Две десетилетия български преход – предпоставки, проблеми, рав- носметка
Анотація
Две десетилетия български преходЗавантаження
##plugins.generic.usageStats.noStats##
Посилання
1 Повече за въстанието от 1923 г. вж.: Косев, Д. Септемврийското въстание 1923. С., 1973.
2 История на антифашистката борба в България. 1939–1944. Ред. кол. Кирил Василев, Димитър
Сирков, Никифор Горненски, Славка Петрова. Т. 1 (септември 1939 – февруари 1943); Т. 2 (март 1943 –
9 септември 1944). С., 1976.
3 Шарланов, Д. Горяните. Кои са те? Из строго секретните архиви на Дирекция Държавна сигур-
ност. С., 1999.
4 Бжежински, З. Големият провал. С., 1991, с. 215.
5 Баева, И. Из историята на българското дисидентство – Общественият комитет за екологична за-
щита на Русе и властта. – Известия на държавните архиви, 2000, бр. 76, 33–53.
6Баева, И. Създаване на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и ролята му за начало-
то на прехода – 1988–1989 г. – Известия на държавните архиви, 2004, т. 87, 3–32.
7 Юлската концепция е лансирана от Тодор Живков в средата на 1987 г., след като се оформят
разногласията му със съветския лидер Михаил Горбачов. Целта £ е трансформация на системата с въ-
веждането на пазарни механизми и преминаване от държавен социализъм към „държавен“ капитализъм
(ЦДА, ф. 1 Б, оп. 65, а. е. 83, 84).
8 Зад това наименование се крие насилственото преименуване на българските турци, осъществено
в края на 1984 и началото на 1985 г. То е описано в два тома на документалния сборник: „Възродител-
ният процес“. Българската държава и българските турци (средата на 30-те – началото на 90-те години на
ХХ век) (Т. 1. Съст. И. Баева и Е. Калинова. С., 2009. 751 с.); „Възродителният процес“. Международни
измерения (1984–1989). (Т. 2. Съст. И. Баева и Е. Калинова. С., 2009).
9 Това е осъществено с решение № 109 от 12 юли 1989 г. на Министерския съвет за обявяване на
частична мобилизация (ЦДА, ф. 136, оп. 82, а. е. 109, л. 1–2).
10 За това говорят спомените на съветския дипломат Терехов, публикувани от Тома Томов (Труд,
10–17 ноем. 1998).
11 Младенов, П. Животът. Плюсове и минуси. С., 1992, 22–23.
12 Директорът на БТА Боян Трайков, член на ЦК на БКП, разказва за пленума (Трайков, Б. Превра-
тът. 10 ноември 1989. С., 1999).
13 Малко след създаването на СДС комунистическата преса атакува неговия председател д-р Желю
Желев с обвинения в кариеризъм и че се стреми към властта, но той горещо отрича.
14 Свидетелствата на дисидентите са категорични. Михаил Неделчев разказва: „Иван Радоев, Бог
да го прости, ми каза в 12 часа, че вече е станало всичко и е сигурно. И си спомням, че аз тогава отидох
в Радио София да получа официалното съобщение. Получи се това съобщение, а моите приятели седяха
в писателския клуб и вече в тайно предчувствие пиеха вино... И в Съюза на писателите настана едно
много странно веселие, защото някаква лихорадка обхвана всички, независимо дали са живковисти или
антиживковисти, дали са комунисти или антикомунисти“ (Иванова, Е. Цит. съч., 222–223). Николай
Колев-Босия: „Същия ден бях в Дупница. С Краси Кънев бяхме. После – в Южния парк и после в „Ти-
ролска среща“, където дебнехме телевизията да кажат дали е вярно. Аз се изненадах, че стана конкретно
на тоя ден, но иначе беше ясно, че се събаря къщата“ (пак там, с. 224). Спонтанно изразява тогавашните
си усещания и д-р Константин Тренчев, който е сред дисидентите антикомунисти: „Самият 10 ноември
беше до известна степен изненада за нас. Аз го посрещнах в Стара Загора и чухме по радио „Свободна
Европа“, че Тодор Живков е подал оставка. Радостта беше много голяма, телефонът звънеше постоянно,
поздравявахме се, считахме, че сега вече малко по-спокойно ще можем да се борим за каузите, които
ни въодушевяваха и така и стана“ (пак там, 224–225). Елка Константинова: „Аз го възприех като нещо
много неочаквано. Като страхотен късмет“ (пак там, с. 226).
15 Споразумение по основните идеи и принципи на законопроекта за изменение и допъл нение към
конституцията на НРБ, 29–30 май 1990 г.; Споразумение по политическата система, 12 март 1990 г.; Спо-
разумение по основните идеи и принципите на законопроекта за политическите партии, 29 март 1990 г. –
В: Кръглата маса. Стенографски протоколи (3 януари – 15 май 1990). С., 1999, 676–678, 671–675, 679–681.
16 Това прави номинираният в началото на февруари 1990 г. за нов министър-председател Андрей
Луканов в опита си да създаде ново правителство на широка национална основа. След като не успява,
той обяснява пред народните представители: „Идеята за национално съгласие като една от решаващите
предпоставки за действителния демократизъм и успешно осъществяване на обновителните процеси
в страната се споделя от широки кръгове на българската общественост. В хода на консултациите бяха
постигнати предварителни договорености, които позволяваха да се състави представително правител-
ство от компетентни и авторитетни личности при едно разширено участие на БЗНС и безпрецедентно за
последните десетилетия участие на безпартийни. Несъгласие да се включат в новото правителство из-
разиха представители на СДС, подчертавайки обаче своята готовност за градивно взаимодействие с пра-
вителството на основата на диалога, който се води в рамките на Националната кръгла маса. Известно ви
е вчерашното решение на УС на БЗНС, по силата на което Съюзът се оттегли от участие в съгласувания
вече състав на правителството. При създадената нова ситуация и с оглед да не се допусне отслабване на
изпълнителната власт с всички произтичащи от това отрицателни и дори опасни последици за интере-
сите на нацията предлагам НС да утвърди правителство, съставено от членове на БКП, която разполага
с мнозинство на местата в сегашното НС“ (Ананиева, Н. Андрей Луканов в парламента. С., 1997, 23–24).
17 Това личи от думите на новия държавен глава, но наследил Т. Живков начело на БКП Петър
Младенов. Преди едно пътуване на акад. Благовест Сендов до Съветския съюз през пролетта на 1990 г.
Младенов споделя прогнозите си: „На тези избори най-вероятно и най-естествено е да победи опози-
цията. Тогава аз трябва да посоча бъдещия премиер. Най-добре ще бъде това да е д-р Петър Дертлиев,
а Луканов и ти да му бъдете заместници“ (Манолова, Н. Цит. съч., с. 218).
18 Споразумение по принципите и основните положения на законопроекта за избиране на Велико
народно събрание, 30 март 1990 г. – В: Кръглата маса.., 682–685.
19 До средата на 1990 г. са проведени избори в Полша и Унгария, а едновременно с нашите са
и изборите в Чехословакия. Всички те дават изборна победа на новите политически сили и показват
маргинализацията на управлявалите до 1989 г. комунистически партии.
20 По пропорционалната система БСП получава 47,25%, а след по-големия £ успех в мажоритарния
избор тя получава абсолютно мнозинство от 211 деп. (52,75%) в 400-членното ВНС. СДС остава втори
със 144 деп. и 36%, етнически турското ДПС получава гласовете на турското население и има 23 деп.,
а казионният БЗНС постига 4% и 16 деп.
21 Brown, J. F. Surge for Freedom. The End of Communist Rule in Eastern Europe. Duke University Press, 1991.
22 В екипа участват и българските икономисти Иван Ангелов, Румен Аврамов, Стою Дулев, Дими-
тър Костов, Емил Хърсев, Татяна Хубенова, Димитър Иванов, Атанас Папаризов, Огнян Пишев, Иван
Пушкаров, Боян Славенков, Стефан Стоилов, Тодор Вълчев, Христина Вучева (Доклад върху проекта за
икономически растеж и преход към пазарна икономика в България). С., 1990).
23 Конституция на Република България. С., 1991.
24 Според някои социолози преходът е завършил с изборите от 2001 г., които са сложили край на двупо-
люсния модел (Райчев, А., К. Стойчев. Какво се случи? Разказ за прехода в България 1989–2004. С., 2004).
25 Това прави американският политолог Франсис Фукуяма (вж.: Фукуяма, Фр. Краят на историята
и обикновеният човек. С., 1993).
26 Вж.: Баева, И. Смяна на елита и кадрите в България и Източна Европа (1944–1948 г.). – В: Лица
на времето. С., ЦИПИ, 1/1996, 65–90.
27 При преброяването от 1985 г. населението на България е 8 949 000 души, а през 2008 г. – 7 718 700
души. С други думи, то е намаляло с над един милион (Статистически справочник. С., 2008, с. 10, 12).
28 На насилието е посветена книгата на български философ, влязла в непряк спор с „Черната книга
на комунизма“ (Проданов, В. Насилието в модерната епоха. С., 2003).
29 Изследването „Барометър на нова Европа“ от 2005 г. показва, че 38% от българските граждани
изпитват носталгия към социализма (цит. по: Сега, бр. 57, 10 март 2006).
30 Кръстев, И. „Изгубилите спечелили“, или за търпението и оптимизма. – Сега, 30 септе. 2002.
31 Изследване на Евробарометър показва, че 63% от българите са недоволни от живота си (Труд,
19 юни 2007).
32 Макар че има и изследвания, които виждат положението със средната класа съвсем различно
(вж.: Градинаров, Б. Залезът на средната класа. Социални, икономически и философски проекции на
прехода към постиндустриално общество. Фабер, 2004).
33 Интересен опит за обобщение е публикуван през 2004 г.: „Оптимистична теория за песимизма на
прехода“ Сдружение „Инициатива Глобална България„, 2003–2004. – Капитал, 10–16 апр. 2004.
34 Той пише следното: „...революцията в България ще зависи три четвърти от положението вън
и една четвърт от положението вътре“ (Благоев, Д. „Тесни социалисти“ с анархистически глави. – Ново
време, 1919, кн. 10–11).
35 Външната политика на България след 10. ХI. 1989 г. С., 1997.
36 Дума, 16 апр. 2007.
37 Станишев, С. Добрите неща не стават бързо. – Труд, бр. 240, 1 септ. 2007.
38 Ангелов, И. Анатомия на българската инфлация. – Дума, бр. 97, 24 апр. 2008.
39 Станишев, С. България днес е по-богата отпреди 5 години. – Труд, бр. 120, 1 май 2008.
40 Тончев, Т. Сега можем да купуваме по-малко от 1989 г. – 24 часа, бр. 182, 4 юли 2008. Обясне-
нието е, че реалните доходи са нараствали по-бавно, отколкото са се увеличавали цените на стоките.
41 Миков, М. Който работи добре в МВР, да бъде спокоен. – Труд, бр. 126, 9 май 2008.
42 Първанов, М. Предложение за реформа на политическия модел. – Труд, бр. 166, 18 юни 2008.
Президентът предлага да се повишат критериите за участие в изборите – партиите да имат национално
представителство и да покажат прозрачност при финансирането, както и да бъдат въведени силни мажо-
ритарни елементи в пропорционалната избирателна система.
43 Лий, М. Не сме доволни. – Труд, бр. 131, 14 май 2008.
44 Докладът е публикуван в българските вестници с най-голям тираж (България не контролира
сигурно парите си). – Труд, бр. 196, 18 юли 2008.
45 http://www.cik-bg.org/
2 История на антифашистката борба в България. 1939–1944. Ред. кол. Кирил Василев, Димитър
Сирков, Никифор Горненски, Славка Петрова. Т. 1 (септември 1939 – февруари 1943); Т. 2 (март 1943 –
9 септември 1944). С., 1976.
3 Шарланов, Д. Горяните. Кои са те? Из строго секретните архиви на Дирекция Държавна сигур-
ност. С., 1999.
4 Бжежински, З. Големият провал. С., 1991, с. 215.
5 Баева, И. Из историята на българското дисидентство – Общественият комитет за екологична за-
щита на Русе и властта. – Известия на държавните архиви, 2000, бр. 76, 33–53.
6Баева, И. Създаване на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и ролята му за начало-
то на прехода – 1988–1989 г. – Известия на държавните архиви, 2004, т. 87, 3–32.
7 Юлската концепция е лансирана от Тодор Живков в средата на 1987 г., след като се оформят
разногласията му със съветския лидер Михаил Горбачов. Целта £ е трансформация на системата с въ-
веждането на пазарни механизми и преминаване от държавен социализъм към „държавен“ капитализъм
(ЦДА, ф. 1 Б, оп. 65, а. е. 83, 84).
8 Зад това наименование се крие насилственото преименуване на българските турци, осъществено
в края на 1984 и началото на 1985 г. То е описано в два тома на документалния сборник: „Възродител-
ният процес“. Българската държава и българските турци (средата на 30-те – началото на 90-те години на
ХХ век) (Т. 1. Съст. И. Баева и Е. Калинова. С., 2009. 751 с.); „Възродителният процес“. Международни
измерения (1984–1989). (Т. 2. Съст. И. Баева и Е. Калинова. С., 2009).
9 Това е осъществено с решение № 109 от 12 юли 1989 г. на Министерския съвет за обявяване на
частична мобилизация (ЦДА, ф. 136, оп. 82, а. е. 109, л. 1–2).
10 За това говорят спомените на съветския дипломат Терехов, публикувани от Тома Томов (Труд,
10–17 ноем. 1998).
11 Младенов, П. Животът. Плюсове и минуси. С., 1992, 22–23.
12 Директорът на БТА Боян Трайков, член на ЦК на БКП, разказва за пленума (Трайков, Б. Превра-
тът. 10 ноември 1989. С., 1999).
13 Малко след създаването на СДС комунистическата преса атакува неговия председател д-р Желю
Желев с обвинения в кариеризъм и че се стреми към властта, но той горещо отрича.
14 Свидетелствата на дисидентите са категорични. Михаил Неделчев разказва: „Иван Радоев, Бог
да го прости, ми каза в 12 часа, че вече е станало всичко и е сигурно. И си спомням, че аз тогава отидох
в Радио София да получа официалното съобщение. Получи се това съобщение, а моите приятели седяха
в писателския клуб и вече в тайно предчувствие пиеха вино... И в Съюза на писателите настана едно
много странно веселие, защото някаква лихорадка обхвана всички, независимо дали са живковисти или
антиживковисти, дали са комунисти или антикомунисти“ (Иванова, Е. Цит. съч., 222–223). Николай
Колев-Босия: „Същия ден бях в Дупница. С Краси Кънев бяхме. После – в Южния парк и после в „Ти-
ролска среща“, където дебнехме телевизията да кажат дали е вярно. Аз се изненадах, че стана конкретно
на тоя ден, но иначе беше ясно, че се събаря къщата“ (пак там, с. 224). Спонтанно изразява тогавашните
си усещания и д-р Константин Тренчев, който е сред дисидентите антикомунисти: „Самият 10 ноември
беше до известна степен изненада за нас. Аз го посрещнах в Стара Загора и чухме по радио „Свободна
Европа“, че Тодор Живков е подал оставка. Радостта беше много голяма, телефонът звънеше постоянно,
поздравявахме се, считахме, че сега вече малко по-спокойно ще можем да се борим за каузите, които
ни въодушевяваха и така и стана“ (пак там, 224–225). Елка Константинова: „Аз го възприех като нещо
много неочаквано. Като страхотен късмет“ (пак там, с. 226).
15 Споразумение по основните идеи и принципи на законопроекта за изменение и допъл нение към
конституцията на НРБ, 29–30 май 1990 г.; Споразумение по политическата система, 12 март 1990 г.; Спо-
разумение по основните идеи и принципите на законопроекта за политическите партии, 29 март 1990 г. –
В: Кръглата маса. Стенографски протоколи (3 януари – 15 май 1990). С., 1999, 676–678, 671–675, 679–681.
16 Това прави номинираният в началото на февруари 1990 г. за нов министър-председател Андрей
Луканов в опита си да създаде ново правителство на широка национална основа. След като не успява,
той обяснява пред народните представители: „Идеята за национално съгласие като една от решаващите
предпоставки за действителния демократизъм и успешно осъществяване на обновителните процеси
в страната се споделя от широки кръгове на българската общественост. В хода на консултациите бяха
постигнати предварителни договорености, които позволяваха да се състави представително правител-
ство от компетентни и авторитетни личности при едно разширено участие на БЗНС и безпрецедентно за
последните десетилетия участие на безпартийни. Несъгласие да се включат в новото правителство из-
разиха представители на СДС, подчертавайки обаче своята готовност за градивно взаимодействие с пра-
вителството на основата на диалога, който се води в рамките на Националната кръгла маса. Известно ви
е вчерашното решение на УС на БЗНС, по силата на което Съюзът се оттегли от участие в съгласувания
вече състав на правителството. При създадената нова ситуация и с оглед да не се допусне отслабване на
изпълнителната власт с всички произтичащи от това отрицателни и дори опасни последици за интере-
сите на нацията предлагам НС да утвърди правителство, съставено от членове на БКП, която разполага
с мнозинство на местата в сегашното НС“ (Ананиева, Н. Андрей Луканов в парламента. С., 1997, 23–24).
17 Това личи от думите на новия държавен глава, но наследил Т. Живков начело на БКП Петър
Младенов. Преди едно пътуване на акад. Благовест Сендов до Съветския съюз през пролетта на 1990 г.
Младенов споделя прогнозите си: „На тези избори най-вероятно и най-естествено е да победи опози-
цията. Тогава аз трябва да посоча бъдещия премиер. Най-добре ще бъде това да е д-р Петър Дертлиев,
а Луканов и ти да му бъдете заместници“ (Манолова, Н. Цит. съч., с. 218).
18 Споразумение по принципите и основните положения на законопроекта за избиране на Велико
народно събрание, 30 март 1990 г. – В: Кръглата маса.., 682–685.
19 До средата на 1990 г. са проведени избори в Полша и Унгария, а едновременно с нашите са
и изборите в Чехословакия. Всички те дават изборна победа на новите политически сили и показват
маргинализацията на управлявалите до 1989 г. комунистически партии.
20 По пропорционалната система БСП получава 47,25%, а след по-големия £ успех в мажоритарния
избор тя получава абсолютно мнозинство от 211 деп. (52,75%) в 400-членното ВНС. СДС остава втори
със 144 деп. и 36%, етнически турското ДПС получава гласовете на турското население и има 23 деп.,
а казионният БЗНС постига 4% и 16 деп.
21 Brown, J. F. Surge for Freedom. The End of Communist Rule in Eastern Europe. Duke University Press, 1991.
22 В екипа участват и българските икономисти Иван Ангелов, Румен Аврамов, Стою Дулев, Дими-
тър Костов, Емил Хърсев, Татяна Хубенова, Димитър Иванов, Атанас Папаризов, Огнян Пишев, Иван
Пушкаров, Боян Славенков, Стефан Стоилов, Тодор Вълчев, Христина Вучева (Доклад върху проекта за
икономически растеж и преход към пазарна икономика в България). С., 1990).
23 Конституция на Република България. С., 1991.
24 Според някои социолози преходът е завършил с изборите от 2001 г., които са сложили край на двупо-
люсния модел (Райчев, А., К. Стойчев. Какво се случи? Разказ за прехода в България 1989–2004. С., 2004).
25 Това прави американският политолог Франсис Фукуяма (вж.: Фукуяма, Фр. Краят на историята
и обикновеният човек. С., 1993).
26 Вж.: Баева, И. Смяна на елита и кадрите в България и Източна Европа (1944–1948 г.). – В: Лица
на времето. С., ЦИПИ, 1/1996, 65–90.
27 При преброяването от 1985 г. населението на България е 8 949 000 души, а през 2008 г. – 7 718 700
души. С други думи, то е намаляло с над един милион (Статистически справочник. С., 2008, с. 10, 12).
28 На насилието е посветена книгата на български философ, влязла в непряк спор с „Черната книга
на комунизма“ (Проданов, В. Насилието в модерната епоха. С., 2003).
29 Изследването „Барометър на нова Европа“ от 2005 г. показва, че 38% от българските граждани
изпитват носталгия към социализма (цит. по: Сега, бр. 57, 10 март 2006).
30 Кръстев, И. „Изгубилите спечелили“, или за търпението и оптимизма. – Сега, 30 септе. 2002.
31 Изследване на Евробарометър показва, че 63% от българите са недоволни от живота си (Труд,
19 юни 2007).
32 Макар че има и изследвания, които виждат положението със средната класа съвсем различно
(вж.: Градинаров, Б. Залезът на средната класа. Социални, икономически и философски проекции на
прехода към постиндустриално общество. Фабер, 2004).
33 Интересен опит за обобщение е публикуван през 2004 г.: „Оптимистична теория за песимизма на
прехода“ Сдружение „Инициатива Глобална България„, 2003–2004. – Капитал, 10–16 апр. 2004.
34 Той пише следното: „...революцията в България ще зависи три четвърти от положението вън
и една четвърт от положението вътре“ (Благоев, Д. „Тесни социалисти“ с анархистически глави. – Ново
време, 1919, кн. 10–11).
35 Външната политика на България след 10. ХI. 1989 г. С., 1997.
36 Дума, 16 апр. 2007.
37 Станишев, С. Добрите неща не стават бързо. – Труд, бр. 240, 1 септ. 2007.
38 Ангелов, И. Анатомия на българската инфлация. – Дума, бр. 97, 24 апр. 2008.
39 Станишев, С. България днес е по-богата отпреди 5 години. – Труд, бр. 120, 1 май 2008.
40 Тончев, Т. Сега можем да купуваме по-малко от 1989 г. – 24 часа, бр. 182, 4 юли 2008. Обясне-
нието е, че реалните доходи са нараствали по-бавно, отколкото са се увеличавали цените на стоките.
41 Миков, М. Който работи добре в МВР, да бъде спокоен. – Труд, бр. 126, 9 май 2008.
42 Първанов, М. Предложение за реформа на политическия модел. – Труд, бр. 166, 18 юни 2008.
Президентът предлага да се повишат критериите за участие в изборите – партиите да имат национално
представителство и да покажат прозрачност при финансирането, както и да бъдат въведени силни мажо-
ритарни елементи в пропорционалната избирателна система.
43 Лий, М. Не сме доволни. – Труд, бр. 131, 14 май 2008.
44 Докладът е публикуван в българските вестници с най-голям тираж (България не контролира
сигурно парите си). – Труд, бр. 196, 18 юли 2008.
45 http://www.cik-bg.org/
Як цитувати
Баева, И. (1). Две десетилетия български преход – предпоставки, проблеми, рав- носметка. Дриновський збірник, 4. вилучено із https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/1013
Розділ
Статті
