Траки и елини на Югозападното Черноморие през Античността

  • Калин Порожанов доктор на историческите науки, професор, катедра „История“, Югозападен университет „Неофит Рилски“ (Благоевград, България); Институт за балканистика с Център по тракология при БАН (София, България) https://orcid.org/0000-0002-5402-0301
Ключові слова: Траки, елини, пристанища, владетелска резиденция, полиси

Анотація

На югозападния бряг на Черно море, при град Бургас, на връх Шилото, се намира антична тракийска владетелска резиденция-крепост със светилище на Аполон Карсенос. В близост, на брега на Мандренското езеро, има тракийски тюрзис от ІV–ІІ в. пр.Хр., в който е открита много керамика от Аполония и Месамбрия.

От Бургас е известен надпис на старогръцки от средата на ІІІ в. пр.Хр., в който се казва, че Райскупорис, син на царя Котис, който е изпратен от баща си като заложник, след изтичане на срока останал в града... Въз основа на изворите се приема, че това е единият екземпляр на постановлението, който се намира в одрюското тържище в крайбрежната владетелска област, а другият екземпляр е бил поставен в съответния град.

При светилището на Аполон Карсенос са открити сребърни монети на одрюския цар Котис І (383/382–360/359 г. пр.Хр.), много бронзови монети и 120 сребърни драхми на Аполония от първата половина на ІV в. пр.Хр., една бронзова монета на Месамбрия от втората половина на ІІ в. и една бронзова монета на тракийския цар Мостис (ок. 125–86 г. пр.Хр.). Тези данни показват активно функциониращ одрюски династичен център, който владее крайбрежието на Бургаския залив.

Античните археологически, епиграфски и нумизматични паметници сочат, че освен пристанищата при трите елински града Месамбрия, Анхиало и Аполония, в Бургаския залив се локализират и три тракийски пристанищатържища: две при град Бургас – в кварталите „Победа“ и „Изгрев“, и едно при град Поморие. Владяни от укрепена тракийска династическа резиденция със светилище на Аполон Карсенос при връх Шилото, те, заедно с пристанищата на трите елински полиса, играят ролята на контактна зона между траки и елини в района на Бургаския залив.

Завантаження

Дані завантаження ще не доступні.

Посилання

Balabanov, P. 1990. The cities of Ancient Thrace befor the Campagns of Phillip II. Sofia: Terra Antiqua Balcanica, № V, р. 34–41.
Isaac, B. 1986. The Greek Settlements in Thrace until Macedonian Conquest. Leiden. 304 p.
Mihailov, G. 1970. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae, Vol. I Inscriptiones orae Ponti Euxini. Serdicae / Sofia.
Балабанов, П. 1984. Тракийски тюрсис близо до Бургас. Пловдив, Известия на музеите от Югоизточна България, том 7, с. 11–38.
Гълъбов, Ив. 1950. Един новооткрит надпис от Несебър. Бургас, Известия на Народния музей, Бургас, том 1, с. 7–22.
Гюзелев, М. 2009. Западният Понт между Емине и Босфора през първото хилядолетие пр.Хр. Бургас. 319 c.
Карайотов, И. 2004. Бургас – пристанището на тракийските царе. Бургас, Море – национално маринистично списание, № 9–10, c. 10–12.
Кияшкина, П. 2000. За един неизследван археологически обект от територията на Бургас. Studia in memoriam Ivani Galabov. Бургас, Известия на Народния музей, Бургас, том 3, с. 106–116.
Кияшкина, П. и др. 2000. Светилище на върха. Бургас – вечното пристанище. Бургас, c. 58–61.
Михайлов, Г. 1955. Към историята на Тракия през ІV–ІІІ в. пр.н.е. София, Известия на Археологическия институт, том 19, c. 149−165.
Стоянов, Т. 1993: Археологически данни за неизвестно тракийско селище край Анхиало (Поморие). София, Археология, № 3, c. 17–25.
Тачева, М. 2006. Царете на древна Тракия. Книга първа. София. 244 c.
Тодоров, Я. 1933. Тракийските царе. София, Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, том 39, 7, c. 1−80.
Юрукова, Й. 1992. Монетите на тракийските племена и владетели. София. 335 c.
Опубліковано
2020-12-03
Як цитувати
Порожанов, К. (2020). Траки и елини на Югозападното Черноморие през Античността. Дриновський збірник, 13, 18-22. https://doi.org/10.7546/DS.2020.13.02