Аспекти от всекидневния живот в старобългарския агиографски цикъл „Сказание за железния кръст“
Анотація
Агиографският цикъл от разкази-чудеса, известен под названието „Сказание за железния кръст“, е сравнително добре познат в научните среди. Въпреки това, все още не може да се каже, че е проучен напълно като исторически извор. Подобен факт е до голяма степен изненадващ. Дори и бегъл поглед върху фрагментите от текста предоставя възможност за открояване на редица аспекти от всекидневния живот в новопокръстена България. Забелязват се описания на облекло, храни и напитки, а също така и на някои стопански занимания. Наред с това има регистрирани и различни заболявания, причини за здравословни проблеми и методи на лечение. Подобни детайли в старобългарския агиографски цикъл са от съществено значение, особено ако се отчете сравнително ограничения набор сведения за всекидневния живот на популярно равнище в началните етапи от изграждане на т. нар. Slavia Orthodoxa
Завантаження
Посилання
Ангелов Б. Сказание за железния кръст. // Старобългарска литература. Кн. 1. 1971. С. 121–155; Ангелов Б. Сказание за железния кръст. // Ангелов Б. Ст. Из старата българска, руска и сръбска литература. Кн. ΙΙΙ. София, 1978. С. 61–78; Моллов Т. Археография на Сказание за железния кръст и на отделните чудеса от него. // Калоянов А., Спасова М., Моллов Т. „Сказание за железния кръст“ и епохата на цар Симеон. Велико Търново, 2007. С. 218–223.
Епископ Филарет Рижский. Кирилл и Мефодий, славянские просветители. // Чтения в Обществе истории и древностей российских. 1846. № 4. С. 5, б. 10; Епископ Евгений Астраханский. Внешнее состояние церкви Восточной Православной, с половины IX-го века до начало ХIII-го // Християнское чтение. 1848. № 1. С. 249–250; Бодянский О. О времени происхождения славянских письмен. Москва, 1855. С. 357–358, CXIV–CXV; Палаузов С. Век болгарского царя Симеона. Санкт- Петербург, 1852. С. 23, б. 34; Голубинский Е. Краткий очерк истории православных церквей. Болгарской, сербской и румынской или молдо-валашской. – Москва, 1871. С. 34; С. 256, б. 63; Лопарев Хр. М. «Чудо святого Георгия о болгарине» // Памятники древней письменности. Т. 100. Санкт-Петербург, 1894. 24 с.; Дринов М. Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало до днес // М. Дринов. Избрани съчинения. Т. 2. София, 1971. С. 34, б. 23.
Cf. with the designated bibliography: Турилов А. Византийский и славянский пласты в «Сказании инока Христодула» (к вопросу о произхождении памятника) // Славяне и их соседи. Греческий и славянский мир в Средние века и раннее Новое время. Вып. 6. Москва, 1996. С. 81– 98; Стойкова А. Произведенията за св. Георги в балканските кирилски ръкописи (Предварителни бележки) // България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. Сборник статии от българо-сръбския симпозиум 14–16 септември 2003 / В. Гюзелев, А. Милтенова, Р. Станкова. София, 2005. С. 413–422; Петканова Д. Старобългарска литература IX–XVIII век. София, 1997. С. 349–351; Калоянов А., Спасова М., Моллов Т. „Сказание за железния кръст“ и епохата на цар Симеон. Велико Търново, 2007. 224 с.; История на българската средновековна литература / Милтенова А. (съст.). София, 2008. С. 30, 140–141; Христов Я. Щрихи към „Сказание за железния кръст“. Благоевград, 2012. С. 5–20.
Турилов А. «Сказание о железном кресте» как источник по истории и общественно-политической мысли Болгарии конца IX – начала X вв. // Идеология и общественно-политическая мысль в странах Центральной и Юговосточной Европы в период Средневековья: Сборник материалов и тезисов IV чтений памяти В. Д. Королюка. Москва, 1986. С. 36–37; Турилов А. Данные «Сказания о железном кресте» о христианизации Болгарии // Введение христианства у народов Центральной и Восточной Европы. Крещение Руси: Сборник тезисов. Москва, 1987. С. 53–54; Турилов А. Новосибирский список «Сказания инока Христодула» // Общественное сознание, книжность, литература периода феодализма. Новосибирск, 1990. С. 220–222; Турилов А. Византийский и славянский пласты в «Сказании инока Христодула» (к вопросу о произхождении памятника)… С. 81–99; Турилов А. К изучению «Сказания инока Христодула»: датировка цикла и имя автора // Florilegium. К 60-летию Б. Н. Флори: Сб. статей. Москва, 2000. С. 412–427; Турилов А. «Мъдра Пльсковская» и «Мъдра Дръсторская» – две Мундраги первой болгаро-венгерской войны (география чудес вмч. Георгия в Сказании инока Христодула) // Славяне и их соседы. Славяне и кочевой мир. Вып. 10. Москва, 2001. С. 40–58; Турилов А. «Не где князь живет, но вне» (Болгарское общество конца IX века в «Сказании о железном кресте») // Славяноведение. 2005. № 2. С. 20–27.
Турилов А. Византийский и славянский пласты… С. 90–93; Турилов А. Данные «Сказания о железном кресте» о христианизации Болгарии… С. 54.
Божилов И. Културата на Средновековна България. София, 1993. С. 30–32; История на българската средновековна литература / Милтенова А. (съст.). С. 81–82.
Христов Я. За болестите и лечителските практики в старобългарския цикъл разкази «Сказание за железния кръст» // Историческо бъдеще. 2011. № 1–2. С. 178–191. Quite recently, during the 23rd International congress of Byzantine studies (Belgrade, August 22–27, 2016) the importance of the Tale’s data was shown. There was a particular discussion on the paper Some features of everyday life in Slavia Orthodoxa at the beginning of the 10th century. (According to the Old Bulgarian hagiographical cycle “A Tale of the Iron Cross”) presented by Yanko Hristov and Nikolay Hrissimov in the Round table on Hagiography (part 3).
Ангелов Б. Сказание за железния кръст... С. 146.
Даль В. Толковый словарь живаго великорускаго языка. Т. ІV. Санкт-Петербург–Москва, 1882. С. 498; Миклошич Ф., Востоков А. Х., Бередников Я. И., Кочетов И. С. Словарь древнего славянскаго языка составленный по Остромирову евангелию. Санкт-Петербург, 1899. С. 879. Срезневский И. И. Материалы для словаря древне-русскаго языка по письменнымъ памятникамъ. Т. ІІІ. Санкт-Петербург, 1912. С. 1188–1189; Фасмер М. Этимологический словарь русского языка. Т. ІV. Москва, 1987. С. 157; Благова Э., Цейтлин Р. М., Вечерка Р. Старословянский словарь. (По рукописям Х–XI веков). Москва, 1994. С. 733.
Архимандрит Киприан (Керн). Евхаристия. URL: http://azbyka.ru/otechnik/books/download/ 11665-evharistija.pdf (дата обращения: 27.09.16).
Liddell H. G., R. Scott. A Greek-English Lexicon. Eight edition. New York-Chicago-Cincinnati, 1901. P. 604; Срезневский И. И. Материалы... C. 1188; Иванова-Мирчева Д., Давидков А., Икономова Ж. Старобългарски речник. T. 2. София 2009. C. 1055.
Ангелов Б. Сказание за железния кръст... С. 139.
Ангелов Б. Сказание за железния кръст... С. 136–139.
Пак там. С. 136–155.
Снегаров И. Старобългарският разказ „Чудо на св. Георги с българина“ като исторически извор // Годишник на Духовната Академия „Св. Климент Охридски“. Т. 4 (ХХХ). 1954–1955. № 2. С. 225.
Ангелов Б. Сказание за железния кръст... С. 142.
Ангелов Б. Сказание за железния кръст... С. 136–155. About the similarities and differences in a common European plan see: Adamson M. W. Food in Medieval Times. Westport–London, 2004. 258 p.; Fossier R. The Axe and the Oath. Ordinary Life in the Middle Ages. Princeton–Oxford, 2010. P. 59–67.
Ангелов Б. Сказание за железния кръст... С. 142.
Барабанов Н. Благочестивые заклания. Традиции публичных жертвоприношений в византийском приходском православии // Византийский временник. 2004. Т. 63 (88). С. 89–113; Драгова Н. Старобългарска култура. София, 2005. С. 176–183; Моллов Т. Българските и византийските чудеса на свети Георги (Текст и контекст в културата и историята) // Калоянов А., Спасова М., Моллов Т. „Сказание за железния кръст“ и епохата... С. 68–122.
Драгова Н. Старобългарска култура… С. 176–183.
Ангелов Б. Сказание за железния кръст... С. 148.
Драгова Н. Старобългарска култура... С. 181.
Снегаров И. Старобългарският разказ „Чудо на св. Георги с българина“... С. 225–227.
Моллов Т. Фолклорно-митологични елементи в старобългарската литература: „Чудо на свети Георги с българина“ // Палеобалканистика и старобългаристика. Първи есенни национални четения „Проф. Иван Гълъбов“. Велико Търново, 1995. С. 411–419; Моллов Т. Българските и византийските чудеса на свети Георги... С. 82.
In this line of thought the existence of a certain gradation of victims in their level of being close to the human is emphasized. Моллов Т. Българските и византийските чудеса на свети Георги... С. 83–87.
Сf. Ангелов Б. Сказание за железния кръст... С. 142, 147–151.
Барабанов Н. Благочестивые заклания... С. 89–113; Petropoulou M-Z. Animal Sacrifice in Ancient Greek Religion, Judaism and Christianity, 100 BC to AD 200. Oxford: University Press, 2008. P. 207-289.
Ангелов Б. Сказание за железния кръст... С. 142.
Пак там.
Спасова М. Езикови особености на „Сказание за железния кръст“ // Калоянов А., Спасова М., Моллов Т. „Сказание за железния кръст“ и епохата ... С. 148.
Ангелов Б. Сказание за железния кръст... С. 145.
Пак там. С. 136–155.
Максимович К. А. Техника ранних славянских переводов с латыни (на материале пенитенциалa «Заповеди святых отец») // Byzantinoslavica. 2006. T. 64. P. 125-152.
Максимович К. А. Техника ранних... P. 147.
Ангелов Б. Сказание за железния кръст... С. 138.
Ангелов Б. Сказание за железния кръст... С. 136–155.
See: Хрисимов Н., Петров М. Данни за мъжкото облекло от периода на Първото българско царство // Дриновський збiрник/Дриновски сборник. Т. V. Харкiв–София, 2012. С. 94–111.
Доде З. В. Средневековый костюм народов Северного Кавказа. Москва, 2001. Tабл. 2.
Турилов А. «Сказание о железном кресте» как источник по истории... С. 36.
Ангелов Б. Сказание за железния кръст... С. 146. Ангелов Б. Старославянски текстове: 1. Нов препис на старобългарския разказ „Чудото с българина“; 2. Разказ за пастиря ухапан от змия // Известия на Института за българска литература. 1955. Кн. 3. С. 175.
Ангелов Б. Старославянски текстове... С. 176.
See with the attached bibliography: Витлянов С. Стопанският облик на столичните манастири през IX–X век. // Плиска-Преслав. Т. 7. София, 1995. С. 92–100; Атанасов Г. За хронологията и монашеската организация в скалните обители през Първото българско царство // Светогорска обител Зограф. Т. 3. София, 1999. С. 281–293; Попконстантинов К. Към въпроса за отшелническите практики в България през Х век. Светият отец Антоний от Крепча и св. Йоан Рилски // Светогорска обител Зограф. Т. 3. София, 1999. С. 83–89; Костова Р. От мирския живот към монашеството. Къде е границата и кой я преминава в България през Х в.? // Традиции и приемственост в България и на Балканите през средните векове. Велико Търново, 2003. С. 147–166; Костова Р. Скалният манастир при с. Крепча. Още един поглед към монашеските практики в България през Х в. // Проф. дин Станчо Ваклинов и средновековната българска култура. Велико Търново, 2005. С. 289–301.
Джингов Г. За производството на стъкло в средновековна България // Археология. 1960. № 4. С. 1–8; Джингов Г. Средновековна стъкларска работилница в Патлейна // Известия на Археологически институт. 1963. Кн. 16. С. 47–69; Дончева-Петкова Л., Златинова Ж. Стъкларска работилница край западната крепостна стена в Плиска // Археология. 1978. № 4. С. 37–48; Балабанов Т. За началото на стъклообработването и стъклопроизводството в Средновековна България // Преслав. Т. 3. Варна, 1983. С. 228–241.
Ангелов Б. Сказание за железния кръст... С. 137–138.
Пак там. С. 138.
Пак там. С. 139.
Ангелов Б. Сказание за железния кръст... С. 140.
Пак там. С. 143.
Христов Я. Отново за разказа „За пастира, ухапан от змия“ // Palaeobulgarica. 2010. № 2. С. 78–84.