Миграциите и мобилността – фокус в изследователските търсения на съвременната българска наука

  • Петко Христов доктор, доцент, директор Інституту етнології та фольклористики з Етнографічним музеєм Болгарської академії наук, м. Софія
  • Владімір Пенчев доктор, доцент секції «Порівняльні фольклористичні дослідження» Інституту етнології та фольклористики з Етнографічним музеєм Болгарської академії наук, м. Софія
Ключові слова: миграции, мобилност, българи в чужбина, балканска култура на гурбета

Анотація

В процесите на развитие на българската етнология, фолклористика и социокултурна антропология в последните десетилетия се оказа, че едни от най-привлекателните и фокусиращи вниманието на изследователите теми са изследването на българските общности в чужбина и на трудовата мобилност в балканския ареал. Именно на техния анализ е посветен настоящият текст, занимаващ се с определяне на терминологичните и типологичните проблеми и с представяне на изследователските усилия на учените от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей и с резултатите от тях

Завантаження

Дані завантаження ще не доступні.

Посилання

По-подробно по въпроса вж. Пенчев В. За хората и термините, или за българите извън България // Български фолклор. 2011. № 2. С. 5–13.

Тьониес Ф. Общност и общество // Социологически проблеми. 1987. № 4. С. 100–104 (Превод от: Tönnies F. Gemeinschaft und Gesellschaft. Lepzig: Fuesis Verlag, 1887).

Вж. и Енциклопедичен речник по социология. ІІ изд. София: М-8-М, 1997. С. 315–317.

В тази връзка вж. още Пенчев Вл. Паралакс в огледалото, или за мигрантските общности в чуждоетнична среда. София: Херон прес, 2001; Пенчев Вл. Типология на българските общности в чужбина. // Съвременната социокултурна ситуация и проблемът за общностите. Варна: Община Варна, 2004. С. 56–64; Пенчев Вл. За хората и термините, или за българите извън България // Български фолклор. 2011. № 2. С. 5–13; Penčev V. Po serpentinách sebepoznání a poznání toho druhého. Češi a Slováci v Bulharsku, Bulhaři v České republice. Praha: FHS, 2012; Penčev V. Typology of an Ethnic Community in a Foreign Ethnical Environment // Dvě století nacionalismu: Pocta prof. Janu Rychlíkovi. Praha: Filozofická fakulta, Masarykový ústav a Archiv AV ČR, v.v.i., 2014. С. 284–297 и др.

Вж.: Botík J. Enklávaa diaspora jako zvláštne formy spoločenstva ľudí // Slovenský národopis. Bratislava. 1973. No. 4. С. 497.

Sheffer G. A New Field of Study: Modern Diasporas in International Politics // Modern Diasporas in International Politics / G. Sheffer (ed.). London: Croom Helm, 1986. Р. 10. Вж.: Migration, Diasporas and Transnationalism / Vertovec St., Cohen R. (eds.). Aldershot: Edward Elgar, 1999.

Понятието «Средна Европа» (използва се и «Централна Европа») има различни времеви и пространствени измерения, дори и различни трактовки в отделните национални визии. За целите на настоящата работа приемаме, че то включва основната част от земите на бившата Австрийска (респ. Австро-Унгарска) империя, т.е. Австрия, Чехия, Унгария, Словакия. Вж. по въпроса и Baar V. Problematika hranic střední Evropy jako modelový příklad makroregionalizace kontinentů (Střední Evropa x-krát jinak). URL: http://prf.osu.cz/ksg/dokumenty/geoseminar2011/baar_stredni_evropa.pdf. (2011) (посетено на 5.5.2016).

Под «плажна» миграция разбираме онези случаи, в които по време на ваканционно летуване у нас се стига до запознанства на чехкини и словачки (най-често) и унгарки и австрийки (по-рядко) с българи (обратните ситуации са изключения) и тези запознанства не след дълго довеждат до брак, като двойката обикновено се установява в чужбина. Тъкмо плажът в случая е първопричината, предизвикала в крайна сметка миграцията.

Във формулировката «гастарбайтерска», тук не влагаме никакъв пейоративен смисъл, а акцентираме именно върху «гостуването за работа», което обобщава в някаква степен разнородните характеристики на този тип миграция.

Вж. по-подробно: Penchev V. For Bread ...or for Something Else? (The Bulgarian “Contracted” Labour Migrations in Former Czechoslovakia in the Middle of the Last Century) // Migration and Identity: Historical, Cultural and Linguistic Dimensions of Mobility in the Balkans. Sofia: Paradigma, 2012. С. 350–358 и посочената там библиография.

Вж. за нея напр.: Гърдев К. Българските общности в Чехия и Словакия. София: УИ «Св. Климент Охридски», 2003.

Специално за миграцията в чешките земи вж. Georgieva R. Bulhařiv Čechách. Kulturní parametry, imigrační proces a společenská integrace v současné době. Praha: FHS, 2011.

Вж. още: Василева Б. Миграционни процеси в България след Втората световна война. София: УИ «Св. Климент Охридски», 1991. С. 231–243.

Вж. по-подробно: Ненчев Н. Българската политическа емиграция 1944–1952 година. София: НБУ, 1997.

Съвместният екип се беше позовал на съществувалото през 60-те г. на XIX век в Прага чешко-българско студентско сдружение, поставило си за цел да подпомага българското национално-освободително движение.

Вж. напр. Пейковска П. Българските общности в Унгария през XIX–XX век (Миграции и историко-демографска характеристика). София: ИИИ-БАН, 2011; Янкова В. Българите в Унгария – културна памет и наследство. София: ИК «Ирка», 2014.

Вж.: Уебсайт на проект «Културно наследство в миграция». URL: http://www.migrantheritage.com/, респ.: Фейсбук страница на проект «Културно наследство в миграция». URL: https://www.facebook.com/migrant.heritage/ (посетено на 5.05.2016).

Вж.: Уебсайт на проект «Бесарабските българи в постсъветското пространство. Култура, политика, идентичност». URL: http://www.besarabski-bulgari.org/ (посетено на 5.05.2016).

Названието «гурбет» в повечето балкански езици произлиза от турско-арабското gurbet – «чужбина» (срв. Турско-български речник. София: БАН, 1952. С. 193).

По-подробно срв. Hristov P.Trans-Border Exchange of Seasonal Workers in the Central Part of the Balkans (19th – 20th Century) // Ethnologia Balkanica. 2008. 12. Berlin: Lit Verlag. Р. 217.

Baldwin-Edwards M. Immigration, Immigrants and Socialization in Southern Europe: Patterns, Problems and Contradistinctions. Keynote lecture on Academic Symposium on Immigration in Northern versus Southern Europe. Athens, November, 2002. Р. 2.

Термина заимствам от френския антрополог Беноа Флише, изследвал трудовите миграции (gurbet) в Турция (срв. Fliche B. Le nomade, le saisonnier et le migrant: une culture de la mobilité en Anatolie centrale? // Etudes rurales. 2006. 1 (n° 177). URL: http://etudesrurales.revues.org/document3356.html (посетено 5.5.2016).

Вж.: Brettell C. Anthropology and Migration. Essays in Transnationalism, Ethnicity and Identity. Walnut Creek: AltaMira Press, 2003. P. 3.

Срв.: Hristov P.Borders and Identities (Difficulties and perspectives faced by comparative ethnological studies of the border regions on the Balkans) // Etudes Balkaniques. 2009. No. 3. P. 109–126; Hristov P.The Balkan Gurbet: Traditional Patterns and New Trends // Migration in the Southern Balkans: From Ottoman Territory to Globalized and Nation States. – IMISCOE Research / Hans Vermeulen, Martin Baldwin-Edwards and Riki Van Boeschoten (eds.). Dordrecht: Springer, 2015. P. 31–46.

Вж.: Kearney M. Migration // Barfield T.The Dictionary of Anthropology. Oxford: Blackwell, 1997. P. 324.

Срв.: Barth F. Introduction. // Barth F. Ethnic Groups and Boundaries: The Social Organization of Culture Difference. Bergen-Oslo-London, 1969.

Срв. и написаното от Владимир Пенчев по-горе.

За България срв.: Натан Ж., Беров Л., Хаджиниколов В. Икономиката на България до социалистическата революция. София: Наука и изкуство, 1969. С. 408.

Срв.: Guentcheva R., Kabakchieva P., Kolarski P. Sharing Experience: Migration Trends in Selected Applicant Countries and Lessons Learned from the ‘New Countries of Immigration’ in the EU and Austria. Vol. 1. Bulgaria. Vienna: IOM, 2003.

Точните данни за изброените в текста издания са дадени в края на статията.

Срв.: Migrations from and to Southeastern Europe / Krasteva A., Kasabova A., Karabinova D. (еds.). Ravenna: Longo Editore, 2010.

Migration from and Towards Bulgaria 1989–2011 / Dimitrova T., Kahl Th. (еds.). Berlin: Frank &Timme, 2013.

Labour Migrations in the Balkans / Sikimić B., Hristov P., Golubović B. (еds.). Studies on Language and Culture in Central and Eastern Europe (SLCCEE). Band 18. München-Berlin: Verlag Otto Sagner, 2012.

Contextualising changes: Shifting Borders, Migrations and Identities / Hristov P., Kassabova A., Troeva E., Demski D. (eds.). Sofia: Paradigma, 2015.
Опубліковано
2019-09-24
Як цитувати
Христов, П., & Пенчев, В. (2019). Миграциите и мобилността – фокус в изследователските търсения на съвременната българска наука. Дриновський збірник, 10, 345-356. https://doi.org/10.7546/DS.2017.10.32