Албанският проблем в отношенията между Белград и Тирана в периода на Студената война
Анотація
В статията предмет на анализ е развитието на албанския проблем в отношенията между двете съседни балкански държави Югославия и Албания в периода на Студената война. Съвсем очевидно е, че комунистическите режими в Югославия и Албания реализират изграждането на коренно различни обществено-политически и икономически системи. Също така е ясно, че с външната си политика и присъствието си в международния живот тези две балкански страни са „изключения от правилото“ в условията на Студената война и блоковото противопоставяне. Разбира се, интерес предизвиква въпросът какви са отношенията между тях и как те се вписват в цялостната обстановка в региона, Европа и света. Вече стана ясно, че в тези отношения могат да се очертаят два основни периода – времето на близост и доминиращо югославско влияние под крилото на Москва трая само четири години (1944–1948 г.) и е последвано от период на враждебност и конфронтация, траял десетилетия. Наистина, има години, в които тонът е по-мек и противопоставянето е по-умерено, но различията са твърде дълбоки, за да бъдат преодолени. Изключително показателен е фактът, че в изострянето на отношенията с Москва във втората половина на 50-те години важна роля играят и опитите на Хрушчов да нормализира и да активизира връзките с Югославия – те са посрещнати негативно в Тирана. По същия начин се реагира и в началото на 70-те години, когато има затопляне в отношенията между Пекин и Белград. Югославският фактор е постоянен дразнител за Албания, той се възприема от режима на Енвер Ходжа като заплаха. За подобно поведение и за подобни реакции несъмнено роля играят и дълбоките идеологически различия, и политически причини. Друг постоянен проблем между двете държави в годините след Втората световна война е националният, по-конкретно въпросът за значителния брой албанци, живеещи в границите на Югославия. Той се явява като съществен проблем в десетилетията след края на Втората световна война, във времето на блоковото противопоставяне.
Завантаження
Посилання
AJ. Аrhiv na Јugoslavija, [Archive of Yugoslavia], f. 507 CK SKJ (Centralen Komitet na Sajuza na komunistite na Јugoslavija) [Central Committee of the Union of Yugoslav Communists], k. 2, a. e. 142, 145. (In Serbian).
Arhiv Slovenije, Fond Edvard (i Popca) Kardel, k. 30/št. 61, št. 71.
AS. Arhiv na Slovenija [Archive of Slovenia], Fond na Edvard (i Popca) Kardel, k. 30/št. 61, št. 71. (In Slovenian).
Austin, R. C. Albania: Exploiting Relevance and Irrelevance During the Cold War. Kramer, Mark, et al. The Soviet Union and Cold War Neutrality and Nonalignment in Europe. The Harvard Cold War Studies Book Series. Lanham: Lexington Books, 2021, pp. 344–355.
Boyadjieva, N. The USSR and Yugoslavia’s Policy of Nonalignment, 1955–1980. Kramer, Mark, et al. The Soviet Union and Cold War Neutrality and Nonalignment in Europe. The Harvard Cold War Studies Book Series. Lanham: Lexington Books, 2021, pp. 356-375.
Boyadjieva, N. U.S. Intelligence Assessments and U.S. Policy toward Yugoslavia during the Cold War. Modernijat istorik 3. Balans, atraktivnost, vaobrazhenie [The Modern historian 3. Balance, attractiveness, imagination]. Sofia: UNIBIT, 2019, s. 253–258.
Boyadjieva, N. U.S. Intelligence Assessments and U.S. Policy toward Yugoslavia during the Cold War. Модерният историк 3. Баланс, атрактивност, въображение. Съст. Стоян Денчев, Никола Аврейски, Диана Стоянова. София: УНИБИТ, Академично издателство “За буквите - О писменехъ”. 2019, с. 253–258.
DA MSPS, PA, f. br. 1, pov. br. 411257.
DA MSPS, PA, f. br. 1, pov. br. 413859.
DA MSPS, PA, f. br. 1, pov. br. 42572.
DA MSPS, PA, f. br. 1, pov. br. 429188.
DA MSPS, PA, f. br. 1, pov. br. 432113.
DA MSPS, PA, f. br. 1, pov. br. 440459.
DA MSPS. Diplomaticheski arhiv na Ministerstvoto na vanshnite raboti na Sarbija [Diplomatic Archive of Ministry of Foreign Affairs of Serbia], PA, f. br. 1, pov. br. 411257411048. (In Serbian).
Diplomatski arhiv Ministarstva spoljnih poslova Srbije, PA, f. br. 1, pov. br. 411048.
SIBAL. International Information Centre for Balkan Studies, F.O. 371/72104.
Stamova, M. 2014. Faktori Shqiptar në Republikën Socialiste të Maqedonisë (1945–1981). Sofia, 220 f.
Аrhiv Јugoslavije, f. 507 CK SKJ (Centralni Komitet Savez Кomunista Јugoslavije), k. 2, a. e. 142, 145. (In Serbian).
АЈ, f. 507, CK SKJ, ІХ, 1/І–40.
АЈ, f. 837, KPR I–5–b.
Бобев, Б. 1992. Албанският национален въпрос след Първата световна война. Проблемът Косово. Национални проблеми на Балканите: история и съвременност. София: Аргес, с. 142–158.
Бобев, Б. 2010. Въпросът за границите на Албания от обявяването на независимостта до окончателното им утвърждаване (1912–1926 г.). Европа, народи и граници. Studia Balcanica 28. София: Институт по балканистика, Парадигма, с. 56–77.
Бобев, Б. Т. Кацари. 1998. Близката и непозната Албания. София: Отворено общество, 224 с.
Бояджиева, Н. Международни отношения. София: Албатрос, 2017, 659 с.
Стамова, М. 2005. Албанският въпрос на Балканите (1945–1981). Фабер, 362 с.
Стамова, М. 2012. Албанският фактор в Социалистическа република Македония (1945–1981). Кюстендил, 168 с.
Стамова, М. 2016. Албанският проблем в Югославия след Тито (1980–1990). София, Парадигма, 310 с.
Стамова, М. 2017. Албанците в СР Македония през последното десетилетие в Титова Югославия (1981–1991). Кюстендил-Габрово, 188 с.