Срезневски, българите и България през 170 години.

  • Е. Дроснева

Анотація

Текстът е съкратен вариант на изследване за взаимовръзките на Измаил Срезневски и съвременните му българи и за усвояване на жизнения път и творчеството му от българите от първите му лекции върху българското минало (Харковски университет, 1842) до 2012 г. включително, когато се навършиха 200 години от рождението му. Акцентът е върху хората, положили началото през Възраждането и първите следосвобожденски български десетилетия. Взети са под внимание монографии, студии, статии, сборници, институции, научни форуми, очертани са контексът на проучванията и тенденциите в тях, свързани с поставения проблем.

Завантаження

Дані завантаження ще не доступні.

Посилання

1 Iзмаїл Iванович Срезневський. Бiобiблiографiчний покажчик. Харкiв, 2012. Консултирани са още няколко библиографии и справочници: Можаева И. Е. Южнославянские языки. Библиографический указатель. М., 1969; Славяноведение в дореволюционной России. М., 1978; България в руската дореволюционна литература. Библиографски указател. Т. 1. С., 1981; История славяноведения в Харьковском университете. Ч. 1. Харьков, 1988; а по записките ми от по-ранни времена и Библиографията от Сб ОРЯС, т. 22, прил. № 5, СПб., 1881, и от Українськi письменники, т. 3. Київ, 1963. Полезен в много случаи ми беше още един украински труд: Почеснi члени Харкiвського унiверситету. Бiографiчний довiдник. Харкiв, 2008.
122
2 Василий Каразин. Живот и дейност. С., 2005. Дали Каразин е бил повлиян от нереализираната по-стара идея за създаване на Батуринския университет, не ми е известно, но той е имал оригинал или препис на Проекта на Г. Н. Теплов от 1760 г. Срв. Бантыш-Каменский Д. Н. История Малой России. Київ, 1993, с. 598–599, бел. 304.
3 Кеппен П. И. Записка о путешествии по словенским землям и архивам. – Библиографические листки, 1925, № 33–34. От по-новите публикации за него срв.: Дроснева Е. Храбрите списания, Кьопен, Мустаков и … – В: Балканските измерения на фамилията Мустакови. Сборник с материали от международна научна конференция Габрово, 18–19 септември 2007 г. С., 2008, с. 150–172 и пос. литер.
4 Умишлено посочвам първото специализирано изследване на познатия с Васил Априлов негов автор: Скальковский А. Болгарские колонии в Бессарабии и Новороссийском крае. Одесса, 1848. Следващият с траен принос по въпроса е Н. С. Державин, който пък е в интензивни връзки с мнозина от споменаваните по-нататък български учени. Най-новите изследвания, които са ми известни за Одринския мир, са публикувани в предишния том на Дриновски сборник. След Ишутин В. В. Юрий Иванович Венелин (1802–1839): Библиографический указатель литературы за 1828–1994 гг. – В: Ю. И. Венелин в Болгарском возрождении. М., 1998, не ми е известно да са се появили качествено нови изследвания за Венелин, макар в отделни публикации в България името му да продължава да се среща в научната и учебната книжнина.
5 Страшнюк С. Марин Дринов и формирование Харьковской школы исторической болгаристики. – В: Марин Дринов. Материали от българо-съветска научна конференция „150 години от рождението на Марин Дринов“ и „110 години Народна библиотека „Кирил и Методий“, ноември 1988 г. С., 1989.
6 Срв. Дроснева Е. За мястото на Юрий Иванович Венелин в руската българистика. – В: Първи международен конгрес по българистика, София, 23 май – 3 юни 1981 г. Доклади. История и съвремено състояние на българистиката. Т. 1. С., 1982, с. 253–260.
7 Данните са по: Сравнительныя ведомости о состоянии учебных заведений МНП за 1842 и 1843 годы. – Журнал Министерства народного просвящения, 1844, ч. 42, отд. 3, с. 1–34. От ведомостите се вижда също, че тогава в Университета, освен Срезневски работят още 74 преподаватели. Ако успея да се запозная някой ден с историята на Харковския университет по-детайлно, възможно е да съобразя някои обстоятелства.
8 Срв. Дроснева Е. Болгарские сюжеты в раннем творчестве И. И. Срезневского. – Etudes Historiques, 11, 1983, с. 113–127.
9 Фамилия Петковичи е поставена като проблем за изследване в науката от Йордан Иванов. Най-новото проучване, което ми е известно и е най-пълното, е на Лиляна Минкова в сп. „Български език и литература“ (2009). Познато ми е само по електронната си версия (сп. „LiterNet“ ), за която публикация дори авторката се удиви при срещата ни на 18 януари 2013 г., че съществува.
10 По подобни причини Ватрослав Ягич почти 70 години по-късно – на 23 март/05 април 1912 г., отказва на Павел Орешков да му сътрудничи за написване на биографията си. Съдя от едно писмо (машинописно копие) в личния ми архив. Архивът на Орешков е в неизвестност, може би е продаден зад граница. Материалите в моя личен архив получих от дъщерята Здравка Орешкова – Завялова, колега в Университетска библиотека, която ми ги предостави през 1982 г., за да си направя копия. По онова време правех статията си за Орешков в „Енциклопедия България“. Десет години по-късно сътрудничеството ни продължи и така се появи и дипломната работа на В. Стойчева, ръководена от мен.
11 За Геровите писма срв. Файнштейн М. Ш. О фонде И. И. Срезневского в Санктпетербургском отделении РАН. – В: Славянские языки, письменнось и культура. М., 1993, с. 249–257.
12 За семейство Срезневски срв. Досталь М. Ю. И. И. Срезневский – хранитель традиций русской и славянской культуры. – В: Славянский филологический сборник. Вып. 1. М., 2009, с. 90–105.
13 Вж. бележките на В. Трайков в третия том от съчиненията на Раковски.
14 Минкова Л., Л. Антонова-Василева. Ръкопис на Константин Миладинов в архива на Измаил Срезневски. С., 2008.
15 За Университета вече съществува обилна литература, която сигурно ще се увеличи във връзка с предстоящата 125-годишнина. Затова тук посочвам само някои заглавия: Дарителите. Евлогий и Христо Георгиеви. С., 1998; Спомени за университета. Т. 1. С., 1986; Спомени за Софийския университет. С., 1988; История на Софийския университет „Климент Охридски“. С., 1988; Университетът. С., 1999.
16 Срв. Велева М. Развитие на историческата наука в България след Освобождението. – В: Сборник от лекции по следдипломна квалификация. Т. 6. С., 1983, с. 74–110; Задгорска В. Историческата наука и образование в политиката на българската държава 1878–1912 г. С., 2004.
17 Споменаваните дотук и по-нататък са в различна степен изследвани – понякога най-пълният очерк е само в текстовете на наши дипломанти или докторантите ми, вече със защитени дисертации (Любомила Соленкова за Христо Гандев – 2008, Димитър Христов за Иван Снегаров – 2009, Петър Първанов за Стефан Савов Бобчев – 2012). Първо посочвам поредицата „Видни университетски учени“, издавана по случай 100-годишнината на Университета и останала незавършена. Вж. напр. Мурдаров В. Любомир Милетич. С., 1987; Жерев С. Беню Цонев. С., 1989; Цветкова-Крумова Л., Стефан Младенов. С., 1989; Гюзелев В. Петър Мутафчиев. С., 1987; Велева М. Александър Бурмов. С. 1988 и др. Към тях добавям: Златарска-Тодорова К. Баща ми Васил Златарски. С., 1975; Димов Г. Иван Шишманов. Строител на българската национална наука и култура. С., 1988; Конева Р. Иван Шишманов и обединена Европа. С., 2011; Попвасилев С. Спомени за творци на словото. С., 1989; Леков И. Из близкото минало на славянското езикознание. Дейци и насоки. С., 1983; Попов К. Научното дело на видни български езиковеди. С., 1982; Любенова Л. Петър Ников. Жизнен път и научно дело. С., 1986; Попнеделев Т. Петър Ников. – Минало, 1994, № 1; Сборник в памет на професор Петър Мутафчиев. С., 1996; Исторически студии. Т. 2: Петър Мутафчиев. Познат и непознат. С., 1997; Спомени и размисли за Петър Динеков. С., 2010. В Известията на Българското историческо дружество са публикувани и материалите от научните сесии за С. Палаузов (т. 29, 1974), В. Златарски (т. 32, 1979) и П. Ников (т. 38, 1986). Сравни и посочените в Приложение № 1 справочници и енциклопедии. Том 4 на Историческия музей в Кюстендил (1996) включва материалите от международния симпозиум за Йордан Иванов, том 9 (1996) от Известията на музеите в Северозападна България – материалите от сесията за акад. Юрдан Трифонов. Издания като последните две предлагат още множество интересни изследвания, но не с всичко разполагам в момента. Само библиографски все още ми е известен томът за Стоян Аргиров и новоиздадената „История на Университетска библиотека“.
18 Текстовете им вж. у Дроснева Е. Историографски програми в българското висше училище. – В: История и историография. Сборник в чест на проф. д-р Мария Велева. С., 2008, с. 363–408; Специалност „История“. Справочник за 1999 г. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет. С., 1999; Дроснева Е. Четенията по историография в Софийския университет (1986–2006). – В: ІV международен симпозиум „Университетски четения и изследвания по българска история“. ІV международен семинар, Смолян, 11–13 май 2006 г. С., 2008, с. 784–800.
19 От Автобиографията му от 1936 г. (личен архив на Е. Дроснева, копие) се вижда, че вече са готови за печат няколко студии, сред тях и една за Ягич и Срезневски, друга за Петкович и Срезневски, с неизвестни документи, на които сигурно е попаднал към 1912 г. по време на специализацията си в Петербург. Не е известно публикуването им да се е състояло.
20 От най-новите български изследвания за читалища са ми познати две: Антонова В. Възрожденското читалище „Зора“ в Русе. Русе, 2011; Стоянова К. Основаване на читалище „Просвета“ в Перущица и началните му стъпки. – В: Петър Бонев. Документи, материали, снимки. Пловдив, 2012, с. 9–17.
21 Не са ми под ръка изследванията на Р. Радкова за Рилския манастир и разчитам на записки в личния си архив. Те са от 1978 г., когато работих с каталозите на библиотеката. И с удоволствие отбелязвам, че са опазени там съчинения на К. Калайдович, Ю. Венелин, Й. Добровски, В. Априлов, на самия Неофит Рилски, Н. Сахаров, А. Хилфердинг, Н. Хр. Палаузов, А. Шлецер, Г. Кръстевич... Все едно, не мога да изброя всичко от записките си.
22 Иречек К. Пътувания по България. С., 1974, с. 112.
23 Кирова Е. Библиотеката на Марин Дринов – база на неговата научна и обществена дейност. – В: Марин Дринов. Материали от българо-съветска научна конференция „150 години от рождението на Марин Дринов“ и „110 години Народна библиотека „Кирил и Методий“, ноември 1988 г. С., 1989, с. 36 и сл.; Стоянов М. Руската книга в България до Освобождението. – Изв. на Държавната библиотека „Васил Коларов“ за 1953 г. Юбилеен сборник. С., 1955, с. 193–219. По отдавнашни записки в личния си архив посочвам и: Опис на книгите от Денкоглувската библиотека [1882]. – Български исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (по-нататък – БИА), ф. 35, а.е. 586, л. 3–36, и Каталог книг, приобретенных из библиотеки С. Палаузова для Болгарской национальной библиотеки в Софии. – БИА, ф. 35, а.е. 633,
л. 3–42, също и Списък на книгите, подарени от г. Владимир Николаевич Палаузов от бащината му библиотека в Одеса чрез г. П. П. Славейков, 05 юни 1909. – БИА, ф. 276, а.е. 18, л. 3–6.
24 Срв. Ангелова А., Л. Петкова. Предговор. – В: Ангелова А., Л. Петкова. Колекция „Славика“. Редки и ценни издания по славистика от библиотеката на Софийския университет (1519–1922). С., 2005, с. 17–33; също и описа на колекцията, съставен от двете авторки.
25 За архивното дело в България привеждам двата най-ранни курса; четени са в Софийския университет: Дуйчев И. Лекции по архивистика. С., 1993; Кузманова М. История на архивите и организация на архивното дело в България. С., 1966.
26 Освен посочените в бел. 22 описи на лични възрожденски библиотеки, срв. и БИА ф. 35, а.е. 586, л. 1–2, 37, 39, 48; ф. 633, л. 1; ф. 133, а.е. 4, л. 1–2 и др.
27 Велева М. Българската съдба на проф. П. М. Бицилли. С., 2004.
28 Велева М. Българската историческа наука между двете световни войни (студия под печат); Велева М. Болгаро-советские научные связи в период между двумя мировыми войнами. – В: Советская болгаристика. Итоги и перспективы. Материалы конференции, посвященной 1300-летию болгарского государства. М., 1983, с. 86–92.
29 Кузманова М. Интересът към българските писмени паметници през епохата на Възраждането. – ГСУ – ФИФ, 58, 1964, № 3, с. 168–208 [отд. отп. С., 1965].
30 Лекцията на Ников е преиздадена от Попнеделев П. Петър Ников..., с. 73–85; за Бурмов срв. Велева М. Александър Бурмов...; за новите данни: Фай Х. Докторската дисертация на Спиридон Палаузов „Преглед на политико-икономическите възгледи на гърците. – Известия на Българското историческо дружество, 36, 1984, с. 49–64.
31 Златарски В. Н. Преглед на 30-годишната научно-книжовна деятелност на професора М. С. Дринов. – В: Сборниче за юбилея на професора Марин С. Дринов. 1869–1899. С., 1900, с. 65.
32 Дринов М. Избрани съчинения. Т. 1–2. С., 1971.
33 Цит. по: Горина Л. В. Профессор Марин Дринов – основоположник болгарского академического славяноведения. С., 2009, с. 98. В същото книжно тяло е преводът на българси език. Общо за Дринов: у Горина Л. Марин Дринов. Историк и общественный деятель. М., 1986 (на бълг. ез. – С., 2006) и в заглавията от Приложение № 1.
34 Попов Г. Учен, държавен и обществен деец. – В: Марин Дринов 1838–1906. Био-библиографски указател. С., 1990, с. 23.
35 Цит. по: Минкова Л. Осип Максимович Бодянски и българското Възраждане. С., 1978, с.174.
36 Иречек К. История на българите. С., 1978, с. 463. Вж. и предговора на редактора Петър Петров към книгата.
Як цитувати
Дроснева, Е. (1). Срезневски, българите и България през 170 години. Дриновський збірник, 6. Retrieved із https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/609