ВОЙНА ИЛИ МОДЕРНИЗАЦИЯ: БАЛКАНСКИЕ ВОЙНЫ 1912–1913 гг. В ИСТОРИИ БОЛГАРИИ
Анотація
ВОЙНА ИЛИ МОДЕРНИЗАЦИЯ: БАЛКАНСКИЕ ВОЙНЗавантаження
##plugins.generic.usageStats.noStats##
Посилання
1 Влахов-Мицов, Ст. Владетели в примка. Книга за княз Батенберг, цар Фердинанд и цар Борис III.
С., 1992, 11–12.
2 Илчев, И. Митът за Санстефанска България като «свещена» крава» на българския патриотизъм. –
История, 1995, № 6, с. 58.
3 Петков, П. Съдбата на българския възрожденски идеал (бележки върху развитието на идеите за
държавно устройство и политическото управление и реализацията им през XIX и ХХ в. – В: Двадесети-
ят век. Опит за равносметка. С., 2003, с. 127.
4 Влахов-Мицов, Ст. Указ. соч., с. 62.
5 См.: Панкратов, С. А. Модернизация как исторический феномен. Учебно-методологическое по-
собие. Волгоград, 1999, с.10.
6 Янчулев, М. Септември 1918 – септември 1944. – В: Научен архив на Българската академия на
науките. Сб. IV, а.е. 194, ч. 1, с. 71. – Воспоминания секретаря А. Ляпчева.
7 Рыбаченок, И. С. Коренные интересы России в представлениях ее государственных деятелей,
дипломатов и военных в конце XIX – начале XX в. – В: Геополитические факторы во внешней политике
России: вторая половина XVI – начала ХХ в. К 100-летию акад. А. Л. Нарочницкого. М., 2007, с. 303.
8 Витте, С. Ю. Всеподданнейшая записка. – В: Коренные интересы России глазами ее государ-
ственных деятелей, дипломатов, военных и публицистов. Документальная публикация. Составитель
И. С. Рыбаченок. М., 2004, с. 79.
9 История внешней политики России. Конец XIX – начало ХХ в. От русско-французского союза до
Октябрьской революции. М., 1997, 77–78.
10 Там же, с. 59.
11 Рыбаченок, И. С. Указ. соч., с. 292.
12 История внешней политики России.., с. 64.
13 Игнатьев, А. В. Внешняя политика России. 1907–1914 гг. Тенденции. Люди. События. М., 2000, с. 38.
14 Кострикова, Е. Г. Русские политики, публицисты и общественные деятели о геополитических
интересах России в начале ХХ в. – В: Геополитические факторы.., с. 321.
15 Гачев, Г. Космогония Балкан. – В: В поисках «балканского» на Балканах. Тезисы и материалы
симпозиума. М., 1999, с. 64.
16 Елдъров, Св. «Голямото разочарование»: България и въстанието. – В: Илинденско-Преображен-
ското въстание: връх в освободителните борби на българите. С., 2005, с. 178.
17 Димитров, А. Илинденско-Преображенското въстание като знак за българската историческа при-
емственост. – В: Илинденско-Преображенското въстание .., с. 52.
18 Рудометоф, В., Ст. Николов. Корените на балканския политически модел: пагубно съчетание
между национализъм и слаборазвитост. – Социологически проблеми, 1999, № 3–4, с. 148.
19 Пантев, А. Едиповият комплекс на модернизацията. – Понеделник, 2007, № 7–8, с. 69.
20 Рудометоф, В., Ст. Николов. Указ. соч., с. 149.
21 Мишкова, Д. Европейски идеи и институции в политическата система на България. 1878–1914. –
В: Модерният историк. Въображение, информираност, поколения. С., 1999, с. 20.
22 Баева, И. Аграризмът като идеология на селските движения в България и Полша до Втората све-
товна война. – В: Годишник на Софийския университет. Исторически факултет. Т. 84–85. С., 1992, с. 183.
23 Маркова, М. Динамика на селската култура в Кюстендилско през ХХ век. – В: Известия на исто-
рически музей. Т. 11. Кюстендил, 2004, с. 368.
24 Зундхаусен, Х. От предкапитализма към ранен капитализъм: Трансформация на селото и селско-
то стопанство на Балканите от ХІХ в. до Втората светова война. – Български фолклор, 1994, № 3–4, с. 11.
25 Янчев, В. Войската и гражданските власти. 1878–1912. – В: Модерна България .., с. 83.
26 Там же, с. 67.
27 Мишев, Р. Военно обучение и специализация на български офицери в Русия в началото на
ХХ в. – В: Летопис на дружбата. Т. 8. С., 1981, с. 335.
28 Даскалов, Р. Българското общество. 1878–1939. Т. 1. С., 2005, 122–123.
29 Там же, с. 123.
30 Зафиров, Д. Българската армия – монархически и републикански образ. – Исторически преглед,
2002, № 1–2, 195–196.
31 Даскалов, Р. Указ. соч., 124–125.
32 Стоилов, П., М. Йонов, Л. Петров. Българската армия като институция. 1878–1944. – В: Бълга-
рия 1300. Институции и държавна традиция. Доклади на ІІІ конгрес на Българското историческо друже-
ство. С., 1981, с. 374, 377.
33 Даскалов, Р. Указ. соч., с. 126.
34 Там же.
35 Марков, Г. България и Балканският съюз срещу Османската империя. 1912–1913. С., 1989, с. 19.
36 Мишев, Р. Указ. соч., с. 346.
37 Фичев, И. Балканската война. Преживелици, бележки и документи. С., 1940, 72–73.
38 Марков, Г. Поуки от Балканските войни 1912–1913 гг. – Военноисторически сборник, 2003, № 1, с. 24.
39 Там же, 26–27.
40 Марков, Г. Българското крушение 1913. С., 1991, с. 62.
41 Марков, Г. България и Балканският съюз .., с. 17.
42 Матошич, Й. Кървава България. С., 1991, с. 40.
43 Цит. по: Христов, Хр. Александър Стамболийски в новата и най-новата история на България. –
В: Александър Стамболийски. Живот, дело, завети. С., 1980, с. 29.
44 Тодорова, Цв. Политическите партии, властта и държавата в идеологията на Александър Стам-
болийски. – В: Александър Стамболийски.., с. 118.
45 Цит. по: Бел, Дж. Д. Александър Стамболийски и БЗНС. 1899–1923 (Перевод с англ.). С., 1993,
100–101.
46 Там же, с. 101.
47 Христов, Хр. Указ. соч., 29–30.
48 Тодорова, Цв. Указ. соч., с. 118.
49 Бел, Дж. Д. Указ. соч., с. 100.
50 Гочев, М. Варненска окръжна земеделска дружба. С., 1978, 51–52.
51 Бел, Дж. Указ. соч., с. 102.
52 Христов, Хр. Указ. соч., 31–32.
53 Топенчаров, В. Българската журналистика. 1903–1917. С., 1981, с. 176.
54 Кьорчев, Д. Време на надежди и катастрофи. 1905–1919 (Дневници и политически студии). Съст.
Илия П. Пасков. С., 1994, с. 142.
55 Димитров, А. Указ. соч., с. 54. Эти слова автора относятся к событиям 1903 г., но так как тог-
дашние обстоятельства были во многом повторены в 1912 г., считаю полезным напомнить о них, говоря
о кануне Первой Балканской войны.
56 Марков, Г. Поуки от Балканските войни 1912–1913 гг. .., с. 25.
57 Там же.
58 Илчев, И. България и Антанта през Първата световна война. С., 1990, 6–7.
59 Etudes historiques. Т. 4. Sofi a, 1968.
60 Даскалов, Р. Указ. соч., с. 184.
61Анчев, П. Разумът в българската история. Опит за теория на България. С., 2005, с. 227, 234
С., 1992, 11–12.
2 Илчев, И. Митът за Санстефанска България като «свещена» крава» на българския патриотизъм. –
История, 1995, № 6, с. 58.
3 Петков, П. Съдбата на българския възрожденски идеал (бележки върху развитието на идеите за
държавно устройство и политическото управление и реализацията им през XIX и ХХ в. – В: Двадесети-
ят век. Опит за равносметка. С., 2003, с. 127.
4 Влахов-Мицов, Ст. Указ. соч., с. 62.
5 См.: Панкратов, С. А. Модернизация как исторический феномен. Учебно-методологическое по-
собие. Волгоград, 1999, с.10.
6 Янчулев, М. Септември 1918 – септември 1944. – В: Научен архив на Българската академия на
науките. Сб. IV, а.е. 194, ч. 1, с. 71. – Воспоминания секретаря А. Ляпчева.
7 Рыбаченок, И. С. Коренные интересы России в представлениях ее государственных деятелей,
дипломатов и военных в конце XIX – начале XX в. – В: Геополитические факторы во внешней политике
России: вторая половина XVI – начала ХХ в. К 100-летию акад. А. Л. Нарочницкого. М., 2007, с. 303.
8 Витте, С. Ю. Всеподданнейшая записка. – В: Коренные интересы России глазами ее государ-
ственных деятелей, дипломатов, военных и публицистов. Документальная публикация. Составитель
И. С. Рыбаченок. М., 2004, с. 79.
9 История внешней политики России. Конец XIX – начало ХХ в. От русско-французского союза до
Октябрьской революции. М., 1997, 77–78.
10 Там же, с. 59.
11 Рыбаченок, И. С. Указ. соч., с. 292.
12 История внешней политики России.., с. 64.
13 Игнатьев, А. В. Внешняя политика России. 1907–1914 гг. Тенденции. Люди. События. М., 2000, с. 38.
14 Кострикова, Е. Г. Русские политики, публицисты и общественные деятели о геополитических
интересах России в начале ХХ в. – В: Геополитические факторы.., с. 321.
15 Гачев, Г. Космогония Балкан. – В: В поисках «балканского» на Балканах. Тезисы и материалы
симпозиума. М., 1999, с. 64.
16 Елдъров, Св. «Голямото разочарование»: България и въстанието. – В: Илинденско-Преображен-
ското въстание: връх в освободителните борби на българите. С., 2005, с. 178.
17 Димитров, А. Илинденско-Преображенското въстание като знак за българската историческа при-
емственост. – В: Илинденско-Преображенското въстание .., с. 52.
18 Рудометоф, В., Ст. Николов. Корените на балканския политически модел: пагубно съчетание
между национализъм и слаборазвитост. – Социологически проблеми, 1999, № 3–4, с. 148.
19 Пантев, А. Едиповият комплекс на модернизацията. – Понеделник, 2007, № 7–8, с. 69.
20 Рудометоф, В., Ст. Николов. Указ. соч., с. 149.
21 Мишкова, Д. Европейски идеи и институции в политическата система на България. 1878–1914. –
В: Модерният историк. Въображение, информираност, поколения. С., 1999, с. 20.
22 Баева, И. Аграризмът като идеология на селските движения в България и Полша до Втората све-
товна война. – В: Годишник на Софийския университет. Исторически факултет. Т. 84–85. С., 1992, с. 183.
23 Маркова, М. Динамика на селската култура в Кюстендилско през ХХ век. – В: Известия на исто-
рически музей. Т. 11. Кюстендил, 2004, с. 368.
24 Зундхаусен, Х. От предкапитализма към ранен капитализъм: Трансформация на селото и селско-
то стопанство на Балканите от ХІХ в. до Втората светова война. – Български фолклор, 1994, № 3–4, с. 11.
25 Янчев, В. Войската и гражданските власти. 1878–1912. – В: Модерна България .., с. 83.
26 Там же, с. 67.
27 Мишев, Р. Военно обучение и специализация на български офицери в Русия в началото на
ХХ в. – В: Летопис на дружбата. Т. 8. С., 1981, с. 335.
28 Даскалов, Р. Българското общество. 1878–1939. Т. 1. С., 2005, 122–123.
29 Там же, с. 123.
30 Зафиров, Д. Българската армия – монархически и републикански образ. – Исторически преглед,
2002, № 1–2, 195–196.
31 Даскалов, Р. Указ. соч., 124–125.
32 Стоилов, П., М. Йонов, Л. Петров. Българската армия като институция. 1878–1944. – В: Бълга-
рия 1300. Институции и държавна традиция. Доклади на ІІІ конгрес на Българското историческо друже-
ство. С., 1981, с. 374, 377.
33 Даскалов, Р. Указ. соч., с. 126.
34 Там же.
35 Марков, Г. България и Балканският съюз срещу Османската империя. 1912–1913. С., 1989, с. 19.
36 Мишев, Р. Указ. соч., с. 346.
37 Фичев, И. Балканската война. Преживелици, бележки и документи. С., 1940, 72–73.
38 Марков, Г. Поуки от Балканските войни 1912–1913 гг. – Военноисторически сборник, 2003, № 1, с. 24.
39 Там же, 26–27.
40 Марков, Г. Българското крушение 1913. С., 1991, с. 62.
41 Марков, Г. България и Балканският съюз .., с. 17.
42 Матошич, Й. Кървава България. С., 1991, с. 40.
43 Цит. по: Христов, Хр. Александър Стамболийски в новата и най-новата история на България. –
В: Александър Стамболийски. Живот, дело, завети. С., 1980, с. 29.
44 Тодорова, Цв. Политическите партии, властта и държавата в идеологията на Александър Стам-
болийски. – В: Александър Стамболийски.., с. 118.
45 Цит. по: Бел, Дж. Д. Александър Стамболийски и БЗНС. 1899–1923 (Перевод с англ.). С., 1993,
100–101.
46 Там же, с. 101.
47 Христов, Хр. Указ. соч., 29–30.
48 Тодорова, Цв. Указ. соч., с. 118.
49 Бел, Дж. Д. Указ. соч., с. 100.
50 Гочев, М. Варненска окръжна земеделска дружба. С., 1978, 51–52.
51 Бел, Дж. Указ. соч., с. 102.
52 Христов, Хр. Указ. соч., 31–32.
53 Топенчаров, В. Българската журналистика. 1903–1917. С., 1981, с. 176.
54 Кьорчев, Д. Време на надежди и катастрофи. 1905–1919 (Дневници и политически студии). Съст.
Илия П. Пасков. С., 1994, с. 142.
55 Димитров, А. Указ. соч., с. 54. Эти слова автора относятся к событиям 1903 г., но так как тог-
дашние обстоятельства были во многом повторены в 1912 г., считаю полезным напомнить о них, говоря
о кануне Первой Балканской войны.
56 Марков, Г. Поуки от Балканските войни 1912–1913 гг. .., с. 25.
57 Там же.
58 Илчев, И. България и Антанта през Първата световна война. С., 1990, 6–7.
59 Etudes historiques. Т. 4. Sofi a, 1968.
60 Даскалов, Р. Указ. соч., с. 184.
61Анчев, П. Разумът в българската история. Опит за теория на България. С., 2005, с. 227, 234
Як цитувати
Гришина, Р. (1). ВОЙНА ИЛИ МОДЕРНИЗАЦИЯ: БАЛКАНСКИЕ ВОЙНЫ 1912–1913 гг. В ИСТОРИИ БОЛГАРИИ. Дриновський збірник, 4. вилучено із https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/783
Розділ
Статті
