Безспорен принос към изследването на бесарабските българи и гагаузи в Бразилия и Уругвай. Рецензия за книгата: Косиков Ж. Имиграцията в Бразилий и Уругвай; Бесарабски българи и гагаузи. ИК “Огледало“, София, 2021, 416 с.

Abstract

В началото на ХХ в. рязко нараства българското и гагаузкото население население в Бесарабия, по това време в състава на Руската империя, което води до намаляване на обработваемите земи. Тогава българите започват да се преселват в далечните сибирски простори, достигат до Канада и САЩ. След Първата световна война (1918) Бесарабия става част от Румъния. Появяват се нови проблеми – политически, безработица, световна криза.. През 1925–1926 г. вследствие на създалото се политическо и икономическо положение в Бесарабия, много бесарабски българи и гагаузи попадат под влияние на агитацията за преселване в Латинска Америка. Още повече, че перспективите според тази агитация изглеждат доста привлекателни: работа, свобода, сигурност, обезпеченост, граничеща дори с фантазията – „хлябът растял по дърветата”. Някои данни сочат, че по това време само за Бразилия заминават до 10 хиляди бесарабски българи. До сега няма техния сигурен брой. В литературата се посочват цифри от 10 до 40 хиляди. Практически няма българско бесарабско село, което да не се е повлияло от призива за преселване.