End of the old and birth of the new Bulgarian Slavophilism at the beginning of the World War ІІ
Keywords:
Slavophilism, World War II, Bulgarian Communists
Abstract
By the beginning of World War II the organized Slavophile movement was represented mainly by the Slavic Charity Society in Bulgaria, chaired by prof. Stefan Bobchev. After his death in 1940 and the changes in Europe, the new Society leadership supportеd Bulgaria’s accession to the Tripartite Pact and pro-German government policy. At the same time in the Soviet Union, Stalin rehabilitated the old Russian Pan-Slavism and launched its organized and purposeful promotion, especially after the German attack on June 22, 1941, but disguised as “a new Slavic movement in the struggle against fascism”. Bulgarian communist political émigrés in the USSR, headed by Georgi Dimitrov, adopted uncritically the revived by Stalin new Slavophilism and became its first adepts. They included it in their ideological arsenal and popularized it actively throughout the war, and after their return transferred on Bulgarian soil
Downloads
Download data is not yet available.
References
По-подр. за историята и дейността и Славянското благотворително дружество в България, вж.: Лазарова Е. Славянското движение в България. София, 1997. По-рано, в 1880 г. по инициатива славянски дейци, намиращи се по това време на работа в България, се основава дружество «Славянска беседа». По-подр. по въпроса, вж.: Народно читалище «Славянска беседа». 125 години непресъхващ извор. София, 2005.
Славянски вести. 1940. № 48. 1 март. С. 7.
Лазарова Е. Славянското благотворително дружество в България в навечерието и по време на Втората световна война // Славянски летописи. Т. 4: Втората световна война и славянският свят. София, 1998. С. 128.
Пак там. С. 131–132.
Славянски вести. 1940. № 49. 1 април. С. 3.
Йоцов Б. България и славянството // Славянски глас. 1937–1940. № 1–6. С. 119.
Пак там. С. 136.
Славянски вести. 1941. № 61. 1 април. С. 5.
Пак там. 1941. № 62. 1 май. С. 1–2.
Главчев С. На границата на две епохи. Българо-съветските дружества (1934–1948) // България и Русия – между признателността и прагматизма. София, 2008. С. 497–501.
Дубровский А. М. Идея мировой пролетарской революции в идеологии большевиков // Русский сборник. Сб. науч. трудов, посв. 25-летию исторического факультета БГУ. Брянск, 2002. С. 141–144.
Дубровский А. М., Прудникова Е. П. Переломный год // Русский сборник. Сдвоенный вып. 2-3. Брянск: РИО–БГУ, 2006. (Труды кафедры Отечественной истории древности и средновековья Брянского государственного университета). С. 84.
Славянские народы и Вторая мировая война. Дискуссия // Славяноведение. 1996. № 3. С. 5.
Димитров Г. Дневник (9 март 1933 – 6 февруари 1949 г.). София, 1997. С. 233.
Пак там. С. 235–236.
Валева Е. Л. Стратегия Коминтерна в Болгарии и деятельность болгарских коммунистов (1941–1943 гг.) // Славяноведение. 1994. № 6. С. 10. През периода 1917–1944 г. в СССР са се намирали повече от 3 000 българи политемигранти (заедно със семействата си). Сред тях са повечето членове на Централния комитет на партията. По своята масовост, компактност и активност българската политемиграция е една от най-дейните групи в целия емигрантски контингент в СССР през 1920-те и 1930-те години. – Вж.: Гребенников В. Коминтернът, ВКП(б) и българската политическа емиграция в Съветския съюз // Коминтернът, ВКП(б), БКП. София, 1990. С. 242. За същия брой български политически емигранти в Съветския съюз през междувоенния период говорят и други автори. – Вж.: Oren N. Bulgarian Communism: The Road to Power, 1934–1944. New York & London, 1971. Р. 41. Много от тях се намират в пълно подчинение на съветските тайни служби и изпълняват техните поръчения, без да известяват за това даже членовете на Задграничното бюро на ЦК на БРП. – Валева Е. Л. ВКП(б) – Коминтерн – БРП. Корелляция политической стратегии в годы Второй мировой войны // България и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии. София, 2000. С. 165.
Антифашистката борба в България, 1939–1944. Документи и материали. Т. І. София, 1984. С. 175. За каналите и начините за провеждане на подривна и агитационна дейност в България, вж. напр.: Лебедева Н. С. Службата за връзки на Коминтерна и балканските страни в годините на Втората световна война // Ново време. 1997. № 2-3. С. 99–112.
Сталин И. О Великой Отечественной войне Советского Союза (Издание пятое). М., 1947. С. 9.
Дубровский А. М., Прудникова Е. П. Переломный год… С. 87.
Баландина О. А. Советское информационное бюро в годы Великой Отечественной войны: структура, руководители, деятельность // Модернизация России: История, политика, образование. Материалы Всероссийской научной конференции с международным участием. Санкт-Петербург, 2015. С. 188.
Кикешев Н. И. Славянская идеология. Москва, 2014. С. 436–438.
Димитров Г. Дневник… С. 243.
Пак там. С. 244.
К братьям угнетенным славяням. Выступления представителей славянских народов на Всеславянском митинге, состоявшемся в Москве 10-11 августа 1941. Москва, 1941. С. 6.
В списъка на българските политемигранти лекари човек с такова име липсва. – Централен държавен архив на Република България (ЦДА). Ф. 3Б. Оп. 2. А. е. 82. Л. 1. Единствен от тях такава фамилия носи доктор Коста (Константин) Стоянов – известен след войната наш лекар, основоположник на сърдечно-съдовата хирургията у нас. По това време обаче той е репресиран и се намира в ГУЛАГ.
К братьям угнетенным славяням… С. 37.
Пак там. С. 38.
Димитрова П., Веков М. Докладва «Наследник»? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940-1944). Т. II. София, 2010. С. 206–207.
Пак там. С. 209.
Говори радиостанция «Христо Ботев» (23 юли – 22 септември 1944). Т. I. София, 1950. С. 27–30.
Пак там. С. 40.
Коминтернът и България: март 1919 – септември 1944 г. Документи. Т. 1–2. София, 2005. С. 979–980. Текстът е на руски език.
Антифашистката борба… С. 209.
Коминтернът и България… С. 983.
Антифашистката борба… С. 219.
Пак там. С. 225. Пълният текст на изказването на Станке Димитров може да се види в: Говори радиостанция… С. 27–28.
Досталь М. Ю. «Новое славянское движение» в СССР и Всеславянский комитет в Москве в годы войны // Славянский альманах, 1999. М., 2000. С. 180.
Димитров Г. Дневник… С. 249.
Коминтернът и България… С. 993.
Пак там. С. 1006–1007.
ЦДА. Ф. 141. Оп. 2. А. е. 13. Л. 35.
Пак там. А. е. 4. Л. 215.
По-подр. за проведения в София славянски събор, вж.: Петров Б. Славянският събор в София в 1945 г. – между емоциите и прагматизма // Балкани. 2016. № 5. С. 63–73.
Славянски вести. 1940. № 48. 1 март. С. 7.
Лазарова Е. Славянското благотворително дружество в България в навечерието и по време на Втората световна война // Славянски летописи. Т. 4: Втората световна война и славянският свят. София, 1998. С. 128.
Пак там. С. 131–132.
Славянски вести. 1940. № 49. 1 април. С. 3.
Йоцов Б. България и славянството // Славянски глас. 1937–1940. № 1–6. С. 119.
Пак там. С. 136.
Славянски вести. 1941. № 61. 1 април. С. 5.
Пак там. 1941. № 62. 1 май. С. 1–2.
Главчев С. На границата на две епохи. Българо-съветските дружества (1934–1948) // България и Русия – между признателността и прагматизма. София, 2008. С. 497–501.
Дубровский А. М. Идея мировой пролетарской революции в идеологии большевиков // Русский сборник. Сб. науч. трудов, посв. 25-летию исторического факультета БГУ. Брянск, 2002. С. 141–144.
Дубровский А. М., Прудникова Е. П. Переломный год // Русский сборник. Сдвоенный вып. 2-3. Брянск: РИО–БГУ, 2006. (Труды кафедры Отечественной истории древности и средновековья Брянского государственного университета). С. 84.
Славянские народы и Вторая мировая война. Дискуссия // Славяноведение. 1996. № 3. С. 5.
Димитров Г. Дневник (9 март 1933 – 6 февруари 1949 г.). София, 1997. С. 233.
Пак там. С. 235–236.
Валева Е. Л. Стратегия Коминтерна в Болгарии и деятельность болгарских коммунистов (1941–1943 гг.) // Славяноведение. 1994. № 6. С. 10. През периода 1917–1944 г. в СССР са се намирали повече от 3 000 българи политемигранти (заедно със семействата си). Сред тях са повечето членове на Централния комитет на партията. По своята масовост, компактност и активност българската политемиграция е една от най-дейните групи в целия емигрантски контингент в СССР през 1920-те и 1930-те години. – Вж.: Гребенников В. Коминтернът, ВКП(б) и българската политическа емиграция в Съветския съюз // Коминтернът, ВКП(б), БКП. София, 1990. С. 242. За същия брой български политически емигранти в Съветския съюз през междувоенния период говорят и други автори. – Вж.: Oren N. Bulgarian Communism: The Road to Power, 1934–1944. New York & London, 1971. Р. 41. Много от тях се намират в пълно подчинение на съветските тайни служби и изпълняват техните поръчения, без да известяват за това даже членовете на Задграничното бюро на ЦК на БРП. – Валева Е. Л. ВКП(б) – Коминтерн – БРП. Корелляция политической стратегии в годы Второй мировой войны // България и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии. София, 2000. С. 165.
Антифашистката борба в България, 1939–1944. Документи и материали. Т. І. София, 1984. С. 175. За каналите и начините за провеждане на подривна и агитационна дейност в България, вж. напр.: Лебедева Н. С. Службата за връзки на Коминтерна и балканските страни в годините на Втората световна война // Ново време. 1997. № 2-3. С. 99–112.
Сталин И. О Великой Отечественной войне Советского Союза (Издание пятое). М., 1947. С. 9.
Дубровский А. М., Прудникова Е. П. Переломный год… С. 87.
Баландина О. А. Советское информационное бюро в годы Великой Отечественной войны: структура, руководители, деятельность // Модернизация России: История, политика, образование. Материалы Всероссийской научной конференции с международным участием. Санкт-Петербург, 2015. С. 188.
Кикешев Н. И. Славянская идеология. Москва, 2014. С. 436–438.
Димитров Г. Дневник… С. 243.
Пак там. С. 244.
К братьям угнетенным славяням. Выступления представителей славянских народов на Всеславянском митинге, состоявшемся в Москве 10-11 августа 1941. Москва, 1941. С. 6.
В списъка на българските политемигранти лекари човек с такова име липсва. – Централен държавен архив на Република България (ЦДА). Ф. 3Б. Оп. 2. А. е. 82. Л. 1. Единствен от тях такава фамилия носи доктор Коста (Константин) Стоянов – известен след войната наш лекар, основоположник на сърдечно-съдовата хирургията у нас. По това време обаче той е репресиран и се намира в ГУЛАГ.
К братьям угнетенным славяням… С. 37.
Пак там. С. 38.
Димитрова П., Веков М. Докладва «Наследник»? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940-1944). Т. II. София, 2010. С. 206–207.
Пак там. С. 209.
Говори радиостанция «Христо Ботев» (23 юли – 22 септември 1944). Т. I. София, 1950. С. 27–30.
Пак там. С. 40.
Коминтернът и България: март 1919 – септември 1944 г. Документи. Т. 1–2. София, 2005. С. 979–980. Текстът е на руски език.
Антифашистката борба… С. 209.
Коминтернът и България… С. 983.
Антифашистката борба… С. 219.
Пак там. С. 225. Пълният текст на изказването на Станке Димитров може да се види в: Говори радиостанция… С. 27–28.
Досталь М. Ю. «Новое славянское движение» в СССР и Всеславянский комитет в Москве в годы войны // Славянский альманах, 1999. М., 2000. С. 180.
Димитров Г. Дневник… С. 249.
Коминтернът и България… С. 993.
Пак там. С. 1006–1007.
ЦДА. Ф. 141. Оп. 2. А. е. 13. Л. 35.
Пак там. А. е. 4. Л. 215.
По-подр. за проведения в София славянски събор, вж.: Петров Б. Славянският събор в София в 1945 г. – между емоциите и прагматизма // Балкани. 2016. № 5. С. 63–73.
Published
2019-09-23
How to Cite
Петров, Б. (2019). End of the old and birth of the new Bulgarian Slavophilism at the beginning of the World War ІІ. Drinovsky Sbornik, 10, 243-254. https://doi.org/10.7546/DS.2017.10.22
Section
Статті
