Краят на старото и раждането на новото българско славянофилство в началото на Втората световна война
Ключові слова:
славянофилство, Втора световна война, български комунисти
Анотація
Към началото на Втората световна война организираното славянофилско движение се представлява главно от Славянското благотворително дружество в България с председател проф. Стефан Бобчев. След неговата смърт през 1940 г. и промените в Европа новото ръководство на Дружеството подкрепя присъединяването на България към Тристранния пакт и прогерманската политика на правителството. В същото време в Съветския съюз Сталин реабилитира стария руски панславизъм и започва организираното и целенасоченото му лансиране, особено след германското нападение от 22 юни 1941 г., но под паравана на «ново славянско движение в борбата срещу фашизма». Българските комунисти политемигранти в СССР, начело с Георги Димитров, възприемат безкритично възроденото от Сталин ново славянофилство и са неговите първи адепти. Те го включват в идеологическия си арсенал и го пропагандират активно през целия период на войната, а след завръщането си осъществяват преноса му на българска почва
Завантаження
##plugins.generic.usageStats.noStats##
Посилання
По-подр. за историята и дейността и Славянското благотворително дружество в България, вж.: Лазарова Е. Славянското движение в България. София, 1997. По-рано, в 1880 г. по инициатива славянски дейци, намиращи се по това време на работа в България, се основава дружество «Славянска беседа». По-подр. по въпроса, вж.: Народно читалище «Славянска беседа». 125 години непресъхващ извор. София, 2005.
Славянски вести. 1940. № 48. 1 март. С. 7.
Лазарова Е. Славянското благотворително дружество в България в навечерието и по време на Втората световна война // Славянски летописи. Т. 4: Втората световна война и славянският свят. София, 1998. С. 128.
Пак там. С. 131–132.
Славянски вести. 1940. № 49. 1 април. С. 3.
Йоцов Б. България и славянството // Славянски глас. 1937–1940. № 1–6. С. 119.
Пак там. С. 136.
Славянски вести. 1941. № 61. 1 април. С. 5.
Пак там. 1941. № 62. 1 май. С. 1–2.
Главчев С. На границата на две епохи. Българо-съветските дружества (1934–1948) // България и Русия – между признателността и прагматизма. София, 2008. С. 497–501.
Дубровский А. М. Идея мировой пролетарской революции в идеологии большевиков // Русский сборник. Сб. науч. трудов, посв. 25-летию исторического факультета БГУ. Брянск, 2002. С. 141–144.
Дубровский А. М., Прудникова Е. П. Переломный год // Русский сборник. Сдвоенный вып. 2-3. Брянск: РИО–БГУ, 2006. (Труды кафедры Отечественной истории древности и средновековья Брянского государственного университета). С. 84.
Славянские народы и Вторая мировая война. Дискуссия // Славяноведение. 1996. № 3. С. 5.
Димитров Г. Дневник (9 март 1933 – 6 февруари 1949 г.). София, 1997. С. 233.
Пак там. С. 235–236.
Валева Е. Л. Стратегия Коминтерна в Болгарии и деятельность болгарских коммунистов (1941–1943 гг.) // Славяноведение. 1994. № 6. С. 10. През периода 1917–1944 г. в СССР са се намирали повече от 3 000 българи политемигранти (заедно със семействата си). Сред тях са повечето членове на Централния комитет на партията. По своята масовост, компактност и активност българската политемиграция е една от най-дейните групи в целия емигрантски контингент в СССР през 1920-те и 1930-те години. – Вж.: Гребенников В. Коминтернът, ВКП(б) и българската политическа емиграция в Съветския съюз // Коминтернът, ВКП(б), БКП. София, 1990. С. 242. За същия брой български политически емигранти в Съветския съюз през междувоенния период говорят и други автори. – Вж.: Oren N. Bulgarian Communism: The Road to Power, 1934–1944. New York & London, 1971. Р. 41. Много от тях се намират в пълно подчинение на съветските тайни служби и изпълняват техните поръчения, без да известяват за това даже членовете на Задграничното бюро на ЦК на БРП. – Валева Е. Л. ВКП(б) – Коминтерн – БРП. Корелляция политической стратегии в годы Второй мировой войны // България и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии. София, 2000. С. 165.
Антифашистката борба в България, 1939–1944. Документи и материали. Т. І. София, 1984. С. 175. За каналите и начините за провеждане на подривна и агитационна дейност в България, вж. напр.: Лебедева Н. С. Службата за връзки на Коминтерна и балканските страни в годините на Втората световна война // Ново време. 1997. № 2-3. С. 99–112.
Сталин И. О Великой Отечественной войне Советского Союза (Издание пятое). М., 1947. С. 9.
Дубровский А. М., Прудникова Е. П. Переломный год… С. 87.
Баландина О. А. Советское информационное бюро в годы Великой Отечественной войны: структура, руководители, деятельность // Модернизация России: История, политика, образование. Материалы Всероссийской научной конференции с международным участием. Санкт-Петербург, 2015. С. 188.
Кикешев Н. И. Славянская идеология. Москва, 2014. С. 436–438.
Димитров Г. Дневник… С. 243.
Пак там. С. 244.
К братьям угнетенным славяням. Выступления представителей славянских народов на Всеславянском митинге, состоявшемся в Москве 10-11 августа 1941. Москва, 1941. С. 6.
В списъка на българските политемигранти лекари човек с такова име липсва. – Централен държавен архив на Република България (ЦДА). Ф. 3Б. Оп. 2. А. е. 82. Л. 1. Единствен от тях такава фамилия носи доктор Коста (Константин) Стоянов – известен след войната наш лекар, основоположник на сърдечно-съдовата хирургията у нас. По това време обаче той е репресиран и се намира в ГУЛАГ.
К братьям угнетенным славяням… С. 37.
Пак там. С. 38.
Димитрова П., Веков М. Докладва «Наследник»? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940-1944). Т. II. София, 2010. С. 206–207.
Пак там. С. 209.
Говори радиостанция «Христо Ботев» (23 юли – 22 септември 1944). Т. I. София, 1950. С. 27–30.
Пак там. С. 40.
Коминтернът и България: март 1919 – септември 1944 г. Документи. Т. 1–2. София, 2005. С. 979–980. Текстът е на руски език.
Антифашистката борба… С. 209.
Коминтернът и България… С. 983.
Антифашистката борба… С. 219.
Пак там. С. 225. Пълният текст на изказването на Станке Димитров може да се види в: Говори радиостанция… С. 27–28.
Досталь М. Ю. «Новое славянское движение» в СССР и Всеславянский комитет в Москве в годы войны // Славянский альманах, 1999. М., 2000. С. 180.
Димитров Г. Дневник… С. 249.
Коминтернът и България… С. 993.
Пак там. С. 1006–1007.
ЦДА. Ф. 141. Оп. 2. А. е. 13. Л. 35.
Пак там. А. е. 4. Л. 215.
По-подр. за проведения в София славянски събор, вж.: Петров Б. Славянският събор в София в 1945 г. – между емоциите и прагматизма // Балкани. 2016. № 5. С. 63–73.
Славянски вести. 1940. № 48. 1 март. С. 7.
Лазарова Е. Славянското благотворително дружество в България в навечерието и по време на Втората световна война // Славянски летописи. Т. 4: Втората световна война и славянският свят. София, 1998. С. 128.
Пак там. С. 131–132.
Славянски вести. 1940. № 49. 1 април. С. 3.
Йоцов Б. България и славянството // Славянски глас. 1937–1940. № 1–6. С. 119.
Пак там. С. 136.
Славянски вести. 1941. № 61. 1 април. С. 5.
Пак там. 1941. № 62. 1 май. С. 1–2.
Главчев С. На границата на две епохи. Българо-съветските дружества (1934–1948) // България и Русия – между признателността и прагматизма. София, 2008. С. 497–501.
Дубровский А. М. Идея мировой пролетарской революции в идеологии большевиков // Русский сборник. Сб. науч. трудов, посв. 25-летию исторического факультета БГУ. Брянск, 2002. С. 141–144.
Дубровский А. М., Прудникова Е. П. Переломный год // Русский сборник. Сдвоенный вып. 2-3. Брянск: РИО–БГУ, 2006. (Труды кафедры Отечественной истории древности и средновековья Брянского государственного университета). С. 84.
Славянские народы и Вторая мировая война. Дискуссия // Славяноведение. 1996. № 3. С. 5.
Димитров Г. Дневник (9 март 1933 – 6 февруари 1949 г.). София, 1997. С. 233.
Пак там. С. 235–236.
Валева Е. Л. Стратегия Коминтерна в Болгарии и деятельность болгарских коммунистов (1941–1943 гг.) // Славяноведение. 1994. № 6. С. 10. През периода 1917–1944 г. в СССР са се намирали повече от 3 000 българи политемигранти (заедно със семействата си). Сред тях са повечето членове на Централния комитет на партията. По своята масовост, компактност и активност българската политемиграция е една от най-дейните групи в целия емигрантски контингент в СССР през 1920-те и 1930-те години. – Вж.: Гребенников В. Коминтернът, ВКП(б) и българската политическа емиграция в Съветския съюз // Коминтернът, ВКП(б), БКП. София, 1990. С. 242. За същия брой български политически емигранти в Съветския съюз през междувоенния период говорят и други автори. – Вж.: Oren N. Bulgarian Communism: The Road to Power, 1934–1944. New York & London, 1971. Р. 41. Много от тях се намират в пълно подчинение на съветските тайни служби и изпълняват техните поръчения, без да известяват за това даже членовете на Задграничното бюро на ЦК на БРП. – Валева Е. Л. ВКП(б) – Коминтерн – БРП. Корелляция политической стратегии в годы Второй мировой войны // България и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии. София, 2000. С. 165.
Антифашистката борба в България, 1939–1944. Документи и материали. Т. І. София, 1984. С. 175. За каналите и начините за провеждане на подривна и агитационна дейност в България, вж. напр.: Лебедева Н. С. Службата за връзки на Коминтерна и балканските страни в годините на Втората световна война // Ново време. 1997. № 2-3. С. 99–112.
Сталин И. О Великой Отечественной войне Советского Союза (Издание пятое). М., 1947. С. 9.
Дубровский А. М., Прудникова Е. П. Переломный год… С. 87.
Баландина О. А. Советское информационное бюро в годы Великой Отечественной войны: структура, руководители, деятельность // Модернизация России: История, политика, образование. Материалы Всероссийской научной конференции с международным участием. Санкт-Петербург, 2015. С. 188.
Кикешев Н. И. Славянская идеология. Москва, 2014. С. 436–438.
Димитров Г. Дневник… С. 243.
Пак там. С. 244.
К братьям угнетенным славяням. Выступления представителей славянских народов на Всеславянском митинге, состоявшемся в Москве 10-11 августа 1941. Москва, 1941. С. 6.
В списъка на българските политемигранти лекари човек с такова име липсва. – Централен държавен архив на Република България (ЦДА). Ф. 3Б. Оп. 2. А. е. 82. Л. 1. Единствен от тях такава фамилия носи доктор Коста (Константин) Стоянов – известен след войната наш лекар, основоположник на сърдечно-съдовата хирургията у нас. По това време обаче той е репресиран и се намира в ГУЛАГ.
К братьям угнетенным славяням… С. 37.
Пак там. С. 38.
Димитрова П., Веков М. Докладва «Наследник»? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940-1944). Т. II. София, 2010. С. 206–207.
Пак там. С. 209.
Говори радиостанция «Христо Ботев» (23 юли – 22 септември 1944). Т. I. София, 1950. С. 27–30.
Пак там. С. 40.
Коминтернът и България: март 1919 – септември 1944 г. Документи. Т. 1–2. София, 2005. С. 979–980. Текстът е на руски език.
Антифашистката борба… С. 209.
Коминтернът и България… С. 983.
Антифашистката борба… С. 219.
Пак там. С. 225. Пълният текст на изказването на Станке Димитров може да се види в: Говори радиостанция… С. 27–28.
Досталь М. Ю. «Новое славянское движение» в СССР и Всеславянский комитет в Москве в годы войны // Славянский альманах, 1999. М., 2000. С. 180.
Димитров Г. Дневник… С. 249.
Коминтернът и България… С. 993.
Пак там. С. 1006–1007.
ЦДА. Ф. 141. Оп. 2. А. е. 13. Л. 35.
Пак там. А. е. 4. Л. 215.
По-подр. за проведения в София славянски събор, вж.: Петров Б. Славянският събор в София в 1945 г. – между емоциите и прагматизма // Балкани. 2016. № 5. С. 63–73.
Опубліковано
2019-09-23
Як цитувати
Петров, Б. (2019). Краят на старото и раждането на новото българско славянофилство в началото на Втората световна война. Дриновський збірник, 10, 243-254. https://doi.org/10.7546/DS.2017.10.22
Розділ
Статті
