България и Сърбия в процеса на децентрализация на византийската общност през XIII–XIV в.
Keywords:
Византийска общност, България, Сърбия, Папство, титулатураAbstract
Статията разглежда ролята на България и Сърбия в международната политика през XIII и XIV в., когато Византийската общност губи силния си център. В процеса на децентрализация двете държави се стремят да заемат водеща позиция. България сключва уния с Римската църква и става основен съперник на Латинската империя. Сърбия се стреми да укрепи позициите си, търсейки опека първо от Папството, после от Никея. Когато съюзът със Запада вече не е нужен на българите и сърбите, те отново се обръщат към цариградския патриарх, защото само православна държава с патриаршия може да бъде център на Византийската общност. През 1235 г. Българската църква е въздигната в ранг на патриаршия. Показателен за значимостта на това събитие е фактът, че по-късно в Русия е съставен Разказ за възстановяването на Българската и Сръбската патриаршии. След битката при Клокотница Иван Асен II с основание се титулува като „цар на българи и гърци“. Лионската уния от 1274 г. носи политически успехи на Византия, но нанася сериозен удар на авторитета й като център на Православния свят. Като защитник на православието се издига Българското царство. Цар Иван Александър целенасочено иска да превърне Търново в «Нов Цариград» и средище на православния Изток, за да заеме мястото на ромейския император в семейството на православните владетели. България играе за сърбите ролята на център на Византийската общност. През 1346 г., следвайки имперската
идеология, Сърбия става царство, а църквата й патриаршия. Следвайки титулатурата на българския цар, Стефан Душан се нарича „цар на сърби и гърци“.
В навечерието на османското завоевание Византия не е могъща държава, но все още на Византийската общност. Въпреки промените в международната политика през XIII и XIV в. столицата на Византийската империя продължава да бъде в представата на славяните Цариград – град на царя. Дори когато византийската империя е покорена от османците, идеята за Византийската общност продължава да живее сред православните християни.
