Из българо-македонските историографски спорове през втората половина на ХХ век: случаят „Славко Димевски“. Историческо разследване
DOI:
https://doi.org/10.7546/DS.2017.10.45Ключові слова:
Македонски въпрос, историографски спорове, документални мистификации и фалшификации, Славко ДимевскиАнотація
В началото на 80-те години на ХХ в. българската и македонската историография влязоха в челен сблъсък, който немалко накърни авторитета на историята като наука. Ролята на casus belli изиграха «Правилата на Македонския въстанически комитет», публикувани от македонския протойерей д-р Славко Димевски. По неговите твърдения става въпрос за оригинален документ от Кресненско-Разложкото (Македонското) въстание от 1878–1879 г., съхраняван в личния архив на Българския патриарх Кирил, до който Сл. Димевски е имал достъп през 60-те години на ХХ век. В Скопие през 1980 г. (девет години след смъртта на Българския патриарх) се появи сборник със студии на македонски историци, посветени на «документа» и неговото значение за историята на освободителните борби на Македония. Българската историография реагира бурно на тази документална мистификация. В статията на основата на проучвания в архива на патриарх Кирил и на разменената кореспонденция между него и Сл. Димевски, както и от други архивни източници, се прави заключението, че такъв «документ» няма и никога не е съществувал. Установява се още, че македонският църковник и историк е злоупотребявал с историческата истина и научния морал и по други подобни поводи. Разкрита е и българската позиция по случая, която също не винаги е била на висотата на историческата наука