Монографичните изследвания на д-р Симеон Табаков.
Анотація
Доктор права Брюссельського університету Симеон Табаков (1882–1918) – болгарський дипломат та історик. В кількох монографіях він представив історію і сучасність караманів, Албанії, Сербії, Румунії, а також національне та еміграційн6е питання в Італії та Болгарії. Найвідоміша його книга – тритомна історія міста Сливена (1911–1929), що зберігає наукову цінність досьогодні. Спілкувався Табаков з багатьма видатними людьми свого часу. Стаття вводить до наукового обігу нові джерела із болгарських і турецьких архівів.Завантаження
##plugins.generic.usageStats.noStats##
Посилання
1 Табаков, С. История на град Сливен. Т. 2. С., 2002, с. 261; Киров, З. Д-р Симеон Табаков – историкът на град Сливен 1882–1918 г. – В: История на град Сливен. Т. 3. С., 1929, с. 8–9.
2 Централен държавен архив (ЦДА), ф. 177 к, оп.1, а. е. 130, л. 826.
3 ЦДА, ф. 176 к, оп. 18, а. е. 408, л. 1–2.
4 Деспи-Майер, А. Българските студенти в двата Брюкселски университета (1870–1919). – Известия на държавни архиви (ИДА), 52, 1986, с. 293–387.
5 ЦДА, ф. 176 к, оп.18, а. е. 408, л. 4.
6 Става въпрос за Петър Пантелеев Карапетров Черновежен.
7 Иван Шишманов (1862, Свищов–1928, Осло) – литературен историк, фолклорист, общественик. Познанството между двамата се заражда по времето, когато Табаков е студент в Юридическия факултет на Висшето училище.
8 НА–БАН, ф. 11 к, оп. 3, а. е. 1467, л. 1–2.
9 Шишманов, Ив. Значението и задачите на нашата етнография. – СбНУНК, 1, 1889, с. 1–64; Избрани съчинения. Т. 2. С., 1966, с. 7–61.
10 НБКМ–БИА, ф. 272, а. е. 3572, л. 1–2.
11 Юджийн Скайлър (1840, Итака–1890, Венеция) – американски дипломат и общественик, завършва философия в университета Йейл (1859–1861) и право в Колумбийския университет (1863). Официален анкетьор на американското правителство в Одрински и Пловдивски санджак след подушването на Априлското въстание (юли–август 1876), чийто доклад потвърждава данните за жестокостите над българите, изнесени в репортажите на американския журналист и кореспондент на лондонския Daily News Дж. Макгахан. Член е на Централния комитет за набиране на помощи за пострадалото българско население, сформиран през 1876 г. в Цариград. (Срв. Митев, Й. Американската анкета през 1876 г. за турските жестокости в България. – Военноисторически сборник, 1989, № 2, с. 3–17.
12 Втори секретар на английското посолство в Цариград, определен от лорд Едуард Дарби, външен министър в правителството на Бенджамин Дизраели, за официален анкетьор на Великобритания в Одрински и Пловдивски санджак през юли–септември 1876 (вж. История на Априлското въстание. Т. 3. С., 1999, с. 28–29).
13 Алфред Стийд – британски общественик, брат на известния публицист, пацифист, издател на престижните издания Pall Mall Gazette (1883–1889), основател и редактор на популярното списание Review of reviews Уйлям Томас Стийд (1849–1912).
14 Периодично списание 1908 г., с. 749–792.
15 Имат се предвид Йован Цвиич (1865, Лозница, Сърбия–1927, Белград) и неговото съчинение „Балканския полуостров и южнославянските земи“ (1885), в което излага теорията си, че старото етнографско име българи е загубило през турското владичество своето етнографско значение и в по-голямата част на полуострова с него се означава селското население под чифлишки режим. А самото наименование българи е загубило националното си значение и в обширните области на Балканите се употребява в икономически смисъл като рая, земеделци, селянин. Представя и теория как македонците са станали българи, липсата на тяхно национално самосъзнание.
16 Мирски, Кр. Емиграционният въпрос. – Радикал, 7, 3 декември 1911, № 22.
17 Става въпрос за печатницата на Калчо Стоянов и Нанчо Калчев, които участват в атентата срещу Отоманската банка в Истанбул. След разкритията на властите през 1901 г. и двамата са осъдени и заточени в Синоп. Бащу му умира по време на заточението. След прокламиранота амнистия от младотурския режим след 1908 г., Нанчо Калчев се връща в Цариград и възстановява печатницота, но умира през 1910 г. и печатницата е наследена от Димитър Бандулов.
18 Вести, 12, Цариград, 20 декември 1911, № 43; 22 декември 1911, № 44; 25 декември 1911 г., № 45; 29 декември 1911, № 46; 31 декември 1911, № 47.
19 ЦДА, ф. 353 к., оп. 1, а. е. 113, л. 62.
20 Крал Карол I (1839–1914) – държавен глава на Румъния (1866–1914).
21 Предполага се, че секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев публикува под този псевдоним книга със заглавие La Macedoine et sa Population Christiene („Македония и нейното християнско население“). Тя е отпечатана на френски език през 1905 г. в Париж. В изданието се дават подробни статистически данни за броя, етническия състав и конфесионалната принадлежност на населението там.
22 Вероятно става въпрос за статията на Маренин „Албания и албанците“ (1902).
23 Васил Кънчов (1862, Враца–1902, София) – учен, географ и историк, завършва четирикласното училище във Враца, после Ломската гимназия (1884), учи химия в Харков (1885), химически технологии в Мюнхен и Щутгарт (1886–1888). Директор на Солунската българска мъжка гимназия (1892–1893), директор на българското училище в Серско (1891–1892). Главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония (1894–1897), министър на народното просвещение (1902). Автор е на множество очерци и изследвания за Македония и на първата цялостна статистика на населението в Османската провинция (Македония. Етнография и статистика. – В: Ташев, Т. Министрите в България 1879–1999. С., 1999).
24 Георги Кастриоти Скендербег е роден в семейството на Иван Кастриоти Скендербег. Под негова ръководство албанските родове се обединяват и организират Лешката лига през 1444 г. за борба срещу османската власт. За кратко време били освободени територии в централната част на албанските земи и продължил да води сражения с турските войски. Умира през 1468 г., но името и делото му остават символ на албанското единство и свободолюбие (Срв.: Матанов, Хр. Средновековните Балкани. Исторически очерци. С., 2002, с. 532–537).
25 Немско издание – алманах, за първи път публикувано през 1763г., в централния град на провинция Тюрингия Гота. Предоставя подробни факти и статистика за народите по света и по-подробни данни за тези в Европа, за кралските семейства, фамилии и династии. Алманахът се списва под ръководството на служителите на дипломатическия корпус. Първата част от изданието е посветена на кралските династии, а втората – на останалите държави, чрез обнародване на демографски и политически сведения. Последният публикуван брой е от февруари 1912 г.
26 Табаков, С. Опит за история на град Сливен. Т. 1–3. С., 1911–1929.
27 НБКМ–БИА, колекция 12, л. 41–42.
28 Георги Долапчиев (1865, Сливен–1961) – учи в Сливенското четирикласно училище и в Духовната семинария в Одеса и Киев, завършва право в Юридическия факултет на Московския университет (1896). Деец на Прогресивно-либералната партия, кмет на Сливен (1902–1905), народен представител в V ВНС (1911) и XV ОНС (1911–1913), доброволец в Балканските войни (1912–1913). Член на Народно читалище „Зора“ и негов председател (1905–1906), основател (1903), пръв председател и дългогодишен член на Дружеството за икономическо повдигане на град Сливен (до 1940). Срв.: Табаков, С. Опит…, т. 2, с. 547–548; Иванов, Ив., Цв. Башева. Доколкото знаем за тях. Т. 2, с. 83–84.
29 Табаков, С. Опит…, т. 2, с. 541–542.
30 За нуждите на статията са използвани и сведения от Devlet Arsivleri (Турски държавен архив) – Dahiliye Nezareti Sicill-I Nufus Idare-I Umumiyesi (DH. SN-THR), Dosya 35; Дечев, В. Симеон Табаков и неговите демографски изследвания. – В: Регионални проучвания на българския фолклор. Т. 2. Фолклорната традиция на Сливенския край С., 1989; Жечев, Т. Симеон Табаков и неговата история на град Сливен. – В: Табаков, С. Опит за история на гр. Сливен. Т. 1. 1911; Симитчиев, Б. Имена, които помним. Сливен, 2002; Юбилеен отчет на „Сливенската дружба“ в София по случай 25-годишнината от основаването Ј 1901–1926 г. С., 1926; Юбилеен сборник на Сливенската мъжка гимназия „Д. Чинтулов“ по случай 55-годишнината от основаването £. С., 1934, и др.
2 Централен държавен архив (ЦДА), ф. 177 к, оп.1, а. е. 130, л. 826.
3 ЦДА, ф. 176 к, оп. 18, а. е. 408, л. 1–2.
4 Деспи-Майер, А. Българските студенти в двата Брюкселски университета (1870–1919). – Известия на държавни архиви (ИДА), 52, 1986, с. 293–387.
5 ЦДА, ф. 176 к, оп.18, а. е. 408, л. 4.
6 Става въпрос за Петър Пантелеев Карапетров Черновежен.
7 Иван Шишманов (1862, Свищов–1928, Осло) – литературен историк, фолклорист, общественик. Познанството между двамата се заражда по времето, когато Табаков е студент в Юридическия факултет на Висшето училище.
8 НА–БАН, ф. 11 к, оп. 3, а. е. 1467, л. 1–2.
9 Шишманов, Ив. Значението и задачите на нашата етнография. – СбНУНК, 1, 1889, с. 1–64; Избрани съчинения. Т. 2. С., 1966, с. 7–61.
10 НБКМ–БИА, ф. 272, а. е. 3572, л. 1–2.
11 Юджийн Скайлър (1840, Итака–1890, Венеция) – американски дипломат и общественик, завършва философия в университета Йейл (1859–1861) и право в Колумбийския университет (1863). Официален анкетьор на американското правителство в Одрински и Пловдивски санджак след подушването на Априлското въстание (юли–август 1876), чийто доклад потвърждава данните за жестокостите над българите, изнесени в репортажите на американския журналист и кореспондент на лондонския Daily News Дж. Макгахан. Член е на Централния комитет за набиране на помощи за пострадалото българско население, сформиран през 1876 г. в Цариград. (Срв. Митев, Й. Американската анкета през 1876 г. за турските жестокости в България. – Военноисторически сборник, 1989, № 2, с. 3–17.
12 Втори секретар на английското посолство в Цариград, определен от лорд Едуард Дарби, външен министър в правителството на Бенджамин Дизраели, за официален анкетьор на Великобритания в Одрински и Пловдивски санджак през юли–септември 1876 (вж. История на Априлското въстание. Т. 3. С., 1999, с. 28–29).
13 Алфред Стийд – британски общественик, брат на известния публицист, пацифист, издател на престижните издания Pall Mall Gazette (1883–1889), основател и редактор на популярното списание Review of reviews Уйлям Томас Стийд (1849–1912).
14 Периодично списание 1908 г., с. 749–792.
15 Имат се предвид Йован Цвиич (1865, Лозница, Сърбия–1927, Белград) и неговото съчинение „Балканския полуостров и южнославянските земи“ (1885), в което излага теорията си, че старото етнографско име българи е загубило през турското владичество своето етнографско значение и в по-голямата част на полуострова с него се означава селското население под чифлишки режим. А самото наименование българи е загубило националното си значение и в обширните области на Балканите се употребява в икономически смисъл като рая, земеделци, селянин. Представя и теория как македонците са станали българи, липсата на тяхно национално самосъзнание.
16 Мирски, Кр. Емиграционният въпрос. – Радикал, 7, 3 декември 1911, № 22.
17 Става въпрос за печатницата на Калчо Стоянов и Нанчо Калчев, които участват в атентата срещу Отоманската банка в Истанбул. След разкритията на властите през 1901 г. и двамата са осъдени и заточени в Синоп. Бащу му умира по време на заточението. След прокламиранота амнистия от младотурския режим след 1908 г., Нанчо Калчев се връща в Цариград и възстановява печатницота, но умира през 1910 г. и печатницата е наследена от Димитър Бандулов.
18 Вести, 12, Цариград, 20 декември 1911, № 43; 22 декември 1911, № 44; 25 декември 1911 г., № 45; 29 декември 1911, № 46; 31 декември 1911, № 47.
19 ЦДА, ф. 353 к., оп. 1, а. е. 113, л. 62.
20 Крал Карол I (1839–1914) – държавен глава на Румъния (1866–1914).
21 Предполага се, че секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев публикува под този псевдоним книга със заглавие La Macedoine et sa Population Christiene („Македония и нейното християнско население“). Тя е отпечатана на френски език през 1905 г. в Париж. В изданието се дават подробни статистически данни за броя, етническия състав и конфесионалната принадлежност на населението там.
22 Вероятно става въпрос за статията на Маренин „Албания и албанците“ (1902).
23 Васил Кънчов (1862, Враца–1902, София) – учен, географ и историк, завършва четирикласното училище във Враца, после Ломската гимназия (1884), учи химия в Харков (1885), химически технологии в Мюнхен и Щутгарт (1886–1888). Директор на Солунската българска мъжка гимназия (1892–1893), директор на българското училище в Серско (1891–1892). Главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония (1894–1897), министър на народното просвещение (1902). Автор е на множество очерци и изследвания за Македония и на първата цялостна статистика на населението в Османската провинция (Македония. Етнография и статистика. – В: Ташев, Т. Министрите в България 1879–1999. С., 1999).
24 Георги Кастриоти Скендербег е роден в семейството на Иван Кастриоти Скендербег. Под негова ръководство албанските родове се обединяват и организират Лешката лига през 1444 г. за борба срещу османската власт. За кратко време били освободени територии в централната част на албанските земи и продължил да води сражения с турските войски. Умира през 1468 г., но името и делото му остават символ на албанското единство и свободолюбие (Срв.: Матанов, Хр. Средновековните Балкани. Исторически очерци. С., 2002, с. 532–537).
25 Немско издание – алманах, за първи път публикувано през 1763г., в централния град на провинция Тюрингия Гота. Предоставя подробни факти и статистика за народите по света и по-подробни данни за тези в Европа, за кралските семейства, фамилии и династии. Алманахът се списва под ръководството на служителите на дипломатическия корпус. Първата част от изданието е посветена на кралските династии, а втората – на останалите държави, чрез обнародване на демографски и политически сведения. Последният публикуван брой е от февруари 1912 г.
26 Табаков, С. Опит за история на град Сливен. Т. 1–3. С., 1911–1929.
27 НБКМ–БИА, колекция 12, л. 41–42.
28 Георги Долапчиев (1865, Сливен–1961) – учи в Сливенското четирикласно училище и в Духовната семинария в Одеса и Киев, завършва право в Юридическия факултет на Московския университет (1896). Деец на Прогресивно-либералната партия, кмет на Сливен (1902–1905), народен представител в V ВНС (1911) и XV ОНС (1911–1913), доброволец в Балканските войни (1912–1913). Член на Народно читалище „Зора“ и негов председател (1905–1906), основател (1903), пръв председател и дългогодишен член на Дружеството за икономическо повдигане на град Сливен (до 1940). Срв.: Табаков, С. Опит…, т. 2, с. 547–548; Иванов, Ив., Цв. Башева. Доколкото знаем за тях. Т. 2, с. 83–84.
29 Табаков, С. Опит…, т. 2, с. 541–542.
30 За нуждите на статията са използвани и сведения от Devlet Arsivleri (Турски държавен архив) – Dahiliye Nezareti Sicill-I Nufus Idare-I Umumiyesi (DH. SN-THR), Dosya 35; Дечев, В. Симеон Табаков и неговите демографски изследвания. – В: Регионални проучвания на българския фолклор. Т. 2. Фолклорната традиция на Сливенския край С., 1989; Жечев, Т. Симеон Табаков и неговата история на град Сливен. – В: Табаков, С. Опит за история на гр. Сливен. Т. 1. 1911; Симитчиев, Б. Имена, които помним. Сливен, 2002; Юбилеен отчет на „Сливенската дружба“ в София по случай 25-годишнината от основаването Ј 1901–1926 г. С., 1926; Юбилеен сборник на Сливенската мъжка гимназия „Д. Чинтулов“ по случай 55-годишнината от основаването £. С., 1934, и др.
Як цитувати
Василева, Н. (1). Монографичните изследвания на д-р Симеон Табаков. Дриновський збірник, 6. вилучено із https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/622
Розділ
Статті
