АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ДАННИ ЗА МАСОВОТО И ТРАЙНО ЗАСЕЛВАНЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДНЕШНА ЮЖНА БЪЛГАРИЯ С БЪЛГАРСКО НАСЕЛЕНИЕ ПРЕЗ РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

Анотація

От анализа на историческите и най-вече на достоверните археологически данни се налага изводът, че трайното заселване на българско население и усвояване на територията на днешна Южна България от българската държава започнало след едва сключването на „Дълбокия мир“ между България и Византийската империя през 864 г. Дотогава днешните южнобългарски земи си оставали буферна зона между двете почти непрекъснато воюващи съседни страни, което правело територията неудобна за обитаване. Ето защо в историческите извори тази територия е спомената като „пуста земя“. След отстъпването ѝ на българската държава, настъпило омиротворяване на района, което създало благоприятни условия за заселване. Поради това след средата на ІХ в. последвало бързо „обългаряване“ на цялата територия на дн. Южна България и дало силен тласък на развитието на селищната мрежа. По това време България се разпростряла на юг от Сидера до Дебелт. По-късно при наследника на княз Борис І (852–889) – цар Симеон (893–927) българската държава увеличила още територията си на юг. Сега границата започвала от Мидия (дн. Къйъкьой, Турция) минавала на север от Одрин и покрай Дервентските възвишения стигала до Милеона и пресичала Северните Родопи, после се спускала през р. Места, минавала над Солун и пресичала р. Вардар, за да достигне до Адриатическо море.

Издигнало се като първа сила на Балканския полуостров през Х в. Българското царство едва ли е усвоило и заселило с българско население тази огромна територия. Със сигурност обаче земите на днешна Южна България са били побългарени по това време и останали в пределите на царството до 967 г.