. Дипломатически... С. 69
Пак там.
Пак там. С. 70.
Пак там. С. 72.
Подробно за албанската външна политика в междувоенния период виж: Milo P. Politika e jashtme e Shqiperise. Vol. I: 1913–1939. Tirane, 2013.
Много подробно по темата виж: Елдъров Св. Българите... Виж още: Бобев Б. По въпроса за българското национално малцинство в Албания след Първата световна война // Векове. 1984. Бр. 4. С. 40–46.
Виж: Bobev B. Bulgaria and Albania… Р. 98–101.
Текстът на протокола и коментар към него виж в: Петков Б. Албано-българският протокол и неговото значение // Отец Паисий. 1932. Бр. 1–2. С. 7.
България е принципно против подобно укрепване на териториалното статукво в рамките на трайно възприетия курс на «мирна ревизия». Албания има желание да се включи с надеждата, че ще успее да работи по-активно за правата на сънародниците си в съседните държави, но дори не е поканена под натиска на Италия. Виж: Milo P. Politika... F. 815–818.
Данните за търговския обмен между двете страни, а и в регионален план, са взети от: Кацаркова В. Икономическите отношения на България с балканските държави в периода между двете световни войни (1919-1941 г.). София, 1989.
Атанасова Ел. За солидарността и връзките между антифашистките движения в България и Албания // 9-ти септември и Балканите. София, 1964.
Тук има само една, макар и съществена, разлика – Албания получава потвърждаване на държавните си граници към 1939 г, преди италианската окупация, докато на България се препотвърждава присъединяването на Южна Добруджа, съгласно Крайовската спогодба с Румъния от септември 1940 г.
Волкогонов Д. Седемте вождове. Т. I. София, 1999. С. 214–218. Разликата е, че вариантът с България отпада твърде бързо, докато по отношение на Албания се предприемат дори конкретни стъпки, водещи към обединяване: митнически съюз, унификация на цените, поготовка за сливане на въоръжените сили и др. – виж Бобев Б., Кацори Т. Албания... С. 124
Работническо дело. 1947. Бр. 350. 17 декември; Pearson O. Albania as Dictatorship and Democracy. New York, 2006. Р. 244–246.
Стратегическата позиция на Албания се определя от два основни факта – като гранична между Варшавския пакт и НАТО, както и заради широкия си излаз на Адриатика, респективно в Средиземноморския басейн
Виж например: Bashkurti L. Diplomacia shqiptare ne fillimit e Luftes se Ftohte. Tirane, 2003. F. 199
Трябва да се подчертае, че българската делегация през 1957 г. е на възможно най-високо равнище. За разлика от обичайната практика на тогавашните социалистически държави, тя се обозначава като «правителствено-партийна» (а не «партийно-правителствена»), води се от премиера Антон Югов, а първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков е член на делегацията. Това се случва, тъй като в тогавашния момент Югов все още е най-силната фигура в партийно-политическия живот на България. Малко по-късно Живков овладява реално всички ръководни постове.
Делчева Гр. Сътрудничеството между НР Албания и НР България в областта на селското стопанство до края на 50-те години // Изследвания в чест на академик Николай Тодоров. София, 1953. С. 332–333. Също виж: Bobev B. The Bulgarian-Albanian Political Relations in the Period of Transition from Totalitarianism to Democracy (1989–2005) // Etudes Balkaniques. 2010. XLVI. P. 7.
Матеева М., Тепавичаров Хр. Дипломатически... С. 69–71.
Албанската страна отдава голямо значение на този договор, още повече след прекъсването на отношенията с Югославия. Това ясно личи и в начина, по който се отбелязва в тамошната преса първата годишнина от подписването му, през декември 1948 г.. Виж: Централен държавен архив (по-нататък – ЦДА). Ф. 1477. Оп. 5. А. е. 34.
Външна търговия на Народна Република България. Статистически данни 1939–1970. София, 1971. дигитална страница 31.
ЦДА. Ф. 1477. Оп. 5. А.е. 37. Л. 1.
Бобев Б., Кацори Т. Албания... С. 106
ЦДА. Ф. 1477. Оп. 5. А. е. 47. Л. 1.
Tаse L., Myftiu А. Bullgaria dhe studentet shqiptare. Tirane, 2011. F. 365–371.
ЦДА. Ф. 1477. Оп. 6. А. е. 55. Л. 1
Пак там. А. е. 56. Л. 8.
Пак там. Оп. 9. А.е. 426.
Пак там. Оп. 5. А.е. 39. Л. 1.
Пак там. А. е. 37. Л. 4.
Пак там.А. е. 41. Л. 1.
Пак там. Оп. 7. А. е. 32. Л. 1.
Подробно за съветско-албанския конфликт и съксването на отношенията виж в: Smirnova N. Historia e Shqiperise pergjate shekullit XX. Tirane, 2004. F. 359–380.
Лори Б. Балканска Европа от 1945 до наши дни. София, 2005. С. 60–61.
Бобев Б., Кацори Т. Албания... С. 126.
Външна търговия на Народна Република България. Статистически данни 1960–1980. София, 1981. дигитална страница 35.
Бобев Б., Кацори Т. Албания... С. 124–130.
Матеева М., Тепавичаров Хр. Дипломатическите... С. 71.
Оценка за двустранните отношения в този период виж в: Архив на министерството на външните работи (по-нататък – АМВнР). Оп. 47-3. А. е. 24. Л. 4.
За вътрешното състояние на Албания през 90-те години на ХХ век виж: Бобев Б. Албания в трудните години на промени 1989–1996 // Албания и Албанските идентичности. София, 2000. С. 237–260; Бобев Б. Албания: контрастните десетилетия в края на ХХ-и и началото на ХХI-и век // Балканите през първото десетилетие на ХХI-и век. София, 2012. С. 126–154; Biberaj E. Shqiperia ne tranzicion. Rruga e veshtire drejt Demokracise. Tirane, 2000; Smirnova N. Historia… F. 412–476; За България в същия период виж: Анатомия на прехода. София, 2004; Калинова Е., Баева И. Българскте преходи 1939–2000. София, 2002; Bulgaria in Transition / Bell J. (ed). Colorado, 1999.
Използвам тона наименование за улеснение, въпреки че то е официално наложено с договора от Маастрихт през 1993 г.
За тази фактология виж и: Bobev B. The Bulgarian-Albanian Political Relations in the Period of Transition from Totalitarianism to Democracy (1989–2005) // Etudes Balkaniques. 2010. № 3. Р. 3–31.
Pearson O. Albania as… Р. 651–656.
Подробности в: Nikova E. Bulgaria in the Balkans // Bulgaria in Transition / Bell J. (ed). Kolorado, 1998. Р. 281–304.
Архив на Българската телеграфна агенция (БТА). Бюлетин «Международна информация». 1990. 15 март.
Пак там. 1992. 24 януари. Виж също: АМВнР. Оп. 49-1. А. е. 29. Л. 1–4.
Пак там, 1992. 19 май.
Пак там. 1990. 20 май.
Пак там. 1991. 19 юни; 1991. 3 октомври. Става дума за срещи по време на работата на Съвета на страните-членки на СССЕ в Берил и на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
Zeri I popullit, 09.08.1990. В този брой на вестника на управляващата партия е поместена информация за срещите на председателя на българския парламент с президента Рамиз Алия, колегата му Кастриот Ислами и министър-председателя Юли Буфи.
Архив БТА. Бюлетин «Международна информация». 1992. 14 септември.
АМВнР. Оп. 48-3. А. е. 43. Л. 10–15.
Пак там. А. е. 44. Л. 33–35. Във връзка с това правителствено решение външното министерство разпраща нарочно писмо до редица заинтересовани институции в държавата.
Пълният текст в: Държавен вестник. 1993. Бр. 95.
Архив БТА, Бюлетин «Събития и факти». 1994. 27–29 април.
Пак там. 1995. 7 декември.
Архив БТА. Бюлетин «Балкански проблеми». 1998. 9–11 декември.
Пак там. 2000. 29–30 май.
Архив БТА. Бюлетин «Събития и факти». 1994. 8–12 февруари.
АМВнР. Оп. 50-1. А. е. 51. Л. 1–22. Също: Архив БТА. Бюлетин «Събития и факти». 1993. 17–18 ноември.
АМВнР. Оп. 56-5. А. е. 42. Л. 29–33.
Пак там. Оп. 51-1. А. е. 29. Л. 4–5.
Rilindia demokratike. 1995. 26.08.
Архив БТА. Бюлетин «Балкански проблеми». 1998. 6 април.
Архив БТА. Бюлетин «Международна информация. 1999. 12–13 март.
За всички разменени посещения през 90-те години на ХХ век виж:АМВнР. Оп. 56-5. А. е. 42. Л. 29–33.
Пак там.
Данните са една справка, изготвена от МВнР през 2004 г. и достъпна в Интернет: bdi.mfa.government.bg/info/Module%2005%20.../Bulgaria-Albania.rtf (Страницата активна към април 2015 г.)
Тук се налага едно уточнение. В периода 1998–2006 г. авторът на статията е извънреден и пълномощен посланик на България в Албания и е непосредствен свидетел на някои процеси и разговори. В този смисъл в отделни моменти се споделят и лични наблюдения и впечатления.
Това пролича особено ясно при разговора на албанския министър-председател Пандели Майко с българския министър на външните работи Надежда Михайлова на 13 март 1999 г. в Тирана. Виж: АМВнР. Оп. 56-5. А.е. 43. Л. 47–49.
Любопитно съвпадение, но същевременно и символ, е фактът, че на албански език абревиатурата съвпада напълно с тази на Армията за освобождение на Косово (UCK). Същевременно трябва да се подчертае, че известен брой участници в косовските събития през 2001 г. се прехвърлят в Македония и участват в паравоенните части.
По въпроса виж: Бобев Б. Албанският фактор на Балканите в края на ХХ и началото на ХХI век. В: Дипломация в Югоизточна Европа. София, 2009. С. 159–183.
Не бива да се забравя фактът, че тогавашния македонски кабинет се явява мултиетнически, в него има и министри-албанци. Това е застъпено и в официалната българска позиция.
Архив МВнР. Оп. 58-ЮИЕ. А. е. 66. Л. 1–9. Информация «Отношенията на Албания със страните от ЮИЕ през 2001 г.».
Bobev B. Bulgarian-Albanian political... Р. 14
Опубліковано
2019-09-23
Як цитувати
Бобєв, Б. (2019). Етапи и съдържание на отношенията между България и Албания през ХХ век. Дриновський збірник, 10, 268-285. https://doi.org/10.7546/DS.2017.10.24
Розділ
Статті
