ЗА ЗАПАДНАТА ГРАНИЦА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА НА ДОЛЕН ДУНАВ, НЕПОСРЕДСТВЕНО СЛЕД ОСНОВАВАНЕТО Ѝ
Ключові слова:
създаване на българската държава, граници, запад, Теофан Изповедник „Хронография“, племена, севери, некрополи.
Анотація
В статията е направен опит да се установи къде е била западната граница на българската държава непосредствено след основаването ѝ. За целта отново са разгледани части от текстовете преди всичко на Теофан Изповедник като по-подробен в разказа си. Установено е, че географските маркери в текста са твърде условни или неточни. По тази причина като отправна точка е избрана идентификацията на племето на северите с носителите на т. нар. пастирска керамика. Тази идентификация е направена още през 90-те години на ХХ в. от Стефка Ангелова и Людмила Дончева-Петкова, а по-късно доразвита от Методи Даскалов. Картирането на некрополите с урнови трупоизгаряния, с преобладаващо присъствие на пастирска керамика, показва подялбата им на три географски групи. Само една от тези групи е била известна на византийските автори от периода. Другите две са разположени западно от първата. Приемайки за маркер известните към момента некрополи на носителите на пастирската керамика – северите, може да се предположи, че западната граница на държавата е вървяла приблизително по течението на р. Русенски Лом.
Завантаження
##plugins.generic.usageStats.noStats##
Посилання
Angelova, St. 2009. Otnovo za t. nar. pastirska kultura [Once again about so called Pasterskoe culture]. Prinosi kam balgarskata arheologia. Vol. V, s. 13–17. (In Bulgarian).
Ангелова, Ст. 2009. Отново за т. нар. пастирска култура. Приноси към българската археология, т. V, с. 13–17.
Angelova, St., Doncheva-Petkova L. 1992. Razprostranenie na t. nar. „pastirska keramika“ v Bulgaria [Spreading of the so called Pasterskoe type ceramics]. Arheologia, XXXІV, 1, s. 14–21. (In Bulgarian).
Ангелова, Ст., Дончева-Петкова Л. 1992. Разпространение на т. нар. „пастирска керамика“ в България. Археология, ХХХІV, 1, с. 14–21.
Archäologische Denkmäler. 2002a. Archäologische Denkmäler der Awarenzeit in Mitteleuropa. Band 1. Hrsg. József Szentpéteri. (= Varia Arhaeologica Hungarica, XIII/ 1). Budapest, Academiai Kiado. 436 р.
Archäologische Denkmäler. 2002b. Archäologische Denkmäler der Awarenzeit in Mitteleuropa. Band 2. Hrsg. József Szentpéteri. (= Varia Arhaeologica Hungarica, XIII/ 2). Budapest, Academiai Kiado. 411 р.
Arkadiev, D. 1986. Naselenieto na Bulgaria prez Srednovekovieto (VІІ–XІV v.). – Naselenie [The Population of Bulgaria in the Middle Ages (7th – 14th c.)], Population, 2, s. 3–11. (In Bulgarian).
Аркадиев, Д. 1986. Населението на България през Средновековието (VІІ–ХІV в.). Население, 2, c. 3–11.
Atanasov, G. 2015. Parvostroitelite na balgarskata darzhavnost. Sofia, Iztok-Zapad. [The Founding Fathers of Bulgaria]. Sofia, East-West. 392 p. (In Bulgarian).
Атанасов, Г. 2015. Първостроителите на българската държавност. София, Изток-Запад. 392 с.
Bozhilov, Iv. 1970. Kulturata Dridu i Parvoto balgarsko tsarstvo [The Dride Culture and the First Bulgarian stardom]. Istoricheski Pregled, XVI, 4, s. 115–124. (In Bulgarian).
Божилов, Ив. 1970. Културата Дриду и Първото българско царство. Исторически преглед, XVI, 4, с. 115–124.
Bozhilov, Iv. 2017. Istoria na srednovekovna Bulgaria [History of Medieval Bulgaria]. Tom 1. Varvarska Bulgaria. Plovdiv, Fondatsia. 440 р. (In Bulgarian).
Божилов, Ив. 2017. История на средновековна България. Том 1. Варварска България. Пловдив, Фондация „Българско историческо наследство“. 440 с.
Browning, R. 1975. Byzantium and Bulgaria. A Comparative Study Across the Early Medieval Frontier. London, Temple Smith. 232 р.
Bugarski, I., Miladinović-Radmilović, N., Popadić, I., Marjanović, M. 2013. Early Mediaeval Burial at Stubline Near Obrenovac: Spatial, Anthropological and Archaeological Analyses of the Southernmost Avar Grave. Acta Archaeologica Carpathica, vol. XLVIII, p. 285–305.
Bugarski, I., Radišić, M. 2016. The Central Balkans in the Early Middle Ages: Archaeological Testimonies to Change. Processes of Byzantinisation and Serbian Archaeology. (Ed. by V. Bikić). Belgrade, p. 91–99.
GIBI, 1960. Gratski izvori za balgarskata istoria. T. ІІІ. Sofia, Izdatelstvo na Balgarskata akademia na naukite. [Greek Sources for Bulgarian History. Vol. III. Sofia, Publishing House of the Bulgarian Academy of Sciences. 329 р. (In Bulgarian).
ГИБИ, 1960. Гръцки извори за българската история. Т. ІІІ. София, Издателство на Българската академия на науките. 329 с.
Gavrituhin, I. O., Oblomskij, A. M. 1996. Gaponovskij klad i ego kul'turno-istoricheskij kontekst [Gaponovo hoard and its cultural-historical context]. Moskow, Institute of Archaeology of the Russian Academy of Sciences. 296 р. (In Russian).
Гавритухин, И. О., Обломский, А. М. 1996. Гапоновский клад и его культурно-исторический контекст. Москва, Институт археологии РАН. 296 с.
Grigorov, V. 2011. Arheologichesko prouchvane na Ostrovskia val do Knezha [Archaeological study of the Ostrovski Rampart near Knezha]. Arheologia, 2, s. 128–136. (In Bulgarian).
Григоров, В. 2011. Археологическо проучване на Островския вал до Кнежа. Археология, 2, с. 128–136.
Daskalov, M. 1995. Plemeto severi v Severoiztochna Bulgaria i Ukrayna. [The tribe Severi in Northeastern Bulgaria and Ukraine]. Avtoreferat na disertatsia za prisazhdane na nauchnata stepen „kandidat na istoricheskite nauki“. Sofia. 28 р. (In Bulgarian).
Даскалов, М. 1995. Племето севери в Североизточна България и Украйна. Автореферат на дисертация за присъждане на научната степен „кандидат на историческите науки“. София. 28 с.
Daskalov, M. 1997–1999. Kam hronologiyata na rannosrednovekovnite ezicheski nekropoli v Severoiztochna Bulgaria i Dobrudzha [Towards the chronology of the early medieval pagan necropolises in Northeastern Bulgaria and Dobrudzha]. Dobrudzha, 14–16, s. 137–154. (In Bulgarian).
Даскалов, М. 1997–1999. Към хронологията на ранносредновековните езически некрополи в Североизточна България и Добруджа. Добруджа, 14–16, с. 137–154.
de Grijs, R. 2024. All roads lead to (New) Rome: Byzantine astronomy and geography in a rapidly changing world. De Medio Aevo, Vol. 13 Núm. 2, p. 41–60.
Dimitrov, D. Il. 1994. Za teritorialnia obhvat na Kubratova Velika Bulgaria [On the territorial scope of Kubrat's Great Bulgaria]. Sbornik v chest na akad. Dimitar Angelov. Sofia, Izdatelstvo na BAN, s. 164–169. (In Bulgarian).
Димитров, Д. Ил. 1994. За териториалния обхват на Кубратова Велика България. Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. София, Издателство на БАН, с. 164–169.
Duychev, Iv. 1972. Obedinenieto na slavyankite plemena v Mizia prez VІІ vek [The unification of the Slavic tribes in Moesia in the 7th century]. Balgarsko srednovekovie. Sofia, Nauka i izkustvo, 70–86. (In Bulgarian).
Дуйчев, Ив. 1972. Обединението на славянките племена в Мизия през VІІ век. В: Българско средновековие. София, Наука и изкуство, c. 7–86.
Fiedler, U. 1992. Studien zu Gräberfeldern des 6. bis 9. Jahrhunderts an der unteren Donau. Band I. Bonn, Dr. Rudolf Habelt GmbH.
Grigorov, V. 2020. Ostrovski rampart. Problems of Research and Chronology. Приноси към българската археология, Х, p. 67–95.
Hrisimov, N. 2023. Bulgaria i evropeyskiyat Zapad prez parvite desetiletia na ІX vek [Bulgaria and the European West in the first decades of the 9th century]. Sofia, Iztok-Zapad. 396 р. (In Bulgarian).
Хрисимов, Н. 2023. България и европейският Запад през първите десетилетия на ІХ век. София, Изток-Запад. 396 с.
Irechek, K. 1978. Istoria na balgarite. [History of the Bulgarians]. Sofia, Nauka i izkustvo. 672 р. (In Bulgarian).
Иречек, К. 1978. История на българите. София, Наука и изкуство. 672 с.
Istoria na Bulgaria. 1981. [History of Bulgaria]. Tom 2. Sofia, Izdatelstvo na Balgarskata akademia na naukite. 505 р. (In Bulgarian).
История на България. 1981. Том 2. София, Издателство на Българската академия на науките. 505 с.
Kazanskiy, M. M. 2014. Arheologicheskaya situaciya v Srednem Podneprov'e v VII v. – Problemy vzaimodejstviya naseleniya Vostochnoj Evropy v epohu Velikogo pereseleniya narodov [Archaeological situation in the Middle Dnieper in the 7th century] Problems of interaction of the population of Eastern Europe in the era of the Great Persecution of Peoples. Moskva, s. 45–142. (In Russian).
Казанский, М. М. 2014. Археологическая ситуация в Среднем Поднепровье в VII в. Проблемы взаимодействия населения Восточной Европы в эпоху Великого переселения народов. Москва, c. 45–142.
Koledarov, P. 1979. Politicheska geografia na srednovekovnata balgarska darzhava [Political geography of the medieval Bulgarian state]. T. І. Sofia, Izdatelstvo na Balgarskata akademia na naukite. 88 р. (In Bulgarian).
Коледаров, П. 1979. Политическа география на средновековната българска държава. Т. І. София, Издателство на Българската академия на науките. 88 с.
Komar, A. V. 2007. Chto takoe „pastyrskaya kul'tura”? [What is “Pasterskoe culture”?]. Problemi na prabalgarskata istoria i kultura, t. 4, ch. 1. Sofia, s. 35–52. (In Russian).
Комар, А. В. 2007. Что такое „пастырская культура”? Проблеми на прабългарската история и култура, т. 4, ч. 1. София, c. 35–52.
Komatarova-Balinova, E., G. Alexiev. 2020. Hayredinski rampart – Archaeological and Geomorphological Survey on the Territory of Butan village, Kozloduy Municipality. Приноси към българската археология, Х, c. 41–66.
Komatina, Pr. 2010. The Slavs of the Mid-Danube Basin and the Bulgarian Expansion in the First Half of the 9th Century. ЗРВИ, ХLVІІ, p. 55–82.
Letopis' vizantijca Feofana. 1884. Letopis' vizantijca Feofana ot Diokletiana do carej Mihaila i syna ego Feofilakta. V perevode s grecheskogo V. I. Obolenskogo i F. A. Ternovskogo. s predisloviem O. M. Bodyanskogo [Chronicle of the Byzantine Theophanes from Diocletian to the Tsars Michael and his son Theophylact. Translated from Greek by V. I. Obolensky and F. A. Ternovsky. with a preface by O. M. Bodyansky]. Moskva, Universitetskaya tipografiya. 370 р. (In Russian).
Летопись византийца Феофана. 1884. Летопись византийца Феофана от Диоклетиана до царей Михаила и сына его Феофилакта. В переводе с греческого В. И. Оболенского и Ф. А. Терновского. с предисловием О. М. Бодянского. Москва, Университетская типография. 370 с.
LIBI. 1960. Latinski izvori za balgarskata istoria [Latin sources for Bulgarian history]. T. ІІ. Sofia, Izdatelstvo na Balgarskata akademia na naukite. 412 р. (In Bulgarian).
ЛИБИ. 1960. Латински извори за българската история. Т. ІІ. София, Издателство на Българската академия на науките. 412 с.
Madgearu, Al. 2007. The Dridu Culture and the Changing Position of Romania among the Communist States. Archaeologia Bulgarica, vol. XI, 2, p. 51–59.
Mutafchiev, P. 1992. Istoria na balgarskia narod. [History of the Bulgarian People]. Sofia, Izdatelstvo na Balgarskata akademia na naukite. 375 р. (In Bulgarian).
Мутафчиев, П. 1992. История на българския народ. София, Издателство на Българската академия на науките. 375 с.
Paraskiv-Talmacki, Kr. 2020. Migracii v Dunajsko-Pontijskoj zone yugo-vostoka Rumynii po arheologicheskim dannym [Migrations in the Danubian-Pontic zone of southeastern Romania according to archaeological data]. Stratum Plus, № 5, s. 249–260. (In Russian).
Параскив-Талмацки, Кр. 2020. Миграции в Дунайско-Понтийской зоне юго-востока Румынии по археологическим данным. Stratum Plus, № 5, c. 249–260.
Pérez Martín, I., G. Cruz Andreotti. 2020. Geography. A Companion to Byzantine Science. Ed. by St. Lazaris. Leiden–Boston, p. 231–260.
Petrov, P. 1981. Obrazuvane na balgarskata darzhava [Foundation of Bulgarian state]. Sofia, Nauka i izkustvo. 399 р. (In Bulgarian).
Петров, П. 1981. Образуване на българската държава. София, Наука и изкуство. 399 с.
Prykhodniuk, O. M. 2005. Pastyrske horodyshche [The Pasterskoe Hillfort]. Kyiv-Chernivtsi, Zelena Bukovyna. 244 р. (In Ukrainian).
Приходнюк, О. М. 2005. Пастирьске городище. Київ-Чернівці, Зелена Буковина. 244 с.
Rashev, R. 2008. Balgarskata ezicheska kultura VІІ–ІX vek [Bulgarian pagan culture 7th–9th centuries]. Sofia, Klasika i Stil. 600 р. (In Bulgarian).
Рашев, Р. 2008. Българската езическа култура VІ–ІХ век. София, Класика и Стил. 600 с.
Skyba, A. V., Baranov, V. I. 2019. Pastyrske horodyshche: keramichnyi kompleks iz zasypky vnutrishnoho rovu (za rezultatamy doslidzhen u 2017 r.). [Pasterskoe Hillfort: ceramic complex from the filling of the inner ditch (according to the results of research in 2017)]. Arkheolohiia i davnia istoriia Ukrainy. № 1 (30), s. 67–74. (In Ukrainian).
Скиба, А. В., Баранов, В. І. 2019. Пастирське городище: керамічний комплекс із засипки внутрішнього рову (за результатами досліджень у 2017 р.). Археологія і давня історія України. № 1 (30), c. 67–74.
Stanilov, St. 2006. Hudozhestveniyat metal na balgarskoto hanstvo na Dunav (7–9 vek). Opit za empirichno izsledvane [The Artistic Metal of the Bulgarian Khanate on the Danube (7th–9th century). An Attempt at Empirical Research]. Sofia, Klasika i Stil. 395 р. (In Bulgarian).
Станилов, Ст. 2006. Художественият метал на българското ханство на Дунав (7–9 век). Опит за емпирично изследване. София, Класика и Стил. 395 с.
The Chronicle of Theophanes 1982. The Chronicle of Theophanes. An English translation of anno mundi 6095–6305 (A.D. 602–813), with introduction and notes, by Harry Turtledove. Philadelphia, University of Pennsylvania Press. 204 р.
The Chronicle of Theophanes Confessor 1997. The Chronicle of Theophanes Confessor. Byzantine and Near Eastern History AD 284–813. Translated with Introduction and Commentary by Cyril Mango and Roger Scott with the assistance of Geoffrey Greatrex. Oxford, Clarendon Press. 744 р.
Tret'yakov, P. N. 1971. Chto takoe pastyrskaya kul'tura [What is Pasterskoe culture?]. SA, 4, s. 102–113. (In Russian).
Третьяков, П. Н. 1971. Что такое пастырская культура. СА, 4, c. 102–113.
Tsankova-Petkova, G. 1954. Belezhki kam nachalnia period ot istoriyata na balgarskata darzhava [Notes on the initial period of the history of the Bulgarian state]. Izvestia na instituta za balgarska istoria, V, s. 319–346. (In Bulgarian).
Цанкова-Петкова, Г. 1954. Бележки към началния период от историята на българската държава. Известия на института за българска история, V, c. 319–346.
Cankova-Petkova, G. 1960. O territorii bolgarskogo gosudarstva v VІІ–ІX vv. [On the territory of the Bulgarian state in the 7th-9th centuries]. VVr, XVІІ, s. 124–143. (In Russian).
Цанкова-Петкова, Г. 1960. О территории болгарского государства в VІІ–ІХ вв. ВВр, ХVІІ, c. 124–143.
Shkorpil, H. i K. 1921. Dvaysetgodishnata deynost na Varnenskoto Arheologichesko Druzhestvo 1901-1921 g. [The twenty-year activity of the Varna Archaeological Society 1901–1921]. IVAD, VІІ, s. 3–84. (In Bulgarian).
Шкорпил, Х. и К. 1921. Двайсетгодишната дейност на Варненското Археологическо Дружество 1901–1921 г. ИВАД, VІІ, c. 3–84.
Zlatarski, V. 1918. Istoria na balgarskata darzhava prez srednite vekove. T. І, ch. 1. Epoha na huno-balgarskoto nadmoshtie [History of the Bulgarian State in the Middle Ages. Vol. I, Part 1. The Era of Hunnic-Bulgarian Supremacy]. Sofia, Darzhavna pechatnitsa. 486р. (In Bulgarian).
Златарски, В. 1918. История на българската държава през средните векове. Т. І, ч. 1. Епоха на хуно-българското надмощие. София, Държавна печатница. 485 с.
Списък на илюстрациите:
Фиг.1. Карта на късноаварските некрополи (по Archäologische Denkmäler 2002).
Фиг. 2. Карта на ранносредновековните биритуални некрополи по Долен Дунав (по Fiedler 1992).
Фиг. 3. Карта на ранносредновековните некрополи с обред трупоизгаряне (по Fiedler 1992).
Фиг. 4. Карта на селищната мрежа на Първото българско царство (по Fiedler 1992).
Фиг. 5. Керамични гърнета от пастирски тип. (по Ангелова, Дончева-Петкова 1992).
Фиг. 6. Карта на трите групи некрополи с урнови трупоизгаряния, свързани със северите (картна основа Google Earth).
Ангелова, Ст. 2009. Отново за т. нар. пастирска култура. Приноси към българската археология, т. V, с. 13–17.
Angelova, St., Doncheva-Petkova L. 1992. Razprostranenie na t. nar. „pastirska keramika“ v Bulgaria [Spreading of the so called Pasterskoe type ceramics]. Arheologia, XXXІV, 1, s. 14–21. (In Bulgarian).
Ангелова, Ст., Дончева-Петкова Л. 1992. Разпространение на т. нар. „пастирска керамика“ в България. Археология, ХХХІV, 1, с. 14–21.
Archäologische Denkmäler. 2002a. Archäologische Denkmäler der Awarenzeit in Mitteleuropa. Band 1. Hrsg. József Szentpéteri. (= Varia Arhaeologica Hungarica, XIII/ 1). Budapest, Academiai Kiado. 436 р.
Archäologische Denkmäler. 2002b. Archäologische Denkmäler der Awarenzeit in Mitteleuropa. Band 2. Hrsg. József Szentpéteri. (= Varia Arhaeologica Hungarica, XIII/ 2). Budapest, Academiai Kiado. 411 р.
Arkadiev, D. 1986. Naselenieto na Bulgaria prez Srednovekovieto (VІІ–XІV v.). – Naselenie [The Population of Bulgaria in the Middle Ages (7th – 14th c.)], Population, 2, s. 3–11. (In Bulgarian).
Аркадиев, Д. 1986. Населението на България през Средновековието (VІІ–ХІV в.). Население, 2, c. 3–11.
Atanasov, G. 2015. Parvostroitelite na balgarskata darzhavnost. Sofia, Iztok-Zapad. [The Founding Fathers of Bulgaria]. Sofia, East-West. 392 p. (In Bulgarian).
Атанасов, Г. 2015. Първостроителите на българската държавност. София, Изток-Запад. 392 с.
Bozhilov, Iv. 1970. Kulturata Dridu i Parvoto balgarsko tsarstvo [The Dride Culture and the First Bulgarian stardom]. Istoricheski Pregled, XVI, 4, s. 115–124. (In Bulgarian).
Божилов, Ив. 1970. Културата Дриду и Първото българско царство. Исторически преглед, XVI, 4, с. 115–124.
Bozhilov, Iv. 2017. Istoria na srednovekovna Bulgaria [History of Medieval Bulgaria]. Tom 1. Varvarska Bulgaria. Plovdiv, Fondatsia. 440 р. (In Bulgarian).
Божилов, Ив. 2017. История на средновековна България. Том 1. Варварска България. Пловдив, Фондация „Българско историческо наследство“. 440 с.
Browning, R. 1975. Byzantium and Bulgaria. A Comparative Study Across the Early Medieval Frontier. London, Temple Smith. 232 р.
Bugarski, I., Miladinović-Radmilović, N., Popadić, I., Marjanović, M. 2013. Early Mediaeval Burial at Stubline Near Obrenovac: Spatial, Anthropological and Archaeological Analyses of the Southernmost Avar Grave. Acta Archaeologica Carpathica, vol. XLVIII, p. 285–305.
Bugarski, I., Radišić, M. 2016. The Central Balkans in the Early Middle Ages: Archaeological Testimonies to Change. Processes of Byzantinisation and Serbian Archaeology. (Ed. by V. Bikić). Belgrade, p. 91–99.
GIBI, 1960. Gratski izvori za balgarskata istoria. T. ІІІ. Sofia, Izdatelstvo na Balgarskata akademia na naukite. [Greek Sources for Bulgarian History. Vol. III. Sofia, Publishing House of the Bulgarian Academy of Sciences. 329 р. (In Bulgarian).
ГИБИ, 1960. Гръцки извори за българската история. Т. ІІІ. София, Издателство на Българската академия на науките. 329 с.
Gavrituhin, I. O., Oblomskij, A. M. 1996. Gaponovskij klad i ego kul'turno-istoricheskij kontekst [Gaponovo hoard and its cultural-historical context]. Moskow, Institute of Archaeology of the Russian Academy of Sciences. 296 р. (In Russian).
Гавритухин, И. О., Обломский, А. М. 1996. Гапоновский клад и его культурно-исторический контекст. Москва, Институт археологии РАН. 296 с.
Grigorov, V. 2011. Arheologichesko prouchvane na Ostrovskia val do Knezha [Archaeological study of the Ostrovski Rampart near Knezha]. Arheologia, 2, s. 128–136. (In Bulgarian).
Григоров, В. 2011. Археологическо проучване на Островския вал до Кнежа. Археология, 2, с. 128–136.
Daskalov, M. 1995. Plemeto severi v Severoiztochna Bulgaria i Ukrayna. [The tribe Severi in Northeastern Bulgaria and Ukraine]. Avtoreferat na disertatsia za prisazhdane na nauchnata stepen „kandidat na istoricheskite nauki“. Sofia. 28 р. (In Bulgarian).
Даскалов, М. 1995. Племето севери в Североизточна България и Украйна. Автореферат на дисертация за присъждане на научната степен „кандидат на историческите науки“. София. 28 с.
Daskalov, M. 1997–1999. Kam hronologiyata na rannosrednovekovnite ezicheski nekropoli v Severoiztochna Bulgaria i Dobrudzha [Towards the chronology of the early medieval pagan necropolises in Northeastern Bulgaria and Dobrudzha]. Dobrudzha, 14–16, s. 137–154. (In Bulgarian).
Даскалов, М. 1997–1999. Към хронологията на ранносредновековните езически некрополи в Североизточна България и Добруджа. Добруджа, 14–16, с. 137–154.
de Grijs, R. 2024. All roads lead to (New) Rome: Byzantine astronomy and geography in a rapidly changing world. De Medio Aevo, Vol. 13 Núm. 2, p. 41–60.
Dimitrov, D. Il. 1994. Za teritorialnia obhvat na Kubratova Velika Bulgaria [On the territorial scope of Kubrat's Great Bulgaria]. Sbornik v chest na akad. Dimitar Angelov. Sofia, Izdatelstvo na BAN, s. 164–169. (In Bulgarian).
Димитров, Д. Ил. 1994. За териториалния обхват на Кубратова Велика България. Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. София, Издателство на БАН, с. 164–169.
Duychev, Iv. 1972. Obedinenieto na slavyankite plemena v Mizia prez VІІ vek [The unification of the Slavic tribes in Moesia in the 7th century]. Balgarsko srednovekovie. Sofia, Nauka i izkustvo, 70–86. (In Bulgarian).
Дуйчев, Ив. 1972. Обединението на славянките племена в Мизия през VІІ век. В: Българско средновековие. София, Наука и изкуство, c. 7–86.
Fiedler, U. 1992. Studien zu Gräberfeldern des 6. bis 9. Jahrhunderts an der unteren Donau. Band I. Bonn, Dr. Rudolf Habelt GmbH.
Grigorov, V. 2020. Ostrovski rampart. Problems of Research and Chronology. Приноси към българската археология, Х, p. 67–95.
Hrisimov, N. 2023. Bulgaria i evropeyskiyat Zapad prez parvite desetiletia na ІX vek [Bulgaria and the European West in the first decades of the 9th century]. Sofia, Iztok-Zapad. 396 р. (In Bulgarian).
Хрисимов, Н. 2023. България и европейският Запад през първите десетилетия на ІХ век. София, Изток-Запад. 396 с.
Irechek, K. 1978. Istoria na balgarite. [History of the Bulgarians]. Sofia, Nauka i izkustvo. 672 р. (In Bulgarian).
Иречек, К. 1978. История на българите. София, Наука и изкуство. 672 с.
Istoria na Bulgaria. 1981. [History of Bulgaria]. Tom 2. Sofia, Izdatelstvo na Balgarskata akademia na naukite. 505 р. (In Bulgarian).
История на България. 1981. Том 2. София, Издателство на Българската академия на науките. 505 с.
Kazanskiy, M. M. 2014. Arheologicheskaya situaciya v Srednem Podneprov'e v VII v. – Problemy vzaimodejstviya naseleniya Vostochnoj Evropy v epohu Velikogo pereseleniya narodov [Archaeological situation in the Middle Dnieper in the 7th century] Problems of interaction of the population of Eastern Europe in the era of the Great Persecution of Peoples. Moskva, s. 45–142. (In Russian).
Казанский, М. М. 2014. Археологическая ситуация в Среднем Поднепровье в VII в. Проблемы взаимодействия населения Восточной Европы в эпоху Великого переселения народов. Москва, c. 45–142.
Koledarov, P. 1979. Politicheska geografia na srednovekovnata balgarska darzhava [Political geography of the medieval Bulgarian state]. T. І. Sofia, Izdatelstvo na Balgarskata akademia na naukite. 88 р. (In Bulgarian).
Коледаров, П. 1979. Политическа география на средновековната българска държава. Т. І. София, Издателство на Българската академия на науките. 88 с.
Komar, A. V. 2007. Chto takoe „pastyrskaya kul'tura”? [What is “Pasterskoe culture”?]. Problemi na prabalgarskata istoria i kultura, t. 4, ch. 1. Sofia, s. 35–52. (In Russian).
Комар, А. В. 2007. Что такое „пастырская культура”? Проблеми на прабългарската история и култура, т. 4, ч. 1. София, c. 35–52.
Komatarova-Balinova, E., G. Alexiev. 2020. Hayredinski rampart – Archaeological and Geomorphological Survey on the Territory of Butan village, Kozloduy Municipality. Приноси към българската археология, Х, c. 41–66.
Komatina, Pr. 2010. The Slavs of the Mid-Danube Basin and the Bulgarian Expansion in the First Half of the 9th Century. ЗРВИ, ХLVІІ, p. 55–82.
Letopis' vizantijca Feofana. 1884. Letopis' vizantijca Feofana ot Diokletiana do carej Mihaila i syna ego Feofilakta. V perevode s grecheskogo V. I. Obolenskogo i F. A. Ternovskogo. s predisloviem O. M. Bodyanskogo [Chronicle of the Byzantine Theophanes from Diocletian to the Tsars Michael and his son Theophylact. Translated from Greek by V. I. Obolensky and F. A. Ternovsky. with a preface by O. M. Bodyansky]. Moskva, Universitetskaya tipografiya. 370 р. (In Russian).
Летопись византийца Феофана. 1884. Летопись византийца Феофана от Диоклетиана до царей Михаила и сына его Феофилакта. В переводе с греческого В. И. Оболенского и Ф. А. Терновского. с предисловием О. М. Бодянского. Москва, Университетская типография. 370 с.
LIBI. 1960. Latinski izvori za balgarskata istoria [Latin sources for Bulgarian history]. T. ІІ. Sofia, Izdatelstvo na Balgarskata akademia na naukite. 412 р. (In Bulgarian).
ЛИБИ. 1960. Латински извори за българската история. Т. ІІ. София, Издателство на Българската академия на науките. 412 с.
Madgearu, Al. 2007. The Dridu Culture and the Changing Position of Romania among the Communist States. Archaeologia Bulgarica, vol. XI, 2, p. 51–59.
Mutafchiev, P. 1992. Istoria na balgarskia narod. [History of the Bulgarian People]. Sofia, Izdatelstvo na Balgarskata akademia na naukite. 375 р. (In Bulgarian).
Мутафчиев, П. 1992. История на българския народ. София, Издателство на Българската академия на науките. 375 с.
Paraskiv-Talmacki, Kr. 2020. Migracii v Dunajsko-Pontijskoj zone yugo-vostoka Rumynii po arheologicheskim dannym [Migrations in the Danubian-Pontic zone of southeastern Romania according to archaeological data]. Stratum Plus, № 5, s. 249–260. (In Russian).
Параскив-Талмацки, Кр. 2020. Миграции в Дунайско-Понтийской зоне юго-востока Румынии по археологическим данным. Stratum Plus, № 5, c. 249–260.
Pérez Martín, I., G. Cruz Andreotti. 2020. Geography. A Companion to Byzantine Science. Ed. by St. Lazaris. Leiden–Boston, p. 231–260.
Petrov, P. 1981. Obrazuvane na balgarskata darzhava [Foundation of Bulgarian state]. Sofia, Nauka i izkustvo. 399 р. (In Bulgarian).
Петров, П. 1981. Образуване на българската държава. София, Наука и изкуство. 399 с.
Prykhodniuk, O. M. 2005. Pastyrske horodyshche [The Pasterskoe Hillfort]. Kyiv-Chernivtsi, Zelena Bukovyna. 244 р. (In Ukrainian).
Приходнюк, О. М. 2005. Пастирьске городище. Київ-Чернівці, Зелена Буковина. 244 с.
Rashev, R. 2008. Balgarskata ezicheska kultura VІІ–ІX vek [Bulgarian pagan culture 7th–9th centuries]. Sofia, Klasika i Stil. 600 р. (In Bulgarian).
Рашев, Р. 2008. Българската езическа култура VІ–ІХ век. София, Класика и Стил. 600 с.
Skyba, A. V., Baranov, V. I. 2019. Pastyrske horodyshche: keramichnyi kompleks iz zasypky vnutrishnoho rovu (za rezultatamy doslidzhen u 2017 r.). [Pasterskoe Hillfort: ceramic complex from the filling of the inner ditch (according to the results of research in 2017)]. Arkheolohiia i davnia istoriia Ukrainy. № 1 (30), s. 67–74. (In Ukrainian).
Скиба, А. В., Баранов, В. І. 2019. Пастирське городище: керамічний комплекс із засипки внутрішнього рову (за результатами досліджень у 2017 р.). Археологія і давня історія України. № 1 (30), c. 67–74.
Stanilov, St. 2006. Hudozhestveniyat metal na balgarskoto hanstvo na Dunav (7–9 vek). Opit za empirichno izsledvane [The Artistic Metal of the Bulgarian Khanate on the Danube (7th–9th century). An Attempt at Empirical Research]. Sofia, Klasika i Stil. 395 р. (In Bulgarian).
Станилов, Ст. 2006. Художественият метал на българското ханство на Дунав (7–9 век). Опит за емпирично изследване. София, Класика и Стил. 395 с.
The Chronicle of Theophanes 1982. The Chronicle of Theophanes. An English translation of anno mundi 6095–6305 (A.D. 602–813), with introduction and notes, by Harry Turtledove. Philadelphia, University of Pennsylvania Press. 204 р.
The Chronicle of Theophanes Confessor 1997. The Chronicle of Theophanes Confessor. Byzantine and Near Eastern History AD 284–813. Translated with Introduction and Commentary by Cyril Mango and Roger Scott with the assistance of Geoffrey Greatrex. Oxford, Clarendon Press. 744 р.
Tret'yakov, P. N. 1971. Chto takoe pastyrskaya kul'tura [What is Pasterskoe culture?]. SA, 4, s. 102–113. (In Russian).
Третьяков, П. Н. 1971. Что такое пастырская культура. СА, 4, c. 102–113.
Tsankova-Petkova, G. 1954. Belezhki kam nachalnia period ot istoriyata na balgarskata darzhava [Notes on the initial period of the history of the Bulgarian state]. Izvestia na instituta za balgarska istoria, V, s. 319–346. (In Bulgarian).
Цанкова-Петкова, Г. 1954. Бележки към началния период от историята на българската държава. Известия на института за българска история, V, c. 319–346.
Cankova-Petkova, G. 1960. O territorii bolgarskogo gosudarstva v VІІ–ІX vv. [On the territory of the Bulgarian state in the 7th-9th centuries]. VVr, XVІІ, s. 124–143. (In Russian).
Цанкова-Петкова, Г. 1960. О территории болгарского государства в VІІ–ІХ вв. ВВр, ХVІІ, c. 124–143.
Shkorpil, H. i K. 1921. Dvaysetgodishnata deynost na Varnenskoto Arheologichesko Druzhestvo 1901-1921 g. [The twenty-year activity of the Varna Archaeological Society 1901–1921]. IVAD, VІІ, s. 3–84. (In Bulgarian).
Шкорпил, Х. и К. 1921. Двайсетгодишната дейност на Варненското Археологическо Дружество 1901–1921 г. ИВАД, VІІ, c. 3–84.
Zlatarski, V. 1918. Istoria na balgarskata darzhava prez srednite vekove. T. І, ch. 1. Epoha na huno-balgarskoto nadmoshtie [History of the Bulgarian State in the Middle Ages. Vol. I, Part 1. The Era of Hunnic-Bulgarian Supremacy]. Sofia, Darzhavna pechatnitsa. 486р. (In Bulgarian).
Златарски, В. 1918. История на българската държава през средните векове. Т. І, ч. 1. Епоха на хуно-българското надмощие. София, Държавна печатница. 485 с.
Списък на илюстрациите:
Фиг.1. Карта на късноаварските некрополи (по Archäologische Denkmäler 2002).
Фиг. 2. Карта на ранносредновековните биритуални некрополи по Долен Дунав (по Fiedler 1992).
Фиг. 3. Карта на ранносредновековните некрополи с обред трупоизгаряне (по Fiedler 1992).
Фиг. 4. Карта на селищната мрежа на Първото българско царство (по Fiedler 1992).
Фиг. 5. Керамични гърнета от пастирски тип. (по Ангелова, Дончева-Петкова 1992).
Фиг. 6. Карта на трите групи некрополи с урнови трупоизгаряния, свързани със северите (картна основа Google Earth).
Опубліковано
2025-08-12
Як цитувати
Хрисимов, Н. (2025). ЗА ЗАПАДНАТА ГРАНИЦА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА НА ДОЛЕН ДУНАВ, НЕПОСРЕДСТВЕНО СЛЕД ОСНОВАВАНЕТО Ѝ . Дриновський збірник, 17(17). вилучено із https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/27092
Розділ
Статті
