За прародината и произхода на хуните
Анотація
Чрез етимологията на няколко хунски лични имена, племенни названия и думи, останали в българския език, се осветлява произходът на хуните. Българските думи бара „река“, чурка „струйка вода“, шавар „крайречна тръстика“ и шубрак „нискостеблена гора“ имат точни съответствия в тунгусо-манджурските езици. Хунските думи хуту „престолонаследник“ и керка съответстват на тунгусо-манджурските хутен „син“ и гирке „жена“. Хунското лично име Алдан (Улдин, Атила) и племенното име ултиндзури са близки до хидронима Алдан. Горният анализ посочва пратунгусо-манджурските племена като първоизточник на тези хунски думи.
Завантаження
Посилання
Агатий Миринейски. История. – Кн. V // Гръцки извори за българската история. – Т. 2 / Oтг. редактор проф. Александър Бурмов. – София: Изд-во на Българската академия на науките, 1958.
Алексиев-Хофард А. Изгубените кодове на древните българи. – София: Изд. на Център за изследване на българите, 2015.
Бахши Имам. Джагфар тарихи. – София: Издателство „Кама“, 2005.
Вакарелска-Чобанска Д. Самоковският говор. – София: Акад изд. „Проф. Марин Дринов“, 2002.
Георгиев В. Българска етимология и ономастика. – София, 1960. – С. 26–27; Георгиев В. Траките и техния език. – София, 1977.
Голийски П. Българите в Кавказ и Армения (II–X век). – София: Изд. Тангра ТанНакРа ИК, 2006.
Делева (Гранберг) А. Класификация на хуно-българските думи, заети в славянски // Четиринадесети международeн конгрес на славистите. – Охрид, 10–16 септ. 2008. – URL: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Granberg_Huno_PrBg_zaemki_v_Slavjanski.pdf (дата на достъп: 25.05.2014).
Дёрфер Г. О языке гуннов // Зарубежная тюркология. Древние тюркские языки и литературы / Ред. А. Н. Кононов. – Вып. 1. – Москва: Наука, 1986. – С. 71–134.
Добрев Ив. Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. – София: Рива, 2005.
Добрев П. По следите на една научна сензация. – София: ИКК „Славика–РМ“, 1997.
Добродомов И. Г. Тюркизмы славянских языков как источник сведений по исторической фонетике тюркских языков (соответствие s – i ) // Советская тюркология (Баку). – 1971. – № 2. – С. 81–92.
Дуриданов И. Езикът на траките. – София: Наука и изкуство, 1976.
Йордан. Гетика. – Ч. 2. (551 г.). – URL: http://www.harbornet.com/folks/theedrich/Goths/Goths1.htm (дата на достъп: 27.05.2015).
Караев С. К этимологии топонимов «шибер» и «Сибирь» // Общественные науки в Узбекистане. – 1966. – № 1.
Касъров М. Речник на Странджански (рупски) диалектни думи. – Бургас. – URL: http://www.kassarov.com/novel/12.pdf (дата на достъп: 20.05.2013).
Ковачев И. Критични бележки за няколко вида от флората на България // Научни трудове на ВСИ „В. Коларов“. – 1961. – № 9. – С. 85–92.
Мурзаев Э. М. Словарь народных географических терминов. – Москва: Мысль, 1984.
Патканов С. К. О происхождении слова «Сибирь» // Сибирский сборник: Приложение к газете «Восточное обозрение». – 1891. – Кн. 2.
Патканов С. К. Сочинения. – В 2 т. – Т. 2. – Тюмень: Издательство Ю. Мандрики, 1999.
Поппе-младший Н. По поводу гипотез «скептиков» о тюркских лексических заимствованиях в «Слове о полку Игореве» // Петербургские славянские и балканские исследования. – 2007. – № 1/2.
Созомен. Църковна история // Гръцки извори за българската история. – Т. 1 / Отг. редактор чл.-кор. Веселин Бешевлиев. – София: Изд-во на Българската академия на науките, 1954.
Телятьев В. В. Полезные растения Центральной Сибири. – 3-е изд. – Иркутск: Вост. Сиб. кн. изд-во, 1985.
Фасмер М. Етимологический словарь русского языка. – URL: http://vasmer.narod.ru/p001.htm (дата на достъп: 25.05.2014).
Agathiae Myrinaei. Historiarum. – ІІ; 2,3 // Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae / Editio Emendator et copiosor consiglio B. G. Niebuhrii. – Bonnae, 1828 (MDCCCXXVIII). – URL: http://www. documentacatholicaomnia.eu/20vs/203_CSHB/1828-Historiarum_Libri_[Niebuhrii_Editio],_GR.pdf (дата на достъп: 27.05.2015).
Brückner A. Słownik etymologiczny języka polskiego. – Krakow, 1927. – URL: https://pl.wikisource.org/wiki/S%C5%82ownik_etymologiczny_j%C4%99zyka_polskiego (дата на достъп: 21.05.2014).
Dybo A. Language and Archeology: Some Methodological Problems. 1. Indo-European and Altaic landscapes // Journal of Language Relationship. – 2013. – № 9. – P. 69–92.
Hasdeu B. P. Etymologicum Magnum Romaniae. – Tomul 1, Bucuresci: Editura Socecu, 1887; Ethymologicum Magnum Romaniae. Dicţionarul limbei istorice şi poporane a românilor (Pagini alese). – Bucharest: Minerva, 1970.
Maenchen-Helfen О. The World of the Huns: Studies in Their History and Culture / Max Knight (editor). – Berkeley: University of California Press. 1973.
Motley T. J. The ethnobotany of Sweet flag, Acorus calamus (Araceae) // Economic Botany. – 1994. – № 48 (4). – P. 397–412.
Paulis Diaconus. Historia Romana. ХІІ.12. – URL: http://mreadz.com/read-191260/p23 (дата на достъп: 27.05.2015).
Vovin А. Did the Xiongnu speak a Yeniseian language? // Central Asiatic Journal. – 2000. – № 44 (1). – P. 87–104.
