Интернационална лексика в произведенията на Марин Дринов
Анотація
През епохата на Възраждането с бързото развитие на националното самосъзнание и борбата за духовно и политическо освобождение се увеличава броят на научните публикации. Създават се благоприятни условия за езиково взаимодействие, за обособяване на един фонд от думи, които имат международна употреба. Интернационализмите обогатяват общия речников състав на европейските езици и се явяват първичното ядро за възможна бъдеща лексикална унификация на езиците. Марин Дринов е един от първите български учени, който продължава и обогатява възрожденската традиция, като разработва на научна основа проблемите на книжовния език. В доклада се анализира интернационалната лексика в произведенията на Марин Дринов. При справка с Възрожденския архив установяваме, че Марин Дринов пръв сред своите съвременници употребява редица думи от интернационалната лексика като генезис, графика, интерпункция, реставрация, стратегия и др. Той има заслуги за творческото обогатяване на интернационалната лексика, като много думи от лексикалната система на езика придобиват нова оценъчност, окраска, ново политическо съдържание, нова функционална значимост. Лексиката, използвана в научните и публицистичните му съчинения, в преобладаващата си част е от общонародния книжовен фонд на българския език от този период и е показател за динамиката и развитието на обществено-политическата лексика, която е съществена негова съставка. Изследването на интернационализмите в произведенията на Марин Дринов очертава неговата практична заслуга за градивните процеси в устройството на българската лексика, за нейната европеизация и осъвременяване.
Завантаження
Посилання
Drinov, M. 1911. Sachineniia [Works]. Vol. II. Sofia. (In Bulgarian).
Drinov, M. 1915. Sachineniia [Works]. Vol. III. Sofia. (In Bulgarian).
Georgieva, E. i dr. 1978. Slavyanski i neslavyanski ezikovi vliyaniya v perioda na oformyane i stabilizirane na savremenniya balgarski knigoven ezik (s ogled predimno na leksikata) [Slavic and non-Slavic linguistic influences in the period of formation and stabilization of the modern Bulgarian literary language (in view mainly of the vocabulary)]. Slavic Philology, Sofia, Vol. 15, pp. 107–120. (In Bulgarian).
Gutchmidt, K. 1998. Ponyatieto tendentsiya v Prazhkata lingvistichna shkola i negovoto znachenie za sinhronnoto izuchavane na slavyanskite ezici [The concept of trend in the Prague Linguistic School and its significance for the synchronous study of Slavic languages]. Slavica Pragensia ad temearly. Prague, pp. 97–102. (In Bulgarian).
Kodzhov, T. 1882. Rechnik, koyto sadarga 4000 chuzhdi dumi, koito se upotrebyavat v bulgarskiia ezik [A dictionary that contains 4000 foreign words that are used in the Bulgarian language], ch. 2. (In Bulgarian).
Pavlova, А. 1989. Otnosno nyakoi terminologichni problemi pri izsledvaneto na inernacionalnata leksika [On some terminological problems in the study of international vocabulary]. Philology, book 21–22. (In Bulgarian).
Popov, K. 1979. Prinosat na Marin Drinov za ustroystvoto na knigovniia ni ezik [The contribution of Marin Drinov to the structure of our literary language]. Hand book on the history of the Bulgarian literary language. Sofia. (In Bulgarian).
Popova, V. 1964. Vaznikvane na obshtestveno-politicheskata leksika i frazeologiia v Balgarskiia knizhoven ezik [Emergence of the socio-political vocabulary and phraseology in the Bulgarian literary language]. Bulgarian language, book 4–5, pp. 315–328. (In Bulgarian).
Videnov, M. 1986. Norma i rech [Norm and speech]. Sofia. (In Bulgarian).
Videnov, M. 1997. Ezikat i obshtestvenoto mnenie [Language and public opinion]. Sofia. (In Bulgarian).
