Восстановление средневекового болгарского государства (1185–1204) в современной болгарской историографии.

А. Добычина

Abstract

The paper examines peculiarities of the Bulgarian historiography, since 1985, concerning the establishment of the Second Bulgarian Empire. During the 1980s the subject was treated predominantly in “patriotic” spirit, in terms of “liberation” from the Byzantine “yoke”, described within the Marxist paradigm. During the 1990s and after 2000 two main tendencies can be observed: breaking the “taboos” of the past and entering the realm of contemporary Western scholarship.

Downloads

Download data is not yet available.

References

1 Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Том II. България под византийско владичество (1018–1187). София, 1934.
2 Ников, П. Второ Българско царство (1186–1396). София, 1937.
3 Мутафчиев, П. История на българския народ. – В: Съчинения на професор Петър Мутафчиев, т. 2. София, 1944.
4 Дуйчев, И. Проучвания върху българското средновековие. София, 1945; Id. Проучвания върху средновековната българска история и култура. София, 1981.
5 Tăpkova-Zaimova, V. Restauration de la Bulgarie par les Assenides (Problèmes du pouvoir). – Etudes Balkaniques, 1985, № 3, p. 27–36.
6 Божилов, И. Фамилията на Асеневци. Генеалогия и просопография. София, 1985; Id. Седем етюда по Средновековна история. София, 1995.
7 История на България в 14 тт, т. 3. Втора българска държава. София, 1982.
8 Никита Хониат. История. – В: ГИБИ, т. 11. София, 1983, с. 8–93; Георги Акрополит. История. – В: ГИБИ, т. 8. София, 1972, с. 150–213.
9 Петров, П. Възстановяване на българската държава (1185–1197 г.). София, 1985.
10 Id. Търново в политическата история на България (1185–1393). – В: История на Велико Търново, т. 1. София, 1986, c. 85–120.
11 Id. Възстановявне на българската държава (1185–1197 г.)…, с. 59.
12 Ibid., с 61.
13 Ibid., с. 87.
14 Id. Търново в политическата история…, с. 88–89.
15 Ibid., с. 89.
16 Ibid., с. 90.
17 Id. Възстановяване..., с. 101.
18 Id. Търново в политическата история…, с. 91.
19 Id. Възстановяване…, с. 275.
20 Данчева-Василева, А. Възобновяване и укрепване на българската държава (1186–1197 г.). – ИПр., 1985, год. XLI, кн. 9–10, с. 37–53.
21 Ibid., с. 46.
22 Ibid., с. 53.
23 Павлов, Пл. Борбата на българския народ против византийското владичество и въстанието на Петър и Асен. Велико Търново, 1985, с. 1–25.
24 Ibid., с. 2.
25 Ibid., с. 15.
26 Ibid., с. 25.
27 Tăpkova-Zaimova, V. Restauration de la Bulgarie par les Assenides (Problèmes du pouvoir)…, p. 27–36.
28 Божилов, И. Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография. София, 1985.
29 Ibid.
30 Ibid., с. 31.
31 Ibid., с. 33.
32 Ibid., с. 34.
33 Ibid., с. 36.
34 Ibid., с. 12–19.
35 Ibid., с. 12.
36 Ibid., с. 17.
37 Ibid., с. 19.
38 Ibid., с. 28.
39 Ibid., с. 35.
40 Ibid., с. 31.
41 Попов, А. Асеновци и „Новият град“ в Търново. – Векове, 1985, № 4, с. 5–10.
42 История на Велико Търново. София, 1986, с. 231–282.
43 Ibid., с. 271.
44 Ibid., c. 272.
45 Теофилов, Т. Изследвания върху проблема за стилова реконструкция на църквата „Св. Димитър“ във Велико Търново. – Годишник на музеите от Северна България, 1991, № 17, с. 67–87.
46 История на Велико Търново. София, 1986, с. 68–81; Алексиев, Й. Предстоличният Търнов. – Сборник в чест на акад. Д. Ангелов. София, 1994, с. 196–200.
47 Алексиев, Й. Бележки за ранната история на търновските монастири. – Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. Велико Търново, 1992, с. 189–196.
48 История на Велико Търново. София, 1986, с. 70.
49 Ibid., c. 71.
50 См., например: Николов, Г. На митинг в манастир „Хаджи Димитър“ Асен и Петър произнесли речи. – 168 часа, 1992, № 33, с. 27.
51 Павлов, Пл. Средновековна България и куманите. Военнополитически отношения (1186–1241 г.). – Трудове на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Исторически факултет, т. 27, кн. 3, 1989. Велико Търново, 1992, с. 9–61.
52 Ibid., с. 46.
53 Id. Средновековна България и куманите…, с. 17.
54 Ibid., с. 26.
55 Петкова, И. Някои моменти от развитието на взаимоотношенията на Византия и българските земи през XI–XII век. – Средновековните Балкани: политика, религия, култура. София, 1999, с. 89–94.
56 Ibid., c. 89–91.
57 Ibid., c. 91–94.
58 Илиева, Л. Българските земи под византийска власт в края на XI–XII век. Автореферат. София, 2007.
59 Ibid., с. 11.
60 Ibid., с. 13.
61 Божилов, И. Седем етюда по средновековна история. София, 1995, с. 159–162.
62 Lemerle, P. Cinq etudes sur le XI siècle Byzantin. Paris, 1977.
63 Божилов, И. Седем етюда…, с. 162.
64 Ibid., с. 137–141.
65 Ibid., с. 164–165.
66 Божилов, И., Гюзелев, В. История на средновековна България. VII–XIV век (=История на България в три тома. Т. I). София, 1999, с. 421–526.
67 Ibid, с. 421.
68 Ibid., с. 424.
69 Ibid., c. 425.
70 Ibid., c. 429.
71 Ibid., c. 433.
72 Ibid., c. 430.
73 Андреев, Й. История на Второто българско царство. Велико Търново, 1996.
74 Ibid., c. 20–42.
75 Матанов, Хр. Средновековните Балкани. Исторически очерци. София, 2002.
76 Ibid., с. 162–166.
77 Ibid., с. 214.
78 Ibid., с. 215.
79 Лазаров, И. Политическа идеология на Второто българско царство XII–XIII в. Генезис. В. Търново, 2003.
80 Id. Политическа идеология..., с. 30–49.
81 Николов, Г. Българите и Византийската империя (август – ноември 1185 г.). – В: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006, с. 597–617.
82 Id. Вътрешнополитическото развитие на възобновеното Българско царство (края на XII – края на XIII в.): фактори и проблеми. – В: Зборник радова Византолошког института. Београд, 2009, т. 36, с. 167–177.
83 Id. Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното Българско царство (края на XII – средата на XIII в.). София, 2011.
84 Id. Българите и Византийската империя…, c. 598.
85 Ibid., c. 606.
86 Ibid., c. 599.
87 Божилов, И. Седем етюда по средновековна история. София, 1995, c. 159–162.
88 Николов, Г. Н. Българите и Византийската империя…, c. 614.
89 Id. Вътрешнополитическото развитие…, c. 168.
90 Id. Самостоятелни и полусамостоятелни владения…, c. 228.
91 Ibid., c. 226.
92 Ibid., c. 225.
93 Чешмеджиев, Д. Няколко бележки за култа към цар Петър I (927–965). – В: Християнската традиция и царската институция в българската култура. Шумен, 2003, с. 23–37.
94 Билярски, И. Покровители на Царството. Св. цар Петър и св. Параскева-Петка. София, 2004.
95 Курбатов, Г. Л. История Византии. Ленинград, 1975, c. 177–178.
96 Билярски, И. Покровители..., c. 9.
97 Чешмеджиев, Д. Няколко бележки за култа към цар Петър I (927–965)…, c. 36–37.
98 Билярски, И. Покровители…, c. 33.
99 Ibid., c. 41.
100 Ibid., c. 40.
101 Ibid., c. 29.
102 Гюзелев, В. Чудотворна икона на св. Димитър Солунски в Търново през 1185—1186 г. – В: Любен Прашков реставратор и изкуствовед. София, 2006, с. 36—39.
103 Паскалева, К. Какво е открил Исаак II Ангел в Търново (една хипотеза). – В: Studia Balcanica, т. 25. Византия – Балканите–Европа. София, 2006, с. 634–647.
104 Гюзелев, В. Чудотворна икона…, c. 38.
105 Ibid., c. 38.
106 Каймакамова, М. Власт и история в средновековна България (VII–XIV век). София, 2011.
107 Ibid., c. 221.
108 Ibid., c. 223—224.
109 Ibid., с. 230.
110 Алексиев, Й. Разкопки на манастира „Св. Йоан Рилски“ на Трапезица (сектор Югозападен). – В: Археологически открития и разкопки през 2007. София, 2008, с. 675–681; Тотев, К., Дерменджиев, Е., Караилиев, П. Велико Търново. Крепостта Трапезица. Археологически разкопки в сектор „север“. – В: Археологически открития и разкопки…, с. 610–614; Дочев, К. Трапезица, Югозападен сектор. – В: Археологически открития и разкопки през 2008. София, 2009, с. 504–506.
111 Тотев, К., Дерменджиев, Е., Караилиев, Пл., Косева, Д. Археологически проучвания на средновековния град Трапезица. Сектор Север, т. 1. Велико Търново, 2011.
112 Димова, В. Църквата „Св. Димитър“ във Велико Търново. – Известия на националния исторически музей, 2000, № 11, с. 293—300.
113 Николова, Я., Робов, М. Храмът на първите Асеневци. Църквата „Св. Димитър“ във Велико Търново. Велико Търново, 2005.
114 Димова, В. Църквата „Св. Димитър“ в Търново. – В: Църквите в България през XIII–XIV век. София, 2008. С. 257–260.