Болгаро-турецкие дипломатические отношения 1879–1928 гг.
Keywords:
Bulgaria-Turkey relations, diplomacy Balkan politics, establishment of the third Bulgarian state
Abstract
This article aims to explore the development of the diplomatic relations between Bulgaria and Turkey, from the first established diplomatic contacts in 1879, when the first Bulgarian diplomatic representative was appointed in Tzarigrad, until 1928, when the first Bulgarian legation was founded in Ankara. The development of these relations is traced up until 1885, when the bulgarian diplomacy succeeds in achieving one of it‘s most significant victories, international recognition of the unification between Principality of Bulgaria and Eastern Rumelia. The second stage of the two-sided relations is also examined up until 1908, when the independence of the Bulgarian State was announced. In third place, here are presented the complex diplomatic negotiations for establishing regular diplomatic relations after the end of the First World War, signing of the Ankara treaty by which the two states are to maintain diplomatic relations to this day, as well as the establishment of the Bulgarian legation in the new capital of the Republic of Turkey – Ankara
Downloads
Download data is not yet available.
References
Виж например: Тодоров Г. Уреждането на аграрния и бежански въпрос в Княжество България в първите години след Освобождението (1879–1881) // Исторически преглед. 1961. Кн. 1. С. 25–27; Стателова Е. Дипломацията на Княжество България 1879–1886. София, 1979; Влахов Т. Кризата в българо-турските отношения 1895–1908. София, 1977; Косатев Т. Тракийския въпрос в външната политика на България. София, 1996; Куманов М. Възстановяване на дипломатическите отношения между България и Турция // Исторически преглед. 1971. Кн. 2; Божилов В. Източна Тракия и дипломатическите борби. Просветата в Македония и Източна Тракия 1878–1913 г. София, 1982; Пеева К. Пътят към Анкарските спогодби, или за основите на българо-турското приятелство (1920–1925) // Известия на тракийския научен институт. 2005. Кн. 6. С. 117–143.
Стателова Е., Попов Р., Танкова В. История на българската дипломация 1879–1913 г. София, 1994; Матеева М. Ат. История на дипломатическите отношения на България. София, 2005.
Електронна версия на автореферата на А. Стрезова е публикуван на сайта на Института по история на Българска академия на науките: http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Avtoreferat_AStrezova.pdf
Външната политика на България. Документи и материали, том 1 (1878–1886). София, 1978; Съединението на Северна и Южна България и Сръбско-българската война. Дипломатически документи 1885–1886. София, 1989; Документи за българската история. Т. IV: Документи из турските държавни архиви (1863–1909). София, 1942; Съединението 1885. Сборник от документи 1878–1886. София, 1985.
През разглеждания перид се променят официалните наименования и на двете държави. В настоящата статия Турция се цитира като Османската имперя или Османска Турция до 1923 г., когато е обявена Турската Република. Княжество България в периода след 1908 г. се цитира като Царство България.
Управител на Канцеларията за общи дела и дипломация е генерал-майор Михаил А. Домонтович.
Външната политика на България. Документи и материали, том 1 (1878–1886). София: Наука и изкуство, 1978. С. 12.
Матеева М. Ат. История на дипломатическите отношения на България. София, 2005. С. 619.
Структурата на първото министерство включва министър, главен секретар, който е и заместник-министър, и само три отделения: Отделение за връзки с българските представителства в чужбина, Отделение за връзки с пребиваващите в страната чужди дипломатически агенства и Отделение за духовни дела. През 1893 г. структурата на Министерството се реформира и са създадени пет отделения: Политико-административно, Вероизповедно, Преса, Преводаческо и Финансово.
Кожухаров Й. Дипломация и протокол. София, 2004. С. 71–72.
Пак там.
Стрезова Ал. Българските дипломати 1879–1912 г.: Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степен «доктор». София, 2013. С. 2.
Стателова Е., Попов Р.,Танкова В. История на българската дипломация 1879–1913 г. С. 2.
Виж Чл. 17 на Търновската конституция.
Стателова Е., Попов Р., Танкова В. История на българската дипломация ... С. 4
Радев С. Строители на съвременна България … С. 164.
Стрезова Ал. Българските дипломати 1879–1912 г.: Автореферат на ди сертация за присъждане на образователна и научна степен «доктор». София, 2013. С. 7.
Стателова Е. Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура. София, 1983. С. 150–151.
Виж подробно: Стателова Ел., Пантев А. Съединението на Княжество българия и Източна Румелия 1885 година. София, 1985; Димитров Ил. Епоха 1885. София, 1987.
Радев С. Строители на съвременна България. София, 1973. Т. 1. С. 541.
Стенографски дневници на IV Обикновено народно събрание. Трета извънредна сесия, I издание, 11 септември 1885 г. София, 1885, С. 3.
Виж подробно: Стефан Паприков. Сръгбско-българската война 1885 година / Съст.: Иванов Ив., Додоракова М. Пирдоп, 2011.
Стателова, Е., Пантев А. Съединението на Княжество България... С. 162.
Пак там. С. 167.
Външната политика на България. Т. 1. Док. номер 391. С. 712.
Кесяков Б. Принос към дипломатическата история на България. София, 1925. С. 20.
Преди да напусне Бъгария княз Александър I назначава регентски съвет, който съществува от деня на абдикацията му на 26 август 1886 г. до 2 август 1887 г., когато Третото Велико народно събрание избира Фердинанд I за княз.
Радев С. Строители на съвременна България. Т. II. София, 1973. С. 365–366; Стамболов Ст. Дневник. София, 1991. С. 52–59.
Стамболов Ст. Дневник. София, 1991. С. 84, 117.
Стателова Е., Попов Р., Танкова В. История на българската дипломация... С. 127.
Ценрален държавен архив (по-нататък – ЦДА). Ф. 176к. Оп. 1. А. е. 285. Л. 236.
Стателова Е., Попов Р., Танкова В. История на българската дипломация … С. 135.
ЦДА. Ф. 176к. Оп. 1. А. е. 422. Л. 3–6.
По железопътните спорове в българо-турските отношения виж: Джонев Ан. Македония в железопътната политика на България (1878–1918 г.). Кюстендил, 2008.
Идеята е на Пандели Кисимов, който е и основния автор на мемоар озаглавен «Припомнювание към Н. И. В. Султана», в който се развива за първи път идеята за обединена българо-турска държава. Преди освобождението на България тази идея се подкрепя и от Ст. Стамболов.
Едно спомнювание, в-к Свобода, 28 април 1894 г.
Стрезова Ал. Българските дипломати 1879–1912 г... С. 14
Виж подробно: Елдъров Св., Петров Т., Димитров Д., Янакиев Н. Илинденско-Преображенското въстание 1903. София, 2003.
Силянов Хр. Освободителните борби на Македония. Т. II. София, 1943. С. 100 и сл.
Стрезова Ал. Българските дипломати 1879–1912 г... С. 19.
Спомени за обявяване на независимостта на България 1908 / Попов Р., Стателова Е. (изд.). София, 1984. С. 19 и сл.
ЦДА. Ф. 284К. Оп. 1. А. е. 132. Л. 1–16.
Кесяков Б. Принос към дипломатическата история на България. Т. 1. София, 1925. С. 58–69.
Пак там. С. 74–76.
Матеева М., Тепавичаров Хр. Дипломатическите отношения на България (1878–1988). София, 1989. С. 283.
Успоредно и независимо от отношенията с Истанбул се развиват тайните мисии, изпратени от земеделското правителство при Мустафа Кемал в Анадола. Виж подробно: Пеева К. Турция във външната политика на Ал. Стамболийски // Историческо бъдеще. 2005. Бр. 1–2. С. 179–205.
Матеева М., Тепавичаров Хр. Дипломатическите отношения... С. 284.
ЦДА. Ф. 176К. Оп. 4. А. е. 1367. Л. 6.
Пак там. Л. 16.
Пак там. Л. 18.
Пак там. Л. 26.
Пак там. А. е. 2978. Л. 96.
Лозанският договор е подписан на 24 юли 1923 г.
ЦДА. Ф. 176К. Оп. 4. А. е. 2673. Л. 1.
Пак там. Оп. 5. А. е. 212. Л.22.
Пак там. Л. 24–25.
Пак там. Л. 233.
Пак там. Оп. 4. А. е. 2974. Л. 33.
Пак там. Л. 64–66.
Държавен Вестник. 1926. Бр. 110. 17 август. С. 5–9.
Виж подробно: Пеева К. Пътят към Анкарските спогодби, или за основите на българо-турското приятелство (1920–1925) // Известия на Тракийския научен институт. 2005. Кн. 6. С. 117–143; Куманов М. Възстановяване на дипломатическите отношения между България и Турция // Исторически преглед. 1971. Кн. 2.
ЦДА. Ф. 176 к. Оп. 4. А. е. 2976. Л. 149.
Държавен вестник. 1926. Бр.110. 17 август. С. 2–9.
ЦДА. Ф. 176 к. Оп. 5. А. е. 396. Л. 136.
Пак там. Л. 136.
Пак там. А. е. 450. Л. 62.
Виж подробно: Пеева К. Анкарските спогодби – дипломатически успех или отстъпление от българските интереси // Историческо бъдеще. 2006. Т. 13. Кн. 1–2. С. 119–142.
Стателова Е., Попов Р., Танкова В. История на българската дипломация 1879–1913 г. София, 1994; Матеева М. Ат. История на дипломатическите отношения на България. София, 2005.
Електронна версия на автореферата на А. Стрезова е публикуван на сайта на Института по история на Българска академия на науките: http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Avtoreferat_AStrezova.pdf
Външната политика на България. Документи и материали, том 1 (1878–1886). София, 1978; Съединението на Северна и Южна България и Сръбско-българската война. Дипломатически документи 1885–1886. София, 1989; Документи за българската история. Т. IV: Документи из турските държавни архиви (1863–1909). София, 1942; Съединението 1885. Сборник от документи 1878–1886. София, 1985.
През разглеждания перид се променят официалните наименования и на двете държави. В настоящата статия Турция се цитира като Османската имперя или Османска Турция до 1923 г., когато е обявена Турската Република. Княжество България в периода след 1908 г. се цитира като Царство България.
Управител на Канцеларията за общи дела и дипломация е генерал-майор Михаил А. Домонтович.
Външната политика на България. Документи и материали, том 1 (1878–1886). София: Наука и изкуство, 1978. С. 12.
Матеева М. Ат. История на дипломатическите отношения на България. София, 2005. С. 619.
Структурата на първото министерство включва министър, главен секретар, който е и заместник-министър, и само три отделения: Отделение за връзки с българските представителства в чужбина, Отделение за връзки с пребиваващите в страната чужди дипломатически агенства и Отделение за духовни дела. През 1893 г. структурата на Министерството се реформира и са създадени пет отделения: Политико-административно, Вероизповедно, Преса, Преводаческо и Финансово.
Кожухаров Й. Дипломация и протокол. София, 2004. С. 71–72.
Пак там.
Стрезова Ал. Българските дипломати 1879–1912 г.: Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степен «доктор». София, 2013. С. 2.
Стателова Е., Попов Р.,Танкова В. История на българската дипломация 1879–1913 г. С. 2.
Виж Чл. 17 на Търновската конституция.
Стателова Е., Попов Р., Танкова В. История на българската дипломация ... С. 4
Радев С. Строители на съвременна България … С. 164.
Стрезова Ал. Българските дипломати 1879–1912 г.: Автореферат на ди сертация за присъждане на образователна и научна степен «доктор». София, 2013. С. 7.
Стателова Е. Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура. София, 1983. С. 150–151.
Виж подробно: Стателова Ел., Пантев А. Съединението на Княжество българия и Източна Румелия 1885 година. София, 1985; Димитров Ил. Епоха 1885. София, 1987.
Радев С. Строители на съвременна България. София, 1973. Т. 1. С. 541.
Стенографски дневници на IV Обикновено народно събрание. Трета извънредна сесия, I издание, 11 септември 1885 г. София, 1885, С. 3.
Виж подробно: Стефан Паприков. Сръгбско-българската война 1885 година / Съст.: Иванов Ив., Додоракова М. Пирдоп, 2011.
Стателова, Е., Пантев А. Съединението на Княжество България... С. 162.
Пак там. С. 167.
Външната политика на България. Т. 1. Док. номер 391. С. 712.
Кесяков Б. Принос към дипломатическата история на България. София, 1925. С. 20.
Преди да напусне Бъгария княз Александър I назначава регентски съвет, който съществува от деня на абдикацията му на 26 август 1886 г. до 2 август 1887 г., когато Третото Велико народно събрание избира Фердинанд I за княз.
Радев С. Строители на съвременна България. Т. II. София, 1973. С. 365–366; Стамболов Ст. Дневник. София, 1991. С. 52–59.
Стамболов Ст. Дневник. София, 1991. С. 84, 117.
Стателова Е., Попов Р., Танкова В. История на българската дипломация... С. 127.
Ценрален държавен архив (по-нататък – ЦДА). Ф. 176к. Оп. 1. А. е. 285. Л. 236.
Стателова Е., Попов Р., Танкова В. История на българската дипломация … С. 135.
ЦДА. Ф. 176к. Оп. 1. А. е. 422. Л. 3–6.
По железопътните спорове в българо-турските отношения виж: Джонев Ан. Македония в железопътната политика на България (1878–1918 г.). Кюстендил, 2008.
Идеята е на Пандели Кисимов, който е и основния автор на мемоар озаглавен «Припомнювание към Н. И. В. Султана», в който се развива за първи път идеята за обединена българо-турска държава. Преди освобождението на България тази идея се подкрепя и от Ст. Стамболов.
Едно спомнювание, в-к Свобода, 28 април 1894 г.
Стрезова Ал. Българските дипломати 1879–1912 г... С. 14
Виж подробно: Елдъров Св., Петров Т., Димитров Д., Янакиев Н. Илинденско-Преображенското въстание 1903. София, 2003.
Силянов Хр. Освободителните борби на Македония. Т. II. София, 1943. С. 100 и сл.
Стрезова Ал. Българските дипломати 1879–1912 г... С. 19.
Спомени за обявяване на независимостта на България 1908 / Попов Р., Стателова Е. (изд.). София, 1984. С. 19 и сл.
ЦДА. Ф. 284К. Оп. 1. А. е. 132. Л. 1–16.
Кесяков Б. Принос към дипломатическата история на България. Т. 1. София, 1925. С. 58–69.
Пак там. С. 74–76.
Матеева М., Тепавичаров Хр. Дипломатическите отношения на България (1878–1988). София, 1989. С. 283.
Успоредно и независимо от отношенията с Истанбул се развиват тайните мисии, изпратени от земеделското правителство при Мустафа Кемал в Анадола. Виж подробно: Пеева К. Турция във външната политика на Ал. Стамболийски // Историческо бъдеще. 2005. Бр. 1–2. С. 179–205.
Матеева М., Тепавичаров Хр. Дипломатическите отношения... С. 284.
ЦДА. Ф. 176К. Оп. 4. А. е. 1367. Л. 6.
Пак там. Л. 16.
Пак там. Л. 18.
Пак там. Л. 26.
Пак там. А. е. 2978. Л. 96.
Лозанският договор е подписан на 24 юли 1923 г.
ЦДА. Ф. 176К. Оп. 4. А. е. 2673. Л. 1.
Пак там. Оп. 5. А. е. 212. Л.22.
Пак там. Л. 24–25.
Пак там. Л. 233.
Пак там. Оп. 4. А. е. 2974. Л. 33.
Пак там. Л. 64–66.
Държавен Вестник. 1926. Бр. 110. 17 август. С. 5–9.
Виж подробно: Пеева К. Пътят към Анкарските спогодби, или за основите на българо-турското приятелство (1920–1925) // Известия на Тракийския научен институт. 2005. Кн. 6. С. 117–143; Куманов М. Възстановяване на дипломатическите отношения между България и Турция // Исторически преглед. 1971. Кн. 2.
ЦДА. Ф. 176 к. Оп. 4. А. е. 2976. Л. 149.
Държавен вестник. 1926. Бр.110. 17 август. С. 2–9.
ЦДА. Ф. 176 к. Оп. 5. А. е. 396. Л. 136.
Пак там. Л. 136.
Пак там. А. е. 450. Л. 62.
Виж подробно: Пеева К. Анкарските спогодби – дипломатически успех или отстъпление от българските интереси // Историческо бъдеще. 2006. Т. 13. Кн. 1–2. С. 119–142.
Published
2019-09-23
How to Cite
Пеєва, К. (2019). Болгаро-турецкие дипломатические отношения 1879–1928 гг. Drinovsky Sbornik, 10, 202-216. https://doi.org/10.7546/DS.2017.10.19
Section
Статті
