България, Югославия и македонският въпрос през 60-те години (с акцент на срещите Тодор Живков – Йосип Броз Тито през 1963-1967 г.).

  • Марияна Стамова секция „Съвременни Балкани“, Институт по балканистика с Център по тракология – БАН https://orcid.org/0000-0003-3244-870X
Ключові слова: Тодор Живков, Йосип Броз Тито, македонски въпрос, нация, малцинство

Анотація

В старията предмет на анализ е македонският въпрос, който се заражда след подписването на Берлинския договор, по силата на който „великите сили“ си преразпределят сферите на влияние на Балканите. Този въпрос продължава да съществува като отделен аспект на общобалканските взаимоотношения и днес, когато все по-ярко се очертават тенденциите към интеграция в световен мащаб. В течение на двете балкански войни и Първата световна война този проблем все по-тясно се обвързва с политиката на трите съседни балкански държави – България, Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. – Кралство Югославия) и Гърция. С края на Втората световна война основните дискусии около този въпрос се водят от „нова“ социалистическа България и федеративна Югославия на излезлия като победител от войната харизматичен лидер Йосип Броз Тито. В крайна сметка идеята за южнославянска федерация между двете държави, с която македонския въпрос да се „разреши“ в общата държавна формация, пропада с последвалия конфликт между Сталин и Тито от лятото на 1948 г. и с приемането на Резолюцията на Коминформбюро.

Въпреки че до смъртта на Сталин (5.03.1953 г.) българо-югославскиятсблъсък в политическата област да е водещ, подтикван от идеологически мотиви, напрежението по македонския въпрос също така са видими по това време. Десталинизацията и новата политика на СССР за подобряване на съветско-югославските отношения рефлектират върху развитието и на българо-югославските отношения. През 1955–1956 г. българското партийно и политическо държавноръководство прави стъпка към самокритиката на грешната позиция по отношение на македонския въпрос, възникнала на Х партийния пленум на БРП (к.). Заедно с яростната атака срещу югославския ревизионизъм, след втората промяна в отношенията между Белград и Москва в края на 1957 г. българските лидери излизат с открито отношение по македонския въпрос. Кулминацията в придаването на нов смисъл на българската позиция спрямо македонския въпрос настъпва след преодоляването на кризата в съветско-югославските отношения през 1962 г. По време на „Мартенския“ пленум на Българската комунистическа партия акцентът е грешната позиция спрямо македонския въпрос и неговото преодоляване.

Завантаження

##plugins.generic.usageStats.noStats##

Посилання

/

Посилання

Опубліковано
2024-02-12
Як цитувати
Стамова, М. (2024). България, Югославия и македонският въпрос през 60-те години (с акцент на срещите Тодор Живков – Йосип Броз Тито през 1963-1967 г.). Дриновський збірник, 16. вилучено із https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/23191