Руските славянски комитети и идеята за общ «славяно- руски език»
Анотація
Руските славянскиЗавантаження
##plugins.generic.usageStats.noStats##
Посилання
1 Никитин, С. А. Славянские комитеты в России в 1858–1876 годах. М., 1960; Генов, Ц. Славянските
комитети в Русия и българското освободително дело (1858–1878). С., 1986; Стоянов, И. Славянските ко-
митети и българското освободително движение след Априлското въстание. С., 1992; Стателова, Е. Майор
Коста Паница. – Военноисторически сборник, 1996, кн. 4, 5; Тонев, В. Александър В. Рачински и учебното
дело в България след Кримската война. – В кн.: В памет на академик Михаил Димитров. С., 1974; Цимба-
ев, Н. И. Речь И. С. Аксакова о Берлинском конгрессе и закрытие Московского славянского общества. –
В кн.: Россия и Восточный кризис 70-х годов ХІХ в. М., 1981, 184–193; Гилфердинг, А. Ф. Ответ греку по
болгарским делам. СПб., 1860; Радев, С. Строителите на съвременна България. Т. 2. С., 1990.
2 Попов, Н. А. Краткий отчет о десятилетней деятельности (1858–1868) Славянского благотвори-
тельного комитета в Москве. Вып. І. М., 1871, с. 1.
3 Пак там, 2–4, с. 5, 10.
4 Устав Московского славянского благотворительного комитета. М., 1877, 1–3.
5 Попов, Н. А. Цит. съч., с. 5.
6 Гилфердинг, А. Ф. Цит. съч.
7 Государственный архив Российской Федерации (ГАРФ), ф. 730 (Н. П. Игнатиев), оп. 1, ед. хр.
528, л. 1–3.
8 Пак там, ед. хр. 1004, л. 1, л. 1 о. с.
9 Пак там, ед. хр. 1006, л. 1–3 о. с.
10 Андреев, А. Пансионът на Т. Минков, връзките му с московските славянофили и българската еми-
грация. – В: Българите в Северното Причерноморие. Т. 7. Велико Търново, 2000, 311–319. За българите, по-
лучили образование в Русия вж. по-подробно: Генчев, Н. Българска възрожденска интелигенция. С., 1991.
11 По-подробно вж.: Стоилова, Т. Ябълката на раздора в руско-турските отношения през 60-те го-
дини на ХVІІІ век. С., 1995.
12 Андреев, А. Православната идея, славянската идея, българите и Балканите. – В: България, бълга-
рите и техните съседи през вековете. Велико Търново, 2001, 454–467.
13 По-подробно: Киселков, В. С. Софроний Врачански. Живот и творчество. С., 1963.
14 Данилевский, Н. Я. Россия и Европа (Взгляд на культурные и политические отношения Славян-
ского мира к Германо-Романскому). М., 2003, 388–392.
15 Пак там, 354–382.
16 ГАРФ, ф. 1750 (Московский славянский благотворительный комитет), оп. 1, ед. хр. 262, л. 1, 1
о. с. – л. 2.
17 Пак там, л. 2 о. с. – л. 3 о. с.
18 Пак там, л. 5–6, 10.
19 ГАРФ, ф. 1750, оп. 1, ед. хр. 64, л. 9–10.
20 Пак там, ед. хр. 76, л. 72.
21 Пак там, л. 73.
22 Проф. граф С. С. Уваров е министър на просвещението и председател на Руската академия на на-
уките. Теорията за официалната народност се приписва на него, но фактически той стои начело на екип
от учени, които изработват казионната идея. Вж.: Андреев, А. Руски политически идеи – приемственост
и конфронтация. – В: Предизвикателствата на ХХІ век – предизвикателства на съвременния цивилизо-
ван диалог. Варна, 2004, 129–139; речта на ген. А. Киреев в: ГАРФ, ф. 730 (Н. П. Игнатиев), оп. 1, ед. хр.
1997, л. 1–2; Володимиров, В. М. Всеславянский съезд и всеславянская лига. СПб., 1907.
23 ГАРФ, ф. 1750, оп. 1, ед. хр. 74, л. 169.
24 Трудно е да сравняваме курса на рублата и промените му през втората половина на ХІХ в. и да
придобием реална представа за покупателната стойност на сумата 100 000 рубли. Същото се отнася
и за другите европейски валути и за долара. През разглеждания период курсът на рублата е нестабилен
в резултат от кризата след Кримската война. Русия започва през 1862 г. цялостна финансова реформа.
Малко след това правителството пристъпва към парична реформа. За целта Русия получава заем от 85
млн. рубли. Ценните книжа започват да се изплащат в злато и сребро по установения от държавата курс.
Въпреки това рублата продъл жава да пада и инфлацията продължава. Дори продажбата на Аляска на
САЩ (1867–1868 г. – за период от 100 години) за 7 200 000 рубли не променя падането на курса на ру-
блата. Вж.: Андреев, Й., А. Андреев. Великите князе, царете и императорите на Русия. Велико Търново,
2001, 390–391, с. 395.
комитети в Русия и българското освободително дело (1858–1878). С., 1986; Стоянов, И. Славянските ко-
митети и българското освободително движение след Априлското въстание. С., 1992; Стателова, Е. Майор
Коста Паница. – Военноисторически сборник, 1996, кн. 4, 5; Тонев, В. Александър В. Рачински и учебното
дело в България след Кримската война. – В кн.: В памет на академик Михаил Димитров. С., 1974; Цимба-
ев, Н. И. Речь И. С. Аксакова о Берлинском конгрессе и закрытие Московского славянского общества. –
В кн.: Россия и Восточный кризис 70-х годов ХІХ в. М., 1981, 184–193; Гилфердинг, А. Ф. Ответ греку по
болгарским делам. СПб., 1860; Радев, С. Строителите на съвременна България. Т. 2. С., 1990.
2 Попов, Н. А. Краткий отчет о десятилетней деятельности (1858–1868) Славянского благотвори-
тельного комитета в Москве. Вып. І. М., 1871, с. 1.
3 Пак там, 2–4, с. 5, 10.
4 Устав Московского славянского благотворительного комитета. М., 1877, 1–3.
5 Попов, Н. А. Цит. съч., с. 5.
6 Гилфердинг, А. Ф. Цит. съч.
7 Государственный архив Российской Федерации (ГАРФ), ф. 730 (Н. П. Игнатиев), оп. 1, ед. хр.
528, л. 1–3.
8 Пак там, ед. хр. 1004, л. 1, л. 1 о. с.
9 Пак там, ед. хр. 1006, л. 1–3 о. с.
10 Андреев, А. Пансионът на Т. Минков, връзките му с московските славянофили и българската еми-
грация. – В: Българите в Северното Причерноморие. Т. 7. Велико Търново, 2000, 311–319. За българите, по-
лучили образование в Русия вж. по-подробно: Генчев, Н. Българска възрожденска интелигенция. С., 1991.
11 По-подробно вж.: Стоилова, Т. Ябълката на раздора в руско-турските отношения през 60-те го-
дини на ХVІІІ век. С., 1995.
12 Андреев, А. Православната идея, славянската идея, българите и Балканите. – В: България, бълга-
рите и техните съседи през вековете. Велико Търново, 2001, 454–467.
13 По-подробно: Киселков, В. С. Софроний Врачански. Живот и творчество. С., 1963.
14 Данилевский, Н. Я. Россия и Европа (Взгляд на культурные и политические отношения Славян-
ского мира к Германо-Романскому). М., 2003, 388–392.
15 Пак там, 354–382.
16 ГАРФ, ф. 1750 (Московский славянский благотворительный комитет), оп. 1, ед. хр. 262, л. 1, 1
о. с. – л. 2.
17 Пак там, л. 2 о. с. – л. 3 о. с.
18 Пак там, л. 5–6, 10.
19 ГАРФ, ф. 1750, оп. 1, ед. хр. 64, л. 9–10.
20 Пак там, ед. хр. 76, л. 72.
21 Пак там, л. 73.
22 Проф. граф С. С. Уваров е министър на просвещението и председател на Руската академия на на-
уките. Теорията за официалната народност се приписва на него, но фактически той стои начело на екип
от учени, които изработват казионната идея. Вж.: Андреев, А. Руски политически идеи – приемственост
и конфронтация. – В: Предизвикателствата на ХХІ век – предизвикателства на съвременния цивилизо-
ван диалог. Варна, 2004, 129–139; речта на ген. А. Киреев в: ГАРФ, ф. 730 (Н. П. Игнатиев), оп. 1, ед. хр.
1997, л. 1–2; Володимиров, В. М. Всеславянский съезд и всеславянская лига. СПб., 1907.
23 ГАРФ, ф. 1750, оп. 1, ед. хр. 74, л. 169.
24 Трудно е да сравняваме курса на рублата и промените му през втората половина на ХІХ в. и да
придобием реална представа за покупателната стойност на сумата 100 000 рубли. Същото се отнася
и за другите европейски валути и за долара. През разглеждания период курсът на рублата е нестабилен
в резултат от кризата след Кримската война. Русия започва през 1862 г. цялостна финансова реформа.
Малко след това правителството пристъпва към парична реформа. За целта Русия получава заем от 85
млн. рубли. Ценните книжа започват да се изплащат в злато и сребро по установения от държавата курс.
Въпреки това рублата продъл жава да пада и инфлацията продължава. Дори продажбата на Аляска на
САЩ (1867–1868 г. – за период от 100 години) за 7 200 000 рубли не променя падането на курса на ру-
блата. Вж.: Андреев, Й., А. Андреев. Великите князе, царете и императорите на Русия. Велико Търново,
2001, 390–391, с. 395.
Як цитувати
Андреев, А. (1). Руските славянски комитети и идеята за общ «славяно- руски език». Дриновський збірник, 4. вилучено із https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/773
Розділ
Статті
