ЗА ЗАПАДНАТА ГРАНИЦА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА НА ДОЛЕН ДУНАВ, НЕПОСРЕДСТВЕНО СЛЕД ОСНОВАВАНЕТО Ѝ

Анотація

В статията е направен опит да се установи къде е била западната граница на българската държава непосредствено след основаването ѝ. За целта отново са разгледани части от текстовете преди всичко на Теофан Изповедник като по-подробен в разказа си. Установено е, че географските маркери в текста са твърде условни или неточни. По тази причина като отправна точка е избрана идентификацията на племето на северите с носителите на т. нар. пастирска керамика. Тази идентификация е направена още през 90-те години на ХХ в. от Стефка Ангелова и Людмила Дончева-Петкова, а по-късно доразвита от Методи Даскалов. Картирането на некрополите с урнови трупоизгаряния, с преобладаващо присъствие на пастирска керамика, показва подялбата им на три географски групи. Само една от тези групи е била известна на византийските автори от периода. Другите две са разположени западно от първата. Приемайки за маркер известните към момента некрополи на носителите на пастирската керамика – северите, може да се предположи, че западната граница на държавата е вървяла приблизително по течението на р. Русенски Лом.