Интернационална лексика в произведенията на Марин Дринов

Анотація

През епохата на Възраждането с бързото развитие на националното самосъзнание и борбата за духовно и политическо освобождение се увеличава броят на научните публикации. Създават се благоприятни условия за езиково взаимодействие, за обособяване на един фонд от думи, които имат международна употреба. Интернационализмите обогатяват общия речников състав на европейските езици и се явяват първичното ядро за възможна бъдеща лексикална унификация на езиците. Марин Дринов е един от първите български учени, който продължава и обогатява възрожденската традиция, като разработва на научна основа проблемите на книжовния език. В доклада се анализира интернационалната лексика в произведенията на Марин Дринов. При справка с Възрожденския архив установяваме, че Марин Дринов пръв сред своите съвременници употребява редица думи от интернационалната лексика като генезис, графика, интерпункция, реставрация, стратегия и др. Той има заслуги за творческото обогатяване на интернационалната лексика, като много думи от лексикалната система на езика придобиват нова оценъчност, окраска, ново политическо съдържание, нова функционална значимост. Лексиката, използвана в научните и публицистичните му съчинения, в преобладаващата си част е от общонародния книжовен фонд на българския език от този период и е показател за динамиката и развитието на обществено-политическата лексика, която е съществена негова съставка. Изследването на интернационализмите в произведенията на Марин Дринов очертава неговата практична заслуга за градивните процеси в устройството на българската лексика, за нейната европеизация и осъвременяване.