Теодосій Ікономов – славіст доби болгарського Відродження, сучасник та однодумець Ізмаїла Срезневського.

  • Е. Стоянова

Анотація

Статията осветлява научната дейност на Теодосий (Богдан) Сотиров Икономов (1836–1871), професор в Катедрата по славянска филология, след това и директор на Болградското централно училище (Бесарабия), по-точно неговия пионерски принос в българската славистика. По време на своите часове той използваше елементи на славянската компаративистика, за да събуди интерес към старобългарския език, който беше смятан за мъртъв. Учудващо е неговото ясно разбиране върху разликата между старобългарския и черковнославянския езици, което имаше значение за вярна методика на нормирането на съвременния български език. Неговото схващане за съотношението им беше изразено много по-рано в сравнение с европейските учени слависти от ХІХ век.

Завантаження

##plugins.generic.usageStats.noStats##

Посилання

1 Гарева, М. Един забравен възрожденски книжовник. Библиотекознание. Библиография. Книгознание. Сборник 5. София: Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1994, с. 94.
2 Cas (Прага). 1860, № 75, с. 3.
3 Арнаудов, М. Българското книжовно дружество в Браила. София, 1966, с. 101.
4 Икономов, Т. Встъпителна статия на редакцията. – Общ труд, 1868, № 1, с. 5.
5 Икономов, Т. За значението и важността на славянската катедра. – Общ труд, 1868, № 2, с. 15–16.
6 Там само.
7 Ягич, В. История славянской филологии. СПб., 1910.
8 Григорович, В. Статьи, касающиеся древнего славянского языка. Казань: Типография Императорского Казанского университета, 1852, с. 10.
9 Там само.
10 Икономов, Т. За значението и важността на славянската катедра.., с. 18.
11 Там само, с. 19.
12 Априлов, В. Мисли за сегашното българско училище. Б. м., 1847.
13 Стоянов, В. Д. Няколко думи за изучавание и обработвание на български сегашен език и за народната ни книжнина въобще. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество. Браила, 1870, № 1, с. 12–16; № 2, с. 3–8.
Як цитувати
Стоянова, Е. (1). Теодосій Ікономов – славіст доби болгарського Відродження, сучасник та однодумець Ізмаїла Срезневського. Дриновський збірник, 6. вилучено із https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/610