Роздуми про історика Крумку Шарову
Анотація
Стаття присвячена крупному болгарському історику – досліднику періоду національного Відродження Крумці Шаровій (1924–2004). Простежується доба її становлення як особистості та фахівця, її погляди на історичну науку й ремесло історика, а також власний внесок у вивчення епохи болгарського Відродження.Завантаження
##plugins.generic.usageStats.noStats##
Посилання
1 Исторически преглед, 2004, № 5–6, с. 33. В този двоен брой на списанието са публикувани материали за и в чест на проф. Крумка Шарова, по случай 80-годишнината от рождението £. Там са и интервютата от различни години, цитирани дотук и по-нататък в настоящата статия.
2 Кратка история на България. С., 1958. Текстът на Кр. Шарова е на с. 124–167.
3 Шарова, Кр. Черногорската прогресивна общественост и българското освободително движение в началото на 70-те години на XIX в. – Известия на Института по история, 14–15, 1964, с. 85–104; Ангел Кънчев в Сърбия. – Военноисторически сборник, 1965, № 3, с. 56–65; Към историята на връзките между руската революционна емиграция и южнославянските революционери през 70-те години на XIX в. – Известия на държавни архиви, 13, 1967, с. 256–290.
4 Шарова, Кр. Български дипломатически акции сред Европа в началото на 40-те години на XIX в. – В: България и европейските срани XIX–XX в. С., 1975, с. 27–45.
5 Шарова, Кр. Г. С. Раковски и историческата приемственост в българското революционно движение. – В: Алманах за историята на Русе. Т. 1. Русе, 1996, с. 194–216; Г. С. Раковски – символ и двигател на триединството на Българското възраждане – национална революция, съвременна просвета и култура и незевисима църква. – В: Българското възраждане. Идеи. Личности. Събития. Т. 4. С., 2002, с. 298–303.
6 Шарова, Кр. За политическите възгледи и дейност на братя Евлогий и Христо Георгиеви (до 1878 г.). – В: Делото на братя Евлогий и Христо Георгиеви. Карлово, 1996, с. 13–30.
7 Шарова, Кр. Взаимодействие на движенията за национална култура, църква и политическо освобождение. – В: Култура, църква, революция през Възраждането. Сливен, 1995, с. 11–39.
8 Шарова, Кр. Любен Каравелов и българското освободително движение 1860–1867 година. С., 1970, с. 7–24.
9 Мирчева, К . В осмисляне на натрупаното. Историкът Крумка Шарова. – Исторически преглед, 2004, № 5–6, с. 49.
10 Баща £ – Петър Мутафчиев – в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в. е заклеймен като фашистки автор. Брат Боян емигрира във Франция през 60-те години.
11 Исторически преглед, 2004, № 5–6, с. 65.
12 Напр. „как става възможно за едно българче от Копривщица .., да получи такъв широк кръгозор, да обхване в съзнанието си всички въпроси, български…“ (Исторически преглед, 2004, № 5–6, с. 54).
13 Шарова, Кр. Любен Каравелов. Предубежденията и заблуждения за идеите на дейността му. – Литературен форум, № 34–37, 1994, 2–8 октомври – 2–8 ноемри.
14 Вестник на консерваторите след Освобождението на България. Твърдението е намерило място в страниците на вестника в годините 1884–1885.
15 Шарова, Кр. Любен Каравелов и българското освободително движение.., с. 433–434.
16 Шарова, Кр. Новото в незавършената книга на Ал. Бурмов „Образуване и начална дейност на БРЦК“. – Исторически преглед, 1997, № 8, с. 125.
2 Кратка история на България. С., 1958. Текстът на Кр. Шарова е на с. 124–167.
3 Шарова, Кр. Черногорската прогресивна общественост и българското освободително движение в началото на 70-те години на XIX в. – Известия на Института по история, 14–15, 1964, с. 85–104; Ангел Кънчев в Сърбия. – Военноисторически сборник, 1965, № 3, с. 56–65; Към историята на връзките между руската революционна емиграция и южнославянските революционери през 70-те години на XIX в. – Известия на държавни архиви, 13, 1967, с. 256–290.
4 Шарова, Кр. Български дипломатически акции сред Европа в началото на 40-те години на XIX в. – В: България и европейските срани XIX–XX в. С., 1975, с. 27–45.
5 Шарова, Кр. Г. С. Раковски и историческата приемственост в българското революционно движение. – В: Алманах за историята на Русе. Т. 1. Русе, 1996, с. 194–216; Г. С. Раковски – символ и двигател на триединството на Българското възраждане – национална революция, съвременна просвета и култура и незевисима църква. – В: Българското възраждане. Идеи. Личности. Събития. Т. 4. С., 2002, с. 298–303.
6 Шарова, Кр. За политическите възгледи и дейност на братя Евлогий и Христо Георгиеви (до 1878 г.). – В: Делото на братя Евлогий и Христо Георгиеви. Карлово, 1996, с. 13–30.
7 Шарова, Кр. Взаимодействие на движенията за национална култура, църква и политическо освобождение. – В: Култура, църква, революция през Възраждането. Сливен, 1995, с. 11–39.
8 Шарова, Кр. Любен Каравелов и българското освободително движение 1860–1867 година. С., 1970, с. 7–24.
9 Мирчева, К . В осмисляне на натрупаното. Историкът Крумка Шарова. – Исторически преглед, 2004, № 5–6, с. 49.
10 Баща £ – Петър Мутафчиев – в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в. е заклеймен като фашистки автор. Брат Боян емигрира във Франция през 60-те години.
11 Исторически преглед, 2004, № 5–6, с. 65.
12 Напр. „как става възможно за едно българче от Копривщица .., да получи такъв широк кръгозор, да обхване в съзнанието си всички въпроси, български…“ (Исторически преглед, 2004, № 5–6, с. 54).
13 Шарова, Кр. Любен Каравелов. Предубежденията и заблуждения за идеите на дейността му. – Литературен форум, № 34–37, 1994, 2–8 октомври – 2–8 ноемри.
14 Вестник на консерваторите след Освобождението на България. Твърдението е намерило място в страниците на вестника в годините 1884–1885.
15 Шарова, Кр. Любен Каравелов и българското освободително движение.., с. 433–434.
16 Шарова, Кр. Новото в незавършената книга на Ал. Бурмов „Образуване и начална дейност на БРЦК“. – Исторически преглед, 1997, № 8, с. 125.
Як цитувати
Стефанова, А. (1). Роздуми про історика Крумку Шарову. Дриновський збірник, 6. вилучено із https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/623
Розділ
Статті
