Готската църква на Вулфила в светлината на първи и втори канон на Втория вселенски събор

Анотація

Целта на настоящата статия е да изследва приложението на правилата на Втория вселенски събор спрямо варварските народи и в частност на готите, както и да се установят последиците от тяхното приложение, във връзка с църковната организация през IV век. През 381 г. по инициатива на император Теодосий I в Константинопол се свиква събор, който, от една страна, да разреши арианския спор, а от друга – да изясни взаимоотношенията между различните християнски общини в хоризонтален и вертикален порядък. На проведения в Константинопол събор през 381 г. са приети общо 7 канона. Втори канон дава възможност на християнските общини извън границите на Римската империя (и в частност на готите-християни) да запазят църковната си организация и отношенията си с останалите църковни структури, съобразно наложилите се във времето и практиката обичаи. Първи канон обаче поставя граница по отношение на редица еретически учения на „евномиани, аномеи, ариани или евдоксиани, полуариани или духоборци, савелияни, маркелияни,
фотинияни и аполинарияни“ и не ги включва в общата църковна структура. Така, тази част от готите, които са православни (никейци), попадат в приложното поле на втори канон. По-голямата част от тях обаче изповядват арианството и съответно не са приети за част от Църквата. Те изграждат самостоятелна църковна организация като част от голямата арианска общност на Балканите.