За периодизацията на новата история на България
Анотація
За периодизациятЗавантаження
##plugins.generic.usageStats.noStats##
Посилання
1 Паскалева, В. Предпоставки и наченки на Ранното българско възраждане. – Исторически преглед,
1978, кн. 2, 83–98; Генчев, Н. Българско възраждане. III изд. С., 1988, с. 7.
2 Грънчаров, Ст. Балканският свят. С., 2001, 533–540.
3 За приложимостта на понятието „Българско възраждане“ и други терминологични и принципни
уточнения в: Петков, П. Ст. За горната хронологическа граница и за понятието „Българско възражда-
не“. – История, 2001, № 2–3, 55–67; Фило-фобският комплекс, или за главното и второстепенното в бъл-
гарската външнополитическа ориентация през ХIХ век. – Участие, 1996, № 3–4, 7–9; За „демократизма“
на българите. – Епохи, 1999, кн. 1–2, 85–104; Отново по въпроса за партиите в България след Освобож-
дението. – В: Другият в историята. Сборник материали от научна конференция 7–9 май 1992. (Под ред.
на проф. П. Ангелов и проф. М. Лалков). Кюстендил, 1996, 82–98; За ползата от историята днес. – Наука,
год. ХI, 2001, кн. 6, 51–54. Същите статии в книгите ми: Петков, П. Ст. Историята като полифония. Из-
следвания по нова история на България (От Българската завера 1835 г. до Крайовския договор 1940 г.).
В. Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2005, с. 41 и сл.; Преди сто и повече години. Изследвания
и очерци по нова история на България. В. Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2009, с. 86 и сл.
4 История на България. Т. 8. България 1903–1918. Културно развитие 1878–1918. С., БАН, 1999.
5 Даскалов, Р. Как се мисли Българското възраждане. С., 2002, 159–160.
6 Петков, П. Ст. За горната хронологическа граница.., 55–67.
7 История на България, Т. 6. С., БАН, 1987, с. 21.
8 Пак там, с. 467, 476.
9 История на България, Т. 7. С., БАН, 1991, с. 13, 23 и сл.
10 Генчев, Н. Българско възраждане. III изд. С., 1988, 7–8.
11 История на България в три тома. Т. 2. С., 1999, 293–295.
12 Гаврилова, Р. Векът на българското духовно възраждане. С., 1992, с. 94.
13 История на България през погледа на историците Иван Божилов, Вера Мутафчиева, Константин
Косев, Андрей Пантев, Стойчо Грънчаров. С., 1993, 380–381.
14 Пак там, с. 387, 403.
15 Пак там, с. 408, 410, 412.
16 Лазаров, Ив., Пл. Павлов, Ив. Тютюнджиев, М. Палангурски. Кратка история на българския
народ. С., 1993, 177–178.
17 Пак там, 179–181.
18 Цветков, Пл. България и Балканите от най-стари времена до наши дни. Т. 2. Съвременна Бълга-
рия. С., 1996, 39–45.
19 Пак там, с. 48.
20 Митев, Пл. Българското възраждане. Лекционен курс. С., 1999, 9–10.
21 Стоянов, Ив. История на Българското възраждане. В. Търново, 1999, с. 45.
22 История на България за 11 клас на средните общообразователни училища. С., „Анубис“, 1999,
с. 240.
23 Пак там, с. 252.
24 История на България за 11 клас на средните общообразователни училища. С., „Просвета“,1999, 10–11.
25 Пак там, с. 267.
26 История на България за 11 клас на средните общообразователни училища. С., „Отворено обще-
ство“,1996; С., „Планета 3“,1999, 6–7.
27 Пак там, с. 252.
28 Пак там, с. 253.
29 Пак там, 272–275.
30 История и цивилизация. Учебник за задължителна и профилирана подготовка за единайсети
клас. С., „Кръгозор“, 2002, с. 234. (Автор на урок № 41 „Възстановяване на българската държава. Руско-
турската война 1877–1878 г.“ е Петко Ст. Петков).
31 Петков, П. Ст. Българският проект за конституция от 1879 г. (Към историята на идеите за иде-
ите за политическо управление през 70-те години на ХIХ в.). – Истор. преглед, 2000, кн. 3–4, 56–77.
32 Дневници на Народното събрание. Търново, 1879, с. 91.
33 Стателова, Е. Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура. С., 1983.
34 Извори за историята на Добруджа 1878–1919. Т. 1. Съст.: Ж. Попов, К. Пенчиков, П. Тодоров.
С., 1992, док. № 10 (Из Санстефанския прелиминарен мирен договор, чл. 19 а), 20–21.
35 Петков, П. Ст. Българската православна църква и откъсването на Северна Добруджа от диоцеза
на Екзархията (1877–1879). – В: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. 7.
В. Търново, 2000, 343–356.
36 Дойнов, Д. Кресненско-Разложкото въстание 1878–1879. С., БАН, 1979.
37 Неслучайно в емигрантските вестници от 1876–1877 г. се прокарва идеята за „начало на Българ-
ското възраждане“ заради превръщането на българския въпрос в централен за Великите сили и пред-
стоящото начало на Руско-турската война. – Български глас, бр. 46, 30. IV. 1877; г. II, бр. 9, 13. VIII.
1877; Петков, П. Ст. Идеи за държавно устройство и управление в българското общество 1856–1879 г.
В. Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2003, 75–89.
38 Тук ще отделя няколко реда на заядливата бележка в иначе интересната книга на Р. Даскалов
„Как се мисли Българското възраждане“ (С., 2002, с. 155, 163), издаваща неоправданото високомерно-
пренебрежително отношение на автора към тезата ми за горната хронологическа граница на преддър-
жавната нова история, която той неаргументирано заклеймява като „формалистичен опит“. Вместо да
коментира принципния въпрос, поставен от мен, Р. Даскалов го обявява за „дреболия“ и ярко демон-
стрира нежеланието си да прочете и осмисли целия текст – той пламенно ме критикува, задето съм
пледирал горната граница да е свързана с „възцаряването на Батенберг“, с което показва, че не пози не разбира идеята ми, а и пренебрегва много съществени подробности от българската история (напри-
мер тази, че български княз Батенберг няма, първият княз на България е Александър I). В същата част
от книгата си той за жалост показва, че не познава или поне не цитира коректно творчеството на проф.
Н. Генчев, на чиято памет е посветил изследването си: на с. 156 Р. Даскалов твърди, че „някои (напр.
Н. Генчев) правят уговорката, че в останалата извън пределите на новообразуваната държава област
Македония Възраждането продължило до Първата световна война...“, а на цитираните от него с. 7–8
от „Българско възраждане“ Н. Генчев изброява много повече области – „Македония, Източна и Егейска
Тракия, Северна Добруджа и Западните покрайнини“ – виж тук, бел. 10.
39 История на България. От древността до наши дни. Учебник за 11 клас. С., Изд. „Планета 3“,
2001, с. 257.
40 История на България за 11 клас на средните общообразователни училища. С., „Отворено обще-
ство“, 1996; С., „Планета 3“, 1999, с. 4; История на България за 11 клас на средните общообразователни
училища. С., „Просвета“, 1996, с. 11.
41 История на България за 11 клас на средните общообразователни училища. С., „Просвета“, 1996,
269–460; История на България за 11 клас на средните общообразователни училища. С., Изд. „Ану-
бис“,1996, 252–360.
42 История и цивилизация.., С., „Кръгозор“, 2002, 249–350.
43 История и цивилизация за 11 клас. Задължителна подготовка. В. Търново, Изд. „Слово“, 2001,
215–357.
44 История и цивилизация 11 клас. Задължителна подготовка. С., Изд. Анубис, 2001, 217–228.
В учебника за профилирана подготовка на същото издателство новата и съвременната българска ис-
тория също са обединени в един раздел, но с оглед специализиращото предназначение на текстовете
и стремежът да се разгледат по-големи периоди този подход в значителна степен е оправдан. – История
и цивилизация 11 клас. Профилирана подготовка. С., Изд. „Анубис“, 2001, 57–80.
45 Петков, П. Ст. Съдбата на българския възрожденски идеал. – В: Двадесетият век. Опит за
равносметка. Сборник с доклади от българо-германска конференция, проведена на 3–4 март 2000 г.
С., 2003, 127–138.
46 Цветков, Пл., Н. Поппетров. Към типологията на политическото развитие на България през
30-те години. – Истор. преглед, 1990, кн. 2, 63–78.
47 Твърде смущаващо е, че три периодизационни начала в новата и най-новата история на България
по сега действащата периодизационна схема са поставени в зависимост от чужди военни окупации на
България: началото на новата история е свързано с Руско-турската война (1877–1878) и последвалата
я руска окупация на българските земи, неточно и неясно наричана „Временно руско управление“; на-
чалото на един от вътрешните етапи в новата българска история е свързано с края на участието на Бъл-
гария в Първата световна война, фактически настъпил със Солунското примирие от септември 1918 г.,
предвиждащо чужда военна окупация на страната; началото на най-новата история на България – есента
на 1944 г. – също е свързано с външна военна окупация, все едно как е представена и как се посреща
в обществото. В този смисъл изглежда закономерно, макар и да е необосновано (и в конкретноистори-
чески, и в сравнителен план), че в последния том 8 от многотомната академична История на България
изложението приключва със Солунското примирие (септември 1918 г.) и нито дума не се споменава за
окончателния документ, регламентиращ края на войната – Ньойския договор от 27. ХI. 1919 г. – История
на България. БАН. Т. 8. С., 1999, 325–328. Ако се приложи аналогичен критерий, краят на Възражда-
нето трябва да се свързва с Одринското примирие (19/31.I.1878), а не със Санстефанския (виртуален)
или с Берлинския (окончателен) мирен договор. Впрочем именно по силата на Одринското примирие
за първи път Османската империя приема предстоящото създаване на Княжество България в граници,
не по-малки от начертаните на Цариградската конференция на Великите сили от 1876 г. – Петков, П.
Ст. Съдбата на българския възрожденски идеал.., 136–138
1978, кн. 2, 83–98; Генчев, Н. Българско възраждане. III изд. С., 1988, с. 7.
2 Грънчаров, Ст. Балканският свят. С., 2001, 533–540.
3 За приложимостта на понятието „Българско възраждане“ и други терминологични и принципни
уточнения в: Петков, П. Ст. За горната хронологическа граница и за понятието „Българско възражда-
не“. – История, 2001, № 2–3, 55–67; Фило-фобският комплекс, или за главното и второстепенното в бъл-
гарската външнополитическа ориентация през ХIХ век. – Участие, 1996, № 3–4, 7–9; За „демократизма“
на българите. – Епохи, 1999, кн. 1–2, 85–104; Отново по въпроса за партиите в България след Освобож-
дението. – В: Другият в историята. Сборник материали от научна конференция 7–9 май 1992. (Под ред.
на проф. П. Ангелов и проф. М. Лалков). Кюстендил, 1996, 82–98; За ползата от историята днес. – Наука,
год. ХI, 2001, кн. 6, 51–54. Същите статии в книгите ми: Петков, П. Ст. Историята като полифония. Из-
следвания по нова история на България (От Българската завера 1835 г. до Крайовския договор 1940 г.).
В. Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2005, с. 41 и сл.; Преди сто и повече години. Изследвания
и очерци по нова история на България. В. Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2009, с. 86 и сл.
4 История на България. Т. 8. България 1903–1918. Културно развитие 1878–1918. С., БАН, 1999.
5 Даскалов, Р. Как се мисли Българското възраждане. С., 2002, 159–160.
6 Петков, П. Ст. За горната хронологическа граница.., 55–67.
7 История на България, Т. 6. С., БАН, 1987, с. 21.
8 Пак там, с. 467, 476.
9 История на България, Т. 7. С., БАН, 1991, с. 13, 23 и сл.
10 Генчев, Н. Българско възраждане. III изд. С., 1988, 7–8.
11 История на България в три тома. Т. 2. С., 1999, 293–295.
12 Гаврилова, Р. Векът на българското духовно възраждане. С., 1992, с. 94.
13 История на България през погледа на историците Иван Божилов, Вера Мутафчиева, Константин
Косев, Андрей Пантев, Стойчо Грънчаров. С., 1993, 380–381.
14 Пак там, с. 387, 403.
15 Пак там, с. 408, 410, 412.
16 Лазаров, Ив., Пл. Павлов, Ив. Тютюнджиев, М. Палангурски. Кратка история на българския
народ. С., 1993, 177–178.
17 Пак там, 179–181.
18 Цветков, Пл. България и Балканите от най-стари времена до наши дни. Т. 2. Съвременна Бълга-
рия. С., 1996, 39–45.
19 Пак там, с. 48.
20 Митев, Пл. Българското възраждане. Лекционен курс. С., 1999, 9–10.
21 Стоянов, Ив. История на Българското възраждане. В. Търново, 1999, с. 45.
22 История на България за 11 клас на средните общообразователни училища. С., „Анубис“, 1999,
с. 240.
23 Пак там, с. 252.
24 История на България за 11 клас на средните общообразователни училища. С., „Просвета“,1999, 10–11.
25 Пак там, с. 267.
26 История на България за 11 клас на средните общообразователни училища. С., „Отворено обще-
ство“,1996; С., „Планета 3“,1999, 6–7.
27 Пак там, с. 252.
28 Пак там, с. 253.
29 Пак там, 272–275.
30 История и цивилизация. Учебник за задължителна и профилирана подготовка за единайсети
клас. С., „Кръгозор“, 2002, с. 234. (Автор на урок № 41 „Възстановяване на българската държава. Руско-
турската война 1877–1878 г.“ е Петко Ст. Петков).
31 Петков, П. Ст. Българският проект за конституция от 1879 г. (Към историята на идеите за иде-
ите за политическо управление през 70-те години на ХIХ в.). – Истор. преглед, 2000, кн. 3–4, 56–77.
32 Дневници на Народното събрание. Търново, 1879, с. 91.
33 Стателова, Е. Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура. С., 1983.
34 Извори за историята на Добруджа 1878–1919. Т. 1. Съст.: Ж. Попов, К. Пенчиков, П. Тодоров.
С., 1992, док. № 10 (Из Санстефанския прелиминарен мирен договор, чл. 19 а), 20–21.
35 Петков, П. Ст. Българската православна църква и откъсването на Северна Добруджа от диоцеза
на Екзархията (1877–1879). – В: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. 7.
В. Търново, 2000, 343–356.
36 Дойнов, Д. Кресненско-Разложкото въстание 1878–1879. С., БАН, 1979.
37 Неслучайно в емигрантските вестници от 1876–1877 г. се прокарва идеята за „начало на Българ-
ското възраждане“ заради превръщането на българския въпрос в централен за Великите сили и пред-
стоящото начало на Руско-турската война. – Български глас, бр. 46, 30. IV. 1877; г. II, бр. 9, 13. VIII.
1877; Петков, П. Ст. Идеи за държавно устройство и управление в българското общество 1856–1879 г.
В. Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2003, 75–89.
38 Тук ще отделя няколко реда на заядливата бележка в иначе интересната книга на Р. Даскалов
„Как се мисли Българското възраждане“ (С., 2002, с. 155, 163), издаваща неоправданото високомерно-
пренебрежително отношение на автора към тезата ми за горната хронологическа граница на преддър-
жавната нова история, която той неаргументирано заклеймява като „формалистичен опит“. Вместо да
коментира принципния въпрос, поставен от мен, Р. Даскалов го обявява за „дреболия“ и ярко демон-
стрира нежеланието си да прочете и осмисли целия текст – той пламенно ме критикува, задето съм
пледирал горната граница да е свързана с „възцаряването на Батенберг“, с което показва, че не пози не разбира идеята ми, а и пренебрегва много съществени подробности от българската история (напри-
мер тази, че български княз Батенберг няма, първият княз на България е Александър I). В същата част
от книгата си той за жалост показва, че не познава или поне не цитира коректно творчеството на проф.
Н. Генчев, на чиято памет е посветил изследването си: на с. 156 Р. Даскалов твърди, че „някои (напр.
Н. Генчев) правят уговорката, че в останалата извън пределите на новообразуваната държава област
Македония Възраждането продължило до Първата световна война...“, а на цитираните от него с. 7–8
от „Българско възраждане“ Н. Генчев изброява много повече области – „Македония, Източна и Егейска
Тракия, Северна Добруджа и Западните покрайнини“ – виж тук, бел. 10.
39 История на България. От древността до наши дни. Учебник за 11 клас. С., Изд. „Планета 3“,
2001, с. 257.
40 История на България за 11 клас на средните общообразователни училища. С., „Отворено обще-
ство“, 1996; С., „Планета 3“, 1999, с. 4; История на България за 11 клас на средните общообразователни
училища. С., „Просвета“, 1996, с. 11.
41 История на България за 11 клас на средните общообразователни училища. С., „Просвета“, 1996,
269–460; История на България за 11 клас на средните общообразователни училища. С., Изд. „Ану-
бис“,1996, 252–360.
42 История и цивилизация.., С., „Кръгозор“, 2002, 249–350.
43 История и цивилизация за 11 клас. Задължителна подготовка. В. Търново, Изд. „Слово“, 2001,
215–357.
44 История и цивилизация 11 клас. Задължителна подготовка. С., Изд. Анубис, 2001, 217–228.
В учебника за профилирана подготовка на същото издателство новата и съвременната българска ис-
тория също са обединени в един раздел, но с оглед специализиращото предназначение на текстовете
и стремежът да се разгледат по-големи периоди този подход в значителна степен е оправдан. – История
и цивилизация 11 клас. Профилирана подготовка. С., Изд. „Анубис“, 2001, 57–80.
45 Петков, П. Ст. Съдбата на българския възрожденски идеал. – В: Двадесетият век. Опит за
равносметка. Сборник с доклади от българо-германска конференция, проведена на 3–4 март 2000 г.
С., 2003, 127–138.
46 Цветков, Пл., Н. Поппетров. Към типологията на политическото развитие на България през
30-те години. – Истор. преглед, 1990, кн. 2, 63–78.
47 Твърде смущаващо е, че три периодизационни начала в новата и най-новата история на България
по сега действащата периодизационна схема са поставени в зависимост от чужди военни окупации на
България: началото на новата история е свързано с Руско-турската война (1877–1878) и последвалата
я руска окупация на българските земи, неточно и неясно наричана „Временно руско управление“; на-
чалото на един от вътрешните етапи в новата българска история е свързано с края на участието на Бъл-
гария в Първата световна война, фактически настъпил със Солунското примирие от септември 1918 г.,
предвиждащо чужда военна окупация на страната; началото на най-новата история на България – есента
на 1944 г. – също е свързано с външна военна окупация, все едно как е представена и как се посреща
в обществото. В този смисъл изглежда закономерно, макар и да е необосновано (и в конкретноистори-
чески, и в сравнителен план), че в последния том 8 от многотомната академична История на България
изложението приключва със Солунското примирие (септември 1918 г.) и нито дума не се споменава за
окончателния документ, регламентиращ края на войната – Ньойския договор от 27. ХI. 1919 г. – История
на България. БАН. Т. 8. С., 1999, 325–328. Ако се приложи аналогичен критерий, краят на Възражда-
нето трябва да се свързва с Одринското примирие (19/31.I.1878), а не със Санстефанския (виртуален)
или с Берлинския (окончателен) мирен договор. Впрочем именно по силата на Одринското примирие
за първи път Османската империя приема предстоящото създаване на Княжество България в граници,
не по-малки от начертаните на Цариградската конференция на Великите сили от 1876 г. – Петков, П.
Ст. Съдбата на българския възрожденски идеал.., 136–138
Як цитувати
Петков, П. (1). За периодизацията на новата история на България. Дриновський збірник, 4. вилучено із https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/779
Розділ
Статті
