Рицарите йоанити и Балканите през XI‒XIII в.
Abstract
След Първия кръстоносен поход и неговите завоевания в Леванта, католическият орден на йоанитите, основан като монашеска благотворителна организация в Йерусалим през XI век, постепенно се военизира и започва да играе все по-важна роля в кръстоносното движение и папската политика на изток. В средата на XII в. орденът установява свои структури в Константинопол, а местният йоанитски предстоятел става посредник в преговорите между папството и ромейския император Мануил I Комнин. Хронистът Гийом от Тир свидетелства, че при т.нар. „Латинско клане“ във византийската столица през април 1182 г. особено тежко пострадва болницата на ордена. След Четвъртия кръстоносен поход йоанитите подкрепят основаната от кръстоносците Латинска империя и се включват в администрирането на нейните територии. Особено значимо е тяхното присъствие в областта Тесалия, където е основана провинция на ордена със столица Фиталея. Съществуват изворови податки, че между 1216 и 1218 г. йоанитите подкрепят кандидатурата на унгарския крал Андраш II за овакантения престол на Латинската империя. Изглежда, че през 1238 г. йоанитите временно застават на страната на коалицията от балкански православни владетели, която воюва срещу латинските императори Жан дьо Бриен и Балдуин II. Малко по-късно, в 1247 г. унгарският крал Бела IV предоставя на ордена владението над областта Северин (Северински Банат). Дарението е свързано с плана на унгарския крал и
йоанитите да покорят съвместно куманските племена, разположени в днешна източна Румъния и по този начин да подпомогнат обсадената от съюзените балкански владетели Латинска империя. Посочените събития не са разгледани и анализирани изчерпателно от съвременната историография, въпреки че представят важни аспекти от взаимоотношенията между латинския свят и балканските православни страни в периода XI‒XIII в.
Downloads
References
/References
Anonymous 2004. Gesta Inocentii III. The Deeds of Pope Innocent III, translated with an introduction and notes by J.M. Powell. Washington, D.C., The Catholic University of America Press, 286 p.
Benjamin of Tudela 1840. The Itinerary of Rabbi Benjamin of Tudela, translated and edited by A. Asher, Vol. I. New York, Hakesheth, 165 p.
Borchardt, K. 2016. The military-religious orders in the crusader West. – In: Boas, A. (ed.), The Crusader World. London, Routledge, pp. 111‒127.
Chrysostomides, J. 1995. Monumenta Peloponnesiaca. Documents for the history of the Peloponnese in the 14th and 15th centuries. Camberley, Porphyrogenitus, 665 p.
Delaville Le Roulx, J.M. Cartulaire général de l'Ordre des Hospitaliers de Saint-Jean de Jérusalem, 1100‒1310. Paris, Ernest Leroux, 1894‒1906. ‒ 4 volumes: Tome I, 1100‒1200, Paris, 1894; Tome II, 1201‒1260, Paris, 1897; Tome III, 1261‒1300, Paris, 1899; Tome IV, 1300‒1310, Paris, 1906.
Fejér, G. 1829. Codex diplomaticus Hungariae ecclesiasticus ac civilis, T. IV, Vol. 2. Budae, Typis Typogr. Regiae Universitatis Ungaricae, 1829, 528 p.
Ferjancic, B. 1974. Tesalija u XIII i XIV veku [Thessaly in XIII and XIV century]. Beograd, Vizantoloski institut SANU, 305 s. (In Serbian)
Guillaume de Tyr 1986. Chronique (Willemi Tyrensis Archiepiscopi Chronicon), ed. R.B.C. Huygens, 2 vols (= Corpus Christianorum Continuatio Medievalis, vols. 63 & 63a). Turnholt, Brepols, 1170 p.
Gyuzelev, V. 1981. Srednovekovna Bulgaria v svetlinata na novi izvori [Medieval Bulgaria in the light of new sources]. Sofia, Narodna prosveta, 259 s. (In Bulgarian).
Hunyadi, Z. 2010. The Hospitallers in the Medieval Kingdom of Hungary (1150‒1387). Budapest, Central European University Press, 353 p.
Ivanov, Vl. 2014. Vaznikvaneto na „gratskia“ proekt na ordena na Sv. Yoan Yerusalimski i negovite politicheski aspekti (1353‒1404 g.). [The emergence of the “Greek” project of the Order of St. John of Jerusalem and its political aspects (1353‒1404)]. Simeonova, L. (red.), Balkanite i svetat, modus concurrandi. Institute for Balkan Studies & Center of Thracology [Prof. Alexander Fol] – Bulgarian Academy of Sciences, 143‒165. (In Bulgarian)
Ivanov, Vl. 2020. Ritsarite yoaniti, krastonosnite pohodi i Balkanite (XI‒XIII v.). [The Knights of St. John, the Crusades and the Balkans (XI‒XIII C.]. Sofia, Paradigma, Institute for Balkan Studies & Center of Thracology [Prof. Alexander Fol] – Bulgarian Academy of Sciences, 504 s. (In Bulgarian)
Koder, J.; Hild, Fr. 1976. Hellas und Thessalia (Tabula Imperii Byzantini 1). Wien, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 316 p.
Lilie, R.-J. 1993. Byzantium and the Crusader States, 1096‒1204. Oxford, Oxford University Press, 342 p.
Lock, P. 1995. The Franks in the Aegean, 1204‒1500. London, Longman, 400 p.
Luttrell, A. 2003. The Hospitallers in twelfth-century Constantinople. – In: Bull, M.; Housley, N. (eds.), The Experience of Crusading, Vol. 1. Cambridge, Cambridge University Press, pp. 225‒232.
Luttrell, A. 2017. The Hospitaller’s privilege of 1113: texts and contexts. Schenk, J., Carr, M. (eds.), The Military Orders, Volume 6.1: Culture and conflict in the Mediterranean World. Abingdon, Routledge, pp. 3‒9.
Marino Sanudo Torsello 2016. The Book of the Secrets of the Faithful of the Cross (Liber Secretorum Fidelium Crucis), translated by P. Lock. Abingdon, Routledge, 475 p.
Migne, J.-P. 1855. Patrologia Latina, Vol. 216. Paris, Venit apud Editorem in Vico Dicto Montrouge.
Miller, T. 1970. The Knights of St. John and the Hospitals of the Latin West. Speculum, LIII (1978), pp. 709‒733.
Pauli, S. 1733. Codice Diplomatico del sacro Militare Ordine Gerosolimitano, oggi di Malta, T. I. Lucca, Salvatore e Giandomenico Marescandoli, 575 p.
Schmitt, J. 1904. The Chronicle of Morea, Το Χρονικόν του Μορέως. A history in political verse, relating the establishment of feudalism in Greece by the Franks in the thirteenth century. London, Methuen & Co., 640 p.
Anonymous 2004. Gesta Inocentii III. The Deeds of Pope Innocent III, translated with an introduction and notes by J.M. Powell. Washington, D.C., The Catholic University of America Press, 286 p.
Benjamin of Tudela 1840. The Itinerary of Rabbi Benjamin of Tudela, translated and edited by A. Asher, Vol. I. New York, Hakesheth, 165 p.
Borchardt, K. 2016. The military-religious orders in the crusader West. – In: Boas, A. (ed.), The Crusader World. London, Routledge, pp. 111‒127.
Chrysostomides, J. 1995. Monumenta Peloponnesiaca. Documents for the history of the Peloponnese in the 14th and 15th centuries. Camberley, Porphyrogenitus, 665 p.
Delaville Le Roulx, J.M. Cartulaire général de l'Ordre des Hospitaliers de Saint-Jean de Jérusalem, 1100‒1310. Paris, Ernest Leroux, 1894‒1906. ‒ 4 volumes: Tome I, 1100‒1200, Paris, 1894; Tome II, 1201‒1260, Paris, 1897; Tome III, 1261‒1300, Paris, 1899; Tome IV, 1300‒1310, Paris, 1906.
Fejér, G. 1829. Codex diplomaticus Hungariae ecclesiasticus ac civilis, T. IV, Vol. 2. Budae, Typis Typogr. Regiae Universitatis Ungaricae, 1829, 528 p.
Guillaume de Tyr 1986. Chronique (Willemi Tyrensis Archiepiscopi Chronicon), ed. R.B.C. Huygens, 2 vols (= Corpus Christianorum Continuatio Medievalis, vols. 63 & 63a). Turnholt, Brepols, 1170 p.
Hunyadi, Z. 2010. The Hospitallers in the Medieval Kingdom of Hungary (1150‒1387). Budapest, Central European University Press, 353 p.
Koder, J.; Hild, Fr. 1976. Hellas und Thessalia (Tabula Imperii Byzantini 1). Wien, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 316 p.
Lilie, R.-J. 1993. Byzantium and the Crusader States, 1096‒1204. Oxford, Oxford University Press, 342 p.
Lock, P. 1995. The Franks in the Aegean, 1204‒1500. London, Longman, 400 p.
Luttrell, A. 2003. The Hospitallers in twelfth-century Constantinople. – In: Bull, M.; Housley, N. (eds.), The Experience of Crusading, Vol. 1. Cambridge, Cambridge University Press, pp. 225‒232.
Luttrell, A. 2017. The Hospitaller’s privilege of 1113: texts and contexts. Schenk, J., Carr, M. (eds.), The Military Orders, Volume 6.1: Culture and conflict in the Mediterranean World. Abingdon, Routledge, pp. 3‒9.
Marino Sanudo Torsello 2016. The Book of the Secrets of the Faithful of the Cross (Liber Secretorum Fidelium Crucis), translated by P. Lock. Abingdon, Routledge, 475 p.
Migne, J.-P. 1855. Patrologia Latina, Vol. 216. Paris, Venit apud Editorem in Vico Dicto Montrouge.
Miller, T. 1970. The Knights of St. John and the Hospitals of the Latin West. Speculum, LIII (1978), pp. 709‒733. St. Bernard of Clairvaux 2010. In praise of the new knighthood: a treatise on the Knights Templar and the holy places of Jerusalem, translated by M. Conrad Greenia; introduction by Malcolm Barber. Piscataway, NJ, Gorgias Press, 95 p.
Pauli, S. 1733. Codice Diplomatico del sacro Militare Ordine Gerosolimitano, oggi di Malta, T. I. Lucca, Salvatore e Giandomenico Marescandoli, 575 p.
Schmitt, J. 1904. The Chronicle of Morea, Το Χρονικόν του Μορέως. A history in political verse, relating the establishment of feudalism in Greece by the Franks in the thirteenth century. London, Methuen & Co., 640 p.
St. Bernard of Clairvaux 2010. In praise of the new knighthood: a treatise on the Knights Templar and the holy places of Jerusalem, translated by M. Conrad Greenia; introduction by Malcolm Barber. Piscataway, NJ, Gorgias Press, 95 p.
Ала-ад-Дин Ата-Мелик Джувейни 2004. Чингисхан. История завоевателя мира. Москва, Магистр-пресс, 689 с.
Гюзелев, В. 1981. Средновековна България в светлината на нови извори. София, Народна просвета, 259 с.
Жофроа дьо Вилардуен 1985. Завладяването на Константинопол, прев. И. Божилов. София, Наука и изкуство, 215 с.
Иванов, Вл. 2014. Възникването на „гръцкия“ проект на ордена на Св. Йоан Йерусалимски и неговите политически аспекти (1353‒1404 г.). – В: Симеонова, Л. (ред.), Балканите и светът, modus concurrandi. София, Институт за балканистика с Център по тракология – БАН, 143‒165.
Иванов, Вл. 2020. Рицарите йоанити, кръстоносните походи и Балканите (XI‒XIII в.). Парадигма, Институт за балканистика с Център по тракология ‒ БАН, 504 с.
Ферјанчић, Б. 1974. Тесалија у XIII и XIV веку. Београд, Византолошки институт САНУ, 305 с.
