Краят на старото и раждането на новото българско славянофилство в началото на Втората световна война
DOI:
https://doi.org/10.7546/DS.2017.10.22Ключові слова:
славянофилство, Втора световна война, български комунистиАнотація
Към началото на Втората световна война организираното славянофилско движение се представлява главно от Славянското благотворително дружество в България с председател проф. Стефан Бобчев. След неговата смърт през 1940 г. и промените в Европа новото ръководство на Дружеството подкрепя присъединяването на България към Тристранния пакт и прогерманската политика на правителството. В същото време в Съветския съюз Сталин реабилитира стария руски панславизъм и започва организираното и целенасоченото му лансиране, особено след германското нападение от 22 юни 1941 г., но под паравана на «ново славянско движение в борбата срещу фашизма». Българските комунисти политемигранти в СССР, начело с Георги Димитров, възприемат безкритично възроденото от Сталин ново славянофилство и са неговите първи адепти. Те го включват в идеологическия си арсенал и го пропагандират активно през целия период на войната, а след завръщането си осъществяват преноса му на българска почва