Village Landmarks of the First Centuries AD from the Territory of Lower Moesia and Thrace
Abstract
The fact that the villages of the Thracian lands in the first centuries AD had precisely defined, properly formed frontiers is supported by the found landmarks which fixed these boundaries. Of special importance are three identical inscriptions from the territory of Philippopolis, indicating that by the order of the legate of Thrace Q. Atrius Clonius, apparently in the 211 AD, were installed (IGBR, III/1, № 1455,1472; V, № 5534). There are reasons to believe that they were found in situ and it seems to be a unique opportunity to imagine the size of a Thracian village’s land holdings. However, the landmarks do not indicate that Bendipara is , and yet the area marked for one village is too large — it stretches for over 10 kilometers from the south-west to north-east.
Given the fact that some archaeological materials with the traces of settlements from the Roman period have been discovered in the area, burial mounds recorded, V. Dinchev comes to the conclusion that Bendipara was not the village but an administrative union of several neighboring villages. Such a conclusion is, in principle, justified but before the results of systematic excavations have been obtained on the territory designated by boundary stones, this hypothesis should be accepted with caution: there is a possibilitythat Bendipara was an estate, and, given its size, most likely, the emperor’s. As conclusive evidence of the existence of Bendipara can only be a confirmation of this fact by written sources.
Downloads
References
Rostovtzeff M. The Social and Economic History of the Roman Empire. 2nd ed. — Oxf., 1957. — Vol. 1.
Штаерман Е. М. Кризис рабовладельческого строя в западных провинциях Римской импе- рии. — М., 1957.
Штаерман Е. М. Мораль и религия угнетенных классов Римской империи (Италия и За- падные провинции). — М., 1961.
Fol A. Les thraces dans l’Empire Romain d’Occident (Ie–IIIe siècle) // ГСУ. Философско-исто- рически факултет. — 1964. — Т. 58. — Кн. 3.
Фол А. Демографска и социална характеристика на днешните български земи от I до III век въз основа на надписите extra fines provinciarum // ИБИД. — 1967. — Т. 25.
Златковская Т. Д. Возникновение государства у фракийцев. VII—V вв. до н. э. — М., 1971.
Велков В. Поземлени отношения в Мизия и Тракия // История на България. — София, 1979. — Т. 1.
Порожанов К. История на траките в историята на стария свят. Принципни постановки и проблеми // Минало. — 1996. — Кн. 4.
Ботева Д. Долна Мизия и Тракия в римската имперска система (193–217/218 г. сл. Хр.). — София, 1997.
Russu I. Un litigiu de hotărnicie din Scythia Minor (CIL III 14447. V. Pârvan, Histria, IV, 633–637 (в оригинальном названии статьи — 537, что является опечаткой — А. М.) // SCIV. — 1955. — Nr. 1–2.
Florescu Gr. O piatră de hotar de la Capidava // SCIV. — 1957. — Nr. 1–4.
Велков В. Добруджа в периода на римското владичество // История на Добруджа. — София, 1984. — Т. 1.
Ростовцев М. И. Общество и хозяйство в Римской империи. — М., 2000. — Т. 1.
Avram A. Observaţii cu privire la autonomiile rurale din Dobrogea romană (secolele I—III e. n.)
// SCIVA. — 1984. — Nr. 2.
Bărbulescu M. Viaţa rurală în Dobrogea romană (sec. I—III p. Chr.) — Constanţa, 2001.
Геров Б. Земевладението в римска Тракия и Мизия (I—III в.) // ГСУ. Факултет по класически и нови филологии. — 1977. — Т. 72. — Кн. 2.
Ботушарова Л. Граничните знаци на тракийското село Бендипара // Археология. — 1979. — Кн. 1.
Velkov V. Le village dans la province romaine de Thrace. La documentation épigraphique // Epigrafia e antichità. — 1993. — Vol. 12.
Динчев В. Бендипара — първата точно локализована комархия в римска Тракия // Мина- ло. — 1996. — Кн. 1.
Мартемьянов А. П. Общинные отношения в селах Фракии и Нижней Мезии в первых веках нашей эры // ВДИ. — 2010. — № 2.
Lazarenko I. The Southern Boundary of terra Odessitanorum // Archaeologia Bulgarica. — 2002. —
№ 2.
/ . ύ, . , . . ,
. . — , 2005.
Gostar N. Études éрigraphiques IV // Dacia. — 1980. — T. 24.
Sayar M. H. Perinthos-Herakleia (Marmara Ereğlisi) und Umgebung: Geschichte, Testimonien, griechische und lateinische Inschriften. — Wien, 1998.
Мартемьянов А. П. Императорские земли в Нижней Мезии и Фракии: локализация, управ- ляющий и рабочий персонал // Античный мир. Византия: К 70–летию профессора В. И. Ка- деева (Сб. науч. трудов). — Х., 1997.
Велков В. Агиографски данни за историята на Тракия от IV в. // ИИИ. — 1964. — Кн. 14–15.
Lewis Ch. T., Short Ch. A Latin Dictionary. — Oxf., 1958.
Bréal M. Dictionnaire étimologique Latin. — P., 1885.
Walde A., Hoffmann J. B. Lateinisches etymologisches Wörterbuch. — Heidelberg, 1938. — Bd. 1.
Ernout A., Meillet A. Dictionnaire étimologique Latine. — P., 1951.
Дворецкий И. Х. Латинско-русский словарь. — М., 1986.
Древнегреческо-русский словарь // Сост. И. Х. Дворецкий; под ред. С. И. Соболев- ского. — М., 1958. — Т. 1.
Frisk H. Griechisches etymologisches Wörterbuch. — Heidelberg, 1960. — Bd. 1.
Chantraine P. Dictionnaire étymologique de la langue Grecque. Histoire des mots. — P., 1968. —
T. 1.
Liddell H. G., Scott R. Greek-English Lexicon / Comp. by H. G. Liddell and R. Scott. — Oxf., 1996.
Velkov V. Zur Geschichte der Provinz Thrakien im II Jh. U.Z. // AAHung. — 1965. — T. 13.
Динчев В. Селата в днешната българска территория територия през римската епоха (I — края на III век) // ИНИМ. — 2000. — Т. 11.
Avram A. Untersuchungen zur Geschichte des Territoriums von Kallatis in griechischer Zeit // Dacia (N. S.). — 1991. — T. 35.
Doruțiu-Boilă E. Zur Abgrenzung des Territorium von Kallatis // Dacia. (N. S.). — 1971. — T. 15.
