Профессор Марин Дринов о болгарской народности в Осман- ской империи
Анотація
Марин ДриновЗавантаження
##plugins.generic.usageStats.noStats##
Посилання
1 Литература о М. С. Дринове как слависте представлена трудами специалистов соответствующих
отраслей науки славистики. Подавляющая часть исследований приходится на историческую ее
составляющую. И в то же время есть, пусть немногочисленные, труды, посвященные тематике
«М. С. Дринов как этнограф и фольклорист, литературовед и лингвист». В этом ряду укажем на работы:
Романска, Ц. Марин Дринов като етнограф и фолклорист. – В: Изследвания в чест на Марин Дринов. С.,
1960; Попов, К. Принос на Марин Дринов за устройството на книжовния ни език. – В: Изследвания в чест
на Марин Дринов. С., 1960; Тодоров, Д. Българската етнография през Възраждането. С., 1969; Жерев,
Ст. Българскато книжовно дружество и възрожденските теоретични възгледи за националния характер
на новобългарския книжовен език. С., 2007. Автору представленной статьи принадлежит монография
«Профессор Марин Дринов – основоположник болгарского академического славяноведения» (С., 2009).
2 Дринов, М. Историческо осветление върху статистиката на народностите в източната част на
Българското княжество. – В: Съчинения на М. С. Дринов. Т. 1. С., 1909, 521–548.
3 Там же, с. 528.
4 Там же, с. 529.
5 Дринов, М. Успехи и задачи славяноведения. – В: Съчинения на М. С. Дринова. Т. 3. С., 1915,
509–519.
6 Дринов, М. Българският църковен въпрос в свръзка с Берлинския трактат. – В: Съчинения на М.
С. Дринова. Т. 3. С., 1915, с. 59.
7 Дринов, М. Болгары и Константинопольская патриархия. – В: Избрани съчинения. Т. 2. С., 1911,
с. 176.
8 Там же, с. 177.
9 Дринов, М. Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му. – В: Избрани
съчинения. Т. 1. С., 1911, с. 163.
10 Там же.
11 Дринов, М. За новоболгарското азбуке. – В: Съчинения на М. С. Дринова. Т. 2.., с. 264.
12 Там же, с. 269.
13 Архив на БАН, ф. 104, оп. 1, ед. хр. 3, л. 2.
14 См. в: Съчинения на М. С. Дринова. Т. 1.., с. 367 и сл.
15 Там же, с. 384.
16 Там же, с. 392.
17 Там же, с. 423.
18 Там же.
19 Дринов, М. Първата българска типография в Солун и някои от напечатаните в нея книги. –
В: Съчинения на М. С. Дринова. Т. 2.., с. 425.
20 Дринов, М. Болгария накануне её погрома. – В: Съчинения на М. С. Дринова. Т. 3.., 27–28.
21 Там же.
22 Дринов, М. Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската
история. – В: Съчинения на М. С. Дринов. Т. 1.., с. 5.
отраслей науки славистики. Подавляющая часть исследований приходится на историческую ее
составляющую. И в то же время есть, пусть немногочисленные, труды, посвященные тематике
«М. С. Дринов как этнограф и фольклорист, литературовед и лингвист». В этом ряду укажем на работы:
Романска, Ц. Марин Дринов като етнограф и фолклорист. – В: Изследвания в чест на Марин Дринов. С.,
1960; Попов, К. Принос на Марин Дринов за устройството на книжовния ни език. – В: Изследвания в чест
на Марин Дринов. С., 1960; Тодоров, Д. Българската етнография през Възраждането. С., 1969; Жерев,
Ст. Българскато книжовно дружество и възрожденските теоретични възгледи за националния характер
на новобългарския книжовен език. С., 2007. Автору представленной статьи принадлежит монография
«Профессор Марин Дринов – основоположник болгарского академического славяноведения» (С., 2009).
2 Дринов, М. Историческо осветление върху статистиката на народностите в източната част на
Българското княжество. – В: Съчинения на М. С. Дринов. Т. 1. С., 1909, 521–548.
3 Там же, с. 528.
4 Там же, с. 529.
5 Дринов, М. Успехи и задачи славяноведения. – В: Съчинения на М. С. Дринова. Т. 3. С., 1915,
509–519.
6 Дринов, М. Българският църковен въпрос в свръзка с Берлинския трактат. – В: Съчинения на М.
С. Дринова. Т. 3. С., 1915, с. 59.
7 Дринов, М. Болгары и Константинопольская патриархия. – В: Избрани съчинения. Т. 2. С., 1911,
с. 176.
8 Там же, с. 177.
9 Дринов, М. Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му. – В: Избрани
съчинения. Т. 1. С., 1911, с. 163.
10 Там же.
11 Дринов, М. За новоболгарското азбуке. – В: Съчинения на М. С. Дринова. Т. 2.., с. 264.
12 Там же, с. 269.
13 Архив на БАН, ф. 104, оп. 1, ед. хр. 3, л. 2.
14 См. в: Съчинения на М. С. Дринова. Т. 1.., с. 367 и сл.
15 Там же, с. 384.
16 Там же, с. 392.
17 Там же, с. 423.
18 Там же.
19 Дринов, М. Първата българска типография в Солун и някои от напечатаните в нея книги. –
В: Съчинения на М. С. Дринова. Т. 2.., с. 425.
20 Дринов, М. Болгария накануне её погрома. – В: Съчинения на М. С. Дринова. Т. 3.., 27–28.
21 Там же.
22 Дринов, М. Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската
история. – В: Съчинения на М. С. Дринов. Т. 1.., с. 5.
Як цитувати
Горина, Л. (1). Профессор Марин Дринов о болгарской народности в Осман- ской империи. Дриновський збірник, 4. вилучено із https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/763
Розділ
Статті
