Българо-турските дипломатически отношения 1879–1928 г.
Ключові слова:
българо-турски отношения, дипломация, балканска политика, изграждане на третата българска държава.
Анотація
Настоящата статията цели да изследва развитието на дипломатическите отношения между България и Турция от установяването на началните дипломатически контакти между двете страни през 1879 г., когато е назначен първият български дипломатически представител в Цариград, до 1928 г., когато е открита първата българска легация в Анкара. Проследено е развитието на дипломатическите връзки в периода до 1885 г., когато българската дипломация успява да постигне една от най- значимите си победи с признаването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Разгледани са и двустранните отношения до 1908 г., когато е обявена независимостта на българската държава. На трето място са представени сложните дипломатически преговори за установяване на редовни дипломатически отношения и подписването на Анкарския договор през 1925 г., по силата на който двете държави поддържат дипломатически отношения и до днес, както и установяването на българската легация в новата столица на Република Турция – Анкара.
Завантаження
##plugins.generic.usageStats.noStats##
Посилання
Виж например: Тодоров Г. Уреждането на аграрния и бежански въпрос в Княжество България в първите години след Освобождението (1879–1881) // Исторически преглед. 1961. Кн. 1. С. 25–27; Стателова Е. Дипломацията на Княжество България 1879–1886. София, 1979; Влахов Т. Кризата в българо-турските отношения 1895–1908. София, 1977; Косатев Т. Тракийския въпрос в външната политика на България. София, 1996; Куманов М. Възстановяване на дипломатическите отношения между България и Турция // Исторически преглед. 1971. Кн. 2; Божилов В. Източна Тракия и дипломатическите борби. Просветата в Македония и Източна Тракия 1878–1913 г. София, 1982; Пеева К. Пътят към Анкарските спогодби, или за основите на българо-турското приятелство (1920–1925) // Известия на тракийския научен институт. 2005. Кн. 6. С. 117–143.
Стателова Е., Попов Р., Танкова В. История на българската дипломация 1879–1913 г. София, 1994; Матеева М. Ат. История на дипломатическите отношения на България. София, 2005.
Електронна версия на автореферата на А. Стрезова е публикуван на сайта на Института по история на Българска академия на науките: http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Avtoreferat_AStrezova.pdf
Външната политика на България. Документи и материали, том 1 (1878–1886). София, 1978; Съединението на Северна и Южна България и Сръбско-българската война. Дипломатически документи 1885–1886. София, 1989; Документи за българската история. Т. IV: Документи из турските държавни архиви (1863–1909). София, 1942; Съединението 1885. Сборник от документи 1878–1886. София, 1985.
През разглеждания перид се променят официалните наименования и на двете държави. В настоящата статия Турция се цитира като Османската имперя или Османска Турция до 1923 г., когато е обявена Турската Република. Княжество България в периода след 1908 г. се цитира като Царство България.
Управител на Канцеларията за общи дела и дипломация е генерал-майор Михаил А. Домонтович.
Външната политика на България. Документи и материали, том 1 (1878–1886). София: Наука и изкуство, 1978. С. 12.
Матеева М. Ат. История на дипломатическите отношения на България. София, 2005. С. 619.
Структурата на първото министерство включва министър, главен секретар, който е и заместник-министър, и само три отделения: Отделение за връзки с българските представителства в чужбина, Отделение за връзки с пребиваващите в страната чужди дипломатически агенства и Отделение за духовни дела. През 1893 г. структурата на Министерството се реформира и са създадени пет отделения: Политико-административно, Вероизповедно, Преса, Преводаческо и Финансово.
Кожухаров Й. Дипломация и протокол. София, 2004. С. 71–72.
Пак там.
Стрезова Ал. Българските дипломати 1879–1912 г.: Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степен «доктор». София, 2013. С. 2.
Стателова Е., Попов Р.,Танкова В. История на българската дипломация 1879–1913 г. С. 2.
Виж Чл. 17 на Търновската конституция.
Стателова Е., Попов Р., Танкова В. История на българската дипломация ... С. 4
Радев С. Строители на съвременна България … С. 164.
Стрезова Ал. Българските дипломати 1879–1912 г.: Автореферат на ди сертация за присъждане на образователна и научна степен «доктор». София, 2013. С. 7.
Стателова Е. Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура. София, 1983. С. 150–151.
Виж подробно: Стателова Ел., Пантев А. Съединението на Княжество българия и Източна Румелия 1885 година. София, 1985; Димитров Ил. Епоха 1885. София, 1987.
Радев С. Строители на съвременна България. София, 1973. Т. 1. С. 541.
Стенографски дневници на IV Обикновено народно събрание. Трета извънредна сесия, I издание, 11 септември 1885 г. София, 1885, С. 3.
Виж подробно: Стефан Паприков. Сръгбско-българската война 1885 година / Съст.: Иванов Ив., Додоракова М. Пирдоп, 2011.
Стателова, Е., Пантев А. Съединението на Княжество България... С. 162.
Пак там. С. 167.
Външната политика на България. Т. 1. Док. номер 391. С. 712.
Кесяков Б. Принос към дипломатическата история на България. София, 1925. С. 20.
Преди да напусне Бъгария княз Александър I назначава регентски съвет, който съществува от деня на абдикацията му на 26 август 1886 г. до 2 август 1887 г., когато Третото Велико народно събрание избира Фердинанд I за княз.
Радев С. Строители на съвременна България. Т. II. София, 1973. С. 365–366; Стамболов Ст. Дневник. София, 1991. С. 52–59.
Стамболов Ст. Дневник. София, 1991. С. 84, 117.
Стателова Е., Попов Р., Танкова В. История на българската дипломация... С. 127.
Ценрален държавен архив (по-нататък – ЦДА). Ф. 176к. Оп. 1. А. е. 285. Л. 236.
Стателова Е., Попов Р., Танкова В. История на българската дипломация … С. 135.
ЦДА. Ф. 176к. Оп. 1. А. е. 422. Л. 3–6.
По железопътните спорове в българо-турските отношения виж: Джонев Ан. Македония в железопътната политика на България (1878–1918 г.). Кюстендил, 2008.
Идеята е на Пандели Кисимов, който е и основния автор на мемоар озаглавен «Припомнювание към Н. И. В. Султана», в който се развива за първи път идеята за обединена българо-турска държава. Преди освобождението на България тази идея се подкрепя и от Ст. Стамболов.
Едно спомнювание, в-к Свобода, 28 април 1894 г.
Стрезова Ал. Българските дипломати 1879–1912 г... С. 14
Виж подробно: Елдъров Св., Петров Т., Димитров Д., Янакиев Н. Илинденско-Преображенското въстание 1903. София, 2003.
Силянов Хр. Освободителните борби на Македония. Т. II. София, 1943. С. 100 и сл.
Стрезова Ал. Българските дипломати 1879–1912 г... С. 19.
Спомени за обявяване на независимостта на България 1908 / Попов Р., Стателова Е. (изд.). София, 1984. С. 19 и сл.
ЦДА. Ф. 284К. Оп. 1. А. е. 132. Л. 1–16.
Кесяков Б. Принос към дипломатическата история на България. Т. 1. София, 1925. С. 58–69.
Пак там. С. 74–76.
Матеева М., Тепавичаров Хр. Дипломатическите отношения на България (1878–1988). София, 1989. С. 283.
Успоредно и независимо от отношенията с Истанбул се развиват тайните мисии, изпратени от земеделското правителство при Мустафа Кемал в Анадола. Виж подробно: Пеева К. Турция във външната политика на Ал. Стамболийски // Историческо бъдеще. 2005. Бр. 1–2. С. 179–205.
Матеева М., Тепавичаров Хр. Дипломатическите отношения... С. 284.
ЦДА. Ф. 176К. Оп. 4. А. е. 1367. Л. 6.
Пак там. Л. 16.
Пак там. Л. 18.
Пак там. Л. 26.
Пак там. А. е. 2978. Л. 96.
Лозанският договор е подписан на 24 юли 1923 г.
ЦДА. Ф. 176К. Оп. 4. А. е. 2673. Л. 1.
Пак там. Оп. 5. А. е. 212. Л.22.
Пак там. Л. 24–25.
Пак там. Л. 233.
Пак там. Оп. 4. А. е. 2974. Л. 33.
Пак там. Л. 64–66.
Държавен Вестник. 1926. Бр. 110. 17 август. С. 5–9.
Виж подробно: Пеева К. Пътят към Анкарските спогодби, или за основите на българо-турското приятелство (1920–1925) // Известия на Тракийския научен институт. 2005. Кн. 6. С. 117–143; Куманов М. Възстановяване на дипломатическите отношения между България и Турция // Исторически преглед. 1971. Кн. 2.
ЦДА. Ф. 176 к. Оп. 4. А. е. 2976. Л. 149.
Държавен вестник. 1926. Бр.110. 17 август. С. 2–9.
ЦДА. Ф. 176 к. Оп. 5. А. е. 396. Л. 136.
Пак там. Л. 136.
Пак там. А. е. 450. Л. 62.
Виж подробно: Пеева К. Анкарските спогодби – дипломатически успех или отстъпление от българските интереси // Историческо бъдеще. 2006. Т. 13. Кн. 1–2. С. 119–142.
Стателова Е., Попов Р., Танкова В. История на българската дипломация 1879–1913 г. София, 1994; Матеева М. Ат. История на дипломатическите отношения на България. София, 2005.
Електронна версия на автореферата на А. Стрезова е публикуван на сайта на Института по история на Българска академия на науките: http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Avtoreferat_AStrezova.pdf
Външната политика на България. Документи и материали, том 1 (1878–1886). София, 1978; Съединението на Северна и Южна България и Сръбско-българската война. Дипломатически документи 1885–1886. София, 1989; Документи за българската история. Т. IV: Документи из турските държавни архиви (1863–1909). София, 1942; Съединението 1885. Сборник от документи 1878–1886. София, 1985.
През разглеждания перид се променят официалните наименования и на двете държави. В настоящата статия Турция се цитира като Османската имперя или Османска Турция до 1923 г., когато е обявена Турската Република. Княжество България в периода след 1908 г. се цитира като Царство България.
Управител на Канцеларията за общи дела и дипломация е генерал-майор Михаил А. Домонтович.
Външната политика на България. Документи и материали, том 1 (1878–1886). София: Наука и изкуство, 1978. С. 12.
Матеева М. Ат. История на дипломатическите отношения на България. София, 2005. С. 619.
Структурата на първото министерство включва министър, главен секретар, който е и заместник-министър, и само три отделения: Отделение за връзки с българските представителства в чужбина, Отделение за връзки с пребиваващите в страната чужди дипломатически агенства и Отделение за духовни дела. През 1893 г. структурата на Министерството се реформира и са създадени пет отделения: Политико-административно, Вероизповедно, Преса, Преводаческо и Финансово.
Кожухаров Й. Дипломация и протокол. София, 2004. С. 71–72.
Пак там.
Стрезова Ал. Българските дипломати 1879–1912 г.: Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степен «доктор». София, 2013. С. 2.
Стателова Е., Попов Р.,Танкова В. История на българската дипломация 1879–1913 г. С. 2.
Виж Чл. 17 на Търновската конституция.
Стателова Е., Попов Р., Танкова В. История на българската дипломация ... С. 4
Радев С. Строители на съвременна България … С. 164.
Стрезова Ал. Българските дипломати 1879–1912 г.: Автореферат на ди сертация за присъждане на образователна и научна степен «доктор». София, 2013. С. 7.
Стателова Е. Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура. София, 1983. С. 150–151.
Виж подробно: Стателова Ел., Пантев А. Съединението на Княжество българия и Източна Румелия 1885 година. София, 1985; Димитров Ил. Епоха 1885. София, 1987.
Радев С. Строители на съвременна България. София, 1973. Т. 1. С. 541.
Стенографски дневници на IV Обикновено народно събрание. Трета извънредна сесия, I издание, 11 септември 1885 г. София, 1885, С. 3.
Виж подробно: Стефан Паприков. Сръгбско-българската война 1885 година / Съст.: Иванов Ив., Додоракова М. Пирдоп, 2011.
Стателова, Е., Пантев А. Съединението на Княжество България... С. 162.
Пак там. С. 167.
Външната политика на България. Т. 1. Док. номер 391. С. 712.
Кесяков Б. Принос към дипломатическата история на България. София, 1925. С. 20.
Преди да напусне Бъгария княз Александър I назначава регентски съвет, който съществува от деня на абдикацията му на 26 август 1886 г. до 2 август 1887 г., когато Третото Велико народно събрание избира Фердинанд I за княз.
Радев С. Строители на съвременна България. Т. II. София, 1973. С. 365–366; Стамболов Ст. Дневник. София, 1991. С. 52–59.
Стамболов Ст. Дневник. София, 1991. С. 84, 117.
Стателова Е., Попов Р., Танкова В. История на българската дипломация... С. 127.
Ценрален държавен архив (по-нататък – ЦДА). Ф. 176к. Оп. 1. А. е. 285. Л. 236.
Стателова Е., Попов Р., Танкова В. История на българската дипломация … С. 135.
ЦДА. Ф. 176к. Оп. 1. А. е. 422. Л. 3–6.
По железопътните спорове в българо-турските отношения виж: Джонев Ан. Македония в железопътната политика на България (1878–1918 г.). Кюстендил, 2008.
Идеята е на Пандели Кисимов, който е и основния автор на мемоар озаглавен «Припомнювание към Н. И. В. Султана», в който се развива за първи път идеята за обединена българо-турска държава. Преди освобождението на България тази идея се подкрепя и от Ст. Стамболов.
Едно спомнювание, в-к Свобода, 28 април 1894 г.
Стрезова Ал. Българските дипломати 1879–1912 г... С. 14
Виж подробно: Елдъров Св., Петров Т., Димитров Д., Янакиев Н. Илинденско-Преображенското въстание 1903. София, 2003.
Силянов Хр. Освободителните борби на Македония. Т. II. София, 1943. С. 100 и сл.
Стрезова Ал. Българските дипломати 1879–1912 г... С. 19.
Спомени за обявяване на независимостта на България 1908 / Попов Р., Стателова Е. (изд.). София, 1984. С. 19 и сл.
ЦДА. Ф. 284К. Оп. 1. А. е. 132. Л. 1–16.
Кесяков Б. Принос към дипломатическата история на България. Т. 1. София, 1925. С. 58–69.
Пак там. С. 74–76.
Матеева М., Тепавичаров Хр. Дипломатическите отношения на България (1878–1988). София, 1989. С. 283.
Успоредно и независимо от отношенията с Истанбул се развиват тайните мисии, изпратени от земеделското правителство при Мустафа Кемал в Анадола. Виж подробно: Пеева К. Турция във външната политика на Ал. Стамболийски // Историческо бъдеще. 2005. Бр. 1–2. С. 179–205.
Матеева М., Тепавичаров Хр. Дипломатическите отношения... С. 284.
ЦДА. Ф. 176К. Оп. 4. А. е. 1367. Л. 6.
Пак там. Л. 16.
Пак там. Л. 18.
Пак там. Л. 26.
Пак там. А. е. 2978. Л. 96.
Лозанският договор е подписан на 24 юли 1923 г.
ЦДА. Ф. 176К. Оп. 4. А. е. 2673. Л. 1.
Пак там. Оп. 5. А. е. 212. Л.22.
Пак там. Л. 24–25.
Пак там. Л. 233.
Пак там. Оп. 4. А. е. 2974. Л. 33.
Пак там. Л. 64–66.
Държавен Вестник. 1926. Бр. 110. 17 август. С. 5–9.
Виж подробно: Пеева К. Пътят към Анкарските спогодби, или за основите на българо-турското приятелство (1920–1925) // Известия на Тракийския научен институт. 2005. Кн. 6. С. 117–143; Куманов М. Възстановяване на дипломатическите отношения между България и Турция // Исторически преглед. 1971. Кн. 2.
ЦДА. Ф. 176 к. Оп. 4. А. е. 2976. Л. 149.
Държавен вестник. 1926. Бр.110. 17 август. С. 2–9.
ЦДА. Ф. 176 к. Оп. 5. А. е. 396. Л. 136.
Пак там. Л. 136.
Пак там. А. е. 450. Л. 62.
Виж подробно: Пеева К. Анкарските спогодби – дипломатически успех или отстъпление от българските интереси // Историческо бъдеще. 2006. Т. 13. Кн. 1–2. С. 119–142.
Опубліковано
2019-09-23
Як цитувати
Пеєва, К. (2019). Българо-турските дипломатически отношения 1879–1928 г. Дриновський збірник, 10, 202-216. https://doi.org/10.7546/DS.2017.10.19
Розділ
Статті
