Осъдените карикатури. Художниците пред VI състав на Народния съд (1945)
Анотація
Осъдените карикатури.Завантаження
##plugins.generic.usageStats.noStats##
Посилання
2 Изв. ИИ на БКП. Т. 27. С., 1975, 22–24.
3 Златева, А. Творческите организации и отечественофронтовската власт 1944 г. – В: Страници от
българската история. Събития, размисли, личности Т. 2. С., 1993, 167–180; Мигев, В. Българските пи-
сатели и политическият живот в България 1944–1970 г. С., 2001, 9–11; Попов, С. Българските писатели
и Девети септември 1944 г. – В: Особености и закономерности на социалистическата революция в Бъл-
гария. С., 1985; Остоич, Д. 15 години българско изобразително изкуство. С., 1959, с. 10.
4 Държавен вестник, бр. 219, 6. Х. 1944г., изм. и доп. ДВ, бр. 261, 24. ХІ. 1944 г., изм. ДВ, бр. 9, 12.
І. 1945г. Указ № 22 въз основа на 6-то постановление на Министерския съвет от 30. ІХ. 1944 г., протокол
№ 191. По обективни причини едва през последното десетилетие изследователите имат възможност да
се запознаят подробно с материалите по отделните дела на Народния съд, както и с публикувани мемо-
ари на подсъдими или съвременници на събитието. През 1997 г. в Йерусалим излиза монографията на
Петър Семерджев „Народният съд в България 1944–1945 г.“ в обем 427 стр. В нея той се опитва да отго-
вори на въпроса кому и защо е бил необходим т.нар. Народен съд и кои и защо искат истината за него да
остане в тъмнината на историята. Във връзка с настъпилите промени в обществно-политическия живот
на страната ни след 10. ХІ. 1989 г. и някои приети правителствени решения Българският антифашистки
съюз издава през същата година сборник с докладите на участници в Международната научна конфе-
ренция, състояла се в София, „Народният съд 1944–1945 г.“ (С., 1997), посветена на противозаконната
отмяна на присъдите на Народния съд.
5 АМВР, нак. дело № 157, VІ състав, л. 1–10; Престъпниците с перо и слово. – Работническо дело,
бр. 162, 28. ІІІ. 1945 г.
6 АМВР, нак. дело № 157, VІ състав, Стенографски протокол, л. 1–404.; П. Семерджиев отделя на
работата на VІ състав 24 стр., от които конкретно за подсъдимите художници – 2 (277–278), посвете-
ни само на Ал. Божинов и Ал. Добринов. Мигев Вл. (цит. съч. с.12) неправилно твърди, че Н. Ланков
е председател на VІ състав, всъщност той е народен обвинител.
7 При оповестяване списъка на подсъдимите по нак. дело № 157–VІ състав на НС в. „Оте чествен
фронт“ не изписва имената на Н. Андреев и Р. Алексиев, (вж. ОФ, бр. 148, 28.ІІ.1945), но във в. „Праз-
нични новини“ (бр. 3, 19.ІІ.1945) последният фигурира под № 101.
8 Стойков, Ат. Българската карикатура. Кратък очерк. С., 1970, с. 12, 54, 118, 127. Авторът мимохо-
дом споменава на с. 54 Р. Алексиев и К. Каменов, но Н. Андреев не е отбелязан. За Ал. Добринов твърди,
че не е съумял да защити политическата си независимост (с. 127); В „Енциклопедия на изобразителните
изкуства в България (С., 1980, с. 52) вече има данни за К. Каменов, но Н. Андреев отново не е отбелязан;
К. Николов в изследването си, посветено на Ал. Добринов (Периодика и литература. С., 1987, 40–41),
прави един от първите по-сериозни опити за възстановяване името на даровития художник, изключен
на два пъти от СХБ. По същия повод М. Овчарова пише статията си „Отново в изложбените зали“ (Из-
куство, 1990, кн. 1), в която запознава читателите с творчеството на „забранения забранен“.
9 Ал. Добринов и Г. Христов. (Българският хумористично-сатиричен периодичен печат (1863–
1996). – В: Енциклопедия „Българско медиазнание“. Т. 2. С., 1996, 190–222) и В. Чернокожев (Карика-
турата в медийното пространство. – В: Енциклопедия „Българско медиазнание“. С., 1996, 223–235) вече
по-пространно отбелязват „пътят през Голгота“ на осъдените карикатуристи, но пропускат К. Каменов
и Н. Андреев. В предговора си към монографията “Ал. Добринов 1900-1958. 100 г. от рождението му“
(С., 1999) Аделина Филева засяга по-обстойно и документирано премълчаваното време на художника
в Софийския затвор (1944 –1945); Проф. Ружа Маринска в юблейното издание „Ал. Божинов. 120 г. от
раждението на художника“ (С., 1999) подчертава като най-ценни две отречени и осъдени през 1945 г.
качества на художника – неподкупност и родолюбие (с. 7), но признати публично от Ил. Бешков както
по време на процеса, така и през 1957 г. (Академик Ал.Божинов. С., 1957.) и от Серафим Северняк
в „Ал. Божинов“ (на руски език) (С., 1967).
10 Борис Денев. 1883–1969. Автобиография, фотографии, пейзажи от войната (предговор Ирина
Михалчева). С., 1993, 28–29. Изключен е от СХБ в края на 1944 г., възстановен е през 1967 г. и е удосто-
ен със званието „Заслужил художник“. Умира на 31.ХІІ. 1969 г., като завещава апартамента си в София
и значителен брой творби на СХБ.
11 Пак там, с. 1, 29.; вж. и: Танев, Ст. Отворени писма. Спомени и изповеди на гл. редактор на
в. „Утро“, писани в Централния затвор. С., 1994, 252–253.
12 Овчарова, М. Бешков – художник и гражданин. С., 1982, 241–243.
13 АМВР, нак. дело № 157, VІ състав, л. 279 (защитник на Ст. Венев); Отечествен фронт, бр. 148,
28. ІІ. 1945.
14 АМВР, нак. дело № 157, VІ състав, л. 8–9.
15 Пак там, л. 328, 338–340 (народен обвинител Н. Бронзов).
16 Беломорска България – Ксанти, бр. 567, 22. ІV. 1942.
17 Илюстрована политика, бр. 239, 21. V. 1943.
18 Като най-ярък пример на „гнусно хулителство“ спрямо СССР съдът сочи илюстрациите на
Ал. Добринов към книгата на П. Боев „Човекът в комунистическия рай“ (С., 1942); вж. и течението на
посочените вестници.
19 Златева, А. Залогът Катин и българската следа в него. – Историческо бъдеще, СV, 2004, кн.1–2,
206–230; Същата. Увертюрата. Българските духовници в процеса „Катин –Виница“ пред ІІІ състав на
Народния съд 1945 г. – В: Българската опозиция и организираната съпротива в България 1944–1945 г.
Сливен, 2000, 81–94.; Александър Добринов 1898–1958. С., 1999; Златева, А. Цит. съч., бел. 18.; вж.
теченията на посочените вестници.
20 АМВР, нак. дело № 10/1945 г., ІІ състав, 21. ІІІ. 1945 г., с. 72; Златева, А. „Нелегалната“ легална
радиостанция „Обединена България“. – В: Втората световна война и Балканите. Сборник доклади и на-
учни съобщения, изнесени на международна научна конференция в София, 20–21 юни, 2001 г. С., 2002,
356–371.
21 Вж. по-дробно: Добринов, Ал. Цит. съч.
22 АМВР, нак. дело №157, VІ състав, л. 31–34 (показания на К. Каменов).
23 Пак там, л. 68–72 (показания на Н. Андреев); в. Народен вестник, бр. 21, 13. ІІІ. 1942 г.
24 Белоконски, П. Истината по време на война. Пропагандата в България през 1941–1944 г. С., 2000,
с. 235; Златева, А. За Обединена България, или приносът на творческите ни съюзи през 1941 г. за утвър-
ждаване имиджа на Българската армия освободителка. – В: Втората световна война. България и след-
военния свят. С., В. А. „Г. С. Раковски“, 2005, 242–265; Същата. „Нелегалната“ легална радиостанция
„Обединена България“ (1942–1943). – В: Втората световна война и Балканите. С., В. А. „Г. С. Раков-
ски“, 2002, 356–371; Същата. Дирекцията на националната пропаганда, Камарата на народната култура
1943 г. и художественотворческите съюзи в „новите земи“ 1941–1944 г. (закони и документи). – В: Кон-
греси и програмни документи след 1878 г. за историята и културата на българските земи под чужда
власт. Кюстендил, Министерство на просветата, РИМ, ИИ-БАН, 2008, 233-254.; Чинков, П. България
1941. С., 1942; Войнишки вестник, бр. 59, 20. V. 1941 г.
25 Изложбата минава под надслов „Болшевизмът – адът на земята“, (Народен вестник, бр. 48,
2.Х.1942); Златева, А. Под сянката на „Вилхелмщрасе“. – В: Год на СУ, Фак. по журналистика и масови
комуникации. С., 2006, 123–148; Същата. Писателският съюз „Иван Вазов“ – 1941 г., и конюктурните
метаморфози на историческите факти (Фани Попова Мутафова – святата грешница). – В: Научни трудо-
ве на Пловдивския университет. Т. 1. Кн.1. Пловдив, катедра исторя, 2006, 479–499; Същата. Увертюра-
та. Българските духовници в процеса „Катин–Виница“ пред ІІІ състав на НС 1945 г. – В: Лушин – никога
не ще забравим. Т. 5. С., Изд. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия
Гаджев“, 2005, 355–363 ; АМВР, нак. дело № 157, VІ състав, л. 339 (народен обвинител Н. Бронзов).
26 Пак там, л. 340.
27 Пак там, л. 141 (показания на Вл. Дончев).
28 Попов, С. Българските писатели.., с. 282.
29 Отечествен фронт, бр. 153, 7. ІІІ. 1945.
30 Пак там, бр. 154, 8. ІІІ. 1945 г.
31 Христов, Г. Българският.., 216–217.
32 Златева, А. Свещеният огън на българските царе 1929–1941 г. – искрен патриотизъм или подра-
жание във времето между разочарованието и надеждата. – В: Сб. В памет на проф. Милчо Лалков; На-
дежда и разочарование в историята. Благоевград, ЮЗУ, 2005, 135–157. Карикатурите на подсъдимите ху-
дожници в българската периодика от новите земи 1941–1944 г. са сериозна част от пропагандната работа
ва властта. Най-често в „обединените“ земи се препечатват копия на публикувани в София оригинални
творби. Те се изпращат на редакциите от Дирекцията на националната пропаганда. Има случаи обаче,
когато са тиражирани преди централната преса. От юни до ноември 1943 г. поради сериозни изменения
във воената обстановка се заблязва не само видим спад или пълно изключване на карикатурите като
илюстративен материал, но и омекотяване на гротеската в изображението на персонажите. Излезлите от
печат работи третират повече темата „Обединена България и Балканите“.
33 АМВР, нак. дело № 157, VІ състав, л. 380.
34 Пак там, л. 391.
35 Пак там, л. 337.
36 Пак там, л. 72.
37 Христов, Г. Българският.., с. 218.
38 АМВР, нак. дело № 157, VІ състав, л. 328.
39 Пак там, л. 327–400; Работническо дело, бр. 169, 5. ІV. 1945.
40 АМВР, нак. дело №157, VІ състав, л. 1–15. Вж.: Христов, Г. Българският.., с. 216.
41 ЦДА на РБ, ф. 2, оп. 1, а. е. 73, л. 122; Златева, А. Славянският събор в София през 1945 г.
и художественотворческите съюзи. – В: Славянски летописи. Т. 4. Втората световна вой на и славян-
ският свят. С., 1998, 317–332.; Същата. Художественотворческата интелигенция между Народния съд
и Славянския събор 1945 г. – В: Славянският свят вчера, днес и утре. Език, фолклор, литература, исто-
рия. С., 2006, 301–328.; вж. и: Калинова, Е. Културна политика в преходното време (9 септември 1944–
1947). – В: Историкии. Научни изследвания в чест на доц. д-р Ст. Танев в чест на неговата 70 г. Шумен,
ШУ „Конст. Преславски“, 2008, 470–472.
42 Танев, Ст. Отворени писма.., с. 363.
43 ЦДА на РБ, ф. 133, оп. 1, а. е. 1 (доп.) л. 1–2; а. е. 3, л. 47. Комитетът на ОФ (Политическият
съвет) в състав Ст. Сотиров, Ил. Бешков, В. Стоилов, К. Цонев оформя предложението за съюзно наказа-
ние по следния начин: завинаги изключени – Ив. Вълчанов, К. Щъркелов, Ал. Божинов, Ал. Добринов,
Б. Донев, Ст. Баджов, Н. Тенев, К. Гърнев, Б. Денев, Мих. Парасчук, Г. Атанасов, Ст. Василев, проф.
Н. Кожухаров; за известно време – проф. В. Захариев, проф. Н. Ганушев, А. Калъчев, проф. Д. Гюдже-
нов; за една година – 3; а без право да участват в съюза – К. Тодоров, Г. Евтимов, Ст. Сърмабоджов,
К. Каменов, Л. Йорданов. (Овчарова, М. Цит. съч., 243–244, с. 303).
44 АМВР, нак. дело № 157, VІ състав., л. 216–221 (проф. Н. Райнов).
45 Пак там, л. 216.
46 Пак там, л.217.
47 Пак там.
48 Пак там, л. 338–339 (народен обвинител Н. Бронзов).
49 Пак там, л. 265–266 (Кр. Кюлявков); л. 270 (П. Габровски), л. 290 (защитник Ал. Жендов).
50 ЦДА на РБ, ф. 133, оп. 1, а. е. 3 (доп.), л. 7. Става дума за поведенето на проф. Н. Райнов като
председател на временната управа на СХБ от 19. ІХ. 1944 г. до 11. Х. 1944 г., когато подава оставка,
на учредителния конгрес и след него. Интересни са проявите на двамата свидетели през 50-те години
в средите на СХБ, където Н. Райнов „внедрява“ ждановските постановления, а в Художествената ака-
демия по нареждане на Кр. Кюлявков са унищожени работите на випускника на Рисувалното училище
Ал. Добринов като формалистични и безидейни (вж. бел. 8, Ал. Добринов. Цит. съч.).
51 Овчарова, М. Бешков художник и гражданин. С., 1982, 241–243.
52 АМВР, дело №157, VІ състав, л. 286 (защитник Ил. Бешков), л. 279 (защитник Ст. Венев).
53 Пак там, л. 286 (изказване на Ил. Бешков). За първи път речта на художника Ил. Бешков пред
Народния съд (1945) се представя пред широката читателска аудитория от Б. Дeлчев, която той пази
в личния си архив. Публикува я под заглавие „Тия, които се надсмиват над другите…“ (Отечествен
фронт, 1. ІІ. 1975).
54 Осъдените карикатури са издирвани в над 60 ежедневника в страната и в пълното течение на
вестниците от новоосвободените земи (1941–1944).
55 Каменова, А. Ал. Добринов. – Беседа, бр.15, 15. ІV. 1936; Танев, Ст. Цит. съч., с. 307.
56 АМВР, дело № 157, VІ състав, л. 230–231 (защитник Д. Казасов).
57 Пак там, л. 372 (заключителна реч на народния обвинител Ст. Величков).
58 Пак там, л. 372.
59 Тенев, Ст. Отворени писма.., 343–348.
60 Пак там, с. 183, 227, 305–308, 369.
61 С-ски, Й. Съветската свобода за карикатурата. – Дневник, бр. 13017, 28. V. 1943.
3 Златева, А. Творческите организации и отечественофронтовската власт 1944 г. – В: Страници от
българската история. Събития, размисли, личности Т. 2. С., 1993, 167–180; Мигев, В. Българските пи-
сатели и политическият живот в България 1944–1970 г. С., 2001, 9–11; Попов, С. Българските писатели
и Девети септември 1944 г. – В: Особености и закономерности на социалистическата революция в Бъл-
гария. С., 1985; Остоич, Д. 15 години българско изобразително изкуство. С., 1959, с. 10.
4 Държавен вестник, бр. 219, 6. Х. 1944г., изм. и доп. ДВ, бр. 261, 24. ХІ. 1944 г., изм. ДВ, бр. 9, 12.
І. 1945г. Указ № 22 въз основа на 6-то постановление на Министерския съвет от 30. ІХ. 1944 г., протокол
№ 191. По обективни причини едва през последното десетилетие изследователите имат възможност да
се запознаят подробно с материалите по отделните дела на Народния съд, както и с публикувани мемо-
ари на подсъдими или съвременници на събитието. През 1997 г. в Йерусалим излиза монографията на
Петър Семерджев „Народният съд в България 1944–1945 г.“ в обем 427 стр. В нея той се опитва да отго-
вори на въпроса кому и защо е бил необходим т.нар. Народен съд и кои и защо искат истината за него да
остане в тъмнината на историята. Във връзка с настъпилите промени в обществно-политическия живот
на страната ни след 10. ХІ. 1989 г. и някои приети правителствени решения Българският антифашистки
съюз издава през същата година сборник с докладите на участници в Международната научна конфе-
ренция, състояла се в София, „Народният съд 1944–1945 г.“ (С., 1997), посветена на противозаконната
отмяна на присъдите на Народния съд.
5 АМВР, нак. дело № 157, VІ състав, л. 1–10; Престъпниците с перо и слово. – Работническо дело,
бр. 162, 28. ІІІ. 1945 г.
6 АМВР, нак. дело № 157, VІ състав, Стенографски протокол, л. 1–404.; П. Семерджиев отделя на
работата на VІ състав 24 стр., от които конкретно за подсъдимите художници – 2 (277–278), посвете-
ни само на Ал. Божинов и Ал. Добринов. Мигев Вл. (цит. съч. с.12) неправилно твърди, че Н. Ланков
е председател на VІ състав, всъщност той е народен обвинител.
7 При оповестяване списъка на подсъдимите по нак. дело № 157–VІ състав на НС в. „Оте чествен
фронт“ не изписва имената на Н. Андреев и Р. Алексиев, (вж. ОФ, бр. 148, 28.ІІ.1945), но във в. „Праз-
нични новини“ (бр. 3, 19.ІІ.1945) последният фигурира под № 101.
8 Стойков, Ат. Българската карикатура. Кратък очерк. С., 1970, с. 12, 54, 118, 127. Авторът мимохо-
дом споменава на с. 54 Р. Алексиев и К. Каменов, но Н. Андреев не е отбелязан. За Ал. Добринов твърди,
че не е съумял да защити политическата си независимост (с. 127); В „Енциклопедия на изобразителните
изкуства в България (С., 1980, с. 52) вече има данни за К. Каменов, но Н. Андреев отново не е отбелязан;
К. Николов в изследването си, посветено на Ал. Добринов (Периодика и литература. С., 1987, 40–41),
прави един от първите по-сериозни опити за възстановяване името на даровития художник, изключен
на два пъти от СХБ. По същия повод М. Овчарова пише статията си „Отново в изложбените зали“ (Из-
куство, 1990, кн. 1), в която запознава читателите с творчеството на „забранения забранен“.
9 Ал. Добринов и Г. Христов. (Българският хумористично-сатиричен периодичен печат (1863–
1996). – В: Енциклопедия „Българско медиазнание“. Т. 2. С., 1996, 190–222) и В. Чернокожев (Карика-
турата в медийното пространство. – В: Енциклопедия „Българско медиазнание“. С., 1996, 223–235) вече
по-пространно отбелязват „пътят през Голгота“ на осъдените карикатуристи, но пропускат К. Каменов
и Н. Андреев. В предговора си към монографията “Ал. Добринов 1900-1958. 100 г. от рождението му“
(С., 1999) Аделина Филева засяга по-обстойно и документирано премълчаваното време на художника
в Софийския затвор (1944 –1945); Проф. Ружа Маринска в юблейното издание „Ал. Божинов. 120 г. от
раждението на художника“ (С., 1999) подчертава като най-ценни две отречени и осъдени през 1945 г.
качества на художника – неподкупност и родолюбие (с. 7), но признати публично от Ил. Бешков както
по време на процеса, така и през 1957 г. (Академик Ал.Божинов. С., 1957.) и от Серафим Северняк
в „Ал. Божинов“ (на руски език) (С., 1967).
10 Борис Денев. 1883–1969. Автобиография, фотографии, пейзажи от войната (предговор Ирина
Михалчева). С., 1993, 28–29. Изключен е от СХБ в края на 1944 г., възстановен е през 1967 г. и е удосто-
ен със званието „Заслужил художник“. Умира на 31.ХІІ. 1969 г., като завещава апартамента си в София
и значителен брой творби на СХБ.
11 Пак там, с. 1, 29.; вж. и: Танев, Ст. Отворени писма. Спомени и изповеди на гл. редактор на
в. „Утро“, писани в Централния затвор. С., 1994, 252–253.
12 Овчарова, М. Бешков – художник и гражданин. С., 1982, 241–243.
13 АМВР, нак. дело № 157, VІ състав, л. 279 (защитник на Ст. Венев); Отечествен фронт, бр. 148,
28. ІІ. 1945.
14 АМВР, нак. дело № 157, VІ състав, л. 8–9.
15 Пак там, л. 328, 338–340 (народен обвинител Н. Бронзов).
16 Беломорска България – Ксанти, бр. 567, 22. ІV. 1942.
17 Илюстрована политика, бр. 239, 21. V. 1943.
18 Като най-ярък пример на „гнусно хулителство“ спрямо СССР съдът сочи илюстрациите на
Ал. Добринов към книгата на П. Боев „Човекът в комунистическия рай“ (С., 1942); вж. и течението на
посочените вестници.
19 Златева, А. Залогът Катин и българската следа в него. – Историческо бъдеще, СV, 2004, кн.1–2,
206–230; Същата. Увертюрата. Българските духовници в процеса „Катин –Виница“ пред ІІІ състав на
Народния съд 1945 г. – В: Българската опозиция и организираната съпротива в България 1944–1945 г.
Сливен, 2000, 81–94.; Александър Добринов 1898–1958. С., 1999; Златева, А. Цит. съч., бел. 18.; вж.
теченията на посочените вестници.
20 АМВР, нак. дело № 10/1945 г., ІІ състав, 21. ІІІ. 1945 г., с. 72; Златева, А. „Нелегалната“ легална
радиостанция „Обединена България“. – В: Втората световна война и Балканите. Сборник доклади и на-
учни съобщения, изнесени на международна научна конференция в София, 20–21 юни, 2001 г. С., 2002,
356–371.
21 Вж. по-дробно: Добринов, Ал. Цит. съч.
22 АМВР, нак. дело №157, VІ състав, л. 31–34 (показания на К. Каменов).
23 Пак там, л. 68–72 (показания на Н. Андреев); в. Народен вестник, бр. 21, 13. ІІІ. 1942 г.
24 Белоконски, П. Истината по време на война. Пропагандата в България през 1941–1944 г. С., 2000,
с. 235; Златева, А. За Обединена България, или приносът на творческите ни съюзи през 1941 г. за утвър-
ждаване имиджа на Българската армия освободителка. – В: Втората световна война. България и след-
военния свят. С., В. А. „Г. С. Раковски“, 2005, 242–265; Същата. „Нелегалната“ легална радиостанция
„Обединена България“ (1942–1943). – В: Втората световна война и Балканите. С., В. А. „Г. С. Раков-
ски“, 2002, 356–371; Същата. Дирекцията на националната пропаганда, Камарата на народната култура
1943 г. и художественотворческите съюзи в „новите земи“ 1941–1944 г. (закони и документи). – В: Кон-
греси и програмни документи след 1878 г. за историята и културата на българските земи под чужда
власт. Кюстендил, Министерство на просветата, РИМ, ИИ-БАН, 2008, 233-254.; Чинков, П. България
1941. С., 1942; Войнишки вестник, бр. 59, 20. V. 1941 г.
25 Изложбата минава под надслов „Болшевизмът – адът на земята“, (Народен вестник, бр. 48,
2.Х.1942); Златева, А. Под сянката на „Вилхелмщрасе“. – В: Год на СУ, Фак. по журналистика и масови
комуникации. С., 2006, 123–148; Същата. Писателският съюз „Иван Вазов“ – 1941 г., и конюктурните
метаморфози на историческите факти (Фани Попова Мутафова – святата грешница). – В: Научни трудо-
ве на Пловдивския университет. Т. 1. Кн.1. Пловдив, катедра исторя, 2006, 479–499; Същата. Увертюра-
та. Българските духовници в процеса „Катин–Виница“ пред ІІІ състав на НС 1945 г. – В: Лушин – никога
не ще забравим. Т. 5. С., Изд. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия
Гаджев“, 2005, 355–363 ; АМВР, нак. дело № 157, VІ състав, л. 339 (народен обвинител Н. Бронзов).
26 Пак там, л. 340.
27 Пак там, л. 141 (показания на Вл. Дончев).
28 Попов, С. Българските писатели.., с. 282.
29 Отечествен фронт, бр. 153, 7. ІІІ. 1945.
30 Пак там, бр. 154, 8. ІІІ. 1945 г.
31 Христов, Г. Българският.., 216–217.
32 Златева, А. Свещеният огън на българските царе 1929–1941 г. – искрен патриотизъм или подра-
жание във времето между разочарованието и надеждата. – В: Сб. В памет на проф. Милчо Лалков; На-
дежда и разочарование в историята. Благоевград, ЮЗУ, 2005, 135–157. Карикатурите на подсъдимите ху-
дожници в българската периодика от новите земи 1941–1944 г. са сериозна част от пропагандната работа
ва властта. Най-често в „обединените“ земи се препечатват копия на публикувани в София оригинални
творби. Те се изпращат на редакциите от Дирекцията на националната пропаганда. Има случаи обаче,
когато са тиражирани преди централната преса. От юни до ноември 1943 г. поради сериозни изменения
във воената обстановка се заблязва не само видим спад или пълно изключване на карикатурите като
илюстративен материал, но и омекотяване на гротеската в изображението на персонажите. Излезлите от
печат работи третират повече темата „Обединена България и Балканите“.
33 АМВР, нак. дело № 157, VІ състав, л. 380.
34 Пак там, л. 391.
35 Пак там, л. 337.
36 Пак там, л. 72.
37 Христов, Г. Българският.., с. 218.
38 АМВР, нак. дело № 157, VІ състав, л. 328.
39 Пак там, л. 327–400; Работническо дело, бр. 169, 5. ІV. 1945.
40 АМВР, нак. дело №157, VІ състав, л. 1–15. Вж.: Христов, Г. Българският.., с. 216.
41 ЦДА на РБ, ф. 2, оп. 1, а. е. 73, л. 122; Златева, А. Славянският събор в София през 1945 г.
и художественотворческите съюзи. – В: Славянски летописи. Т. 4. Втората световна вой на и славян-
ският свят. С., 1998, 317–332.; Същата. Художественотворческата интелигенция между Народния съд
и Славянския събор 1945 г. – В: Славянският свят вчера, днес и утре. Език, фолклор, литература, исто-
рия. С., 2006, 301–328.; вж. и: Калинова, Е. Културна политика в преходното време (9 септември 1944–
1947). – В: Историкии. Научни изследвания в чест на доц. д-р Ст. Танев в чест на неговата 70 г. Шумен,
ШУ „Конст. Преславски“, 2008, 470–472.
42 Танев, Ст. Отворени писма.., с. 363.
43 ЦДА на РБ, ф. 133, оп. 1, а. е. 1 (доп.) л. 1–2; а. е. 3, л. 47. Комитетът на ОФ (Политическият
съвет) в състав Ст. Сотиров, Ил. Бешков, В. Стоилов, К. Цонев оформя предложението за съюзно наказа-
ние по следния начин: завинаги изключени – Ив. Вълчанов, К. Щъркелов, Ал. Божинов, Ал. Добринов,
Б. Донев, Ст. Баджов, Н. Тенев, К. Гърнев, Б. Денев, Мих. Парасчук, Г. Атанасов, Ст. Василев, проф.
Н. Кожухаров; за известно време – проф. В. Захариев, проф. Н. Ганушев, А. Калъчев, проф. Д. Гюдже-
нов; за една година – 3; а без право да участват в съюза – К. Тодоров, Г. Евтимов, Ст. Сърмабоджов,
К. Каменов, Л. Йорданов. (Овчарова, М. Цит. съч., 243–244, с. 303).
44 АМВР, нак. дело № 157, VІ състав., л. 216–221 (проф. Н. Райнов).
45 Пак там, л. 216.
46 Пак там, л.217.
47 Пак там.
48 Пак там, л. 338–339 (народен обвинител Н. Бронзов).
49 Пак там, л. 265–266 (Кр. Кюлявков); л. 270 (П. Габровски), л. 290 (защитник Ал. Жендов).
50 ЦДА на РБ, ф. 133, оп. 1, а. е. 3 (доп.), л. 7. Става дума за поведенето на проф. Н. Райнов като
председател на временната управа на СХБ от 19. ІХ. 1944 г. до 11. Х. 1944 г., когато подава оставка,
на учредителния конгрес и след него. Интересни са проявите на двамата свидетели през 50-те години
в средите на СХБ, където Н. Райнов „внедрява“ ждановските постановления, а в Художествената ака-
демия по нареждане на Кр. Кюлявков са унищожени работите на випускника на Рисувалното училище
Ал. Добринов като формалистични и безидейни (вж. бел. 8, Ал. Добринов. Цит. съч.).
51 Овчарова, М. Бешков художник и гражданин. С., 1982, 241–243.
52 АМВР, дело №157, VІ състав, л. 286 (защитник Ил. Бешков), л. 279 (защитник Ст. Венев).
53 Пак там, л. 286 (изказване на Ил. Бешков). За първи път речта на художника Ил. Бешков пред
Народния съд (1945) се представя пред широката читателска аудитория от Б. Дeлчев, която той пази
в личния си архив. Публикува я под заглавие „Тия, които се надсмиват над другите…“ (Отечествен
фронт, 1. ІІ. 1975).
54 Осъдените карикатури са издирвани в над 60 ежедневника в страната и в пълното течение на
вестниците от новоосвободените земи (1941–1944).
55 Каменова, А. Ал. Добринов. – Беседа, бр.15, 15. ІV. 1936; Танев, Ст. Цит. съч., с. 307.
56 АМВР, дело № 157, VІ състав, л. 230–231 (защитник Д. Казасов).
57 Пак там, л. 372 (заключителна реч на народния обвинител Ст. Величков).
58 Пак там, л. 372.
59 Тенев, Ст. Отворени писма.., 343–348.
60 Пак там, с. 183, 227, 305–308, 369.
61 С-ски, Й. Съветската свобода за карикатурата. – Дневник, бр. 13017, 28. V. 1943.
Як цитувати
Златева, А. (1). Осъдените карикатури. Художниците пред VI състав на Народния съд (1945). Дриновський збірник, 4. вилучено із https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/791
Розділ
Статті
